Това, което не ни убива, ни прави по-силни.

CheRRy_LiPs.xD · 2013-03-14 08:05:12

Здравейте. От един месец насам пиша една история (поредната, да ;д). Миналата, просто ме домързя да и напиша некста и всичко отиде по дяволите. ;D Надявам се тая да успея да я довърша. Нататък ще е доста по-интересно. Приемам всякакви критики.

Част I.

- Хеееей, здрасти Манди. Как е? – каза Робърт. Той беше част от миналото ми… е може би все още не съм затворила ‘тази страница’ с миналото ми…, но щях да го направя! Веднага щом се оправя с него…
- Какво искаш? – обърнах се към него и го зачаках с досада… завъртях очите си и го изгледах. – Е? Ако ще се гледаме, аз трябва да тръгвам, защото имам по-важна работа от това…
- Кога ще ми върнеш парите? – каза той директно. Да, както предполагах, той не вярваше, че аз не съм ги взела.
- По дяволите, коя част от „Не ти взех парите, остави ме намира” не разбра!? – казах и започнах със видна ярост, да чупя пръсти. Все едно се готвех да му извия врата. Е, ако продължи да ми вдига нервите може и това да стане.
- Лъжлива кучка! Трейси ми каза всичко. Нали щеше да се промениш!? Лъжкиня.. лъжкиня .. лъжкиня! Върни ми парите! Не ме интересуваш ти и никога не си ме интересувала, просто това беше временна закачка… сега си искам парите, които ти толкова умело криеш! – каза той и ме стисна за рамената.
Лицето ми се изви от болка, защо по света имаше такава омраза? Защо хората, които искат да не се замесват с глупости, изпитват най-голяма болка? Писна ми! Писна ми от него, писна ми от ‘приятелите ми’, от всички покрай нас, от всичко.
- Робърт, ако не се разкараш веднага ще ти наритам мръсния задник, чак до съседната улица. Не си играй с мен, това, което беше между нас не беше истинско, знам да. Трейси те лъже не аз… в онази нощ, онази сянка не бях аз, а тя! Не ме карай да правя глупости, за които после ще съжалявам цял живот.
- Оу колко ме уплаши. Ще ти предложа нещо. Имаш два варианта, да ми дадеш парите или да ми се отплатиш… по начин, който само ние знаем. – каза той и хвана един мой кичур коса. Защо, по дяволите все на мен такива тъпаци?
- Разкарай се веднага. Нищо няма да ти връщам, не съм длъжна. – казах и се дръпнах от него и продължих по пътя си.
„Кучи син.” – помислих си и закимах. Но разбира се, нямаше да е само това, чух задъхване зад мен. Щеше да е твърде лесно. Някой ме блъсна и аз паднах на земята. Бях си ударила леко главата, но иначе бях добре.
- Какво по… - казах, докато се опитвах да се съвзема.
- Казах ти! – каза Робърт, да как не се сетих веднага, щеше да ме убие или да ме вкара в болницата за доста дълго време.
- Виж какво. Ако не се разкараш, трета покана няма да има, ще съжаляваш. Ти малоумен ли си или? Не разбра ли, че н-е с-ъ-м в-з-е-л-а ш-и-б-а-н-и-т-е т-и п-а-р-и. Е? – казах и се изправих едва.
- Тая няма да я бъде. – каза той и ме хвана. Преметна ме на рамото си, все едно съм парцалена кукла и закрачи бързо.
- Какво правиш? Полудял ли си?! Пусни ме! Извратеняк! – пищях и се опитвах да се освободя от него. Хватката му беше здрава и нямаше да стане скоро…
- Докато правехме секс, друго казваше. – каза той и се захили.
- Умри! – изкрещях с последни сили и го ударих в гърба. Мислех го. Отказах се да се съпротивлявам. Нямах повече сили. Затворих очи. Обгърнах лицето си с длани. Замислих се, какви неща съм правила през живота си… да повечето не бяха хубави, но ако това беше последния ми ден жива може би щях да се поправя? И тогава Робърт се залюля и падна на колене. Аз още бях на рамото му, но вече стъпих на земята и се приготвих, той да ме ‘нападне’.Той почна да кашля и да плюе кръв. Уплаших се. Аз ли съм виновна? Аз ли го нараних? Или може би… щях да го убия? Не, не нещата не се връзват. До сега той беше в добро състояние и изведнъж… той щеше да умре.
- Робърт! Робърт! Чуваш ли ме? Дръж се! Ще извикам бърза помощ. – почнах да ровя в чантата си за телефон. – Мамка му, къде ми е шибания телефон. – изсипах цялата си чанта, и го намерих. Погледнах към Робърт. Той вече беше мъртъв. Нямаше смисъл от повече загриженост. – Хубав живот, нали? – казах на него и седнах на земята. Ръцете ми бяха в кръв. Лицето ми беше в кръв. Дрехите ми бяха в кръв. Въздъхнах. – И моят живот е провален от сега нататък. – казах аз и запалих една цигара. – За моето ‘славно’ бъдеще. – рекох и дръпнах от цигарата.

Тая глава е малко нецензурна, но с нея трябваше да се загатне нещо. ;д

nedi · 2013-03-14 08:09:56

Lol. Още

CheRRy_LiPs.xD · 2013-03-14 08:13:00

Lol. Още

Специално за теб ще има.

LostGirl · 2013-03-14 09:32:51

Давай некст

hotxxmess · 2013-03-14 14:56:15

Харесва ми.Пускай още

vili_ss · 2013-03-14 16:13:57

Давай некст !

CheRRy_LiPs.xD · 2013-03-15 09:06:23

Тадааа...

II Част.

Полицията и линейката пристигнаха. Аз стоях до него и гледах в асфалта. Знаех, че ще съм виновна. Знаех, че ще ме отведат и ще ме изпратят в някакво поправително училище. Всичко това щеше да се случи, точно заради това нямаше да отлагам. Няма да бягам, няма да се съпротивлявам. Каквото се е случило – случило. Може би Господ е искал така? Ще се оставя той да ме води… Аз само ще го следвам и ще се опитвам да не се забърквам във още по сериозни грешки…
- Как се случи? – попита един полицай, докато ме дърпаше да се изправя. Нямаше да крия нищо. Нямаше смисъл да го прикривам. Той е мъртъв. – Елате с мен в участъка.
- Както кажете. – казах и се изправих. Последвах го. Качих се в полицейската кола. Гледах през прозореца, вече валеше. Въздъхнах и си потърках очите. Спеше ми се.
„Мисля, че участъка беше малко по-далече, има време да ударя една глава…” помислих си и облегнах глава на седалката. Не сънувах нищо. По принцип обичам страшни филми и се пресилих да сънувам зомбита, и ние(аз и няколко човека, които не познавам) затворени във нещо като Мол. Но не успях. Живота ми беше превърнат във страшен филм. Колата спря и аз веднага отворих очи. Полицая ме хвана за китката и ми каза да го последвам. Защо по дяволите трябва да го повтарят 100 пъти?
„Чувствам се като актриса в евтин филм.” помислих и се прозях. След няколко стаи той ме заведе в една стая със една маса и два стола. От отсрещната страна на единия стол имаше огледало. Сигурно е от ония ‘стъкла’, ти виждаш себе си, а вътре хората виждат случващото се. Той ми каза да седна на оня стол срещу огледалото (познах), седнах и той седна срещу мен.
- Е какво се случи? – каза той. Да, да, да. Същото. Щях да му кажа, той щеше да ме пита дали съм го убила и по точно за какво ме е изнудвал. И накрая ще каже, че аз съм виновна. Точно това ще стане. Дали ако не си помисля на ума всички да умрат, ще стане?
- Щом искате… - казах и започнах да разказвам всичко. За парите, за Трейси, за всичко. Разбира се, пропуснах частта, където казах умри. То щеше да е очевидно тогава, че аз съм го убила.
Полицаят (или какъвто беше там, не съм сигурна) си записваше всичко. Каза на някой да се обади на майка ми. Майка ми!? Майка ми! Мамка му мъртва съм.
„Все тая Аманда.” – чух един глас в главата си и за захилих. Сигурно съм изглеждала като напушена.

hotxxmess · 2013-03-15 15:09:16

Некст !

nedi · 2013-03-16 14:35:32

Дай още

#1 2013-03-14 08:05:12

Re: Това, което не ни убива, ни прави по-силни.

#2 2013-03-14 08:09:56

Re: Това, което не ни убива, ни прави по-силни.

#3 2013-03-14 08:13:00

Re: Това, което не ни убива, ни прави по-силни.

#4 2013-03-14 09:32:51

Re: Това, което не ни убива, ни прави по-силни.

#5 2013-03-14 14:56:15

Re: Това, което не ни убива, ни прави по-силни.

#6 2013-03-14 16:13:57

Re: Това, което не ни убива, ни прави по-силни.

#7 2013-03-15 09:06:23

Re: Това, което не ни убива, ни прави по-силни.

#8 2013-03-15 15:09:16

Re: Това, което не ни убива, ни прави по-силни.

#9 2013-03-16 14:35:32

Re: Това, което не ни убива, ни прави по-силни.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook