Да се промениш или пък не

sunshine5383 · 2013-02-22 20:01:01

Да се промениш

Лайза бе буйно момиче. Не се предаваше. Не се подчиняваше на никому. Беше научена да се бори докрай. Държеше на своето. Бе индивидуална във всичко. Баща и почина още когато беше на четири. Смътно си спомня как изглеждаше, но помни мустаците, с които обичаше да си играе. Винаги когато заспиваше, той лягаше до нея на леглото и й разказваше истории за Втората световна война. Тя го слушаше с голям интерес и винаги когато той кажеше:
- Време е да заспиваш принцесо, - Нежно я целуваше по челото и мустаците му бодваха деликатната й кожа.- утре ще продължим. Тя нямаше търпение до следващата вечер. Дори веднъж докато пътуваха към баба й Мод, тя го бе помолила да и разкаже още за Втората световна война, но той винаги отговаряше:
- Ами довечера, за какво ще разказвам. -усмихваше се леко, а тя издаваше долната си устна напред с надеждата той да започне да разказва, но той винаги въртеше отрицателно глава и повтаряше:
- Довечера.
Лайза имаше и сестра, три години по-малка от нея. Много я обичаше и винаги я подкрепяше. Сестра й- Габриела обичаше изкуството. Тя имаше златни ръце и лице на ангел. Защо не мога и аз да рисувам така хубаво като нея, мислеше си веднъж Лайза. Те бяха образец за семейство. Бяха единни, заедно, винаги каквото и да се случи.
Но един ден най-ужасното нещо се случи. Баща и получи сърдечен удар. Лайза и Габриела бяха в стаята си и си играеха, а майка им Tea стоеше в трапезарията, когато...

nedi · 2013-02-22 20:16:17

Харесва ми.

galiana · 2013-02-22 20:20:34

Хубаво е (f)

vili_ss · 2013-02-22 20:21:27

Харесва ми.

bebche__:) · 2013-02-22 21:11:37

Харесва ми.

Krusu123 · 2013-02-23 09:08:52

Харесва ми.

Dинева* · 2013-02-23 11:21:11

Харесва ми.

sunshine5383 · 2013-02-23 12:30:22

Радвам се, че ви харесва. Много благодаря!

Лайза и Габриела бяха в стаята си и си играеха, а майка им Tea стоеше в трапезарията, когато чу силен трясък идващ от гаража. Теа отвори прозореца и се провикна:
- Макс? Всичко наред ли е? - ослуша се, но не получи отговор. - Макс, - Повтори тя - добре ли си? - След като не получи отговор реши да провери. Остави кърпата на плота и отиде към гаража. Никога нямаше да забрави болката, която се загнезди в гърдите й. Той лежеше на земята. Всички инструменти бяха по пода.
- Боже мой, Макс. - стреснато каза тя. - Макс. Макс, отговори ми. - проплака Теа. - Скъпи, не. Макс чуваш ли ме.
- Мамо, какво става. -попита Лайза, която се беше надвесила на прозореца от стаята й.
- Лайза ела тук, но бързо. И вземи телефона. - Теа не знаеше какво се бе случило със съпруга й. Тя държеше главата му в скута си и нежно милваше гъстата му коса, полепнала по лицето. Лайза дотича бързо и подаде телефона на майка си, а след нея се тътреше и Габи, която влачеше със себе си кукла по-голяма от нея.
- Лайза, набери 911. Аз не мога. Ръцете ми треперят. Хайде, девет, сега едно, точно така, отново натисни едно. Браво. - Теа се усмихна насила.

Линейката дойде бързо. Точно две минути след като се обадиха. Явно всичко беше напразно. Макс вече не дишаше. Нямаше пулс.
- Извинете, госпожо. Ще дойдете ли за малко. - Теа го последва. - Искам да ви кажа, че... не можем да направим нищо за съпруга ви. Той просто...получил е удар, а когато е паднал, се е опитал да се задържи, но си е ударил главата и е получил мозъчен кръвоизлив. -Теа едвам сдържаше сълзите си. Ако дъщерите и не бяха там щеше да заплаче с цяло гърло, но тя го правеше заради тях.
- Какво ще им кажа сега. -проплака тя. Извърна глава към Габи и Лайза, които я гледаха озадачено.
- Не знам какво да ви кажа, наистина много съжалявам. Моите съболезнования. - Той изобрази на лицето си нещо, като усмивка, но тъжна. - Елате. - той разпери ръце, а тя без да каже нито дума просто попадна в прегръдката му и зарида тихо.
- Мамо, как е тати?- попита Лайза и една сълза се стече по поруменелите и бузки. Очите и сякаш се молеха 'Нека да е добре', но тя въпреки това знаеше, че има нещо.

e_ti · 2013-02-23 20:40:48

Прекрасно е!

sunshine5383 · 2013-02-24 11:25:16

- Мамо, как е тати?- попита Лайза и една сълза се стече по поруменелите и бузки. Очите и сякаш се молеха 'Нека да е добре', но тя въпреки това знаеше, че има нещо.
Теа се обърна към Лайза. Опитваше се да подтисне сълзите напиращи да излязат, но не стана. Тя зарида, а малката Лайза я гледаше с недоумение.
- О, миличка. - Проплака Теа.- Макс, баща ти. Той си отиде мила. Няма го. - Тея стискаше здраво в прегръдките си Лайза. Габи се дотътри при тях, но не знаеше защо плачеше майка й. Тя бе само на една годинка, какво разбираше! Лайза избута майка си и се затича разплакана към къщата. Теа не направи нищо. Тя знаеше как се чувства дъщеря й. Винаги тайно и бе завиждала. Дъщеря й - Лайза - тя беше по-близка с Макс. Те бяха неразделни, но въпреки това обичаше тях двамата и Габриела по равно.
Теа обхвана с ръце крехкото тяло на Габи и я занесе в нейната стая. Габи бе много уморена. От сълзите, от играта, от всички тези непознати в дома й. Бързо заспа.
- Лайза.- Извика майка й.- Къде си? - Тя чу хлипанията й и се насочи към банята. - Миличка, не плачи. -Каза й Теа, въпреки, че и тя правеше същото. Недей. Той сега е на по-добро място. Гледа ни отгоре и ни се усмихва.
Лайза избърса сълзите си.
- Знам мамо, но той не е тук. Не е до мен. Кой ще ми разказва за войната, а мамо?- Очите й бяха пълни със сълзи. Толкова приличаш на баща си, помисли си Теа.
- Аз мога да ти разказвам.- усмихна се Теа и я прегърна.
- Не е същото мамо. Аз искам тати.- тя се затича по стълбите към трапезарията. Теа постоя неподвижно няколко секунди. Тя не ме обича, помисли си Теа. След минута Лайза се върна, а в ръцете си държеше снимка.
- Ела.-каза тя на майка си и я задърпа за ръката.

vili_ss · 2013-02-24 15:38:47

Прекрасно е ! Давай некст !

nedi · 2013-02-24 15:42:30

Некст (arrow)

bebche__:) · 2013-02-24 23:31:41

Прекрасно е ! Давай некст !

Krusu123 · 2013-02-27 12:20:58

Харесва ми.

sunshine5383 · 2013-02-27 15:57:32

Следващата част. Дано ви хареса.

- Ела.-каза тя на майка си и я задърпа за ръката.
Лайза я настани на едно детско столче и сложи в скута и снимка на Макс.
- О, Лайза. - майка й се разплака, а мъничката Лайза я гледаше с тъжен поглед, който показваше съжаление.
- Мамо, обичам те. - Лайза падна на колене, протегна се и я прегърна. - Никога няма да те оставя. Обещавам!
Теа притисна до себе си крехкото създание и каза:
- Аз също. Толкова много те обичам. И теб и Габи. Вие сте всичко, което ми остана.
****
От онзи момент нататък, Теа носеше само дрехи в тъмни цветове и предимно черно. Не бе обличала цветни- пъстри дрехи- от както Макс почина. Дните и се струваха дълги, тежки. Нощите по-тъмни от обикновено. Дните по-светли от колкото трябва да бъдат. Тежеше й. Беше й трудно и това се виждаше. Момичетата го усещаха. Те вече бяха големи. Способни бяха и сами да се грижат за себе си. Лайза скоро навърши пълнолетие тази година щеше да завърши. Тя нямаше мечти, или поне така казваше. Е, имаше преди онази случка да промени изцяло живота им. Някоко години след като баща и почина тя се държеше добре. Помагаше на майка си, на сестра си. Но това явно се промени. Може би приятелите й бяха причината да се промени или по-скоро това, че тя нямаше особено приятели. Най-близките и хора бяха Теа, Габи и най-добрия и приятел Луис. Те й помагаха, подкрепяха я, но напоследък тя започна все по-рядко да отвръща на чувствата им. Беше ученолюбива, но поведението и беше ужасно. Не само в училище, но и у дома.
- Мамо, спиш ли?- попита тихо Габи и бутна вратата.
- Не, ела.- Теа потупа мястото до себе си. Габи се настани до майка си и се сгуши в нея.
- Тя се промени мамо.- Тя шепнеше, защото Лайза вече беше заспала. - Не искам да се променя. Искам предишната Лайза, добрата.
Теа я погали по главата и каза:
- Тя расте. Хората се променят, характера също.
- Но аз не искам да бъде така.- проплака Габи, а майка й я притисна още по-силно към себе си.
- Спокойно мила, всичко ще се оправи.
Тишина обгърна стаята за минута.
- Може ли да остана тук тази нощ.- подсмръкна Габриела.
Теа само кимна. Двете се сгушиха една в друга и заспаха.
- Добро утро!- Теа поздрави Лайза.- Има закус... - Още преди да довърши Лайза изхвърча през вратата. Дори и добро утро не каза, помисли си. Все още сънена Габи слезе по стълбите.
- Хей, мамо. Добро утро!- застана до майка си и я целуна по бузата. Разходи се напред- назад, чудейки се какво да закуси. Ябълка, помисли си тя. Или пък не. Габи отвори хладилника и награби бекон, яйца и масло.
- Габи, отегчавам ли те? - попита спокойно Теа, докато бършеше една чаша.- Аз лоша майка ли съм? - В друг момент тя щеше да заплаче, но нещо не беше в настроение за сълзи. Точно обратното.
- Какво? - Габи изтърва маслото, а после бързо го вдигна. - Естествено, че не.- Тя заобиколи плота надвеси се над рамото на майка си и я прегърна изотзад.- Ти си най-прекрасната майка!- целуна я.- Защо? Кой ти наби тази мисъл в главата?

Dинева* · 2013-02-27 16:47:58

Още.

sunshine5383 · 2013-02-28 20:35:07

- Какво? - Габи изтърва маслото, а после бързо го вдигна. - Естествено, че не.- Тя заобиколи плота надвеси се над рамото на майка си и я прегърна изотзад.- Ти си най-прекрасната майка!- целуна я.- Защо? Кой ти наби тази мисъл в главата?
- Няма значение.- отговори й тя. Габи забеляза, че майка й е нервна. Теа бършеше чаша след чаша и ги поставяше в шкафа.
- Спри!- сопна се Габи. Майка й изпусна чашата, която държеше в ръцете си. Тя падна на пода и се разби на десетки парченца. - Много съжалявам.- затича се към нея Габриела.- Извинявай.
- Не се безпокой. Не е било нарочно, знам.- Теа се усмихна. Взе една малка четчица и лопатка и започна да събира попадалите по земята парчета.
- Нека аз.-настоя дъщеря й.
- Няма нужда. Ще се оправя.
- Мамо, настоявам.
- Ще се порежеш. Ще се оправя. - повтори Теа.
Докато тя събираше парчетата цареше тишина. Габи изчака майка й да свърши и каза:
- Заради Лайза е, нали?
- Кое?- нервно попита Теа.
- Знаеш за какво говоря!- тя скръсти ръце.
- Нямам идея.
- Мамо, стига! Какво ти е казала Лайза?
Теа забърса пода отново и внимателно огледа да не е останало още някое парче, на което може да стъпи някой. Тя вдигна глава и погледите им се срещнаха.
- Нищо.
- Не ме лъжи.
- Не те лъжа. Тя не ми каза нищо. Точно за това те попитах дали съм лоша майка.- тя прибра принадлежностите и тръгна към сивото канапе разположено под ъгъл в хола им. Габи я последва.
- Не разбирам. Какво искаш да кажеш? - Те седнаха, а Габи се намърда по-близко до майка си.
- Сутринта,- Теа прочисти гърлото си.- Лайза слезе по стълбите. Поздравих я за добро утро и тъкмо да и кажа, че съм приготвила закуска тя грабна якето си и изфуча през вратата.- Тя погледна към Габи, в чийто очи се виждаше съжаление и любов, а после заби поглед в кръглото петно на масичката за кафе.
- Мамо, не знам какво да кажа. Може би...- Започна тя, но не продължи. Вместо това тръсна глава и стана от канапето.
- Какво?
- Няма значение.- Явно леко отегчена от себе си каза Габриела.
- Габи, довърши това което каза.
- Ами чудех се...- Габи се подпря на парапета.
- Хайде де.-подканваше я Теа.
- ...ако поговорим с нея или я заведем при професионалист?- Тя завъртя очи, но беше странно изненадана от реакцията на майка си.

sunshine5383 · 2013-03-01 20:14:55

- Хайде де.-подканваше я Теа.
- ...ако поговорим с нея или я заведем при професионалист?- Тя завъртя очи, но беше странно изненадана от реакцията на майка си.
- Знаеш ли,- замисли се за миг Теа.- това е добра идея. Въпроса е там, че...
- Не знам дали ще се съгласи.- въздъхна дъщеря й.
- Именно.- съгласи се Теа.
Те се преместиха на канапето в хола и обсъждаха идеята Лайза да се срещне с професионалист. Говореха за още куп неща и неусетно времето се изниза.
- Да поръчаме нещо?- подхвърли Габи, докато майка й оглеждаше празния хладилник.
- Например?
- Китайско?
- Пица.-Теа замълча за миг и продължи.- А защо не и двете?
- Дадено!
****
- Моля? Какво искате да кажете? Луда ли искате да ме изкарате?- крещеше Лайза, докато вечеряха.
- Лайза, моля те. Успокой се.- сякаш тя не я чуваше. Лайза крещеше ли крещеше и не й пукаше какво казваше майка й.- Лайза!- кресна Теа.- Млъкни!
Тя се сепна и затаи дъх. Габриела местеше очи от майка си, към Лайза. ''В какво се превърнаха?! Преди не можеха една без друга, а сега...не се понасят.'' мислено си казваше тя.
- Няма да ми казваш какво да правя! Ясно ли ти е?- повиши тон Лайза.
- Аз съм ти майка. Ще правя каквото си поискам!
- Не, няма.- озъби се Лайза.
- Докато си под моя покрив, ще правиш каквото аз ти кажа.
- Няма да я бъде тая.- Лайза буквало захвърли парчето пица в чинията. Стана грабна коженото си яке и тръгна да излиза.- Махам се.- почти нечуто каза тя.
- Къде си мислиш, че отиваш?- попита Теа.
- Далеч от тук. Далеч от вас!- Теа застана пред дъщеря си, хвана я за раменете и я разтресе.- Пусни ме!
- Осъзнай се.
- Махни се!- Лайза се изтръгна от ръцете на майка си.- Не искам да съм тук. Искам да се махна. Писна ми!- Теа стоеше пред дъщеря си. Гледаше я право в очите и не обелваше и дума. По начина, по който гледаше, Габи разбра, че е готова да се разплаче.- Мръдни се.
Лайза бутна майка си, която просто залитна леко настрани, а погледа и странстваше из стаята.
- Мамо!- Габи се затича към нея. - Добре ли си?- хвана я през кръста, за да не падне.- Ела.- наместиха се на канапето. Габриела прегърна силно майка си, но тя продължаваше да гледа в страни. Сякаш с поглед се опитваше да издълбае дупка в пода, тавана или стената.
- Какво направих този път?- попита съвсем спокойно Теа.- Пак ли аз съм виновна?
- Не, този път съм аз.- Габи сведе глава надолу и започна да хапе нокътя на палеца си.
- Няма нищо.- засмя се Теа.- Не се безпокой.

Unstoppablє · 2013-03-01 20:15:42

Некст

nedi · 2013-03-02 08:33:57

Дай натам

sunshine5383 · 2013-04-06 15:54:02

Нямам много идеи... Благодаря!

- Не, този път съм аз.- Габи сведе глава надолу и започна да хапе нокътя на палеца си.
- Няма нищо.- засмя се Теа.- Не се безпокой.
- Ще направя пуканки, искаш ли?
- И хубав филм?- усмихна се Теа.
Габи намигна. Прекараха си чудесно вечерта. Музика, филм, пуканки, беше доста забавно, макар да бяха само те двете. Страхотен купон.
Легнаха си малко след полунощ и двете бяха доста изморени. Решиха, че най-добре ще е да разчистят на сутринта.
- Ъх, добро утро.-помърмори Габи.
- Здравей. Искаш ли кафе?
- Теб боли ли те главата?- Габи направи гримаса и се хвана за главата.
- Да. Изпий чаша чай, на котлона.- посочи Теа.
Габи се затътри към печката, взе чайника и си наля пълна чаша. Извади от шкафа бисквити и ги изсипа в една леко поучукана чинийка.
- М, много са вкусни. Искаш ли?- тя подаде чинията на майка си. Теа кимна отрицателно и продължи да разглежда пощата.-Страхотен чай.
- Наистина ще ти помогне. Изпих една чаша и вече се чувствам чудесно.- засмя се Теа.
- А мамо,-Габи отпи глътка от чая- изпратих писмо до колежа. С няколко въпроси на които да отговоря.
- Не си ми споменала. Какви бяха въпросите?
- Забравила съм.- усмихна се тя.- Защо искам да уча там. Какъв опит имам с изобразителното изкуство. Колко езика знам и още няколко.
- Мхм. Виждаш ли, за това е важно да знаеш езици.- Теа я прегърна.- О, виж ''Университет по изкуствата''.- тя дръпна плика, който беше под още няколко такива със сметки и прочие.
- Вълнувам се. Отвори го ти.
Теа бавно започна да отваря плика и си личеше неспокойствието на Габи. Да внимателно отлепи плика и извади листа от вътре.
- Какво трябва да пише?-попита Теа.
- Дали съм приета да уча там. Е?
- О, миличка...

nedi · 2013-04-06 16:07:46

Некст (arrow)

vili_ss · 2013-04-06 16:13:12

Некст (arrow)

Unstoppablє · 2013-04-06 17:12:03

Продължение!

#1 2013-02-22 20:01:01

Re: Да се промениш или пък не

#2 2013-02-22 20:16:17

Re: Да се промениш или пък не

#3 2013-02-22 20:20:34

Re: Да се промениш или пък не

#4 2013-02-22 20:21:27

Re: Да се промениш или пък не

#5 2013-02-22 21:11:37

Re: Да се промениш или пък не

#6 2013-02-23 09:08:52

Re: Да се промениш или пък не

#7 2013-02-23 11:21:11

Re: Да се промениш или пък не

#8 2013-02-23 12:30:22

Re: Да се промениш или пък не

#9 2013-02-23 20:40:48

Re: Да се промениш или пък не

#10 2013-02-24 11:25:16

Re: Да се промениш или пък не

#11 2013-02-24 15:38:47

Re: Да се промениш или пък не

#12 2013-02-24 15:42:30

Re: Да се промениш или пък не

#13 2013-02-24 23:31:41

Re: Да се промениш или пък не

#14 2013-02-27 12:20:58

Re: Да се промениш или пък не

#15 2013-02-27 15:57:32

Re: Да се промениш или пък не

#16 2013-02-27 16:47:58

Re: Да се промениш или пък не

#17 2013-02-28 20:35:07

Re: Да се промениш или пък не

#18 2013-03-01 20:14:55

Re: Да се промениш или пък не

#19 2013-03-01 20:15:42

Re: Да се промениш или пък не

#20 2013-03-02 08:33:57

Re: Да се промениш или пък не

#21 2013-04-06 15:54:02

Re: Да се промениш или пък не

#22 2013-04-06 16:07:46

Re: Да се промениш или пък не

#23 2013-04-06 16:13:12

Re: Да се промениш или пък не

#24 2013-04-06 17:12:03

Re: Да се промениш или пък не

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook