„Недовършената целувка”

Коди Мартин · 2013-02-20 20:53:34

Тъй като доста хора са гласували за мен в конкурса като добър творец, а аз далеч не смятам, че съм най-добрия искам да ви покажа това доста старо мое произведение като благодарност. Благодаря ви и се надявам да ви хареса!

Той бягаше, бягаше със силата на вятъра, а пътя, той сякаш не свършваше и продължаваше до безкрайност. Всичко наоколо му се струваше толкова познато, сякаш бе минавал милиони пъти тук, но всъщност истина бе, че светът беше едноличен. Всеки детайл се повтаряше, всяко кътче бе съвсем същото като предходното и всеки човек, бе същия като предишния или поне така мислеше той. Искаше му се да вика, да счупи нещо, но каква полза имаше от това? Какво щеше да постигне? Щеше ли това да замени болката разкъсваща сърцето му? Не, нямаше. Нищо не можеше да замени онази неописуема болка, която прорязва с острия нож на самотата сърцето ти и го кара да спре за момент, като паралелно с това, сякаш и времето спираше за миг, а след това то отново започваше бавно и мъчително да минава, до следващата прободна рана, докато не пречупи духа ти и не те накара да се предадеш в коварните ръце на смъртта.
Всеки удар на сърцето му кънтеше силно в ушите, чувстваше умора, но все едно само бягането можеше да премахне бремето на тъгата, налегнало над раменете му.
Несъзнателно пред погледа му се откри природна картина. Картина, която не беше виждал досега. Имаше огромни зелени дървета, храсти, но най-много правеше впечатление малкото езерце, по което сякаш обикаляха малки кръгли светлинки, които сияеха заслепително. Може би всичко бе плод на въображението му или той просто полудяваше, но наоколо всяко едно кътче сияеше, сякаш това място беше омагьосано. Направи няколко крачки напред стигайки до езерото, а след като наведе поглед видя отражението си във водата. Изпита някакво странно желание да докосне бистрата вода, да осети онази студенина прокарваща се през ръката му и го направи. Протегна бавно ръка, като само докосна леко водата с върха на пръстите си, а след това се случи магията. Пред очите му всичко минаваше буквално като на лента, всеки миг, докато не стигна и до онова, което го мъчеше вътрешно, онова което караше сърцето му да се къса от болка. Стигна именно до онзи миг, когато в една ясна нощ, той ходеше хванал за ръка момичето, което притежаваше част от сърцето му. Те ходеха бавно с усмивки на лицата си, докато не се спряха и започнаха да приближават лицата си едно до друго в опит да уловят устните на другия, но тъкмо, когато бяха на косъм разстояние да прилепят устни в нежна целувка, в нейните очи се появи изражението на смъртта, което го преследваше дори сега. Тя падна бавно в обятията му, а на гърба и се виждаше раната, раната която бе отнела живота й, и в същото време бе отворила нова такава, в сърцето му, която никога нямаше да зарасне.
След като за втори път стана свидетел на това, от очите му започнаха бавно да се стичат сълзи, които капеха в езерото, сълзи породени от тъга, самота и безсилие. Чувстваше се безсилен, че не може да върне времето назад и да промени всичко случило се. И точно, когато капна и последната сълза една ярка светлина заслепи погледа му. Наоколо не се виждаше нищо освен бял фон, а след като погледа му бавно започна да се нормализира пред него се виждаше познатия образ. Виждаше се дългата черна коса, тайнствените сини очи, великолепната червена рокля и ослепителната усмивка на момичето, което притежаваше сърцето му. Тя се приближаваше бавно към него, а след като се приближи, докосна ръката му, като той можеше да се закълне, че чувства пулса й. След това лицата им отново се приближаваха все по-близо и по-близо, докато този път устните им прилепнаха, впуснаха се в магична целувка, която го остави без дъх, а когато устните им се отделиха и погледите им се засякоха, той видя онази ослепителна усмивка, която го караше да изтръпва. По едно време тя се обърна и бавно закрачи отново към езерото, като образа и бавно избледняваше, докато накрая не изчезна.
Този път обаче той не беше тъжен, дори напротив- на лицето му се появи усмивка и макар, все още да чувстваше загубата в сърцето си, те бяха продължили нещо, което не можеха да завършат преди, успяха да се впуснат в магията на целувката, която бе символ на вечната им любов.
Той се обърна и продължи, този път обаче знаеше, че не я е загубил завинаги, този път знаеше, че тя винаги щеше да бди над него и, че вече е на по-добро място, знаеше, че вече е някъде там ....

Автор: Илиян К.

drebosy4etu · 2013-02-20 21:03:14

Хубаво е!

lady_ss1 · 2013-02-20 21:04:28

Просто.. невероятно

lovegackt · 2013-02-20 21:09:16

Просто.. невероятно

e_ti · 2013-02-21 07:40:16

Прекрасно е! (y)

nqkfa_si_tam · 2013-02-21 11:16:59

Повече от невероятно!!..

Unstoppablє · 2013-02-21 12:00:44

За пореден път ме оставяш без думи! Браво!

#1 2013-02-20 20:53:34

Re: „Недовършената целувка”

#2 2013-02-20 21:03:14

Re: „Недовършената целувка”

#3 2013-02-20 21:04:28

Re: „Недовършената целувка”

#4 2013-02-20 21:09:16

Re: „Недовършената целувка”

#5 2013-02-21 07:40:16

Re: „Недовършената целувка”

#6 2013-02-21 11:16:59

Re: „Недовършената целувка”

#7 2013-02-21 12:00:44

Re: „Недовършената целувка”

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook