"Forever yours,forever mine,forever ours". Глава 5

Cookie Monster · 2013-03-16 08:42:08

Здравейте! От много време се каня да напиша нещо ,което да е посветено на мен и приятеля ми и най-накрая ,поради липса на Интернет, написах първата глава ^^ :Д.
Както сами предполагате , произведението ми ще е главно романтичен жанр, но естествено няма да се огранича само до там.
Надявам се да ви грабне :3
ПС : Понеже ,това не е книга и няма да можете да отгърнете на следващата страница ,се чувствам длъжна да поясня , че съм си позволила да няма характеристика на героите ,поне до 2-рата глава. Това е поради причина, че искам да наблегна на идеята ,че това са просто едно момиче и едно момче,най -обикновени хора , такива като всички нас :3

Запознанството им беше като всяко едно –нищо ново, нищо свръхестествено. Във въздуха нямаше нито фойерверки, нито мълнии. Просто една хладна майска вечер, в която единствено самотниците , като призрачни видения ,кръстосваха мрачните алеи на парка. Такива бяха и те, двамата – момче и момиче, седнали на две съседни пейки, със слушалки в ушите и погледи зареяни далеч отвъд видимото.
Но дълга, протяжна, дори нереална тишина беше неочаквано прекъсната.
-Какво слушаш?
Мислите й се бяха разляли навсякъде около нея и тези, така неочаквани , думи сякаш ги попиха мигновено.
-Амм..“Ред Хот“ .
-Супер…а имаш ли нещо против да се присъединя към теб?
Тя се обърна и за първи път погледна директно към него. В нея ,на пръв вид, не се четеше нищо повече от безразличие, но някой, който я познаваше добре ,щеше да забележи онази малка искрица, дълбокo в недрата на очите й, която с огнения си език, леко погъделичка интереса й.
Съвсем скоро разстоянието между тях се скъси – те бяха на едната пейка, оставяйки самотата и това, което ги мъчеше, на другата.

Глава 1
Една раздяла или...

-И какво ,казваш ми, че си заминаваш?! Оставяш всичко зад себе си –мен ,спомените..бъдещето ни?! –извика яростно той, но тя виждаше , зад маската на разярен звяр, само едно язвено и страдащо същество, точно като нея.
-Аз …-плача разми думите й, превръщайки ги в монотонна поредица от разливащи се звуци , точно както сълзите - спиралата й.
Тя протегна ръка в тъмнината, търсейки неговата, опитвайки се да му „каже“ ,с този, така символичен, жест, това което не можеше да произнесе устата й, но когато го доближи , той се дръпна студено.
Това беше нейният предел… до тук стигаше прага на емоционалната й болка. Там ,където някога беше дом на нейното сърце, а после и крепост,където ревностно пазеше неговото, който той й бе поверил безусловно, сега имаше вселенска мъка ,която разкъсваше болезнено гърдите й ,мъчейки се да си проправи път през тях.
Цялата трепереше и когато и последната капка на самообладание я напусна ,краката й се подкосиха. Но точно преди момента ,в който нейното тяло щеше да докосне земята, той падна на колене и пое тежестта й. Обви силно ръце около нея и горчиви сълзи потекоха …една след друга,една след друга. Кап, кап, кап…
Вече не можеше да се различи ,коя мокра следа по асфалта ,от чие око се бе проронила… но имаше ли значение? И двамата бяха съкрушени… и двамата бяха на път да загубят всичко което са имали.
Времето беше разтегнало и пречупило своето измерение и те седяха свлечени ,вкопчени един в друг, облени в сълзи, на същото място където се бяха запознали ,преди почти година.

Cookie Monster · 2013-03-16 21:30:26

Здравейте, отново ^^. Надявам се поне след тази глава да има някакъв интерес ,а ако не ,то здраве да е , поне няма да се излагам вече .
Приятно четене :3

Глава 2
…или едно ново начало

Тя всъщност беше Алекс ,а той –Крум. След запознанството им , тя неусетно и мигновено беше започнала да потъва в дълбините на сините му очи, а той- да се губи в блясъка на червените й коси.Да, беше любов от пръв поглед. И още каква!
В самото начало ,хората казваха, че не си подхождат и не намираха причина да са заедно ,но единственото по което си извличаха това "проницателно" заключение ,беше външният им вид. И да , наистина, Крум беше висок , а Алекс –не преминаваше метър и шейсет ,той бе на 21 години ,а тя на 17 и имаше още множество дребнави и незначителни разлики и несъвместимости. Но това ,което хората не виждаха беше , как сърцата им се къпеха в наслада и щастие , а умовете им се рееха нависоко в света на мечтите, докато бяха заедно и как, когато трябваше да са разделени ,дори за ден , целият им живот се превръщаше в едно маловажно и монотонно съществуване,чиято единствена цел бе следващата им среща.
Те,чисто и просто, бяха сродни души.Всичко беше толкова лесно ,дори не трябваше да полагат усилия ,за да се създадат перфектната връзка,защото тя вече беше такава. Когато единият си мислеше за нещо , другият вече го казваше на глас.Играеха на безсмислени игри,които най -често самите те измисляха. Можеха да прекарат цялото време на света, просто сгушени голи, един в друг под завивките , наслаждавайки се на присъствието си, боричкайки се , смеейки се за щяло и нещяло, мислейки си от това какво ще правят ,ако има зомби апокалипсис и стигайки до споделянето на най-съкровените им тайни и мечи .Не, не ги беше страх , да говорят за общото им бъдеще ,защото бяха сигурни ,че ще за заедно докато смъртта не ги раздели и често си казваха , прочутите думи, които Бетовен написал на своята любима- „Forever yours, forever mine, forever ours”.
И никога не се караха ,или поне не и до онази пълна с мрак вечер, където по алеите на парка бяха само те и милионите парченца, на които сърцата им се бяха разбили. Всъщност това беше първият път в който той й беше повишил тон, в който бе отказал да поеме ръката й и да я обърне със своята.
А как се стигна до това? Майката на Алекс,беше уволнена, а баща й пропилял малкото ,с което бяха останали, на хазарт. И в крайна сметка, беше уведомена ,че след месец се местят някъде във Великобритания, при роднини и при едно ново начало. Но тя не искаше да започва на ново! Защо и бе- за да търси ,това което бе вече открила? За да загърби единственото, което някога я бе дарявало с безгранично щастие и да търси ново?
А колко се страхуваше да каже на Крум .Всяка една вечер, от както научи тази новина, когато той я изпращаше, тя тихо плачеше ,защото с всяко едно „чао“ ,се приближаваха до вечното „сбогом“. Когато я питаше ,какво става ,тя отвръщаше почти беззвучно „Ще ми липсваш.“ и тогава ,той леко се подсмихваше, не разбирайки истинското послание на тези думи, прегръщаше я толкова силно ,че и тя се разсмиваше тихичко и той на свои ред казваше „Ти постоянно ми липсваш !“
Но ето, че остана седмица до тръгването ,за място ,което тя така и не си беше направила труда да запомни. И след редица безсънни нощи ,прекарани върху мократа от сълзи възглавница , опитвайки се да се преспи ,за да избяга от ужасяващия кошмар , в който живота й се превръщаше, тя взе телефона си и написа СМС единствено с 4 думи „Трябва да говорим.Парка.“
Всичко ,което се случи после ,сякаш беше като на повредена филмова лента – ту се губеше картина ,ту звук,ту превърташе ,ту забавяше.
Спомняше си единствено, как му каза, как той превъртя и когато „бурята“ ,която бушуваше в двамата , достигна до своя пик на разрушителност и унищожение, когато ги пречупи , те отново бяха... „тях“. Алекс беше неговата упора ,а Крум –нейната.
И след това , когато тази сърдечна стихия утихна ,той премести показалеца си под брадичката й, повдигна я , целуна я по-нежно от докосването на розови листенца и единственото ,което продумаха устните му след това беше :
-Да се махаме от тук,както винаги сме си мечтали.Да избягаме!

gigAaa · 2013-03-17 21:52:58

невероятно е...не спирай до тук,давай некст!!!!!!!!!!!!!!!!

Cookie Monster · 2013-03-18 19:53:48

Благодаря за окуражаващия коментар, затова ще постна още една глава. Надявам се да ви хареса, а ако не - за следващите ще помисля дали да ги качвам ).
Приятно четене ^^

Глава 3
Розата

Когато чу тези думи, Алекс се засмя чистосърдечно, очаквайки, когато погледне към лицето му ,да види същата позната усмивка ,което се появяваше , когато Крум се опитваше с шеги ,да разведри ситуацията.
Но отсреща я гледаха две напълно сериозни очи , без капка колебание. Изражението й застина от неочакваната реакция и след кратко мълчание ,тя най-накрая се осъзна отново и плахо попита:
-Сериозно ли ми говориш?! Защото ,ако е само шега, вече не е толкова забавна!
-На майтапчия ли ти приличам в момента? –отвърна ,като дори за секунда не промени физиономията си или не отмести очи от нейните.
-Аз… ам.. нямаш си на представа колко съм си го мечтала, но едно е да си мислим и говорим за това, друго е наистина да го направим –и също така колебаейки се продължи - на предела на лудостта е .
-Не е като лудостта да ни е чужда –каза той ,вече усмихвайки се ,а после я целуна по челото,хващайки лицето й в шепите си –Обичаш ли ме?
-ДА!
-Защото и аз те обичам … повече от всичко. Казвал съм ти го милиони пъти и мисля ,че най-накрая дойде момента , в който мога и да ти го докажа. Нека избягаме, защото ,ако не го направим и се разделим …
Изведнъж думите му секнаха ,заради поредната представа ,какво наистина би било ,ако любимата му,престанеше да бъде до него. В очите му набъбнаха сълзи, узряха и после се разляха по бузите му . Тя го прегърна ,после изтри сълзите му с целувка . Тишината отново царуваше и единствената ,до колко може да се каже , динамика на действието , беше съзерцаването им един в друг.
-Сигурен ли си в това ? Защото тръгнем ли ,няма връщане назад. Само аз и ти срещу целия свят. Готов ли си да бъдеш с мен в добро и лошо , в болест и здраве…
-Ти сега предлагаш ли ми? –и двамата се засмяха, което сякаш разсея гъстата мъгла ,която този напрегнат момент беше създал около тях.
-А аз не чух дали приемаш или не! –каза с ирония Алекс и се усмихна сърдечно.-Но наистина ,едно такова действие,ще е еквивалентно на това да се ожениш за мен. Би ли направил това в името на нашата връзка ?
-Готов съм да мина през ада за теб ! –каза Крум ,като дори не се замисли преди да отговори. А след това се огледа ,опитвайки се да намери нещо . Направи няколко крачки до тревната площ,където имаше градинка , в която на скоро, първите цветчета бяха почнали да показват срамежливо листенцата си, от набъбналите пъпчици. Откъсна едно и се върна при Алекс,а след това коленичи пред нея. Преди няколко секунди ,в тъмнината не се виждаше какво точно държеше в ръцете си, но сега тя виждаше в тях розичка, която със своите бодли беше оставила своя кървав подпис върху пръстите на Крум. Лекс посегна да види дали раните са сериозни, но той я игнорира тактично и започна да маха бодлите и когато и последният падна ,той й подаде цветето.
-Омъжи се за мен ,Александра ! Докато си с мен ,живота няма да ни поднася всичко на готово и ние често ще трябва да правим жертви в името на другия ,но ти обещавам ,че ще направя всичко възможно ,за да получиш това ,което заслужаваш –най –доброто.. или поне това ,което аз мога да ти дам.
Тя пое розата с насълзени от щастие очи ,кимайки , а после изтри с опакото на ръкава мокрите си мигли и съобщи:
-Вдругиден сутринта- тръгваме!

gigAaa · 2013-03-19 16:23:43

да ти кажа,незнам за другите,но на мен ми е интересно и ще чакам да пуснеш и следващите части

Cookie Monster · 2013-03-21 20:14:50

Благодаря ти, надявам се и следващата глава да ти хареса. Въпреки че няма много динамика , обещавам ,че за другата ще седят по-различно нещата :3

Глава 4
Преоткритата истина

Когато я изпрати до у тях същата тази вечер, изпълнена с емоции и едно решение ,което предначертаваше нови и непознати хоризонти , той прегърна Лекс и прошепна тихо в ухото й:
-Всичко ще е наред. Усещам го. Повярвай ми !
-Мхм- усмихна се вяло,целуна го и нищо повече не беше нужно да казва..любовта изчерпваше всички думи.
И когато всеки тръгна по пътя към дома, никой не знаеше ,че за последен път ще го извърви. Но тогава нямаше и значение.
В момента, в който Алекс стигна до входната си врата,посегна да я отвори, но после ръката й остана увиснала на дръжката .Знаеше ,че ако влезе ,ще трябва да сложи маската,която казваше „добре съм“ с изрисувана усмивка , символизираща спокойствие . Но как щеше да постигне това, когато дори не беше близко до тези състояния. За Бога ! Целият й свят се тресеше,беше " увиснал " на тънка връвчица, а отдолу го чакаше неизвестното !
Прикри с ръка очите си и за да умилостиви разтрепераните й крака , с другата се подпря на стената. Нейният ум в момента много напомняше бурен океан. Бушуващи вълни от имена , спомени връхлитаха с всичка сила и разбиваха се на милиони върху крехкото й същество . Трябваше да остави всички заради един човек…
Тя усети ,че телефона и вибрира и разклати глава , преди да го погледне, сякаш за да се отърси от мигновената паника и страха ,който я бе превърнал в кукла на конци, движена само от него. После видя екранчето –беше майка й. Сигурно се притесняваше ,къде е … или един Бог знаеше какво искаше … нямаше значение.Затвори й.
И изведнъж из зад буреносните облаци , се показа слънце и ярките лъщи озариха съзнанието й .Когато видя скрийнсейвъра си -просто една тяхна снимка заедно, Алекс преоткри сякаш малко забравената истина –всъщност, Крум беше нейният свят! Тя не рушеше досегашния си живот, просто започваше изграждането на нов, с него. Беше безсмислено да се бои да изостави всички останали, защото ,той беше всичко ,което тя някога бе искала и търсила- любовник и най-добър приятел,щастие и подкрепа , семейство...
Усмихна се несъзнателно и продължи ,това ,което до преди минути не можеше –отвори вратата. Но не й се налагаше да се прави ,че всичко бе наред, защото ,чисто и просто, то вече беше .

dynda2 · 2013-03-22 00:05:27

ннексттт мноогоо мии харесваа

gigAaa · 2013-03-22 10:33:05

хайде давай некстаа

Cookie Monster · 2013-03-23 19:56:14

Благодаря ви. Ето и 5-та глава. Надявам се да ви хареса и да ви остави в очакване за 6-та :3

Глава 5
Калната яма

-Лекс, ти ли си? –чу се, кънтящ из къщата, женски глас , след като тя затвори вратата зад себе си.
-Не, Дядо Коледа е!
-Ха-ха- каза иронично майка й, докато излизаше от спалнята - ,да си беше оправила багажа толкова добре , колкото можеш и да се шегуваш. Амм.. трябва да ти кажа нещо, седни.
-Давай по-бързо,не увъртай, знаеш, колко не обича разговори ,започващи с тези думи.
-С баща ти решихме…
-Ох, пак се почва, каква бомба ще ми пуснете пак?
-Изчакай ме да довърша поне! Обади ни се фирмата с която , ще пътуваме за Англия. Предложиха ни оферта. Някакво друго семейство му се налагало да отложи с 6 дена пътуването си и предлагало размяна на билети и 70 лв. като „извинение“ за неудобството, ако някой се съгласи. Знаеш ,че не са ни излишни и при…
-НЕ,НЕ,Не…не…-гласът и от яростен се превърна в истеричен , с треперещите нотки на отчаяността - сериозно ли ми причинявате това? Имаше толкова много хора ,с които не съм се видяла …ам… трябва ми поне още един ден,само един проклет ден! – челото и се бе набръчкало от притеснение, а очите и шареха насам и натам,сякаш търсейки отговор на тази главоблъсканица.
-Извинявай,но знаеш ,че ни трябват пари.Утре тръгваме в 10 часа. Опаковах всичко в твоята стая ,до сега, останаха ти само дрехите. По-добре се захващаш ,за да можеш да се наспиш.
-Да се наспя?Значи се притесняваш за съня ми!? С баща ми решавате да ми промените живота из основи и единственото ,което помолих за е ден повече , на което отговора ти е просто „съжалявам“. Майко, ти ми отнемаш съня!
Алекс прекоси коридора, дори не поглеждайки към нея и се затвори в стаята си. Господи!И какво сега?! Горещи и студени вълни я обливаха.На гърлото и се беше събрала горчива буца,както когато ти се плаче, но сякаш тя нямаше дори време да пророни и една сълза. Трябваше… трябваше…
Всъщност въобще не знаеше ,какво трябваше и как нещата винаги се объркваха. Опитваш се да излезеш от дълбоката яма, в който си паднал, бориш се с зъби и нокти , но в края на деня се оказваш още повече затънал в калта.
Паниката вече взимаше своя връх и я контролираше , сякаш беше пионка в една изкривена игра. Имаше ли край изобщо, имаше ли шанс да спечели в нея…
Изведнъж нещо я извади от мислите й , тя се сепна като ужилена от пчела, хвана телефона си и набра неговия номер.
-Ало?
Мълчание.
-Алекс? Всичко наред ли е? Мило, добре ли си? Да не да си променила мнението с…
-Не, не е за това – изстрелваше думите си бързо, без дори толкова да ги обмисля и подрежда в правилни изречения – аз … семейството ми тръгва утре … не знам какво ще правим. Трябва ,да измислим нещо, моля те , помогни ми… не мога…
-Чуй ме! Поеми си въздух и се успокой! После вземи туристическата си раница и в нея сложи спален чувал, топли дрехи,бельо, паспорт ,лична карта и обувки,малко храна ,нож,вода… всъщност всичко ,което мислиш ,че ще ни е нужно,за да живеем без покрив над главите си или поне докато намерим такъв. Аз ще направя същото. После , в 4 часа , ще се промъкнеш много, много тихо и аз ще те чакам пред вас. От там нататък , вече ще сме двамата , няма да има за какво да се притесняваш .Аз ще те пазя. Но до тогава ,искам да се хванеш в ръце и да се съсредоточиш. . Разбра ,нали?
-Мхм- прошепна тихо тя и затвори очи за момент,за да осмисли това което й бе казал.

gigAaa · 2013-03-23 20:11:07

страхотно е..хайде некст

nqkfa_si_tam · 2013-03-24 19:37:24

Хареса ми! Продължавай да пишеш.
А само да те попитам това наистина ли се е случило с теб и приятеля ти? Понеже каза, че е посветено на вас двамата и ми стана любопитно. (Може да не ми отговаряш)
И аз чакам некста!

Cookie Monster · 2013-03-24 20:14:03

Хареса ми! Продължавай да пишеш.
А само да те попитам това наистина ли се е случило с теб и приятеля ти? Понеже каза, че е посветено на вас двамата и ми стана любопитно. (Може да не ми отговаряш)
И аз чакам некста!

Хей, благодаря! С моя приятел , връзката ни е изключително силна и точно такава, каквато се опитам да я пресъздам в текста. За щастие, това ,което пиша не се е случило , просто един ден и двамата се бяхме размечтали и решихме да си измислим нещо , в което ние и нашите взаимоотношения да са в центъра, но развитието да е под динамични обстоятелства , за да могат да се покажат реалните предели на чувствата ни ^^ .

ПС :Но почти всичко ,освен "бягството" си е истина.Например - това с фразата ,която Бетовен написал на "безсмъртната" си любима е нашият девиз, дори той ми подари ето това:

nedi · 2013-03-25 07:57:12

От много време се канех да прочета и твоята история, защото често я виждам отгоре.
Добра е, наистина. Продължавай.

#1 2013-03-16 08:42:08

Re: "Forever yours,forever mine,forever ours". Глава 5

#2 2013-03-16 21:30:26

Re: "Forever yours,forever mine,forever ours". Глава 5

#3 2013-03-17 21:52:58

Re: "Forever yours,forever mine,forever ours". Глава 5

#4 2013-03-18 19:53:48

Re: "Forever yours,forever mine,forever ours". Глава 5

#5 2013-03-19 16:23:43

Re: "Forever yours,forever mine,forever ours". Глава 5

#6 2013-03-21 20:14:50

Re: "Forever yours,forever mine,forever ours". Глава 5

#7 2013-03-22 00:05:27

Re: "Forever yours,forever mine,forever ours". Глава 5

#8 2013-03-22 10:33:05

Re: "Forever yours,forever mine,forever ours". Глава 5

#9 2013-03-23 19:56:14

Re: "Forever yours,forever mine,forever ours". Глава 5

#10 2013-03-23 20:11:07

Re: "Forever yours,forever mine,forever ours". Глава 5

#11 2013-03-24 19:37:24

Re: "Forever yours,forever mine,forever ours". Глава 5

#12 2013-03-24 20:14:03

Re: "Forever yours,forever mine,forever ours". Глава 5

#13 2013-03-25 07:57:12

Re: "Forever yours,forever mine,forever ours". Глава 5

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook