#1 2013-04-13 18:02:56

nedi

Independent

From: Albuquerque, New Mexico

Registered: 2010-05-20

Posts: 20,505

Re: Заедно.

Завръщам се в сферата на драмите

• Отрязах Рон, просто, за да бъда сама .. не исках връзка с него, защото чувствата ми постепенно бяха угаснали. Оставих го в апартамента и излязох. Ходех по пустото шосе, с надеждата да се успокоя след края .. Исках да забравя болката в очите му, когато научи, че не го искам. Беше грубо, но винаги казвах каквото мисля, без значение колко боли..
  Пътят беше много пуст. Много. Нямаше жива душа, светофарът и уличните лампи осветяваха улицата. Имах чувството, че пътят напред водеше към безкрая. Продължавах да вървя, исках да се изгубя нанякъде. Сякаш светът свършваше. Не исках да се обръщам, страхувах се. Не знаех защо.. Не исках и да спирам, за да не се разколебая да се върна. Да се върна в апартаментът, изпълнен с празнина, студенина, където чувствата вече ги няма. Някога беше различно, в очите на Рон виждах един прекрасен човек, когото обичах до смърт и знаех, че беше за мен. Но просто се случи, и го разлюбих. Нямаше друг - просто дотук беше с любовта ми. Той продължи да ме обича, но аз него не. Никога не бях имала трайни връзки, понякога не знаех какво искам. Обвинявах се, но защо?!
  Сякаш стигнах до 'края', там видях мъжки силует. Беше с гръб към мен с черно кожено яке, висок и строен. Мускулест с прическа като на Рон. Късо подстриган, но не нула номер, по-скоро 1-ви, 2-ри..
  Това беше той. Спрях и задишах участено.
  Той се обърна, сякаш знаеше, че съм там.
  - Знаех, че ще дойдеш. - продума той.
  - Аз си тръгнах от теб, и те виждам на пътя ми. Може ли да ме оставиш да вървя. - казах първото, което се сетих.
  - Напред няма път, само пропаст. Виждаш. Къде ще вървиш? - попита той строго.
  Приближи се към мен и ме дръпна за ръката.
  - Прибираме се у дома.
  - Никъде няма да ходя. - дръпнах се и го изгледах с омраза.
  - Обичаш ли ме? - изгледа ме той в очакване на отговор.
  - Не. - казах решително.
  Нямах угризения, казах си всичко.
  - Кажи, че не ме обичаш .. - той излизаше извън релси, отново ме попита, почти обезумял, може би от мисълта, че има друг..
  - Не те обичам. Махай се. Остави ме! - извиках.
  Той се отдръпна неочаквано студено. Дори не забелязах колко близо сме до пропастта в края на пътя, когато той ненадейно скочи надолу. Нямах време да реагирам, да го хвана. Да го спася. При падането му долу се чу потресаващ трясък, което предизвика да затворя бързо очи, сякаш мен ме заболя .. От очите ми се отрони сълза. Вътрешно го обичах, обаче .. Исках да си отида с него, Господи! Не исках да поглеждам надолу, но погледнах. Докато го търсех с очи в тъмното, усетих че нещо/явно Рон/ ме дръпна надолу. Падахме двамата и усещах как умирахме, още преди да паднем. И след това всичко свърши. Отидоха си мъките, свърши ..
  На сутринта полицията открива двамата млади загинали, а в якето на Рон, се открива бележка с посланието „Ще бъде за мен, жива или мъртва.“

---

[list=*]
[*]And if you're in love, then you are the lucky one,
'Cause most of us are bitter over someone.
Setting fire to our insides for fun,
to distract our hearts from ever missing them.
But I'm forever missing him...[/*]
[/list]

lady_ss1

Member

From: София

Registered: 2010-09-17

Posts: 21,410

Re: Заедно.

Некст!        

Unstoppablє

Member

Registered: 2012-08-28

Posts: 9,514

Re: Заедно.

Некст!        

sunshine5383

Member

From: girlland <3 ^ ^

Registered: 2012-02-29

Posts: 2,085

Re: Заедно.

Некст!        

---

[img]http://prikachi.com/images/869/7292869x.jpg[/img]

nedi

Independent

From: Albuquerque, New Mexico

Registered: 2010-05-20

Posts: 20,505

Re: Заедно.

Благодаря, но няма некст.
И да искам - няма как да го измисля, героите са вече в отвъдното, така да се каже. Благодаря отново  

---

[list=*]
[*]And if you're in love, then you are the lucky one,
'Cause most of us are bitter over someone.
Setting fire to our insides for fun,
to distract our hearts from ever missing them.
But I'm forever missing him...[/*]
[/list]