Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

selen4ito · 2013-04-14 16:40:36

Много е интересно interesno.Имаш талант не го пропилявай!
Страхотна история с нетърпение ще чакам утрешния ден..Гадната част за мен в текста е когато свърши.
Next

________________________________

girlcheto · 2013-04-15 13:07:43

Благодаря ви, че все още имате желанието да четете.

XXVI глава

Не отговорихте на въпроса ми. Защо убихте Мартин Митчъл? – Петров повиши тон.

- Поради почти същите причини. Той освен, че ме тормозеше психически, но и физически. Крадеше ми парите, криеше ми дрехите след физическо, крадеше ми храната. Освен това, той флиртуваше с Александра Пиърс.. Никой не може да флиртува с нея освен мен!!!
- Значи затова се опитвахте да натопите Нейтън, защото и той флиртуваше с нея.
- Именно, дори тази вечер бях хипнотизирал Адриана. Щяхме да го убием. – той се подсмихна.
Нейтън почервеня от яд. Толкова беше ядосан, че щеше да счупи китката ми. Успях да го изкарам от стаята за момент. Бяхме отвън.
- Нейт, успокой се! Всичко приключи. Той ще лежи в затвора, за стореното.

„Знам, че не му беше сега времето, но трябваше да го направя.” – помислих си аз.
Бавно го прегърнах. Постояхме малко така. След това сложих ръце на раменете му и го целунах нежно. Той ми отвърна със същата нежност. Видимо беше по-спокоен, затова се върнахме обратно в стаята, за да чуем остатъка от изповедта на Арън.

- На всеки се е случвало поне веднъж да крие истинската си същност. Погребва я със себе си толкова дълбоко, че трябва да ти се напомни, че все още е там някъде. А понякога просто ти се иска да забравиш кой си. Аз искрено се надявах, че Бог ще ми помогне да премина през този тормоз, но той не ми помогна, затова трябваше да се справям сам с проблемите си. Затова, ако вярвате, че Бог прави чудеса, замислете се дали и Дявола не знае някои номерца.. Постепенно започнах да се чувствам като някакъв шизофреник, чиито образи носят маски, които прикриват вътрешните ми пориви. И така започнах да работя по въпроса да задоволя вътрешните пориви на моите образи. Е, направих го и сега може да видите резултатите, които предполагам още са в моргата. – обясняваше Арън.

Много се ядосах, как толкова спокойно и уравновесено говори за убийствата си. Без никакво съчувствие към близките им или съжаление, разкаяние за стореното. Толкова бях разярена, че Нейтън не можа да ме спре и аз нахлух в стаята при Арън.

- Ах, ти долно, гадно същество такова. Как може да си такъв емоционален далтонист??
- Какво, по дяволите, значи емоционален далтонист? – попита ме Арън.
- Знаеш значението на емоциите като копнеж, радост, мъка, но нямаш никаква представа какво са те като чувство. Ти си срам дори за грешките на природата! – цялата почервенях, чак плюнки излизаха от устата ми, когато говорех. Сякаш гледаш куче болно от бяс.
- Ето.. дойдох неразбран, отивам си неразбран, един ме разбра – и то погрешно.. – каза спокойно той.
- Как се предполага да те разбера, като ти убиваш хора? Аз бях, може би, единствената, която не я беше срам да говори с теб. Аз бях тази, която ти помагаше в борбата с тормоза.. – не ме оставиха да довърша, защото полицаите ме изкараха от стаята.

Майка ми беше видимо ядосана, че така нахлух в стаята за разпит, но какво можех да направя? Трябваше да си го изкарам на някого и той беше правилният човек. Видях как мама извика Нейтън при себе си и му каза нещо. След това той дойде при мен и заедно излязохме на свеж въздух.

Unstoppablє · 2013-04-15 15:14:55

Некст !

DamonGirl · 2013-04-15 16:01:01

Некст !

selen4ito · 2013-04-15 17:04:13

некст

__________________________________________________________

littlepartofme · 2013-04-16 16:25:03

Некст !

girlcheto · 2013-04-16 17:12:48

Съжалявам, но днес май няма да мога да пусна следващата глава понеже нямам интернет... Пиша от телефона и в момента, в който ми дойде нета ще ви пусна 2 глави. Надявам се да не ми се разсърдите, но какво мога да направя..

girlcheto · 2013-04-17 11:45:50

XXVII глава

- Видях, че разговаряше с майка ми, тя какво ти каза? – попитах го аз.
- А, ами каза ми да те махна оттук, за да не направиш още някоя глупост..
- Е, ами тогава ще ме закараш ли до вкъщи?
- Не бързай чак толкова. – подсмихна се той. – Запазил съм билети за кино, нали ще дойдеш?
- Няма проблем само искам да направя едно-две обаждания.

Той ме остави сама за малко. Обадих се на Виктория и Изабела, бях направила конферентен разговор, за да не им звъня и обяснявам поотделно. Те не можеха да повярват на думите ми. Искаха да видят как е Адриана, но аз им казах, че свиждането е възможно чак утре.
След този разговор с тях се обадих на мама.

- Ало, мамо?
- Да, Алекс?
- Аз отивам на кино с Нейтън, нали ще ме държиш в течение с нещата покрай Арън и Адриана?
- Разбира се, не се безпокой! Не бързай да се прибираш и да сте предпазливи!! – каза го с висок тон, след което започна да се смее.

Дали имаше предвид да внимаваме по пътя или имаше предвид за другото, не знам, но предполагам, ще разберем по-късно.
След 15 минути път стигнахме и до мола. Имахме около 30 минути докато започне филма, затова решихме да се поразкараме.

- Алекс, кара ли ти се картинг? – попита ме той.
- Не, но ако искаш бих те хванала на едно билярдче. – бях уверена в себе си, че ще го бия.
- Сигурна ли си, че искаш?
- Разбира се! – отговорих му аз.
- А, какво печели победителя? – попита ме той.
- То е ясно, че аз ще те победя, затова ме изненадай. – подсмихнах се аз.
- Добре, но ако победя аз ще ми изпълниш едно желание. – една широка усмивка се лепна на лицето му.
- Какво е то? – попитах аз.
- Нека първо те победя, пък тогава ще разбереш.

Играта беше много оспорвана. И двамата бяхме много концентрирани и прецизни. Оставаше ми да вкарам само черната топка и победата беше моя, но за жалост беше негов ред. По някакъв късметлийски начин той успя да вкара червената топка и след това черната.

- Е, Алекс, изглежда ще ми изпълниш едно желание.
- Какво е желанието ти, господарю мой? – засмях се аз.
- След филма, като отидем у нас да ми направиш стриптийз.
- Какво те наведе на мисълта, че след филма ще дойда у вас?
- Ами.. нали пита защо разговарях с майка ти.. – аз го прекъснах.
- Значи това е имала предвид.. Ахх тази … - този път той ме прекъсна.
- Какво е имала предвид?
- А,а нищо, нищо. Давай да тръгваме, че филмът започна.. –забързах крачка и се правих, че не го чувам, за да не отговарям на въпросите му.

Той ме дръпна за ръката, придърпа ме към себе си и ме попита:

- Какво ще кажеш за стриптийза?

Аз го погалих, доближих устни до неговите, но не ги докосвах все още. Той се опитваше да достигне моите устни, но аз упорито ги държах близо до неговите, като в същото време нарочно избягвах целувката. Накрая рязко доближих устните си до ухото му и тихо прошепнах:

- Ще си помисля! – и хукнах към залата, където се прожектираше нашият филм.

P.S.: Следващата глава ще я пусна довечера.

youngmoney9 · 2013-04-17 17:04:16

Некст !

DamonGirl · 2013-04-17 17:10:49

Давай некст !

girlcheto · 2013-04-17 18:15:36

XXVIII глава

Филмът не беше кой знае колко интересен, затова реших малко да подразня Нейтън. Исках да го накарам да ме иска, исках да го възбудя дори и да оставаше още 1 час до края на филма. Знам, че съм много подла и гадна ама.. Исках да си доставя това удоволствие. За тази цел сложих ръката си на коляното му и бавно я вдигах нагоре. Той подскачаше леко от време на време, но видимо беше доволен. Панталонът му малко се изду, но ще му мине, нека му е за урок като иска такива желания от мен.. Целунах го няколко пъти и после спрях да му обръщам внимание до края на филма.

Докато пътувахме към къщата на Нейтън и двамата бяхме много мълчаливи. Дали заради това, което се очакваше от мен да направя, или защото му е станало неловко в киното, не знам, но и аз нямах никакво намерение да подхващам разговор.

Нямаше никого в къщата, явно родителите му бяха още в участъка. Видях, че телефонът ми е изключен, явно батерията му е паднала, но сега нямаше къде да го включа да се зарежда..
Качихме се в стаята на Нейтън, а той веднага ми се нахвърли като гладен вълк върху агънце. Не че аз се съпротивлявах много.. Явно стриптийза отпадаше, не е могъл да издържи през цялото време. Много съм го била възбудила в киното, сигурно. Докато ме целуваше бързо и навсякъде, той се спря за момент и с леко затаен дъх ми каза:

- Стриптийзът отпада.
- You don’t say. – а целувките продължаваха ли продължаваха.

Бяхме полуголи. Той тъкмо се канеше да извади презерватив, когато в стаята нахлу майка му без дори да почука.

- Нейтън, исках да ти кажа утре да … - тя прекъсна думите си, когато видя какво се случва в стаята му.
„По дяволите, как така е забравил да заключи стаята си?!?” – помислих си аз.

Аз се шмугнах под завивките и изчаках тя да излезе от стаята.. На излизане тя каза:

- О, извинявам се .. продължавайте, продължавайте.. – стана й неловко.

Как се очакваше да продължим, след като ни прекъснаха така брутално. Това е все едно да вечеряш и неочаквано да ти дойдат неканени гости. Не стига че си прекъсваш яденето, но и апетита. Същото стана и в нашата ситуация.. Желанието за секс просто изчезна.. Беше вече много късно, за да си ходя у дома, затова просто останах да преспя у тях. Но сутринта беше дори по-неловко, когато ние трябваше да ставаме за училище, а родителите му за работа. Той ме покани да отида да закуся в кухнята, но аз упорито отказвах, а коремът ми твърдеше точно обратното. Е, след известно време се съгласих и слязохме долу. Аз бях облечена с една дълга негова риза. Когато слязох долу майка му и баща му преустановиха всякакви разговори и си размениха няколко погледа. През цялото време докато закусвахме беше пълна тишина, единствено се чуваше звука на блуждаещите ни погледи, които понякога се засичаха.

След закуската помолих Нейтън да ме закара до вкъщи, за да се преоблека и оттам направо да отиваме в училище. Когато оставих телефонът ми да се зарежда видях, че майка ми ми е звъняла 7 пъти и ми е оставила 2 съобщения.

В първото съобщение пишеше следното:

„ Алекс, главният прокурор ме уведоми, че присъдата на Арън ще е доживотна, без право на помилване, нищо че е непълнолетен. Той ми каза, че ако е имало смъртна присъда, може би сега Арън нямаше да е измежду живите.”

Във второто съобщение, което беше изпратено тази сутрин пишеше:

„ Много съжалявам, Алекс.. Адриана се е обесила тази сутрин в килията си.”

DamonGirl · 2013-04-17 18:32:05

Некст !

girlcheto · 2013-04-18 15:07:19

XXIX глава

Зарязах училището и с Нейтън отидохме направо при мама.

- Мамо, как така сте оставили Адриана да се самоубие? Нали има полицаи навсякъде, как така никой не я е видял? – крещях й и едва сдържах сълзите си.
- Съжалявам, миличка! – прошепна ми тя и ме прегърна.
- Как е станало? – попитах аз и изтрих сълзите от лицето си.
- Явно дежурните полицаи не са я претърсили и не са й махнали връзките от обувките, за което предполагам, че ще бъдат отстранени от длъжност. Адриана се е обесила с връзките за обувки, но нощта преди да го направи, тя се е изповядала на своята съкилийничка.
- Тази нейна съкилийничка защо не я е спряла? Защо не е попречила на самоубийството й? Какво й е казала Адриана?
- Когато Адриана се е обесила е било следобед, когато всички затворници са на двора. Нямало е как да разбере.. Предишната вечер Адриана й е казала, че много съжалява за това, което е сторила и че се е погрижила за Арън.
- Какво е имала предвид?
- Не знам, но ще разберем!
- Дано не стане така както стана с Адриана, защото това чудовище трябва да си понесе последствията чрез дълъг престой в затвора, където ще го тормозят всеки ден!! – ядосано говорех аз.

Телефонът на мама звънна. Тя изглеждаше притеснена от това, което чува.

- Какво има? – попитах аз.
- Арън е починал.
- Страхотно! Направо върха! Как може?! Тези хора изобщо знаят ли как да си вършат работата или просто разкарват униформата из града?
- Алекс, престани! И тяхната работа изобщо не е лесна! – аз я прекъснах.
- Да престана? Ще престана, когато те започнат да си вършат работата като хората! Двама ученици не могат да опазят живи, представям си как биха се справили с истински опитни престъпници.. И как я умрял Арън?
- Не знам, както виждаш аз стоя тук и си говоря с теб вместо да си върша моята работа. След аутопсията ще се разбере. Сега отивайте на училище!

P.S.: Не знам дали тези дни ще мога да пусна глава понеже няма да съм в града и ще влизам в сайта само от телефона.. Но ще видим. :]

selen4ito · 2013-04-23 12:38:46

кога ще качваш?Къде се изгуби?
Next

____________________________________________________________________________

youngmoney9 · 2013-04-23 18:34:08

Nеxt

girlcheto · 2013-04-23 18:51:50

кога ще качваш?Къде се изгуби?
Next

Насъбраха ми се малко проблеми, стрес, и т.н. до края на седмицата трябва да пусна поне 1-2.

selen4ito · 2013-04-24 17:13:00

чакам те с нетърпение

_________________________________________________________

love_hurts · 2013-04-28 12:45:35

Много е интересно! Некст?

girlcheto · 2013-04-28 19:46:47

Както обещах - в края на седмицата ще пусна глава.
Благодаря, че сте търпеливи.
Ето и обещанието ми:

XXX глава

С Нейтън отидохме на училище както заръча мама. Бях много нетърпелива и от постоянното гледане към часовника имах чувството, че времето минава много бавно. Първият ми час беше Биология. Госпожата изпитваше по номера и както винаги аз бях първата изпитана…

- Александра Пиърс, излез на дъската и ни разкажи днешния урок.
- Госпожо, може ли следващия път да ме изпитате? – попитах аз.
- Не, Александра, сега изпитвам. – отговори ми тя.
- Но, госпожо.. на другите как им отлагате изпитването, когато помолят, а на мен не.. ? – с тих глас попитах аз.
- За разлика от теб, другите имат по 3 оценки, а ти имаш само 1, затова че започвай да ми пееш урока.
- Не го знам.
- Тогава ще ми разкажеш предишния.
- Не мога.
- Защо не можеш? – госпожа Антонова раздразнено попита.
- След часа ще ви обясня.
- Добре, но ако разбера, че ме лъжеш или оправданието ти е глупаво ще ти пиша две двойки.
- Както кажете! – казах аз и тя продължи да изпитва останалите.

Часът беше дълъг и много скучен. Въпреки че биологията по принцип ми е много интересна, откакто госпожа Антонова дойде да замества болната ни госпожа Петрова, в часа е много скучно. Госпожа Антонова има един дразнещ глас и говори много бавно, все едно сме бавноразвиващи се ученици. А и много обича да се заяжда с хората..

- Госпожице Пиърс, ако обичате елате да ми споделите какво ви е оправданието за днес.

„ Никога не бих използвала точно тези скорошни събития, за да се спася, но ако получа двойка точно по биология, мама ще ме убие.” – помислих си аз.

- Госпожо, нали знаете какво стана наскоро?
- Какво е станало?
- Ами, нали знаете случката с Мартин, Трой, Адриана, Арън? – попитах аз.
- Да и какво?
- Ами те бяха мои приятели.
- И какво от това, всеки тук е приятел с някого. – толкова безразлично отговори тя, че направо ми идеше да й оставя отпечатък от ръката ми по бузата й.
- Да, така е, но те починаха.
- Всеки ден умират хора, някои близки, други непознати, и какво от това? И аз съм имала приятели, които са починали, но не се оправдавам с тях, не го прави и ти! А и без това Адриана и Арън са живи, въпреки че са в затвора.

„Като й гледам кривите зъби се чудя дали да не й ги изправя или направо да ги извадя. Кой човек би говорил така за невинни хора попаднали в капана на смъртта?”

- Именно за това исках да говорим. Вчера бях на свиждане на Адриана, поговорихме си, исках да я успокоя от случилото се. Няколко часа след като си тръгнах, разбрах че тя се е самоубила. Щях да си взема бележка за днес, за да си почина от всичко случило се, да не се тревожа за училище и т.н., но реших да дойда. Не учих, защото като се случи нещо такова, не очакваш да бъдеш първият изпитан… - тя ме прекъсна.

- Съжалявам за приятелката ти, но ти си взела грешното решение. Трябвало е да си вземеш бележка. Щом си идваш на училище значи трябва да си знаеш всичко. Днес ще ти спестя двойката, но за следващия път ще те изпитам на днешния урок плюс 7 урока назад.

„Пфф, писна ми от тая шибана даскалка. Два пъти пропуснах нейни часове и много ме е намразила. Може и нещо дребно да има, но ще направи цяла драма от него."

Следващите 2 часа бяха английски език. Нищо особено, говорихме си с американката, която е в България по програма. А след нейните часове имахме 3 свободни. Нейтън ме забра и отидохме право в управлението.

DamonGirl · 2013-04-29 03:37:12

Некст!

love_hurts · 2013-04-29 12:30:06

Давай продължението! (arrow)

selen4ito · 2013-04-30 08:26:36

некст

_______________________________________________________

katrin456.1997 · 2013-04-30 09:55:31

Много е интересно. Може ли следваща глава.

girlcheto · 2013-04-30 21:28:25

XXXI глава

По обед с Нейтън бяхме в участъка. Чакахме мама да излезе от залата за аутопсии, за да разберем какво се е случило с Арън.

- Мамо, има ли нещо ново по случая? – плахо попитах.
- Не съм сигурна, че искаш да разбереш какво се е случило. – отговори ми тя.
- Моля те! Имам право да знам.
- Ами.. В тялото на Арън открихме кураре.
- Какво значи това? – попита Нейтън.
- Това е е една от най-силните старинни южно-американски отрови. Когато отровата достигне кръвта, всички нервни влакна в тялото в първия момент се отпускат, а после въобще престават да функционират, тялото се парализира и това довежда до бавно задушаване. – отговори майка ми.
- Добре де, ами как са прекарали курарето през надзорниците? – попитах аз.
- Има затворници, които плащат на надзорниците за разни неща, за да им е по-комфортно. Някои плащат, за да им донесат телефон, други искат наркотици, трети искат оръжия и т.н. Явно някой е поискал отрова.
- Няма ли наказания за тези надзорници? Те нарушават законите?! – попитах аз.
- Има наказания, работи се по въпроса с тях. Все още се търси надзорникът дал отровата .
- Знае ли се кой е отровил Арън? – попита Нейтън.
- Знае се. Теб сигурно те е нямало като казвахме, че Адриана се е изповядала на своя съкилийничка и накрая и е споменала, че ще се погрижи лично за Арън.
- Искате да кажете, че тя го е отровила? – учудено попита той.
- Да и това не е всичко. – каза мама.
- Какво още? – попитах аз.
- Убийството е станало по особено жесток начин. Клепачите на жертвата са били намазани с моментното лепило каноколит, за да не може да си отвори очите, също така и устните били залепени. Първо отровата е била погълната, а след това са залапени очите и устата.
- Добре, де, Адриана не може да го направи сама, Арън е по-силен от нея и ще се съпротивлява?
- Именно, предполага се, че този, който я е снабдил с тези средства й е помогнал и с останалото. – каза мама.
- Защо си е направила труда да му залепя очите и устата след като вече му е дала кураре и смъртта му е била сигурна? Как мислиш, дали не е някакво скрито послание, скрит замисъл? – правих се малко на детектив.
- Моето заключение е че тя не е искала той да вижда хората, искала е да се чувства като слепец. Залепила му е устата, за да не говори, да не изрича лъжи, обиди или да не хипнотизира хората за своя лична изгода. Поне така си мисля аз.
- Не мога да повярвам, че е сторила това. Не мога да повярвам, че изгубих двама истински приятели и други двама не чак толкова добри приятели.
- Всичко свърши Алекс! Всичко ще бъде наред! – каза ми Нейтън, като се опитваше да ме успокои. – Аз съм тук и никъде няма да ходя! – той ме притисна силно до себе си и след това ме целуна нежно.

katrin456.1997 · 2013-05-01 11:48:39

Некст (arrow)

#101 2013-04-14 16:40:36

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#102 2013-04-15 13:07:43

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#103 2013-04-15 15:14:55

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#104 2013-04-15 16:01:01

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#105 2013-04-15 17:04:13

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#106 2013-04-16 16:25:03

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#107 2013-04-16 17:12:48

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#108 2013-04-17 11:45:50

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#109 2013-04-17 17:04:16

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#110 2013-04-17 17:10:49

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#111 2013-04-17 18:15:36

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#112 2013-04-17 18:32:05

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#113 2013-04-18 15:07:19

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#114 2013-04-23 12:38:46

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#115 2013-04-23 18:34:08

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#116 2013-04-23 18:51:50

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#117 2013-04-24 17:13:00

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#118 2013-04-28 12:45:35

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#119 2013-04-28 19:46:47

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#120 2013-04-29 03:37:12

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#121 2013-04-29 12:30:06

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#122 2013-04-30 08:26:36

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#123 2013-04-30 09:55:31

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#124 2013-04-30 21:28:25

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#125 2013-05-01 11:48:39

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook