Losing a life

drebos14eto · 2013-04-25 15:21:50

Глава 1
Странно е. Всеки ден срещаме стотица хора. Срещаме ги просто ей така, на пътя. Виждаме ги само като едни безсмислени фигури. Не се опитваме да надникнем в съзнанието им. Съсредоточени сме единствено в нашия личен вътрешен свят. Не се замисля ме какво ли е в главата на този непознат. Някой философ, смятащ себе си за връх на хранителната верига, би казал с възмущение и размахан показалец, че трябва да се засрамим, защото сме тъй вглъбени в себе си. Аз, обаче, не бих. Понякога е по-добре да подминем онзи непознат без да знаем за хаоса, бъркотията и омразата в душата му. Да, понякога е по-добре да подминем, за да предотвратим кошмарите от видяното. А понякога просто отричаме видяното ...

Знаете как всички главни герои са описани като нормални на външен вид хора. Е, Тоби не беше такъв. Във външният му вид имаше нещо налудничаво, ненормално. Кожата му беше бяла, почти снежно бяла. Лицето му, някак тъй изразително, беше обсипано с лунички. А очите! Очите му бяха черни, сякаш толкова дълбоки, че изглеждаха безкрайни. Но празни. Тоби не беше особено висок, но много слаб и имаше гъста кестенява коса. Той беше необикновен.
Януарските снежинки едва се сипеха мързеливо. Тоби облечен в любимото си черно яке забързано крачеше към училище. Той често носеше черно, защото някак контрастираше на бялата му кожа. Размишляваше за днешния ден. Чудеше се ли какво ли му предстои. Момчето беше отличник в едно от местните елитни училища. Бе дванадесети клас и родителите му очакваха да го пратят в някой чуждестранен колеж. Тоби стигна в училище, където го чакаха приятелките му. Да, той нямаше приятели само приятелки. Момчетата често се подиграваха с него, защото веднъж се бе опитал да бъде като тях. Да бъде нормален. Провали се. От онзи ден те увеличиха обидите и подигравките. Момичетата не бяха по-различни. Единствено три от тях Тоби харесваше - Мая, Айлин и Алис. Пред тях той можеше да бъде себе си. Онова срамежливо момче избледняваше и на негова място идваше истинския Тоби - безмилостен боец, желаещ да контролира всяко действие. Но тази негова самоличност надделяваше рядко. Тоби прегърна Мая. Тя стоеше безмълвна както обикновено. Явно отново бе потънала в самосъжаление. Момчето поздрави и останалите. Приятелите започнаха свой разговор, който сякаш винаги оставаше незабелязан от околните.
Мая беше високо момиче с шоколадов тен. Къдриците се спускаха до рамената и. Тя, както Тоби, също носеше черно. Мая имаше комплекс. Само защото не беше хилава като вейка, тя си постоянно се унасяше в размишления колко дебела е.
- Хора, закъсняваме за час, а имаме математика с мисис Гриинснейк. - въздъхна Айлин.
Тя беше ниско момиче, носещо лилаво яке.
- Мая, хайде! - подкани Алис.
Кестенявата и леко накъдрена коса закриваше част от лицето и. Тя имаше дори още по-бяла кожа от Тоби. Поради това Мая често и казваше, че "свети". Алис бе тихо момиче. Също като Тоби тя се изявяваше характера си само сред тях.
Групичката се запъти към стълбите, когато от страни се появиха те. А те бяха гаднярите на училището. Водени от баскетболиста Итън, те доказваха клишето за това, че задръстените трябва да бъдат тормозени от "известните".
- Оле, ей ги! Виж ги само! Тоби, гангстер, не ме бий, брат! - започна иронията Итън.
Тоби щеше да го подмине без да го погледне както обикновено, но тогава видя него. Дийн. Високо момче със сини очи и кестенява коса. Естествено беше добър приятел на Итън. Тоби спря, погледна го, усети как всичко в него се обръща. Постара се да не впива поглед в Дийн, защото можеше да го надуши. Такива моменти бяха ежедневие за Тоби, но винаги напрежението в него ставаше огромно.Понякога Дийн също му се подиграваше, това го съсипваше. Сякаш за момент дори не чуваше глупавите забележки на Итън. .Бе потънал в света на мечтите. Мечтаеше да усети пълните устни на Дийн върху своите. Да усети ласките му. да усети нежния му аромат, аромат на любов.Да усети с него това мистериозно и налудничаво чувство. Да, Тоби си падаше по момчета.

...

*Благодаря на всички, които са прочели историята ми. Моля, бъдете безпощадни в критиките си. Кажете дали желаете следваща глава или не ви допада. Благодаря!*

Chicharitooo · 2013-04-25 16:45:17

На мен ми хареса.

littlepartofme · 2013-04-25 18:43:11

На мен също ми хареса.
Ще чакам следващата част с нетърпение!

нiiк4iiтu · 2013-04-25 19:58:35

Много ми хареса. И аз ще чакам следващата част с нетърпение!

drebos14eto · 2013-04-26 12:03:06

Глава 2

За миг всичко в душата на Тоби беше хаос. Всъщност целият му живот беше хаос, една налудничава бъркотия. Момчетата го подминаха и сякаш той успя да преглътне топката от болка, заседнала в гърлото му. Стиснал юмрук, той продължи нагоре по стълбите. Сред групата бе настъпил смут, който скоро бе нарушен от една мъчителна въздишка. Алис, Мая и Айлин се изкачваха отзад, говорейки си нещо за момчетата от другата смяна, по които Мая си падаше. Преди да влязат в стаята Алис усети, че Тоби отново се затваря в себе си. Знаеше, че ако това с случи, сълзите ще експлодират от момчето. Алис осъзнаваше, че най-голямата грешка би била той да излее чувствата си пред всички. Защитата му щеше да се срути.
- Ей, Тоби, добре ли си? - плахо изрече момичето с цел да предотврати взрива.
Приятелят им сякаш по задължение се усмихна и поклати положително глава.
Влязоха в стаята. Останалите момичета от класа им започнаха да прегръщат Тоби. Бяха изкуствени и той го разбираше. Отвръщаше на подмазването им, за да не изглежда груб. Истината беше, че Тоби не можеше да понася голяма част от тези момичета. Вярваше единствено на Мая, Айлин и Алис.
И ето я и нея. Кристин - висока, брионетка, облечна в покъртително шарени цветове. Кристин беше онова известно момиче, по което всички си падат. Всъщност именно това и целеше тя. Всички от групата на Итън (включително и Дийн) биха направили всичко, за да я имат. Кристин, обаче, отказваше на всеки от тях, знаеше, че това ще ги накара да я искат повече. Всичко това дразнеше Тоби до краен предел, но той стоеше до нея. Позволяваше и да преписва всичко и не се обиждаше от повърхностните и коментари.
Нещото, което убийствено премаза Тоби беше друго. Кристин носеше шапката на Дийн. Онази шапка, която той не даваше на никого. В главата на Тоби изникнаха картини на това как той подпалва косата на тази коравосърдечна кранта, за да вземе новата и придобивка. Едвам сдържайки се, Тоби отвърна на прегръдката, която Кристин му беше подарила. Момчето студено отблъсна момичето от себе си и се опита да излезе от стаята, от кошмара.
- Тоби, успокой се, моля те! Не обръщай внимание. - каза Айлин, като се опита да спре Тоби.
Той я избута грубо и влезе в тоалетните.
- Оф, сега пак ще прави...знаете какво! - нервно отбеляза Айлин.
- Тоби...трябва да влезем при него. - каза Алис.
- Чакайте, аз ще вляза. - още преди дори да довърши изречението си, Мая вече беше в малката стая.
Въпреки отвратителната миризма, Мая отиде и седна на до стената, точно където седеше Тоби. Тоалетната представляваше едно малко помещение, облепено в зелени плочки, в едната страна, на което се намираха три кабинки, а в другата празна стена с две грозни мивки.
Сълзите се стичаха по лицето на момчето. То беше извадило малко бръснарско ножче, с което прорязваше кожата на ръката си. Тоби винаги си мислеше, че е глупаво осемнадесетгодишно момче да се реже, но тази болка затъпяваше душевната. Мая без да каже нищо, вдигна ръкава си и показа своите белези от ножчето. След това, момичето удари Тоби през ръцете и ножчето отхвръкна на страни.
- Глупак! - извика тя.
Мая спря с обидите и прегърна момчето. Чувствата бяха по-силни от разума и Тоби не разбираше случващото се.
След като се поуспокои, Тоби попита Мая защо тя се реже, а не позволява на него да го прави. Момичето му разказа, че е убедена, че никога никой няма да открие любовта в нейните заради килограмите и. Всъщност тя не беше дебела. В интерес на истината беше много красива.
В онзи момент Тоби за пръв път надникна във вътрешната Вселена на някой друг. Усети болката му, видя хаоса в него. Разбра, че във всеки човек има малко хаос, малко налудничава бъркотия. Разбра, че не е сам. Той имаше приятелки, три наистина верни приятелки, които дори не предполагаха, че скоро един кошмар щеше да се промъкне сред тях...

БЛАГОДАРЯ! Благодаря за хубавите отзиви! Моля Ви, продължавайте да изказвате мнението си, положително или не. То е адски важно за мен! Тази глава може да ви се е сторила скучновата, но ви обещавам, че съвсем скоро нещата доста ще се променят! Благодаря отново!

littlepartofme · 2013-04-26 12:31:32

Заинтригуващо.Некст?

нiiк4iiтu · 2013-04-26 15:51:57

Адски ми хареса! Чакам некст!

Sissy_love · 2013-04-27 14:55:41

Харесва ми!Давай некст!

#1 2013-04-25 15:21:50

Re: Losing a life

#2 2013-04-25 16:45:17

Re: Losing a life

#3 2013-04-25 18:43:11

Re: Losing a life

#4 2013-04-25 19:58:35

Re: Losing a life

#5 2013-04-26 12:03:06

Re: Losing a life

#6 2013-04-26 12:31:32

Re: Losing a life

#7 2013-04-26 15:51:57

Re: Losing a life

#8 2013-04-27 14:55:41

Re: Losing a life

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook