Аутсайдърите - такива, каквито ги познаваме

lady_ss1 · 2013-03-05 10:33:33

Реших да започна нова история, пък старата ще си я продължа после. На тийн тематика е бих казала. Ако ви хареса и смятате, че ще се получи нещо от нея, ще пусна следваща част. Приятно четене!

Просто "перфектно"

Мразех края на лятото.
И тази година щях да прекарам в „Уолвърс” – „гимназията за най-интелигентните ученици”.
Това си беше истинско клише. По-скоро трябваше да се казва „гимназията за най-задръстени ученици”. Мразех и ранните ставания. Още помня дните до вчера, когато блажено се излежавах върху чаршафите. Не излизах навън. Нямах приятели. Като изключим съседското дете на госпожа Ричардс. По принцип не се занимавам с осем годишни хлапета, но изглеждаше непоносимо скучно цяло лято да се крия в една и съща дупка.
Сега пък ще си продължа в другата дупка – училището ми, където „различните” като мен са смятани за супер сдухани и досадни. Като се замисля, май съм само аз. Е, свиквам. Даже вече си имам лепнати прякори като „клошарката”. Миналата година бяха пуснали слух, че със семейството ми живеем в ония стари бараки в най-северната част на Вашингтон.
***
Почти оправих шкафчето си, когато Кайли и нейната банда от „розовките” се приближа към мен с безочливите си и високомерни погледи. Кортни и Ерин седяха зад нея, като уж й „пазеха” гърба.
- Аутсайдърчето май е решило да си почисти шкафчето?
Беше истински късмет, че ме заговорят. Било то за лошо или за добро. Понякога кипвах и им отговарях. Друг път си стоях настрани и слушах насмешливите им нападки по мой адрес. Когато бях в пети клас, даже ми бяха лепнали една муха в сандвича с пилешко и зеленчуци. После цял месец изпитвах фобия от мухи… и сандвичи.
- Проблем ли имате? – отвърнах, като се старах да звуча уверено.
Те се изсмяха.
- Да, Грейс, това е наша територия. – каза тя неохотно и ме бутна да се отдръпна.
И този път се „сдхухах”. Мамка му, мразех това училище. Всъщност, мразех всички училища. Хората в него ме мразят. Нямах търпение да завърша „Уолвърс” и да се махна оттук. Сега обаче бях едва десети клас. И времето явно ме мрази – решило е да минава по-бавно, за да ме задържи в това подобие на „училището може да ти помогне да си намериш приятели”. Аха, ама това не важи и за мен.
Кайли, Ерин и Кортни бяха като излезли от корицата ангелите на Викторияс Сикрет. Само дето не бяха ангели, а същински дяволи, бих казала.
Взех останалите си учебници и се запътих към часа по психология.

dobchitu · 2013-03-05 11:44:54

(y)Изглежда интересно

viktoriq_biserova · 2013-03-05 11:54:18

(y)Изглежда интересно

ttiiniie^^ · 2013-03-05 12:35:32

(y)Изглежда интересно

zvezdi4kata_ · 2013-03-05 13:09:21

Пусни следващата част!

Unstoppablє · 2013-03-05 14:11:33

(y)Изглежда интересно

nedi · 2013-03-05 17:25:15

Допада ми и ми стана интересно. Давай (arrow)

lady_ss1 · 2013-03-05 17:50:04

Утре пускам следваща част. Радвам се, че ви допада.

lady_ss1 · 2013-03-06 16:17:51

Няма накъде да стане по-зле

Знаете ли онези стари филми, черно-белите, с Чарли Чаплин? Немите филми? Да, животът ми беше досущ като тях. Защо нямаше някой добър човек, който да вкара малко цвят и звук в този монотонен „филм”?
Не разбрах кога съм се замислила, и госпожа Хевърс влезе. Учителката по психология. Беше средна на височина, носеше едни балерински обувки (аз така ги наричах), които тя твърдеше, че давали свобода на движението. Как ли пък не….
Сините й очи се втренчиха в мен, с онзи унил поглед, който ненавиждах. Отдръпна стола и седна, като механически подреждаше нещата по бюрото си.
- Днеска ще говорим за психиката на човека. – каза тя, като усетих, че намекваше нещо.
Винаги започваше по един и същи начин. Понякога просто изтерясвах. Не издържах.
- Извинявайте, госпожо Хевърс, но може ли да отида до тоалетна?
А тя мразеше тези въпроси. Но този път като че ли беше в по-добро настроение, откогато и да било.
- Отивай, но не се бави повече от пет минути, ясна ли съм?
Кимнах и изхвърчах от стаята, а зад себе си чух силен кикот.
Влязох в тоалетната, но изведнъж усетих нечие присъствие точно зад мен. Обърнах се и една ръка ме зашлеви силно. Замалко не се сгромолясах на пода. Ударът беше като от брадва.
Тогава видях Аманда Саринг – побойничката от горния клас. Пак искаше нещо, да й се невиди.
- Давай парите.
- Какви пари, бе? Остави ме! – казах й.
- Давай парите! Веднага! – изкрещя ми тя, като явно се опитваше да ме задуши със змийския си език.
Тъкмо се канех да извадя десетачка от джоба си, когато едно момче, на пръв погледа непознато, се появи.
- Хей, какво става, престани! Остави момичето намира. – рече й той по-мило.
- Но… - понече да каже тя.
- Никакво „но”. Изчезвай! – този път беше по-сериозен.
Тя ни изгледа разочаровано, с проклетия си поглед й каза:
- Не сме свършили, Макартни… - и изчезна.
Останахме само аз и момчето. Беше висок, около 1.85, с кестенява коса, и синьо-зелени очи. Определено беше хубав, но бях някак си изненадана и уплашена, че уж ме спасява. Не беше типично някой от популярните в даскало да са на моя страна. Дали не беше напушен и не ме мислеше за Кайли? Пф, сигурно.
- Аз съм Даниел. Приятно ми е.
Леле, и си каза името. Всъщност, не го познавах, наистина. Все едно го виждах за първи път (да де – аз го виждах за първи път).
- Това някаква далавера ли е? – попитах.
- Ъъъ, моля?
- Популярните не са ми почитатели, да ти кажа.
- Не съм популярен, нито правя далавери. Просто искам да се запознаем. Не съм като онези герои в комиксите или филмите, дето се появяват случайно и спасяват хора, станали жертви на злодея, а после просто изчезват. Моя край е друг.
- Но това току що се случи. Саркастичните ти номера май не минават. Та... какъв е твоя край тогава?
- Просто… искам да се запознаем.
Замислих се. Може пък най-накрая да си намеря някой, с който да комуникирам в това забутано училище.
- Аз съм Грейс. ПРИЯТНО МИ Е. – може би за първи път изричах тези думи. Досега не ми се е налагало да се запознавам с много хора.
Стиснахме си ръцете и после…
- Аз трябва да отивам, госпожа Хевърс сигурно е изпепелила учениците ми от гняв.
Той се засмя.
- Не се смей, че може да изпепели и теб. А сега.. чао.
- Чао. – каза той и долових леко разочарование в гласа му.

Unstoppablє · 2013-03-06 16:20:25

Некст

nedi · 2013-03-06 18:23:38

Давай натам (arrow)

littlepartofme · 2013-03-07 16:33:39

Пускай следващата част по-скоро, че ми стана много интересно.

viktoriq_biserova · 2013-03-07 16:51:54

Пускай следващата част по-скоро, че ми стана много интересно.

lady_ss1 · 2013-03-08 06:21:15

Пускам я довечера или утре.

ttiiniie^^ · 2013-03-10 19:36:41

Пускай следващата част по-скоро, че ми стана много интересно.

#1 2013-03-05 10:33:33

Re: Аутсайдърите - такива, каквито ги познаваме

#2 2013-03-05 11:44:54

Re: Аутсайдърите - такива, каквито ги познаваме

#3 2013-03-05 11:54:18

Re: Аутсайдърите - такива, каквито ги познаваме

#4 2013-03-05 12:35:32

Re: Аутсайдърите - такива, каквито ги познаваме

#5 2013-03-05 13:09:21

Re: Аутсайдърите - такива, каквито ги познаваме

#6 2013-03-05 14:11:33

Re: Аутсайдърите - такива, каквито ги познаваме

#7 2013-03-05 17:25:15

Re: Аутсайдърите - такива, каквито ги познаваме

#8 2013-03-05 17:50:04

Re: Аутсайдърите - такива, каквито ги познаваме

#9 2013-03-06 16:17:51

Re: Аутсайдърите - такива, каквито ги познаваме

#10 2013-03-06 16:20:25

Re: Аутсайдърите - такива, каквито ги познаваме

#11 2013-03-06 18:23:38

Re: Аутсайдърите - такива, каквито ги познаваме

#12 2013-03-07 16:33:39

Re: Аутсайдърите - такива, каквито ги познаваме

#13 2013-03-07 16:51:54

Re: Аутсайдърите - такива, каквито ги познаваме

#14 2013-03-08 06:21:15

Re: Аутсайдърите - такива, каквито ги познаваме

#15 2013-03-10 19:36:41

Re: Аутсайдърите - такива, каквито ги познаваме

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook