Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

Unstoppablє · 2013-04-08 15:15:15

Става все по-интересно! Давай натам! (arrow)

littlepartofme · 2013-04-08 16:45:04

Става все по-интересно! Давай натам! (arrow)

xmonsterxx · 2013-04-08 18:33:40

Става все по-интересно! Давай натам! (arrow)

girlcheto · 2013-04-09 11:55:33

Не вярвах, че може да ви допадне толкова много..
Благодаря ви!

XX глава

- Може би щях да направя масово убийство в училище, но не съм аз убиецът на тези момчета. – отговори Арън.
- Арън Ричардсън, Вие сте арестуван за опит за масово убийство. Имате правото да замълчите. Всичко, което кажете може и ще бъде използвано срещу Вас в съда. – каза зам.-началникът и отведе Арън.

След около 15 минути успях да намеря мама из коридорите на полицията. Работата приключи и щяхме да се прибираме. По пътя реших да й задам няколко въпроса.

- Мамо, мислиш ли, че Арън е убил тези момчета от моята гимназия?
- Не вярвам, мила. Той вече си призна за опит за масово убийство. Ако беше така, предполагам, че щеше да си признае и за убийствата.
- Дали има шанс да му се размине затвора?
- Има. Утре специалисти ще дойдат, за да оценят психичното му състояние. От това ще се реши колко голяма ще е присъдата му, каква ще е и къде ще я прекара.
- Мислиш ли, че Нейтън е убиецът?
- Не знам още. Утре на разпит ще дойде Адриана и ще видим дали ще намерим нови следи. Ще видим дали тя няма да си спомни нещо необичайно или нещо, което не ни е казвала досега. Ти по-добре си легни сега, че е много късно и си почини добре. Утре си на училище.
- Но, мамо аз.. – тя ме прекъсна.
- Няма „но”, утре си на училище! Не искам да изпускаш учебен материал!

* Аз ще кажа на баба да ми напише бележка* - подсмихнах се и се прибрах.

sunshinee™ · 2013-04-09 13:09:50

Става все по-интересно! Давай натам! (arrow)

DamonGirl · 2013-04-09 15:13:07

Некст !

xmonsterxx · 2013-04-09 16:49:24

Некст !

girlcheto · 2013-04-10 13:07:02

XXI глава

Понеделник сутрин е. Въпреки че снощи се прибрах много късно, аз успях да се наспя и сега извирам от енергия. Приятен аромат от храна се носи към моята стая. Измих се и слязох долу, за да видя какво миришеше толкова вкусно.
На масата беше оставена една чинийка с две принцеси за закуска и една чаша сок. Баба я нямаше наоколо, но ми беше оставила бележка, на която пишеше следното:

„ Алекс, направила съм ти закуска. Като се нахраниш, моля те, изхвърли боклука на път за училище. Аз имам малко работа навън.”
- Баба.

*Каква работа ..?!? Жалко, не можах да я хвана да ми напише бележка за училище.. Нищо де, ще се поразходя малко и ще се отбия в полицията, за да видя как върви с разпита на Адито.*

- Александра Пиърс, какво правите тук, малка госпожичке?! Защо не си на училище?!? Изрично казах да не изпускаш материал! – мама ми крещеше в коридора на полицията.
- По-тихо, мамо. Създава се ехо и всички погледи са втренчени в нас. Спокойно, ще ти обясня. – говорех й с успокоителен глас, все едно е преживяла нещо трагично и има нужда от утеха. – Беше ми лошо сутринта. Повръщах много, а баба я нямаше, за да ми даде някакво хапче. Полежах си малко и ми мина. Реших да пропусна часовете, понеже вече нямаше за кога да ходя и затова реших да се отбия тук. Хем ще видя как върви с разпита на Адриана.
- Сега добре ли си? – попита ме тихо тя.
- Да, да, вече съм по-добре.
- В момента един психиатър разпитва Адриана, ако искаш иди да видиш как върви.

Влязох в стаичката с голямото стъкло, през което се следеше разпита. Гледах как психиатърът й задаваше въпроси, но тя гледаше с физиономия, сякаш се е надрусала и не знае къде се намира. Беше неадекватна. След няколко въпроса, на които Адриана отговори двусмислено, психиатърът излезе и отиде да съобщи оценката на Петров и компания.

Аз побързах да намеря мама, за да я попитам какво стана.
- Мамо, какво каза психиатърът?
- Каза, че Адриана се е държала неадекватно. След дълги обяснения той стигна до заключението, че тя е била хипнотизирана.

DamonGirl · 2013-04-10 13:10:54

:O
Некст!

sunshinee™ · 2013-04-10 13:13:36

:O
Некст!

girlcheto · 2013-04-11 12:19:42

XXII глава

- Какво искаш да кажеш под хипнотизирана?
- Била е подложена на терапевтична хипноза. Според психиатъра, тя е решила да се подложи на хипноза, за да облекчи болката от загубата на Трой. Терапевтичната хипноза е доказана техника. Електроенцефалограмите показват повишена активност на главния мозък. Отваря се подсъзнанието и се променят алфа и тета вълните. По този начин тя е била уязвима. Може да са я карали да прави разни неща, може дори да са й препрограмирали чувства, емоции, паметта дори. Това ще се разбере след като се намери начинът, по който да бъде извадена от хипноза. Сега не търсим само сериен убиец, но и терапевт.

Обадих се на Виктория и Изабела да се срещнем някъде на кафе и да им разкажа новостите около убийствата на Мартин и Трой. А, тъкмо като им ги разкажа ще се мине малко време и ще се върна в участъка, за да разбера дали има прогрес в разбиването на „паролата”, ако мога така да го нарека, към подсъзнанието на Адриана.
С Изабела и Виктория се бяхме разбрали да се срещнем в бистро „Дежа Вю” в 17;30 часа.

- Здравейте, момичета! Как върви училището? – усмихнах им се мазно и подигравателно.
- Разкарай го това училище, разказвай какво си научила! – каза Изабела.
- Значи, накратко.. – Виктория ме прекъсна.
- Няма накратко, давай с всички подробности. – настоя тя.
- Ха! Добре, шефче, щом така казваш. Значи в малката стаичка на Нейтън, където намерихме онази банка с кръв, криминалистите намерили малко плат с частичен отпечатък. Този частичен отпечатък бил на Арън Ричардсън. – Изи ме прекъсна.
- Кой беше Арън?
- Ти сериозно ли? Арън от часа по химия. Най-умното момче на нашия випуск?! Сети ли се?
- Ааа, да, дето Нейтън щеше да го пребие, за дето ти го прегърна, ясно. Значи той е убиецът? Не го очаквах от него…
- Чакай сега, не бързай.. не ме остави да довърша. А и нали ги знаеш умните са смятани за луди.. кой го знае. Та значи – продължих аз – в къщата му са намерени едни вещества, с които е можел да направи масово убийство. Задържаха го от полицията, но няма да повярваш какво друго разбрах.
- Какво? – съсредоточено ме слушаше Виктория
- Адриана е била хипнотизирана и все още не се знае нищо друго по въпроса.
Телефона ми звънна. Беше мама.

- Да, мамо?
- Алекс, бързо ела в участъка. Специалистите успели да намерят „паролата” за Адриана и сега ще я разпитват наново. Побързай!
Извиних се на момичетата, че така си тръгвам, но наистина беше важно за мен да разбера какво, по дяволите, ставаше.

DamonGirl · 2013-04-11 13:13:01

Некст !!

sunshinee™ · 2013-04-11 13:32:35

Давай некст! (arrow)

littlepartofme · 2013-04-11 13:39:15

Давай некст! (arrow)

girlcheto · 2013-04-12 11:58:20

XXIII глава

Вече бях в участъка. Побързах да вляза в стаичката, от която се наблюдава разпита. Специалистите тъкмо бяха започнали с въпросите си.

- И така, Адриана, как си? Как се чувстваш? – попита един от тях.
- Странно, как се озовах тук? – попита тя.
- Помниш ли какво си правила последните дни?
- Спомням си, но сякаш беше сън.
- Какво точно си спомняш? – чернокожият мъж я попита.
- Ами… спомням си, че днес си бях в къщи и си правих закуска. После гледах филм. Излязох на разходка и се прибрах. Чаках терапевтът ми да дойде, уговорихме се да се видим.
- А, спомняш ли си къде беше на вечерта на 25 април (понеделник)? – един друг мъж с рижав цвят на косата я попита.
- Бях си у нас. – гордо му отговори тя.
- А, вечерта на 27 април (сряда)? – той отново я попита, като леко повиши тон.
- Ами.. ъ-ъ .. – тя се опитваше да си спомни.
- Добре тогава, кой е психотерапевтът ти? – чернокожият мъж попита.
- Това е.. ъ-ъ, ами това е .. – знаеше, че ходи при такъв, но не можеше да се сети нито за име, нито за физиономия.

Двамата мъже излязоха от стаята. Влязоха при мен и казаха на мама, че психотерапевтът е изтрил избрани спомени, може би за да прикрие нещо. Също така казаха на мама, че ще трябва да я подложат отново на хипноза, за да могат да възобновят колкото се може повече спомени, но не обещаха нищо повече. Те се върнаха обратно при Адриана и започнаха процедурата.
След една-две минути, тя вече беше под хипноза. Те започнаха да й задават въпроси.

- Адриана, какво си спомняш от 25 април? – попита рижавият мъж.
- Спомням си, че това беше най-ужасният ми ден. Приятелят ми Трой и родителите му починаха след като катастрофираха в едно дърво.
- А, ти къде беше по това време на нощта?
- Бях си у нас със семейството ми. Вечеряхме.
- Значи ти не си прерязала спирачките? – той отново я попита, но тя нищо не отговори.
- Защо започна да се уговаряш с терапевт за час при него?
- Заради болката, която изпитвах след смъртта на Трой. Исках той да ми я заличи чрез хипноза. Той ми каза, че това няма да стане веднага, а ще трябват няколко сеанса.
- Какво си спомняш от 27 април, когато Мартин Митчъл беше зверски убит?

Тя се изплаши много. Дори успя да излезе от хипнозата. Започна да плаче и гледаше в прозореца, през който гледах аз. Тя гледаше право към мен, въпреки че не можеше да ме види. Беше много уплашена, като че ли изпадна в шок. Не можеше да каже и думичка. Дали не е видяла убийството му?!

sunshinee™ · 2013-04-12 15:24:43

Некст!!

selen4ito · 2013-04-12 16:59:48

започнах и аз да го следя. Mного е интересно. next
с нетърпение очаквам следващото.

DamonGirl · 2013-04-12 17:03:59

Давай некст !

girlcheto · 2013-04-13 07:56:33

XXIV глава

Специалистите се опитваха да я успокоят. Дадоха й успокояващи и я изчакаха 5-10 минути. След това отново я хипнотизираха.

- Адриана, разкажи ни какво си спомняш за убийството на Мартин Митчъл! – чернокожият мъж каза с висок глас.
- Аз бях.. аз бях там. Видях всичко.. Аз го убих! – говореше с един монотонен глас, без да й трепне окото.
- Не може да си го убила ти, ти не можеш сама да вдигнеш тялото и да го поставиш с главата надолу, за да му източиш кръвта. Кой друг беше с теб, Адриана? – рижавият с нетърпение очакваше отговор.
- Бях там с моя терапевт. Той ми помогна, да го вдигна.
- Кой е твоят терапевт, Адрина?
- Това е .. – тя не можеше да изрече името му.
- Хайде, Адриана, спомни си! Кой е терапевтът ти? – настояваше рижавият мъж.
- Не знам.. не мога да се сетя за името му.. – тъжно отговори тя.
- Ако ти покажем негова снимка, ще го познаеш ли? – попита чернокожия
- Да, ще го позная.
Рижавият мъж излезе от стаята и влезе при нас. Взе една папка с документи и отново влезе в стаята за разпит. Той извади снимка на Нейтън и я показа.
- Това той ли е?
- Не! - категорично отговори тя.
Той извади друга снимка. Беше на баща й.
- Да не би да е това?
- Не, по дяволите, Вие шегувате ли се? Та това е баща ми!
Следващата снимка беше на предишното й гадже Пламен.
- Това да не би да той?
- Не!
Нетърпелив и ядосан, рижавият специалист извади и последната снимка от папката. Тя беше на Арън Ричардсън.
- Това ли е той?
- Да! Това е той. Той ми помогна за всичко.

Специалистите извадиха Адриана от хипноза, а през това време екип от полицаи отидоха до Арън, който вече беше в затвора за опит за масово убийство.

DamonGirl · 2013-04-13 17:45:29

Некст !

selen4ito · 2013-04-13 20:59:52

(arrow) много интересно става (arrow)

____________________________________________

Unstoppablє · 2013-04-14 05:08:37

Некст!

girlcheto · 2013-04-14 10:21:10

XXV глава

Полицаите настаниха Арън в стаята за разпит. Май това ще се окаже доста дълъг ден.. Зам.-началник Петров повика бащата на Нейтън, за да гледа разпита, но вместо това дойдоха и Нейт с майка си. Аз и мама бяхме една до друга, до мен застана Нейтън, а до него бяха майка му и баща му. Докато разпитваха Арън, Нейтън ме хвана за ръката, сякаш искаше да ме успокои от мисълта, че една от най-добрите ми приятелки е убила човек. Освен това, мисля че е забравил, че го обвиних в убийство. Както и да е .. Време беше да чуем разпита. Петров влезе в стаята, а с него и двама униформени за всеки случай.

- Господин Ричардсън, намерихме ваш отпечатък в колата на Трой. Разбрахме, че вие с него не се разбирате много.. За да не си губим времето, кажете ни Вие ли срязахте спирачките на колата му?
- Аз бях. Аз срязах спирачките.
Нейтън ме стисна по-силно. Погледнах го и видях гняв в очите му.
- Защо го направихте, г-н Ричардсън? – попита Петров
- Той ме тормозеше много. Разруши психиката ми. Отначало търпях, търпях, казах му да спре, обърнах се и към директора, но нищо не направиха. Време му беше.
- Съжалявате ли за стореното?
- Не! Той си го заслужаваше. – лицето му беше безразлично.
- Не съжалявате ли, че с него убихте и родителите му?
- Ни най-малко! Спестих им мъката, която щяха да изпитват към сина си. Дори и те не заслужават да живеят, защото не знаят как да възпитат едно дете..

Наистина не очаквах такива работи от него. Той беше умен и скромен, не можеше да закачи и една муха. Той правеше път дори и на мравките.. Как беше възможно да убие толкова много хора, без дори да се разкайва за прегрешенията си..

- Защо убихте Мартин Митчъл?
- А,а,а господин полицай, не така. НЕ съм убивал Мартин.
- Напротив! Вие сте хипнотизирал Адриана да го направи вместо Вас.
- Значи тази кучка ви е разказала? Мръсна клюкарка!!
- Не отговорихте на въпроса ми. Защо убихте Мартин Митчъл? – Петров повиши тон.

littlepartofme · 2013-04-14 10:22:44

Некст!

DamonGirl · 2013-04-14 16:39:51

Некст !

#76 2013-04-08 15:15:15

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#77 2013-04-08 16:45:04

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#78 2013-04-08 18:33:40

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#79 2013-04-09 11:55:33

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#80 2013-04-09 13:09:50

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#81 2013-04-09 15:13:07

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#82 2013-04-09 16:49:24

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#83 2013-04-10 13:07:02

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#84 2013-04-10 13:10:54

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#85 2013-04-10 13:13:36

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#86 2013-04-11 12:19:42

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#87 2013-04-11 13:13:01

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#88 2013-04-11 13:32:35

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#89 2013-04-11 13:39:15

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#90 2013-04-12 11:58:20

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#91 2013-04-12 15:24:43

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#92 2013-04-12 16:59:48

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#93 2013-04-12 17:03:59

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#94 2013-04-13 07:56:33

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#95 2013-04-13 17:45:29

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#96 2013-04-13 20:59:52

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#97 2013-04-14 05:08:37

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#98 2013-04-14 10:21:10

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#99 2013-04-14 10:22:44

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#100 2013-04-14 16:39:51

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook