"Последно сбогом"

Коди Мартин · 2013-04-24 16:54:02

"Последно сбогом"

И, когато болката стане по силна от всяко друго чувство и нищо на света не може да я спре, когато сметнеш, че съдбата е срещу теб, когато няма никой до теб, ти казваш, че си изгубил.

Те бяха трима добри приятели. Никога не се разделяха и винаги разчитаха един на друг. Това бе силата на приятелството. То караше хората въпреки, че виждат недостатъците на даден човек да го приемат като свой другар и да му поверяват онова, което не може да се каже на друг. Приятелството е онзи неописуем етап от живота, който те държи силен, въпреки слабостта ти, онзи етап, в който осъзнаваш, че има някой до теб, който да обичаш като свой роднина.

Ето ги и тях - стоят там, говорят си, усмихват се. Не забелязват, че съдбата отново обмисля добре своя план, защото човека е устроен така - да не знае, да не умее да разбере и след това да страда.

- Виж това цвете. - каза тя. - Сякаш в едно толкова малко нещо е събрана цялата красота на света.

Приятелите й се усмихнаха и кимнаха в знак на съгласие.

- Може би то ще стане символ на нашето приятелство. - добави след малко тя. - Може би, когато всяко от листенцата му окапе, нашето приятелство ще се разпадне.

Тя дори не подозираше, какво казва. Нима това не бе само едно цвете, което след някой ден щеше да увехне и да умре, защото почвата, която досега му е давала живот вече я няма. Защото онова, което го поддържаше живо вече го нямаше.

След няколко дни приятелите се видяха отново. Подобно на всички други те бяха усмихнати и лъчезарни. Подкрепяха се в тежките моменти и всеки от тях бе готов да се жертва за другия. Бе готов да поеме куршума вместо другия, давайки му възможност да живее и сбъдне своята мечта.

Бавно те вървяха по пътя, вгледани напред. Изглеждаха замислени и леко притеснени. Нима нещо бе станало?

- Колко ти остава? - попита след малко, високото чернокосо момче.

Другият приятел го погледна с тъжен поглед, не знаейки, какво да отговори на верния си другар.

Спряха се и седнаха на една пейка. Тя заплака. Бавно сълзите се стичаха по нежното лице и капеха на земята. Чернокосото момче също заплака. Техния приятел също не издържа и сълзите потекоха и по неговото лице. Сега тримата заедно усещаха колко са безпомощни под оковите на живота. За първи път те почувстваха истинската болка на раздялата макар тя още да не бе налична. Съвсем скоро една част от сърцата им нямаше да я има. Онази част, която държеше сърцата им заедно щеше да се откъсне и да промени всичко, защото тя бе основата на силата им. Тя даваше и на тримата силата да поемат напред в тежките моменти и да продължат да живеят. Сега обаче един от тях нямаше да има тази възможност. Тримата дълго и открито плакаха. Хората минаваха и ги гледаха тъжно, но дори не осъзнаваха, какво всъщност става. Може би някои от тях са изпитвали това чувство, а други не, но то беше ужасно. А, болката едва сега започваше.

След месец това, което очакваха се случи. Докато отиваха да посетят болния си приятел видяха майка му. Сълзи се стичаха по лицето й. Те погледнаха уплашени и се затичаха към познатата стая. Вътре обаче безпомощно лежеше онази част от сърцата им, която точно сега изчезна.

- Не, не може да бъде. Събуди се, моля те. - казваше тя прегърнала студеното тяло. - Време е да станеш, имаме нужда от теб. - плачеше тя и крещеше.

Чернокосото момче просто стоеше от страни и гледаше това, което става. Очите му се насълзиха и след миг закапаха сълзи. Сълзите на загуба. Не след дълго настъпи и болката, която разкъса сърцето. Тя бе толкова силна, че той не издържа. Хвана за ръка русото момиче и я отведе далеч.

Сега те стояха и плачеха заедно, скърбяха за добрия си приятел и обвиняваха живота. Обвиняваха го за всичко, което се случи сега. Спомняха си хубавите спомени, спомняха си забавните моменти или онези части от приятелството им, когато просто стояха и мълчаха, но въпреки това се разбираха.

Сълзите се стичаха бързо по лицата им. Сърцата им биеха силно, а те трепереха. Стояха прегърнати и дори можеха да усетят пулса си.

- Какво ще правим сега? - попита тя и започна да плаче звучно.

- Това, което той би искал да направим. - каза приятеля и, въпреки че и по неговото лице сълзите се стичаха бързо. - Ще живеем, ще се борим и ще го обичаме, въпреки, че той е някъде там.

- Ами ако не успеем, ако се предадем? - изплашено попита момичето.

- Тогава животът ще ни победи, а помниш ли, какво ни казваше той? "Никога не се предавайте. Аз знам, че някой ден можем да се разделим, знам че може да стане нещо, което да ни раздели, но вие трябва да знаете, че където и да съм аз ви обичам и ще бъда до вас, макар и духом."

След това те се прегърнаха и продължиха да плачат. Няколко минути след това те се изправеха и поеха напред.

Два дни по късно бе погребението. Те също присъстваха. Стояха там и плачеха, а след това и двамата поставиха по едно цвете на гроба на приятеля си. Сълзите и на двамата паднаха върху пръстта. Въздъхнаха и казаха последно сбогом на приятеля си.

Където и да си, на което и кътче от света, колкото и да се чувстваш самотен си спомни, че някъде там някой мисли за теб и знае, че ти си достатъчно силен да се справиш. Знай, че колкото и да боли, колкото и силна да е болката там някъде, някой те обича.

Автор: Илиян К.

Unstoppablє · 2013-04-24 17:31:46

Настръхнах... една дума - евала!

nqkfa_si_tam · 2013-04-24 18:07:57

Каквото и да кажа няма да е достатъчно, за да опиша това, което след прочита на творбата ти чувствам!! Евала!!

Chicharitooo · 2013-04-24 18:13:29

Невероятно е просто!

marleyandme · 2013-04-24 19:43:46

Нямам думи уникално е..

pipi11 · 2013-04-25 09:54:12

Каквото и да кажа няма да е достатъчно, за да опиша това, което след прочита на творбата ти чувствам!! Евала!!

simonka_63 · 2013-04-25 11:06:03

Много е добро.! (y)

lady_ss1 · 2013-04-26 17:38:29

Настръхнах... една дума - евала!

nedi · 2013-05-18 10:21:49

Настръхнах... една дума - евала!

katrin456.1997 · 2013-05-18 16:26:18

Настръхнах... една дума - евала!

Lligla · 2013-05-25 17:00:47

Нямам думи уникално е..

max-baby · 2013-05-25 19:53:03

Ако кажа, че е хубаво, ще бъде твърде недостатъчно. На втората минута настръхнах, на третата- вече плачех... Толкова силно, толкова истинско и толкова чувствено.. Накараме за миг да преживея историята

katrin456.1997 · 2013-05-25 20:02:43

Нямам думи уникално е..

Коди Мартин · 2013-05-26 09:29:29

Благодаря ви за положителните думи!

#1 2013-04-24 16:54:02

Re: "Последно сбогом"

#2 2013-04-24 17:31:46

Re: "Последно сбогом"

#3 2013-04-24 18:07:57

Re: "Последно сбогом"

#4 2013-04-24 18:13:29

Re: "Последно сбогом"

#5 2013-04-24 19:43:46

Re: "Последно сбогом"

#6 2013-04-25 09:54:12

Re: "Последно сбогом"

#7 2013-04-25 11:06:03

Re: "Последно сбогом"

#8 2013-04-26 17:38:29

Re: "Последно сбогом"

#9 2013-05-18 10:21:49

Re: "Последно сбогом"

#10 2013-05-18 16:26:18

Re: "Последно сбогом"

#11 2013-05-25 17:00:47

Re: "Последно сбогом"

#12 2013-05-25 19:53:03

Re: "Последно сбогом"

#13 2013-05-25 20:02:43

Re: "Последно сбогом"

#14 2013-05-26 09:29:29

Re: "Последно сбогом"

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook