Иронията на живота

lady_ss1 · 2013-04-01 17:59:12

Август, 1990
Понякога животът ти е монотонен. Понякога се срива под ръцете ти и всичко,
което някога си градил, сега губи смисъла си. Във филмите винаги име действия.
Действия, които винаги завършват със щастлив край. Опасявам се, че моят край
няма да е такъв.
Започнах да си водя дневник, защото просто не съм щастлива. Да, скапана причина.
Живея в 90те години на ХХ век и понякога си мисля, че нищо няма смисъл. Почти нямам и приятели. Каква ирония, нали?
Нека започна така:
Скъпи приятелю,
Добре дошъл в моя живот. Живот на шестнадесет годишна тийнеджърка, със
свои проблеми и принципи, със скучно ежедневие. Наричат ме Лея. Може би това
е единственото нещо, което харесвам в цялото си свое съществуване – името си.
Майка ми ме е кръстила на пра-пра-пра баба ми и понякога се чудя защо си е пиляла
времето да се рови в родословното дърво и да търси точно това име.
Както и да е. Старая се да крия този дневник от всичко живо около мен, защото ако
това, което пиша тук излезе на показ, предпочитам да избягам от вкъщи. А да избягам от вкъщи, това означава много проблеми. Много.
Уча в „най-елитната гимназия”, според леля ми.
Прекалено и съм интелигентна, за да се запознавам с нови индивиди около мен. Отвращавам се от повечето хора. Имат ли полза от теб, ставаш за нещо, нямат ли – в кошчето си…
Старая се да се сливам с тълпата, но доста често това не ми се получава и почвам да се плаша. Понякога се чудя дали семейството ми подозира за всичко това.
Леля винаги си е мислила точно обратното – че винаги съм център на вниманието. Оставям я да си мисли така. Не искам да знае истината. Странно е. Иронично е всичко това.

nedi · 2013-04-01 18:02:45

Ще има ли некст?

lady_ss1 · 2013-04-01 18:03:49

Да, радвам се, че ти харесва, Неди.
Но не знам дали ще го пускам всяка вечер или всеки ден, защото имам да уча за училище...

sexy_girlll · 2013-04-01 18:04:02

Много е добро Некст.

Анджелика_ · 2013-04-01 18:16:48

За сега ми харесва.
Нека да видим продължението.

lady_ss1 · 2013-04-01 18:24:08

Ами ,радвам се, че ви харесва. Ще се постарая утре да пусна продължението

sunshinee™ · 2013-04-01 20:09:59

За сега ми харесва.
Нека да видим продължението.

xVampire_Girlx · 2013-04-01 20:11:25

Много ми допадна , ще се радвам да пуснеш следващ .

littlepartofme · 2013-04-01 20:24:26

Обръщението „Скъпи приятелю“ малко ми напомня за The perks of being a wallflower, но идеята ти е съвсем друга, да.
Харесва ми, ще чакам продължението.

selen4ito · 2013-04-02 10:32:34

И аз очаквам продължение.Много е добро!
Next

lady_ss1 · 2013-04-02 16:08:34

Обръщението „Скъпи приятелю“ малко ми напомня за The perks of being a wallflower, но идеята ти е съвсем друга, да.
Харесва ми, ще чакам продължението.

Ами аз всъщност оттам се вдъхнових, но нямам намерение да пиша същото. Благодаря. (:

lady_ss1 · 2013-04-03 19:27:57

Септември, 1990

Скъпи приятелю,
Не съм писала от доста време. По дяволите, не знам какво ми става. Напоследък съм много нервна. Всички около мен са ми криви.
Не мога да се успокоя. А и след като майка ми каза, че ще се местим в Канада, оттогава просто не мога нищо да правя. Нервна съм, да, а не трябва.
Не искам да се местя. Тук, в Калифорния са всичките ми спомени (дори и да са прекалено малко). Хубаво е, че поне няма приятели, за които да тъжа. Всеки ден разхождам кучето на леля ми, порода немска овчарка. Свиква се. Но в Канада... няма да свикна. Откакто мама си намери приятел е толкова сляпа от тази " любов", че забравя "любовта" си към мен. Какво говоря, всички ме забравят, освен ти. Дори и да си само една тетрадка, състояща се от осемдесет листа, винаги мълчаща, аз те обичам. Колкото и странно за звучи, но те обичам. Ако имах приятели, сигурно щяха да се отвратят от мен. Никой нормален човек не би обичал тетрадка. Но когато нямаш приятели, е така...
Ти винаги ме изслушваш и някой ден като остарея, с двайсет кучета и котки, без съпруг и деца (сигурна съм) ще гледам този "дневник" (не си дневник дори..) ще плача.
Леля ми Дорис винаги казваше "Ако останеш стара мома, купи си котка.". Планирам го още от сега. Само още се чудя каква порода.
Както и да е, да се върнем на това, че съм нервирана. Ако беше човек, сигурно щях да те кръстя "Второто ми аз". Какъв съвет би ми дал, за да се успокоя? Защо ли питам, ти не си човек.
Мразя живота си. Мразя преместванията. Мразя да съм сама.

nedi · 2013-04-03 19:29:55

Прекрасно. Чакам некст

nqkfa_si_tam · 2013-04-03 20:14:21

Супер е!! Нееекст!

#1 2013-04-01 17:59:12

Re: Иронията на живота

#2 2013-04-01 18:02:45

Re: Иронията на живота

#3 2013-04-01 18:03:49

Re: Иронията на живота

#4 2013-04-01 18:04:02

Re: Иронията на живота

#5 2013-04-01 18:16:48

Re: Иронията на живота

#6 2013-04-01 18:24:08

Re: Иронията на живота

#7 2013-04-01 20:09:59

Re: Иронията на живота

#8 2013-04-01 20:11:25

Re: Иронията на живота

#9 2013-04-01 20:24:26

Re: Иронията на живота

#10 2013-04-02 10:32:34

Re: Иронията на живота

#11 2013-04-02 16:08:34

Re: Иронията на живота

#12 2013-04-03 19:27:57

Re: Иронията на живота

#13 2013-04-03 19:29:55

Re: Иронията на живота

#14 2013-04-03 20:14:21

Re: Иронията на живота

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook