|New story| - The key of happiness.

Unstoppablє · 2013-03-10 12:21:58

Бам! Пак съм аз с нова история! Не е нищо особено, но се надявам да ви хареса все пак. Направих първата част кратка, за да видя дали ще има интерес. Ако има, ще направя другите части по-дълги. Enjoy!

Част I
Елина беше усмихнато момиче. Тя винаги избираше да обича, вместо да мрази. Омразата за нея бе непознато чувство. Никога не се е сърдила на някого и никога не е давала повод някой да ѝ се сърди на нея. Всъщност, Елина нямаше много приятели. Тя живееше с едно малко кученце, което бе единствената й компания - малка черна болонка, на чийто врат бе закачена розова каишка със сърчице по средата. На него бяха изписани адресът и името на кученцето.
Елина вече беше почти на 21 години. Тя живееше в едно огромно имение, което бе наследила от баща си. Обичаше да се разхожда из стаите и да разглежда старите дневници, които майка ѝ беше писала, когато обикаляше света. За съжаление и двамата ѝ родители бяха починали отдавна. Когато беше малка, Елина бе чула от майка си, че когато един човек почине, той отива на небето и гледа близките си оттам. Затова сега Елина често заставаше на балкона, вглеждаше се в синьото небе и се усмихваше, а понякога дори и разказваше как е минал денят ѝ.

lady_ss1 · 2013-03-10 12:39:12

Много ме заинтригува. Давай натам. (arrow)

nedi · 2013-03-10 12:46:09

Звучи добре. Още (arrow)

wiikuu · 2013-03-10 16:36:12

Много ми харесва и се надявам следващата част да е малко по-дълга.

Unstoppablє · 2013-03-11 11:56:41

Част II
"23.07.1982 г.
Мило дневниче, здравей. Днес беше един изключително скучен ден. Дори и по-скучен от вчера... чувствам, че трябва да разнообразя живота си, но може би все още не знам как. Все още не съм довършила романа си, а имам толкова много идеи. За съжаление, Дийп все още не ми е донесъл машината за писане и затова засега идеите ми остават просто нереализирани. Но се надявам, че някой ден ще го завърша и хората ще го харесат! Ами като цяло, май това е всичко, което ще ти споделя. Ако има нещо друго, веднага ще ти кажа."
Елина затвори прашната тетрадка и я пъхна под възглавницата си. Изведнъж се чу някакво силно дрънчене. Тя скочи и тръгна към кухнята. Когато влезе, видя Джес - малката черна болонка. Или поне каквото се виждаше от нея. Изглежда Джес се е опитвала да достигне до консервата с кучешка храна, но вместо да скочи върху шкафчето, тя се е блъснала в него и е съборила една огромна тенджера, под която сега стоеше. Елина се засмя от сърце и измъкна кученцето от "капана". Джес размята весело опашка и изплези език.
- Добре, добре, ще ти дам да хапнеш - каза Елина и взе консервата - Хмм, но къде ли оставих отварачката?
Джес опря предните си лапички върху едното шкафче и почна да лае.
- О, вярно, че беше там. Ах, ти, лакомницо. Щом е нещо за храна, много ясно, че ще знаеш къде е, а когато си загубих часовника - нито дума, че го беше заровила на двора.
Елина отвори консервата и изсипа съдържанието в купичката на Джес. Кученцето се нахвърли върху храната.

Sissy_love · 2013-03-11 13:26:24

Некст супер е!

nedi · 2013-03-11 17:37:14

Некст (f)

Unstoppablє · 2013-03-12 12:48:54

Част III
Рано сутринта Елина се събуди и дълго се излежава на леглото. Най-накрая, тя реши да стане. Надигна се бавно и отмести чаршафа от голото си тяло. Взе една дълга тениска и обу някакви къси панталонки, след което се запъти към кухнята, където Джес стоеше пред купичката си и весело мяташе с опашка. Елина изсипа останалата половина от вчерашната консерва, която после изхвърли.
- Ах, каква прекрасна сутрин! Нали, Джес? - протегна силно ръцете си и когато те изпукаха, тя ги смъкна и леко погали рошавата глава на кученцето
Елина сложи две лъжици кафе в джезвето и го сложи да ври. Седна на стола и облегна лакът на масата, като замислено гледаше как Джес омиташе всичко от купичката си. Не мина много време и кафето стана готово. Елина го сипа в порцеланова чашка и отново седна до дървената маса. Отпи голяма глътка и се загледа в прозореца.
- Днес ще трябва да свършим малко градинска работа - проговори и леко сръбна от кафето
Джес вече бе приключила със закуската си и сега се излежаваше на земята.
Елина остави чашата на масата и стана. Джес наостри уши и застана в готовност да скочи от мястото си всеки момент. Това и направи, когато видя стопанката си да отива към вратата. Елина излезе от къщата, следвана от болонката си и отиде в старата барака, в която пра-дядо ѝ е правил най-хубавото вино в страната. Когато влезе, тя усети леката миризма на грозде. Взе една стара зелена престилка, на която имаше голямо червено петно. Сложи си и градинските ръкавици и излезе. Джес от друга страна мразеше да влиза в бараката. Тя винаги чакаше отпред. Когато за пръв път влезе там, Джес почна да вие и да лае и бързо излезе от бараката. Може би миризмата на старо вино я дразнеше.
Елина излезе от "винарийцата", както дядо ѝ я наричаше. Тя отиде на двора и застана на колене. Джес я последва и послушно седна да наблюдава. Елина усърдно скубеше треволаците, които пречеха на цветята и зеленчуците да поникнат. Слънцето вече почваше силно да напича. Очертаваше се един изключително горещ ден.

wiikuu · 2013-03-13 12:41:09

Супер е Некст

littlepartofme · 2013-03-15 11:30:04

Много ме заинтригува. Давай натам. (arrow)

nedi · 2013-03-16 14:17:05

Некст

Unstoppablє · 2013-03-16 16:55:12

Част IV
- Ох, мисля, че работих достатъчно време - Елина избърса потта от челото си и измъкна ръкавиците от потните си ръце
Джес весело излая и размята опашка. Елина се надигна с тежка въздишка и изтупа пръстта от колената си.
- Хм, мисля да се поразходя из горичката. Какво мислиш, Джес?
Както винаги, кученцето гледаше с весел поглед.
- Ще го приема за "Да" - Елина се усмихна и се запъти към бараката да остави градинската си "униформа".
Когато най-сетне беше готова, тя подвикна кученцето и двете се запътиха към горичката. Тя не беше голяма, но беше удоволствие да се разхождаш из нея. Лъхаше свежест и аромат на бор. Но за да се добереш до там, трябваше да изкачиш един стръмен хълм. Той беше гладък и имаше само няколко вдлъбнатини. Ако ги уцелиш, ще стигнеш до гората, но ако пропуснеш дори едната вдлъбнатина - ще се озовеш на земята.
Сега Елина протегна ръце, надигна се на пръсти и остави Джес на върха на хълма. Джес вече стоеше мирно, защото един път бе направила грешката да се мръдне назад и да счупи предната си лапичка, като падна от хълма. Точно затова сега търпеливо гледаше как Елина се изкачваше. Когато най-сетне тя се изкачи, взе Джес в ръцете си и скочи от хълма.

nedi · 2013-03-16 17:01:12

Некст

littlepartofme · 2013-03-25 15:40:30

Некст

nqkfa_si_tam · 2013-03-25 16:01:29

Некст!

DamonGirl · 2013-03-29 06:59:17

Некст !!

Unstoppablє · 2013-03-29 10:54:47

Доста мислих дали да не спра историята, но се отказах. Ще пускам частите, пък който иска да я чете.
Част V
Елина пусна кученцето от ръцете си и двете тръгнаха по малката пътечка. Докато минаваха по пътечката, в главата на Елина минаха толкова много спомени. Тя беше прекарала почти цялото си детство тук, в тази горичка. Дори тук бе срещнала първата си любов. За съжаление момчето, което обичаше, загина, спасявайки Елина. Тогава беше един слънчев ден. Двамата бяха още малки, на 14-15 години. Тогава бяха изключително популярни циганите с техните танцуващи мечки. Но явно някой дресьор беше загубил своята мечка, а тя, както всяко друго животно, би предпочела да се скрие в гората. Елина и приятелят ѝ се разхождаха из горичката, когато изведнъж чуха силен рев. Бащата на Джон (момчето, което Елина обичаше) беше ловец и Джон бе научил това - онова от него. Веднага разпозна, че това е ревът на мечка. Той видя тъмен силует покрай дърветата и обзет от паника, хвана Елина за ръката и я повлече обратно към хълма. Но докато бягаше, той се спъна и нарани крака си. Веднага текна кръв. Мечките по принцип могат да подушат кръв от километри. Изведнъж дърветата се разтресоха и видяха как огромно кафяво нещо приближаваше. Джон стана, грабна Елина за ръката и отново хукнаха. Пищяха със всичка сила, но нямаше кой да ги чуе. Тъкмо стигнаха хълма, когато мечката се яви пред тях. Тя застана на двата си крака и изрева. Елина беше изплашена до смърт. Джон също не оставаше по-назад. Хълмът беше само на няколко крачки от двамата, но една грешна стъпка и двамата щяха да станат храна на кръвожадното чудовище. Джон се обърна към Елина, целуна я и прошепна в ухото ѝ:
- С бавни стъпки се отдалечи. Веднага!
Елина не искаше да го оставя. Плачеше безспирно, но Джон не искаше да я чуе.
- Всичко ще бъде наред. Ще дойда малко, след като се качиш. Сега тръгвай, веднага! - последното изречение го изкрещя, което накара мечката да се развихри още повече
Елина хукна. Джон тръгна след нея. Тя успя да се изкачи по хълма. Подаде ръка на приятеля си. Той я хвана и се опита да се изкачи. Но точно тогава ужасът настъпи. Мечката захапа с всичка сила крака на Джон. Той изкрещя и се опита да срита чудовището по носа, но безуспешно. Тогава разбра, че ако не пусне ръката на Елина, тя щеше да падне от хълма и двамата щяха да умрат.
- Пусни ме! - изкрещя той
- Не, няма! - Елина крещеше усещаше как постепенно се хлъзгаше по тревата
Джон не искаше да го прави, но трябваше. Затова грабна най-близкият камък от скалата и поряза ръката на Елина. От болката, тя го пусна и се отдръпна назад. Виковете на Джон бяха ужасяващи. Тя не искаше да надникне надолу, но чуваше мляскането и звука от чупенето на кости. Беше ужасно.. всички тези крещения, мляскания, хрускания бяха побъркващи. Джон загина млад. Сега от него бяха останали само спомени..

П.П май избързвам с детайлите, за което се извинявам. Също и за повторенията.

nedi · 2013-03-29 10:57:59

Добро решение.
Аз я следя, ощее

littlepartofme · 2013-03-29 12:51:43

Аз също ще я следя и с нетърпение очаквам следващата част.

DamonGirl · 2013-03-29 14:25:50

Некст !!

nqkfa_si_tam · 2013-03-31 17:56:24

Ощеее!!

Unstoppablє · 2013-04-05 13:07:26

Радвам се, че има някакъв интерес.

Част VI
Елина вървеше бавно по пътечката и оглеждаше дърветата. В главата ѝ кънтяха виковете на Джон, а очите ѝ се напълниха със сълзи. Жалко беше да изгубиш близък човек по този начин.
- Ох, стига си мислила за това. Стегни се! - Елина сама се скара на себе си и бързо избърса сълзите - Тогава си била още дете - продължи тя - сега си голяма жена и трябва да продължиш напред! - извади една крива, плаха усмивка и подвикна на Джес да припка по - бързо.
Скоро двете се озоваха пред една къщичка. Не беше голяма, никак даже. Нямаше и двор, ограда - нищо. Просто една малка дървена къщурка. Елина не беше виждала тази къща преди, а бе обикаляла цялата гора доста пъти. Джес също изглеждаше учудена.
- Кой мислиш, че живее тук? - Елина попита кученцето, сякаш очакваше то да отговори
Почука на врата и изчака. Никой не отвори. Почука още един път, но отново същия резултат.
- Много странно. Ехоо!
Но не получи отговор, затова реши сама да провери кой живее. Открехна бавно вратата, която зловещо изскърца. Джес от друга страна нямаше никакво желание да разбере чия е къщата, затова стоеше до едно дръвче и бавно клатеше главата си в знак на учудване.
- Ехоо, има ли някого? - Елина се провикна, но отново не получи отговор. Навлезе по-навътре и усети как настъпи нещо и го счупи. Отдръпна крака си и погледна. Нещото, което настъпи, беше снимка, чиято рамка беше стъклена. Елина махна парченцата от стъкло от снимката, пое си въздух и духна прахта. На снимката беше изобразена една красива млада жена, в чиито ръце лежеше малко бебче. До жената и детето стоеше гордо изправен мъж с гъст, черен мустак и зализан перчем. Странно защо беше на пода. Елина се загледа и видя малък надпис на староанглийски в долната част на снимката. Тя отдавна изучаваше езика и затова знаеше горе-долу да го чете. Елина присви очи и се загледа в надписа. Той гласеше "От фотографа с любов към гордата фамилия...". След "фамилия" обаче имаше само задраскано.
- Хмм, много странно...

littlepartofme · 2013-04-07 09:30:28

Заинтригуващо, некст?

DamonGirl · 2013-04-11 13:23:19

Некст! :p

xnekfonikfox · 2013-04-16 19:33:26

Мм, още! ^^

#1 2013-03-10 12:21:58

Re: |New story| - The key of happiness.

#2 2013-03-10 12:39:12

Re: |New story| - The key of happiness.

#3 2013-03-10 12:46:09

Re: |New story| - The key of happiness.

#4 2013-03-10 16:36:12

Re: |New story| - The key of happiness.

#5 2013-03-11 11:56:41

Re: |New story| - The key of happiness.

#6 2013-03-11 13:26:24

Re: |New story| - The key of happiness.

#7 2013-03-11 17:37:14

Re: |New story| - The key of happiness.

#8 2013-03-12 12:48:54

Re: |New story| - The key of happiness.

#9 2013-03-13 12:41:09

Re: |New story| - The key of happiness.

#10 2013-03-15 11:30:04

Re: |New story| - The key of happiness.

#11 2013-03-16 14:17:05

Re: |New story| - The key of happiness.

#12 2013-03-16 16:55:12

Re: |New story| - The key of happiness.

#13 2013-03-16 17:01:12

Re: |New story| - The key of happiness.

#14 2013-03-25 15:40:30

Re: |New story| - The key of happiness.

#15 2013-03-25 16:01:29

Re: |New story| - The key of happiness.

#16 2013-03-29 06:59:17

Re: |New story| - The key of happiness.

#17 2013-03-29 10:54:47

Re: |New story| - The key of happiness.

#18 2013-03-29 10:57:59

Re: |New story| - The key of happiness.

#19 2013-03-29 12:51:43

Re: |New story| - The key of happiness.

#20 2013-03-29 14:25:50

Re: |New story| - The key of happiness.

#21 2013-03-31 17:56:24

Re: |New story| - The key of happiness.

#22 2013-04-05 13:07:26

Re: |New story| - The key of happiness.

#23 2013-04-07 09:30:28

Re: |New story| - The key of happiness.

#24 2013-04-11 13:23:19

Re: |New story| - The key of happiness.

#25 2013-04-16 19:33:26

Re: |New story| - The key of happiness.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook