Очи

nqkfa_si_tam · 2013-03-22 20:43:08

Нещо новичко от мен. Хрумна ми тази сутрин, знам, че не е идеално. Приемам абсолютно всякакви критики.

Всеки ден се срещаме стотици хора. Някой бързат за работа или училище, други си разхождат домашните любимци, трети чакат метро, автобус или такси. Рядко се вглеждаме в тях, просто защото и ние също тичаме по задачи насам натам. А когато се вгледаш ще видиш най – нормални човешки черти – брадичка,уста, нос, коса, външен вид. Ако се вгледаме още повече ще видим и две очи. Две уникални сами по себе си очи. Черни, кафяви, сини, зелени, пъстри... Но две очи оставиха следи в моите ум и сърце. Като печат, който не може да бъде изтрит.
Всичко започна в един студен мартенски ден. Обичайно за вторник се успах за училище и бързах да не закъснея. По дяволите, трябваше ли винаги, всеки вторник аз да се успивам!! Оправих се на бързо и излязох. Вървях с доста забързана крачка по улицата и в същото време си ровичках в чантата. Тогава нещо се удари в мен, разхвърчаха се листи навсякъде. Срещу мен стоеше красиво момче, неземно даже.
-Леле,адски съжалявам!! Нека ви помогна да съберем листите!
Наведох се и започнах да събирам листите около мен, момчето също го направи. Когато ги събрахме отново се извиних:
-Извинете ме, просто закъснявам и се бях унесла!
-Няма проблем!Вярно, че рисунките ми се разхвърчаха навсякъде, но все пак ги събрахме! – усмихна ми се. Каква чаровна усмивка имаше, идеално бели и прави зъби. Погледнах малко по горе, имаше сладки лунички и прекрасни, неописуеми очи – сиво сини, а в едното имаше леко жълтеникаво петънце,почти незабележимо.
-Казахте, че закъснявате. Да не ви бавя повече. – колко мило ми каза да не го зяпам повече…
-Ааа да, наистина! Лек ден и отново ви поднасям най – искрените си извинения. – казах аз и малко неучтиво, но тръгнах надолу по улицата.
-За нищо! – провикна се – Не мога да се сърдя на такова красиво момиче!
Обърнах се, усмихнах му се и си продължих пътя. Закъснявах, но вече не беше от толкова голямо значение. Мислите ми бяха обсебени от него, особено очите. Толкова красиви!! Бях абсолютно сигурна, че такива очи няма никъде другаде, освен на Художникът. Знаех, че нямаше смисъл от напразни илюзии. Какво като ми каза, че съм красива, едва ли пак ще го видя?!

Chicharitooo · 2013-03-22 20:47:49

На мен страшно много ми хареса. Айде некст ((:

Sissy_love · 2013-03-22 21:05:56

Супер давай некст

sunshine5383 · 2013-03-22 22:04:12

На мен страшно много ми хареса. Айде некст ((:

Unstoppablє · 2013-03-23 12:17:50

Още

nqkfa_si_tam · 2013-03-24 19:02:17

Радвам се, че ви харесва! Ето малко по - дългичка част. Дано ви хареса!

Метнах чантата си на последния чин в класната стая и седнах. Извадих си една тетрадка и започнах да драскам, докато не бях прекъсната от Катина.
-Бау! – извика тя.
-Даа, здравей и на теб! – засмях се и потупах стола до мен в знак да седне.
-Какво правиш?- попита ме тя.
-Творя! Правя шедьоври! Изкуство! – отвърнах й.
-Ооо Мъф, на тези драсканици изкуство ли им викаш? – каза ми тя с насмешка. И наистина аз не можех да рисувам, а просто драсках линии нагоре надолу.
- Хаха аз съм като Да Винчи, само че съм жена!
-Мдаа, Мъфин Да Винчи! Звучи добре! – смяхме се доста, докато Бианка не ни прекъсна.
-Алоо Да Винчи и дружката й по – тихо. –изсъска тя. Ахх тази Бианка, мразехме се от деца. Поради факта, че ми се падаше нещо като сестра… Баща ми ни изостави и се лепна за богата майка на Бианка. Както с Бианка, така и отношенията ми с баща ми бяха крайно изострени. Мразех ги! Знаех, че нищо нямаше да се промени, но все пак ги ненавиждах.
-Хаха обади се мис Кокошо Дупе! – отвърнах й.
-Как ме нарече?
-Хах май огромният ти задник е седнал на ушите ти, мила! - подкрепи ме Катина.
Знаех, че не бяхме прави да я обиждаме (Не беше виновна за дебелото си дупе.Не я защитавам, но….) ,тя винаги ме предизвикваше. Чудя се какво искаше от мен?! Та тя ми беше отнела най – скъпия мъж в моя живот, който сега дори не дава 5 пари за мен. Какво можеше още да ми отмъкне?!! Нямах си и ни най – малка представа…
Останалата част от деня мина нормално, но не споменах на Катина за Художникът. Беше ме пленил от първата ни среща, а тези очи… Просто се бяха запечатали в ума ми и колкото и да се опитвах не можех да преодолея мисълта за него. А това не ми отиваше, не ми отиваше да хлътвам по някой , особено непознат. Не знаех какво да правя, но знаех, че всичко ще се нареди.
Заета с мисли и размисли се прибрах в нас. На входната врата имаше бележка, която гласеше: „Намерих документите ти, след като се блъснахме. Явно си ги изпуснала. Днес в 14:30 ще мина да ти ги донеса. ”
Документи ли?? Влязох по най – бързия начин в стаята си и изсипах чантата си на леглото. Наистина личната ми карта липсваше… Погледнах часовникът на стената, показваше 14:25. Имах само 5 минутки да се приведа във вид. Влязох в банята измих си лицето и се сресах.
Точно в 14:31 на вратата се звъна. Отворих му… Ахх беше по – чаровен от всякога. Просто невероятен…
-Закъсня с една минута, но все пак ще те поканя да влезеш! – съобщих най – тържествено и му се изплезих. Той се усмихна и влезе.
-Уютен дом имате, госпожице Джонсън.
-Хайде бе! Вярно?? Мисля стила на майка ми за обзавеждане за ужасен.
-Просто бях мил! – каза с една невинна детска физиономия. Не успях да се сдържа и се засмях.
- Еее господин… господин….
-Томас Фьодор. Приятно ми е Мъфин Джонсън.
-Ахх русначе, а?
-Почти позна Мъфин.
-Наричай ме Мъф.
-Еее господин Фьодор дойдохте да ми донесете документите ми.
-Ооо разбира се, госпожице, ето ги. – подаде ми ги и аз си ги взех.
Имаше толкова нежна ръка, която ме докосна. Почти се разтопих. Дадох си бърза сметка,че бях адски хлътнала… И всичко ставаше толкова бързо, дори прекалено бързо. Не знаех какво да правя и от тук на къде да продължа… Моето адски объркано АЗ се обади.

nedi · 2013-03-24 19:34:31

Ощеееее

dynda2 · 2013-03-27 16:55:50

оощеееее

dynda2 · 2013-03-27 16:56:01

оощеееее

nqkfa_si_tam · 2013-03-28 18:25:50

Ммм реших да не описвам главната си героиня. Нека всеки си представи как тя изглежда. Иии адски се радвам, че ви харесваа!!
Ето го и некста:

Научих интересни неща за него, дядо му е бил руснак, но се е оженил за американка. Въпреки онези стари разбирания за омразата между руснаци и американци, те са били щастливи. Разбрах, също, че е студент в университета в града, факултета по изкуство. Ами да, Художник! Беше адски земно момче, започна още повече да ми допада. След като го изпратих се заех с чистене, понеже живеех сама. Майка ми беше при родителите си, а както знаете баща ми е баща на Бианка. Докато разтребвах хола намерих бележка с телефонен номер и отдолу пишеше: „Ако ти липсвам ми се обади!”. Явно я беше написал, докато бях в кухнята да направя кафе. Нямаше да му се обадя, просто бях прекалено горда, но все пак прибрах бележката.
След като изчистих си взех душ и беше време за почивка. Часът беше 19:30, пуснах си телевизора, но не намерих нищо интересно за гледане, за това се настаних удобно пред лаптопа и започнах да търся на кого да досаждам малко. Нямаше кандидати, но за това пък Катина ми писа:
Кати: Здравеййй момичее!! Къдее се губиш??
Аз: Имах малко гости.
Кати: Кой, кой? Познавам ли го?
Аз: Няма значение, Кат. Утре ще ти разкажа.
След това не си писахме нищо интересно. На другия ден бях на училище, но не мислех да ходя, за това си изтеглих някаква комедия и се унесох да я гледам. Интересно филмче си беше. Часът бе 00:30. Приготвих се за лягане, но сънят не ме ловеше. Мислех си за Руснака. Не знам, явно ми беше влязъл под кожата и то доста. По едно време не се стърпях и станах. Запътих се към кухнята и си взех кутия със сладолед. Ммм шоколадов! Любимият ми! Взех и телефонната слушалка, набрах номера на листчето, но веднага затворих.
Не знаех от тук на къде, какво да правя и как да постъпя. За това пък си взех една огромна лъжица сладолед. Натъпках се и си легнах отново. Не знам кога съм заспала, но се събудих от звънеца на входната врата. Разтърках сънено очи и се запътих да отворя. Нямаше никой, а на килимчето имаше букет от 3 орхидеи…

Unstoppablє · 2013-03-28 18:30:38

Некст!

nedi · 2013-03-28 19:20:51

Ощеее

DamonGirl · 2013-03-29 08:21:43

Некст !

youngmoney9 · 2013-03-30 15:15:16

Много е интересно и романтично, но в същото време не е блудкаво. Пишеш много добре и това, че е в първо лице го прави още по-реално сякаш чета дневниците на някого. Браво, давай следващото!

hotxxmess · 2013-03-30 19:27:11

Много е интересно и романтично, но в същото време не е блудкаво. Пишеш много добре и това, че е в първо лице го прави още по-реално сякаш чета дневниците на някого. Браво, давай следващото!

nqkfa_si_tam · 2013-03-31 17:44:55

Адски много се радвам, че ви харесва!! И youngmoney9, оценявам мнението ти! Ето и некста :

Нямаше картичка, нито знак от кого са. Предположих, че са от руснака, за това ги прибрах. Сложих ги в единствената ваза, която имах, и ги оставих на плота в кухнята. Направих си кафе и се загледах в цветята. Бяха прекрасни!! Изведнъж телефона ми звънна. Скрит номер, вдигнах без да мисля:
-Ъмм ало??
-Алоо бебчее! – чух един познат мазен глас- Получила си цветята ми, разбрах. Харесаха ли ти?
- Кристофър?? Казах ти да не ме търсиш, нали?? Какъв ти е проблема? Не ми звъни повече, окей??
-Но сладурче, аз те обичам!! Всичко с нея приключи!!
-Бла, бла, бла!! И двамата знаем, че си боклук! Не струваш, любими!!
-Ноо….
Затворих му телефона. Бях бясна, всъщност бясна е меко казано. Сигурно се чудите кой е Кристофър. Той беше първото ми гадже. Голяма грешна на една 15 годишна тийнейджърка. Въпреки че бяха минали две години все още ме търсеше. Не беше добро момче, беше си изрод… Наркоман, алкохолик, ходеше по момичета нон стоп. Отначало го мислех за различен, но не беше. Искал е да го прави с девственица. Но аз не бях готова и за това ме изостави. Честно казано приех го доста тежко, знаех, че е боклук.. Но беше първият ми приятел. След него не допуснах момче до себе си. Бях си свободна и това ми харесваше, до някъде.
Не хвърлих букета, просто беше грехота да го изхвърля… Толкова красив!! Не си мислете, че изпитвах нещо към Кристофър.. НЕ! Абсолютно нищо!! Едно безгранично безразличие се е загнездило в душата ми и това е.
Денят ми беше започнал ужасно и мина по – същия начин. Бях навън да си взема чифт дънки, понеже любимите ми се скъсаха и не ставаха за нищо. Не си намерих, след това обикаляхме отново магазините. Този път с Катина, беше си изтощително. Странното е, че не ме разпитва за Томас, но това беше супер. Просто мразех да разказвам на хората за себе си и какво правя и с кого. Нещо като личен принцип си ми беше. А вечерта мина пред телевизора, гледайки един екшън.

hotxxmess · 2013-03-31 18:06:32

Некст

sunshinee™ · 2013-03-31 19:19:10

Некст

youngmoney9 · 2013-04-01 10:37:51

Следващото!

nedi · 2013-04-01 11:45:34

Ощее

nqkfa_si_tam · 2013-04-03 21:45:20

Извинявам се много, че толкова се забавих! Много ме радва, че историята ми ви хареса. Ето и некста, този път е малко по - скучен от другите скучни част. Дано ви хареса!

Сутринта станах на време. Четвъртък. Утрото също беше прекрасно. Надигнах се леко от леглото, наметнах си една жилетка и излязох на терасата. Слънцето грееше весело, знаете колко е капризен месец Март. Протегнах се и леко се прозях. Прибрах се обратно. Започнах да се приготвям за училище.Живеех сама и нямаше с кого да се карам за банята. Майка ми беше в чужбина и ми пращаше пари всеки месец.Знаех как да си пестя и последната монета. Не беше кой знае какво приготовление. Обичайните неща: вземане на душ, миене на зъби, обличане и сресване. Облякох си един сив суитчър, дънки и кецове. Минути преди да изхвърча от нас домашния телефон звъна.
- Алоо?
- Добро утро красавице! Май не ти липсвам, щом не си ми се обадила. Позна ли кой се обажда?
- Хмм… Знам ли? Можее би е един готин руснак?
- Право в десетката! Много съм готин даже!
- И скромен даже… - засмяхме се.
- Е, искаш ли да излезем на кафе? Може би днес?
- Това среща ли ще бъде?
- Хмм не, просто кафе за опознаване.
- Добре, така да бъде. В 15:15 ела пред училище и там ще решим къде да отидем.
- Там ще съм.
- Окей. До „Кафето за опознаване, което не е среща”
- Чао.
Затворих му и се отправих за училище.Денят се изниза бавно. Първи час Английски език, втори час Психология… Третият час едвам го изтраях – Химия. С най – омразната госпожа. Трябваше ли винаги да бъде толкова саркастична?! Поне се мразехме взаимно, което до накъде беше добре, защото при нападките й не й се давах толкова лесно. Свърши и последният ми час, вече беше 15:10 и се запътих към изхода на училището.
- Хей, Мъф! На къде? – спря ме Катина.
- Имам среща с онова момче, дето ти бях споменала.
- Ааа да! Сетих се, руснак нали?
- Мхм…
- Чух, че те са мноого страстни в леглото.
- Ооо Кат, непоправима си!
- Знам!
Засмяхме се и си взехме чао, понеже не искала да ни притеснява… Алоо ние да няма да се натискаме по пейките в парка. Както бях седнала на оградата на училището видях Томас да се задава от улицата. Махна ми, като знак да отида при него.
- Здравейй! – поздравих го усмихната.
- Хелоуу!
- Пак закъсня…
- Амии… Не съм виновен…
- Приятелката ти ли те задържа??
- Не, брат ми. А и аз си нямам приятелка. Поне за сега..
- Хаха какво ми намекваш?
- А нищо, нищо!
Стана ми смешно и се засмях.
- Защо се смееш?
- Стана ми маааалко смешно. Еее на къде сме? – попитах го.
Не получих отговор, но пък го хванах под ръка и закрачихме заедно на неизвестна посока, за сега.

sunshinee™ · 2013-04-04 08:08:15

Следващото!

youngmoney9 · 2013-04-04 09:18:25

Следващото!

nqkfa_si_tam · 2013-04-04 19:40:40

Ето я и новата част. Дано ви хареса!

Отидохме на кафе, седнахме на една маса в дъното. Поръчах си едно фрапе, а той дълго кафе. Разговаряхме доста дълго и ни беше много приятно. Беше ме прегърнал, докато не се появи Бианка.
- По дяволите! – казах Томас с поглед вперен в нея.
- Какво стана? Познаваш ли я?
- Да познавам я. И въобще не съм радостен да я видя.
- Мхм, виждам. Но какво е станало?
- Друг път ще ти разкажа.
Въпреки това Бианка се появи и се заяде с Томас.
- Ауу Томи, това ти ли си? Много си се променил.
- Бианка моля те, не сега!
- И какво?! Излизаш с тази мърла така ли??
- Не я обиждай!
- Хах и какво ще ми направиш?
Аз не вземах участие в конфликта им. Само погледнах Томас. Очите му се бяха зачервили от гняв, тези прекрасни очи сега излъчваха всичката омраза на света. Той стана, хвана я за лакътя и я изнесе навън. Не знам какво са си говорили и какво са правили. Оставих пари на масичката за фрапето ми и излязох през другия изход. Просто за да не ме видят. Беше ми ужасно. Личеше си, че е имало нещо между тях. А може би все още има… Прибрах се почти на бегом до нас. Очите ми се наляха със сълзи. Не знаех защо плача, беше ми адски мъчно. Извадих старите албуми със семейни снимки и седнах на дивана. Започнах да ги разглеждам. Колко щастливо семейство! Дъщеря, майка и баща… Всяка Коледа прекарана заедно я имаше, всеки велик ден, всеки наш рожден ден… Но сега… Сега просто бяхме разделени. Вече нищо нямаше да е както преди. Никога нямаше пак да сме заедно, никога нямаше пак да сме щастливи… Имах нужда да поговоря с някой. Обадих се на дядо ми (бащата на баща ми).
- Ало дядо?
- Миличка, ти ли си?
- Аз съм дядо. Как си, какво правиш?
- Нищо, мила. Нали знаеш, до сега бях малко навън при съседите. Ти как си слънчицето ми?
- Не съм добре, дядо. Липсваш ми!!
- И той ти липсва нали?
- Да, дядо! И всеки ден виждам доведената му дъщеря… А тя се опитва да ме мачка и тъпче… Има и едно момче.... – разказах му всичко.
- Ахх, този мой син. Такъв глупак да излезе! Да не потърси родната си дъщеря, а да се занимава с чужда… И това момиче…
- Не знам какво да правя вече!
- Спокойно мила! Просто бъди силна, както винаги съм те учил и с високо вдигната глава.
- Добре, дядо, обещавам! Ти как си иначе?
- Добре съм, не се притеснявай за мен.
- Ако имаш нужда от нещо, обади ми се!
- Добре, скъпа. Тя майка ти се грижи за мен, не се тревожи. Пък и аз нали имам пенсия. Собствения ми син не ме поглежда, но за това майка ти се грижи за мен.
- Обичам те, дядо! Не знам какво щях да правя без теб.
- И аз те обичам, слънцето ми!! И бъди силна, нали?
- Добре дядо! Чао за сега.
- Чао скъпа.
Дядо ми беше единствения човек, на когото можех да кажа абсолютно всичко. И знаех, че няма да ме осъди за абсолютно нищо. Винаги щеше да ми помогне. Той ме научи да бъда човек, силна, смела и горда! Беше ми всичко и най – вече бащината опора, която нямах….

sunshinee™ · 2013-04-04 20:59:10

Хайде некст!

#1 2013-03-22 20:43:08

Re: Очи

#2 2013-03-22 20:47:49

Re: Очи

#3 2013-03-22 21:05:56

Re: Очи

#4 2013-03-22 22:04:12

Re: Очи

#5 2013-03-23 12:17:50

Re: Очи

#6 2013-03-24 19:02:17

Re: Очи

#7 2013-03-24 19:34:31

Re: Очи

#8 2013-03-27 16:55:50

Re: Очи

#9 2013-03-27 16:56:01

Re: Очи

#10 2013-03-28 18:25:50

Re: Очи

#11 2013-03-28 18:30:38

Re: Очи

#12 2013-03-28 19:20:51

Re: Очи

#13 2013-03-29 08:21:43

Re: Очи

#14 2013-03-30 15:15:16

Re: Очи

#15 2013-03-30 19:27:11

Re: Очи

#16 2013-03-31 17:44:55

Re: Очи

#17 2013-03-31 18:06:32

Re: Очи

#18 2013-03-31 19:19:10

Re: Очи

#19 2013-04-01 10:37:51

Re: Очи

#20 2013-04-01 11:45:34

Re: Очи

#21 2013-04-03 21:45:20

Re: Очи

#22 2013-04-04 08:08:15

Re: Очи

#23 2013-04-04 09:18:25

Re: Очи

#24 2013-04-04 19:40:40

Re: Очи

#25 2013-04-04 20:59:10

Re: Очи

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook