Нов живот със спомени

sunshine5383 · 2013-03-30 12:35:38

Нов живот със спомени

Глава 1
- Ели, къде си?
- Тук съм мамо.
- Ще дойдеш ли, имам да ти казвам нещо.
Въздъхнах. Прането, помислих си аз. Или чиниите. Прибрах на бързо скицника и моливите и тръгнах към всекидневната.
- Ела- мама потупа мястото до себе си.- Седни де.
Погледнах нея, после канапето, предглътнх и седнах.
- Слушам те.
Мама се усмихна и на един дъх каза:
- Местим се в Германия.- очите и бяха в очакване на моята реакция. Не знаех какво да направя, как да реагирам. Изведнъж всички спомени нахлуха в главата ми. Сетих се за неща, които бях забравила. Неща случили се преди години. Усмихнах се. Погледнах мама, а тя учудващо завъртя глава. Хванах ръката й и се усмихнах отново. Погледнах на страни. Усетих как очите ми се пълнеха със сълзи. Избърсах ги бързо и станах веднага. Мама не каза нищо, просто се отпусна назад и сведе глава. Аз взех якето си и излезнах от нас. Помотах се час- два, не знам. Когато се върнах видях мама в стаята ми. Разглеждаше плакатите налепени по стената и беше прегърнала любимата ми плюшена играчка.
Оставих внимателно якето на закачалката и се сабух. Надникнах в стаята и тихо промърморих:
- Мамо.
Мама се стресна. Видях очите й. Бяха насълзени. Остави играчката на леглото и ми се усмихна.
- Виж мамо, съж...
- Няма нищо, разбирам те.
- Не, аз...
- Спокойно.
- Не знам какво ми стана. Просто...-очите ми пак се напълниха със сълзи- всички приятели, които имам тук...ще ги загубя. А както знаеш ти, те не са много.
- Знам, но това е ново начало за всички ни.
- Обичам те.- прегърнах я силно.
- Аз също.
- Как ще се проспособя?- завъртях се и огледах цялата стая.- Какво ще стане с това място?
- Ще успееш, ще го продадем.
- Какво? Не. Защо?
- За да платим всички дългове и да емигрираме без да оставяме зад гърба си недовършена работа.
- Мамо, та ние оставяме целия си живот тук.- помълчах за миг, а после продължих- Ще може ли да си взема плакатите? Рисунките ми?
- Разбира се.

lady_ss1 · 2013-03-30 12:39:46

Заинтересува ме и то много. Мисля че ще бъде интересно. Следваща част? (arrow)

geri18 · 2013-03-30 13:50:06

Заинтересува ме и то много. Мисля че ще бъде интересно. Следваща част? (arrow)

Sissy_love · 2013-03-30 16:22:56

Заинтересува ме и то много. Мисля че ще бъде интересно. Следваща част? (arrow)

bebche__:) · 2013-03-30 22:31:28

Заинтересува ме и то много. Мисля че ще бъде интересно. Следваща част? (arrow)

Unstoppablє · 2013-03-31 07:39:57

Давай натам (arrow)

nedi · 2013-03-31 09:24:26

Бързо некст

sunshine5383 · 2013-03-31 15:40:34

Мамо, та ние оставяме целия си живот тук.- помълчах за миг, а после продължих- Ще може ли да си взема плакатите? Рисунките ми?
- Разбира се.
- Кога заминаваме?- попитах аз.
- След седмица.- мама ми се усмихна.- Отивам да сготвя нещо. Предпочитания?
- Не.-обърнах се към прозореца и долепих чело до стъклото.
- А, ето ти играчката.
- Остави я на леглото.- промърморих аз.
Тя въздъхна и излезе от стаята. Стъклото се запоти и аз с пръст започнах да рисувам черти. Ще ми лиспсва това място, помислих си. Роднините, приятелите. Макар, че от една страна ми се иска да се махна, но бъдещето ме плаши. Как ще свикна, ще бъде трудно.
В оставащите дни се срещнах с приятелите и роднините си. Свалих всички плакати и рисунки и ги събрах в кашони. Прибрах играчките си и половината от дрехите. Странно, не ми беше тъжно, че щях да заминавам. Беше ме страх.
- Готова ли си?- попита ме мама.
- Ще ми липсва. Хората, мястото, всичко.- усмихнах се.- Може ли минутка?
- Разбира се. Чакаме те долу.
Кимнах. Мама излезе, а аз за последен път се разходих из апартамента. Беше странно, толкова празен. Бяха останали само шкафовете, бюрото ми и леглата. Затворих вратата и излязох.
- Ето ме.
- Хайде, влизай.- подкани ме тати.
- Колко дълго ще пътуваме?- засмях се аз.
- Защо се смееш?- попита мама.
- Нервна съм.
- Около два часа. Изключи си телефона.- каза тати.
***
Тичахме като луди. Според мама щяхме да си изпуснем полета, а пък баща ми казваше, че сме подранили. Аз просто тичах след тях и се смеех.
- Мамо, там.- посочих терминала, през който трябва да преминем. Точно в този момент мъжа, който проверяваше билетите понечи да затрвори, но мама като лъвица му се нахвърли.
- Чакайте.- извика тя. Аз изоставах някъде в тълпата.
- Билета ви?
- Ето го.- майка ми му навири билета в лицето и той кимна просто.- Ели, къде си?
- Бързам мамо.-едвам се сдържах да не се изсмея.- Ето и моя.
- А вашия господине?
- Тук някъде е, момент.- той започна да рови по джобовете на сакото си, но явно го нямаше там.
- Тате, задния джоб!- провикнах се аз. Той бръкна, засмя се и го подаде.
- Благодаря, заповядайте и приятен полет.
- И аз благодаря.- каза вече спокойна мама.
Качихме се в самолета и се настанихме по местата си. Мама започна да бърбори на баща ми.
- Казах ли ти, че щяхме да закъснеем?- шепнеше грубо тя.
- Добре Трейси, съжалявам.
- Мамо, сядай де.- сопнах се аз.
Загледах се навън. Облаците бяха толкова красиви. Неусетно заспах.

lady_ss1 · 2013-03-31 15:45:59

Некст.

nedi · 2013-04-01 18:11:23

ОО, супер. Некст.

sexy_girlll · 2013-04-03 10:36:00

Интересно е.Некст.

sunshine5383 · 2013-04-05 12:10:44

Глава 2
- Ели, събуди се.- шепнеше мама.- Хайде, пристигнахме.
Изстенах и се размърдах на седалката. Отворих бавно очи и изключих музиката, която явно през целия път е била включена.
- Къде сме?- все още неориентирана попитах аз.
- В Германия. Събери си нещата, по- бързо.
- А, вярно.
Прозях се няколко пъти и вече по- енергична си събрах нещата. Слязохме от самолета и отидохме да си вземем багажа. Но някак си се чувствах странно.
- Ето ги.- подвикна баща ми.
- Мамо, чувствам се зле.- подпрях главата си на рамото й.
- Заради часовата разлика е, предполагам.
- Но тя не е голяма.
- Да не си болна.- тя опипа с устни челото ми.- Хм, не си. Ще видим после.
Взехме куфарите и другите чанти, които носехме със себе си и се запътихме към изхода на летището. Баща ми махна с ръка на едно такси и до спря до нас.
- Добър ден. Може ли да ни закарате до улица Магдебург?- попита колкото може по-разбираемо татко.
- О, англичани. Разбира се, качвайте се.
Набутахме в багажника всичко, което можахме. Първите няколко минути цареше тишина, но изведнъж шофьора реши да заговори:
- Та, от къде сте вие?
- Говорите много добре английски.- отбелязах аз.
- В германия идват много туристи и трябва да съм подготвен.- видях усмивката му в огледалото за задно виждане. Симатичен човек.
- Какво ще посетите първо? За колко време ще останете?- той не спираше да задава въпроси.
- О не, ние не сме туристи.- засмя се баща ми.- Ще останем тук. Преместихме се от Лондон.
- Мхм, разбирам.- поклати глава той.- Много е хубаво тук. Ще ви хареса.
- Надявам се.-помърморих аз.
Наистина беше красиво. Не можех да откъсна очи от природата и забележителностите. Берлин е страхотен град.

nedi · 2013-04-05 13:43:05

Некст (arrow)

#1 2013-03-30 12:35:38

Re: Нов живот със спомени

#2 2013-03-30 12:39:46

Re: Нов живот със спомени

#3 2013-03-30 13:50:06

Re: Нов живот със спомени

#4 2013-03-30 16:22:56

Re: Нов живот със спомени

#5 2013-03-30 22:31:28

Re: Нов живот със спомени

#6 2013-03-31 07:39:57

Re: Нов живот със спомени

#7 2013-03-31 09:24:26

Re: Нов живот със спомени

#8 2013-03-31 15:40:34

Re: Нов живот със спомени

#9 2013-03-31 15:45:59

Re: Нов живот със спомени

#10 2013-04-01 18:11:23

Re: Нов живот със спомени

#11 2013-04-03 10:36:00

Re: Нов живот със спомени

#12 2013-04-05 12:10:44

Re: Нов живот със спомени

#13 2013-04-05 13:43:05

Re: Нов живот със спомени

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook