Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

girlcheto · 2013-03-31 18:19:08

Това е първата история, която пиша. Надявам се да ви хареса и да не сте много критични.

I глава

Беше тъмна и дъждовна нощ. Светкавици си пробиваха път между гъстите облаци и осветяваха всичко наоколо. От една от къщите в богатия квартал Съмърдейл се чуваха успокояващи тонове на пиано. Сякаш дъждът съпровождаше тихата и хармонична мелодия на пианото, когато изведнъж силен грохот накара всичко наоколо да утихне.

Всички започнахме да излизаме от къщите си. Споглеждахме се в недоумение. Не знаехме какво е станало, когато един мъж извика:

- Викнете Бърза помощ, има катастрофа!

Всички се стъписахме, но след миг започнахме да набираме номер 911 и да търсим помощ. Не знаехме кой е катастрофирал или може би не искахме да разберем тежката новина. Единственото, което знаехме е, че е някой от нашия квартал.

Когато полицията дойде на мястото на катастрофата, установи, че в колата се е возило семейство Смит с техния 16-годишен син Трой. Родителите на Трой били загинали на място, а той бил в тежко състояние, което го довело до кома.
Според полицейския доклад, някой е бил прерязал спирачките на автомобила, а мократа настилка допълнително е помогнала за удара на семейство Смит в крайпътното дърво.

От този момент нататък започнаха всичките мистерии в град Хевън.

sexy_girlll · 2013-03-31 18:20:57

Некст

sunshine5383 · 2013-03-31 18:34:32

Некст

xmonsterxx · 2013-03-31 18:40:35

Интересно. Некст

geri18 · 2013-03-31 18:58:31

Интересно. Некст

sofarawayX. · 2013-03-31 19:26:19

Много добре почва. Давай следващата част.

nedi · 2013-03-31 19:30:47

Ощееееееее

sunshinee™ · 2013-03-31 19:38:11

Много добре почва. Давай следващата част.

girlcheto · 2013-03-31 20:03:41

Радвам се, че ви харесва!

II глава

Нека започнем от самото начало като ви разкажа малко за себе си и за хората в моя квартал.

Казвам се Александра Пиърс. На 16 години съм, имам светло кестенява коса и съм със сиви очи. Обичам да слушам музика, да излизам с приятели, да чета книги и да спортувам. Общо взето всичко, което един нормален тийнейджър прави.
Разликата е там, че съм запалена по криминалистиката и кръвните анализи. Обичам мистериите, загадките, пъзелите и убийствата. Родителите ми са разведени, и за да не се раздвоявам между тях, аз реших да остана да живея при баба и дядо . Майка ми се казва Мария и работи като криминалист, а баща ми се казва Николай и работи като банкер.
Понеже майка ми вижда, че имам интерес към нейната работа, понякога ме взима със себе си и й помагам с каквото мога на местопрестъпленията.

На две пресечки от моята къща живее и момчето, което харесвам – Нейтън Рийз. Той е на 17 години, учи в моята гимназия и е страхотен!!! Майка му се казва Розмари и работи като адвокат, а баща му се казва Дан и е началник на полицейското управление. Да се върнем към Нейтън. Той е много привлекателен. Има сини очи и черна коса, 2 сладки трапчинки на двете бузи и чаровна усмивка. Перфектната комбинация! Когато ме погледне и ми се усмихне аз замръзвам на място. Единственото, което усещам е ритмичното биене на сърцето ми.

По принцип не съм притеснителна и сдухана, но всеки влюбен знае за какво става въпрос, когато любимия му човек му обърне внимание.
Момчето, което е в кома – Трой е приятелят на Адриана. Той все още не е вън от опасност, но лекарите се грижат за него. Полицията издирва човекът, който преряза спирачките на автомобила, но той сякаш е изчезнал в дън земя..

В съседство на Нейтън са и моите най-добри приятелки – Виктория, Изабела и Адриана. С тях сa се случили едни от най-хубавите ми спомени. Те са неразделна част от моя живот. Покрай нас винаги е имало само смях и сълзи, но не горчиви сълзи, а сълзи през смях.

Докато един ден просто всичко се преобърна…

xmonsterxx · 2013-03-31 21:02:56

Ощееееееее

littlepartofme · 2013-04-01 09:17:05

Интересно. Некст

selen4ito · 2013-04-01 09:56:55

яко!(sun)
[img]http://data.whicdn.com/images/57117460/ … _large.jpg

nedi · 2013-04-01 11:46:48

Давай некст (arrow)

sunshinee™ · 2013-04-01 12:00:46

Давай некст (arrow)

girlcheto · 2013-04-01 12:22:16

III глава

Денят беше вторник сутрин, 26 април 2011г. Очертаваше се слънчев и топъл ден, което в Хевън се случва доста рядко. По принцип тук винаги е мрачно, мъгляво, студено и дъждовно, понеже градът ни е заобиколен от планини. В радиус от 5-10 километра има още 3 града, но за тях няма да споменавам.

Събудих се в 7:00 измих си зъбите и отидох да се изкъпя. После си направих закуска и към 8:45 се запътих към училище. По пътя се натъкнах на Нейтън.

- Добро утро, Алекс! Как си? – каза той.
- Добро утро! Чувствам се страхотно, а ти как си?
- Сънен все още.. Какъв е първият ти час? – тихо попита.
- Английски език – отвърнах аз.
- О! Значи сме на един етаж, супер!
- Защо да е супер? – попитах го и повдигнах вежди.
- Защото обичам да си около мен. – отговори той, а аз се изчервих.
- Хайде да побързаме, че ще закъснеем.

Влязох в класната стая. Звънецът още не беше бил за влизане в час. Успокоих се, но не след дълго дойдоха Вики и Изи, които видяха с кого дойдох на училище.
Адриана беше в болницата при Трой. От понеделник не е идвала на училище.
Та Вики и Изабела започнаха да ме бъзикат.

- Значи така, а? Заряза ни сутринта да те чакаме, за да може да се разкарваш с красавеца Нейтън. – раздразнено каза Вики.
- О, забравих, че се бяхме уговорили. Наистина!
- Така ще кажеш .. – сърдито измъмри под носа си Изабела.
- Престанете де, момичета! Наистина бях забравила за уговорката ни..
- Споко бе, Алекс, не виждаш ли, че ти се бъзикаме. Бързо разказвай за какво си говорихте? - с усмивка на лице, те очакваха да им разкажа всичко до най-малкия детайл.

П.С: 26 април 2011г. наистина се пада вторник. Избрах произволен ден, месец и година, но ми стана любопитно и реших да проверя, и се оказа, че съм познала всичко Много се учудих.

girlcheto · 2013-04-01 12:25:14

Понеже другата глава е много кратичка ще ви я дам и нея.

IV глава

Същия този вторник, по време на голямото междучасие, аз, Вики и Изи получихме съобщения от Адриана, в което пишеше следното нещо:

„ Приятели, преди малко лекарите ми съобщиха ужасната новина..
Трой почина. Лекарите не успели да му помогнат, нямало е какво да направят. Ще може ли да дойдете, не искам да бъда сама..”

Трите отидохме в болницата, за да утешим нашата приятелка.

- Добре ли си, Ади? – всички попитахме в един тон.
- Вие как мислите? – през сълзи каза тя.
- Всичко ще бъде наред! – повтарях й аз..
- Всичко ще бъде наред!? Лесно ти е да го кажеш, не твоят приятел почина.. – крещейки и обляна в сълзи, тя продължаваше.., – Ще накарам виновникът да си плати за стореното!
- Спокойно, Ади, полицията ще го намери и той ще си понесе последствията. – каза Вики.
- Как ще ги понесе като тук смъртната присъда е отхвърлена?!? Аз лично ще се погрижа той да не види повече бял свят, не заслужава да живее!!! - яростно повтаряше думите си.
Сякаш от сега нататък тази мисъл й беше като фиксидея, да отмъсти за приятеля си и
неговите родители.
[/b]

xmonsterxx · 2013-04-01 13:30:04

некст

youngmoney9 · 2013-04-01 16:05:25

Много добре си го написала, давай следващото! Сега вече ми стана интересно какво ще стане с Адриана.

girlcheto · 2013-04-02 09:01:59

Тази глава е малко по-дълга Радвам се, че още не сте изгубили интерес.

V глава

Дойде и любимият ми ден – Сряда. Сряда ми е любим ден, защото тогава имаме физическо с класа на Нейтън, а както знаете аз го обожавам.
Харесвам начина по който ме гледа и начина по който ми се усмихва, а след това се изчервява.

Започнахме часа. Господина ни строи в няколко редици, за да може да направи проверката по-лесно и бързо. След това ни каза да се изберем по двойки и да започнем да загряваме, кой за каквото ще играе.
Едни загряваха за баскетбол, други за футбол, трети за тенис, а аз седях на пейката понеже не ми се играеше. Говорихме си с Вики и Изи за това как Ади се справя със смъртта на Трой и с какво бихме й помогнали. По едно време видях с периферното си зрение как някой се приближава към мен. Това беше Нейтън. Момичетата се подсмихнаха и се дръпнаха на страни, за да не ни пречат.

- Здравей, Алекс! – радостно каза той.
- Здрасти, Нейтън, как си? – попитах аз.
- Ами, добре съм. Слушай, искам да те попитам нещо. – бузките му станаха червени.
- Питай ме! – тръпнех в очакване на въпроса, който щеше да направи дните ми незабравим и.

‘’Но се чувствам егоистично, че аз си правя кефа тук, а Ади е у тях си и едва се справя с всичко, което й се случи…” - размишлявах си аз.

- Ами.. искаш ли да… - Нейтън заекваше, не знаеше какво да прави и как да зададе въпроса си. – искаш ли да загряваш с мен за волейбола

‘’Как може да си толкова глупав? Този въпрос ли не можа да ми зададеш 10 минути? Представям си те, ако трябва да ме попиташ за нещо по лично.. Съсипа ми очакванията.” - говорих си аз на ум.

- О! Не мислех, че някога ще имам честта да загрявам с теб. – отговорих му аз.

"Нека има малко сарказъм, та да му вдигна и самочувствието. Но се съмнявам да го е доловил, та той едва долавя намеците ми..” - продължавах да си мисля аз.

- Докато сме на темата със загрявания искам да те попитам и нещо друго, ако си съгласна? – попита ме той като целия стана червен, като домат.
- Съгласна съм, не мога да ти откажа.
- Искаш ли довечера да дойдеш у нас да ми помогнеш да загрея за състезанието по волейбол в четвъртък?

‘’Страхотно, най-накрая да каже нещо хубаво. Знае, че умея да играя волейбол и сега си търси поводи да ме заведе у тях. Дано не се изложа .”

- Няма проблем, щом можеш да ме използваш. – отговорих аз.
- Хахаха! - засмя се той с цяло гърло, – Осъзна ли какво каза? Все едно те използвам само когато ми потрябваш, не е така. – категорично заяви.
- Не исках да прозвучи така. – смутено му отвърнах, – Имах предвид, че щом мога да ти бъда от полза, не бих отказала.

След загрявката в салона, започнахме и играта. Господина ни разпредели по 6 човека в отбор + 3 човека резерви. Мен ме сложиха в отбора на Нейтън като разпределител (въпреки, че аз играя винаги в атака).
Победихме заслужено другия отбор и то с голяма разлика.
Часът свърши и всички отидохме до съблекалните за един бърз душ.
Там беше и мястото, на което се чувствах като на разпит. Виктория и Изабела не спряха да се споглеждат и да си се подсмихват. Постоянно ме питаха какво сме си говорили с Нейтън.

- Иии, сподели сега, какво те попита Нейтън? – Изабела попита.
- Ами.. попита ме дали съм съгласна да.. – не ме оставиха да довърша.
- Дали си съгласна да ходите? – Двете озадачено вдигнаха вежди и едва прикриваха радостта си. Те знаеха, че отдавна се харесваме.
- Не ме оставихте да довърша. – отговорих им аз. – Попита ме дали съм съгласна да му помогна довечера за състезанието по волейбол.
- Еее, ама и това си е напредък, значи не го е срам чак толкова. Добре ще се уредиш, ако му завъртиш главата още малко. – засмяно каза Вики.
- Щом приключите веднага да ми се обадиш и да разкажеш детайлно абсолютно всичко! – със заповеден тон ми каза Изабела.
- Ще видим тая работа! – заплашително й отвърнах аз и след това се засмяхме.

xmonsterxx · 2013-04-02 14:49:23

некст

girlcheto · 2013-04-02 18:27:09

Има ли някой друг, който чете, но не пише коментари, за да знам дали да пускам още?

youngmoney9 · 2013-04-02 19:02:24

Пускай още!

girlcheto · 2013-04-02 20:59:46

Добре, и двама са нещо

VI глава

Беше сряда вечер. Почуках на вратата на Нейтън и след миг той ми отвори. Не беше облечен като за спортуване, по скоро като за среща.

- Мислех си, че ще ти помагам за утре, защо си облечен така официално? – объркано попитах.
- Да, но има промяна в плановете. Има ново убийство в града и баща ми ме вика да му помогна, защото иначе ще остане на работа до късно. И след като майка ти е криминалист предполагам, че тя е там и ти ще дойдеш с мен?
- Разбира се, само да се преоблека..

Нейтън ме закара до вкъщи, изчака ме да се преоблека и заедно отидохме на местопрестъплението.
Майка ми и баща му обсъждаха убийството. Подочухме, че жертвата е 17-годишен младеж от нашата гимназия. Бяхме ужасени. Как може един човек да убие момче, чийто живот тепърва започваше?!? То това не може да се нарече дори човек, а чудовище!

- Жертвата се казва Мартин Митчъл и е на 17 години. Учи в езиковата гимназия „Уинчестър” Няма следи от борба или съпротивление. Дори кръвта от тялото я няма. За първи път виждам такова нещо. – майка ми каза това на бащата на Нейтън.
- Ясно се вижда, че югуларната вена е прерязана. А, за да се източи кръвта, значи тялото на жертвата е било вдигнато на високо и с главата надолу, и така сърцето свършва цялата работа като изпомпва кръвта от тялото. – анализираше майка ми.
- А, как така тъканта е запазена, но кожата обезцветена? На какво се дължи това? – попита Дан.
- Това показва, че убиецът е използвал течен азот. C него запазва тъканта, но я обезцветява. – отговори мама.
- Как мислиш дали това убийство има връзка с убийството на семейство Смит? – отново попита.
- Много е вероятно. И при двете убийства има жертви – момчета – на горе-долу една възраст, които учат в една и съща гимназия.
- Но защо при първото са убити и родителите?
- Може би убиецът не е знаел, че Трой ще се качи с цялото си семейство в колата.
- Намерихте ли някакви отпечатъци? – попита началникът.
- За сега не, но продължаваме да търсим. – отговори мама и отново се залови за работа.

Интересно си е да слушаш и гледаш как се разрешават убийствата. А и ако случайно хванат извършителите, и когато правят самопризнания, интересно е да чуеш каква е тяхната история. Защо са го направили това убийство и какво ги е провокирало.
Вече беше станало прекалено късно, а не изглеждаше, че скоро мама ще свърши работа. Затова Нейтън реши да ме закара до вкъщи. Бяхме пред вратата на къщата на баба.

- Обещавам да се реванширам, не такива ми бяха плановете за тази вечер. – каза той.
- Но ти планове ли си правил? Нали уж щях да ти помагам? – попитах аз.
- Е, да, но исках да има и нещо по-специално за теб.
- Нима намекваш, че съм специална за теб? – изчервих се.

Той не ми отговори. Доближи се максимално до мен и с едно леко движение сложи кичур коса зад ухото ми. Усещах как лицето му малко по малко се доближава до моето. Усещах и топлината, която излъчваше от себе си. Тогава той нежно ми прошепна:

- Специална си и още как, затова ще те чакам утре вечер в 8 пред вас.

sexy_girlll · 2013-04-03 08:24:35

Има ли някой друг, който чете, но не пише коментари, за да знам дали да пускам още?

Аз не пиша много коментари,извинявай.;д
Чакам некст.

nedi · 2013-04-03 08:54:55

И аз я следя

#1 2013-03-31 18:19:08

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#2 2013-03-31 18:20:57

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#3 2013-03-31 18:34:32

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#4 2013-03-31 18:40:35

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#5 2013-03-31 18:58:31

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#6 2013-03-31 19:26:19

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#7 2013-03-31 19:30:47

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#8 2013-03-31 19:38:11

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#9 2013-03-31 20:03:41

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#10 2013-03-31 21:02:56

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#11 2013-04-01 09:17:05

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#12 2013-04-01 09:56:55

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#13 2013-04-01 11:46:48

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#14 2013-04-01 12:00:46

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#15 2013-04-01 12:22:16

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#16 2013-04-01 12:25:14

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#17 2013-04-01 13:30:04

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#18 2013-04-01 16:05:25

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#19 2013-04-02 09:01:59

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#20 2013-04-02 14:49:23

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#21 2013-04-02 18:27:09

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#22 2013-04-02 19:02:24

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#23 2013-04-02 20:59:46

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#24 2013-04-03 08:24:35

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

#25 2013-04-03 08:54:55

Re: Убиецът от град Хевън -- [ Завършена] --

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook