Червени,Червени Рози.

miss_cute_kiss · 2013-02-12 19:28:24

Нещо ново...

Дано ви хареса.

Глава Първа.

Тя се грижеше за тях. Гледаше ги като свои деца,понякога дори им обръщаше повече внимание от колкото на мен...
Но всичко това свърши,когато мама почина...Получи поредният си инфаркт,който този път завърши фатално.
Остави ми къщата си и един жив плет от червени рози.
Работата бе наистина тежка. Сутрин се ставаше призори за да се оберат всички цветчета,подкастряха се и се носеха в магазина на мама. И всичко това се вършеше от мен.

Станах още преди алармата си. Облякох градинските дрехи и се затътрих с мързелива и поспалива походка към градината.
На вън още бе тъмно,слънцето безуспешно се опитваше да пробие дебелият слой от облаци. Беше влажно и неприятно. Проправих си път измежду всички бодливи храсти и се заех със обирането на цветята. Розите бяха красиви.Ухаеха доста приятно,но предполагам,че вече бях свикнала с миризмата им,за това не я усещаш особено много.
Всичко вървеше добре,до моментът в който усетих как бодличка проби дебелата ръкавица и се заби в пръста ми. Често се случваше. Предпазливо я извадих и махнах ръкавицата. Стори ми се странно защото за първи път ми се случваше бодличка да се забие толкова навътре,че чак да пусне кръв.Няколко капчици паднаха и попиха в пръстта.Извадих един стар парцал,който винаги носех в джоба на градинските си дрехи и увих пръста си,след което се захванах да обирам останалите цветчета.

Работата приключи по-бързо от колкото очаквах.Събрах всички рози в една голяма плетена кошница и поех към магазина. Пътят свърши дълго,защото не срещнах никой познат. Все пак градът бе малък и почти всички се познавахме. рядко идваше някой турист или ако имаше някой който не познавах,който да се отбиеше в магазина,питаше за посоката към някой от по-големите градове.
Пристигнах. Отключих вратата и се заех да измета пода,след което да разпределя розите във красивите вази на мама.
Докато бършех прахта видях една стара снимка на мама и татко. Тя бе облечена с червена рокля,дълга до коляно и с онези,тогава модерни прически на букли,с червено червило и прекрасна широка усмивка. Бе хванала под ръка висок мъж облечен в костюм,който също бе усмихнат. Изглеждаха щастливи. Е поне майка ми,защото човекът до нея,водещ се мой баща никога не го бях виждала. Само по снимки и от това,което бях слушала за него от мама.
-Добро утро! -дълбок мъжки глас ме извади от транса на мисленето и спомените ми. Обърнах се по посока на гласа. Пред мен стоеше мъж с черни коси,висок и с дълбоки сини очи.
-Добро утро! -поздравих го. Мъжът се разходи,разгледа цветята,след което се спря на току-що донесените рози. Наведе се и усети аромата им.
-Ммм! Невероятно ухание нали!? Прекрасен цвят! -отбеляза той. Кимнах и се усмихнах. Харесваше ми когато говореха така за моите цветя. Все пак не е много лесно.
-Мда. -каза той. -Ще ги взема. - първо кимнах,но после се усетих.
-Всичките ли? -попитах учудено. Обикновено идваха хора,купуваха по две-три и си отиваха.Това ме изненада.
-Да. -отговори той. Събрах всичките рози,които бях донесла в същата плетена кошница и му ги подадох. Мъжът на свой ред извади стотачка. Загледах се в нея за секунда когато чух звънчето което издрънча,него го нямаше! А беше оставил цяла стотачка! Стига бе! Това беше доста за бакшиш. Хукнах подире му с крясъци:
-Извинете! -отворих вратата и изхвърчах на вън. -Господите? -от него нямаше и следа.
Върнах се вътре с унила физиономия и прибрах парите в касата. Нищо не можех да направя,освен да чакам,за да видя дали ще дойде отново. Чувствах се странно. Седнах на стола зад касата в очакване на клиенти.

-------------------------------------------------------------------------------------
Знам,че за сега не е едно от най-интересните неща,но кажете дли ви допада за да знам има ли смисъл да продължа?

мимозата · 2013-02-12 19:37:18

Хубаво е !! Некст

lady_ss1 · 2013-02-12 20:19:59

Прекрасно! Следваща! (arrow)

Luciinceto0o · 2013-02-12 20:20:55

Много е добро!Продължавай!

Sissy_love · 2013-02-13 12:20:40

Много е добро!Продължавай!

the_cool_girl_97 · 2013-02-13 14:20:55

Прекрасно! Следваща! (arrow)

miss_cute_kiss · 2013-02-13 18:01:56

Радвам се,че ви допадна.

Глава Втора.

Имах чувството,че денят нарочно се протака още повече. След господина със стотачката влезнаха още четири-пет човек,но не купиха нищо. Бизнесът замираше,знам.
Заключих и се заклатих към вкъщи. Нека опиша градчето в което живеех. Беше на около четирийдесет мили от Маями. Добре изглеждащо,с малки къщички по улиците,хората бяха дружелюбни,е не всичките. В центъра имаше няколко магазина за дрехи,обувки и чанти,хранителни стоки,моето магазинче за цветя и до него една бръснарница,в която подстригваха толкова зле,че си струваше да биеш осемдесет мили до Маями и обратно.
Точно сега минавах покрай хълма на който обикновено децата играеха,но вече се стъмваше и тях ги нямаше. По пътя имаше лампи,старинни типично Лондонски лампи на около два и половина метра разстояние една от друга. Беше красиво и топло,наистина топло,леко подухваше ветрец,но не правеше нищо освен да роши и заплита и без това рошавата ми коса.
Вече бях почти пред дома си,когато чух някой да ме вика.
-Катрийн! Катрийн! -обърнах се по посока на гласа и видях Маи да тича след мен. -Катрийн слава Богу,че спря! -дишаше учестено..Като се замисля,едвам дишаше.
-Знаеш ли от колко време те викам? -попита тя и се начумери,но моментално и мина.
-Познай! -извика тя и подскочи,наддавайки оглушителен писък.
-Какво,какво да позна? -попитах.
-Е,познай де!
-Не мога. Казвай!
-Добре,добре.Щом настояваш. - каза Маи. -Картър ми предложи! -тя беше като надрусана.
-Брак ли!? -естествено,че не..та Маи беше само на осемнадесет.
-Не глупаче!. -засмя се тя. -Иска да бъда с него. -към,това беше интересно. Картър беше високо русокосо момче,което не знаеше за съществуването на Маи. До сега.
-И,как стана? -попитах,защото ми беше неловко. -Искаш ли да влезеш,между другото?
-Много ясно. -каза тя и влезе,сякаш си беше у дома. -Бяхме в кафенето на Сузи,когато той ме дръпна на страна и каза,цитирам : Виж,наблюдавам те от няколко седмици и искам да опитаме,ти искаш ли? И аз разбира се казах "да".
-Брей колко романтично. - измънках си,докато Маи отваряше хладилника в търсене на нещо.
-Какво? Каза ли нещо?
-Да.Сложи си шапка,ще хванеш минингит. -казах и тя се засмя. Извади кутия с ванилов сладолед и започна да яде.
-Толкова съм радостна! Погледни,не спирам да се тъпча! Тук нещо намирисваше,не беше както трябва. Не е ли странно,че момче,което не е знаело за съществуването ти,изведнъж решава,че иска да е с теб? Както и да е. Не ми влизаше в работата. Маи остави сладоледа и се изправи.
-Е,аз ще тръгвам. Имам среща с Картър. До после! -махна ми и излезе. Погледнах я през прозореца,минаваше покрай розите,след което изчезна от обсега ми,но аз останах загледана към плета.
И изведнъж забелязах разликата в плета имаше две рози.Различни.Две черни рози. Изтичах на вън.

privaтe Love · 2013-02-13 19:19:05

Момиче, фенка съм ти. Искам още!

miss_cute_kiss · 2013-02-13 19:27:57

Момиче, фенка съм ти. Искам още!

Ах.. Благодаря ти наистина! <3 Утре ще има още. С:

Taking a Stand · 2013-02-13 20:51:34

Не чета много истории, защото вече всички тук долу- горе се разправят за едно и също.
Но тази определено адски много ми хареса и с нетърпение ще чакам следващата част.
Браво, пишеш наистина увлекателно!

privaтe Love · 2013-02-14 19:48:30

Момиче, фенка съм ти. Искам още!
Ах.. Благодаря ти наистина! <3 Утре ще има още. С:

Ще чакам ;*

miss_cute_kiss · 2013-02-14 20:28:54

Глава Трета.

Сърцето ми заблъска силно в гърдите. Знаех,че нещо не беше както трябва. Трябваше да взема тези две различни растения. Започнах да търся градинските ножици. Търсих в кухнята,в килера,дори в спалнята.. Нищо. Качих се в таванската стая. изненадах се колко прашно и разхвърляно беше всичко. Трябваше да изчистя...Някой ден. Беше пълно със стари книги и прашни кашони и старинни вещи. За мое нещастие,никъде не се виждаха ножиците. Направих неуспешна крачка напред,препънах се в една тежка картонена кутия,навярно пълна със стари сервизи,защото се чу дрънчене на чинии и тупнах на пода,след което жива лавина от стари спомени ме затрупа.
Поразмърдах се и показах главата си над всички кашони.Супер,сега имах за чистене още повече. Нищо щеше да почака,защото пред очите ми се мерна плик. Добре изработена хартия запечатан с красив почерк :
Катрийн Кейн.
И нищо повече. Изскочих от купчината която ме бе заровила и хукнах към плика.
Когато се докопах до него,осъзнах нещо..Това бе почеркът на майка ми. Спрях за минутка. Исках ли да го отворя!? Трябвали ли изобщо? Е,ако не е трябвало,нямаше да го е написала. Отворих го,когато ароматът на стара хартия ме зашлеви като шамар.

"Скъпа,
Ако четеш това,най-вероятно нещо се е случило с мен. Не се плаши. Сега ще ти разкажа нещо важно.
Ако в градината на Афродита,капе нечиста кръв,цветята ще умрат. Ако кръвта е смесена,ще почернеят,ако е чиста ще пораснат още две. Един ден герой влязъл в градината на Афродита зашеметен от аромата на розите и,в несвяст той понечил да откъсне цвете,но се наденал на еди от бодлите и.Кръвта му закапала и розите станали черни. Афродита се разгневила и пратила героят във владенията на Хадес,където за винаги трябвало да се разхожда из черни розови поля,забивайки бодлите на розите по себе си.
Навярно нямаш представа защо ти разказвам това. Нека ти кажа,защо прекарах всичките си години в грижа за този розов плет. Това е градината на Афродина. Моля те,не го оставяй да я доближи."

- С това завърши написаното. Стоях като поразена. За какво говореше изобщо?
Сгънах писмото и го прибрах в задния джоб на джинсите. Затворих вратата на таванската стая. Бях се отплеснала и бях забравила за розите. Забързах надолу и когато стигнах входната врата,видях нещо дяволски странно.

*Всичко е измислица,без Градините на Афродита.

nedi · 2013-02-17 20:28:56

Некст, некст

rosy.th · 2013-02-18 16:05:12

Прочетох всичко на един дъх, давай още, страхотно е.

privaтe Love · 2013-02-18 19:00:30

И аз искам още.

sunshinee™ · 2013-02-18 19:07:02

Прочетох всичко на един дъх, давай още, страхотно е.

miss_cute_kiss · 2013-02-19 18:45:34

Благодаря за положителните ви мнения. С:

Глава Четвърта.

За малко не си глътнах езика когато видях какво се случваше. Господин "Стотачка" обикаляше отвъд и се любуваше на розите,това сякаш ме притесни. Загърнах се и отворих стъклената врата.
-Надявах се да не съм объркал къщите. - рече той,без да отклонява поглед от растенията. Стъписах се.
-Да,тук къщите си приличат. -насилих се да се усмихна любезно,но то излезе,като по-дружелюбно озъбване.
-В никакъв случай! -каза той. -Особено тази. -той погледна към мен. Забелязах пламъчетата да играят зловещо в погледа му. Сега като че ли,изглеждаше по-различен от колкото в магазина.
-Ъ,искам да кажа,че миризмата на рози се усеща чак от центъра. -побърза да се поправи. Тотално изключих.
-Хей,ъ..Забравихте си ...Рестото. -запелтечих.
-Подарък. -сви рамене той. -Бих ли могъл да разгледам градината ви? -попита. Е,какво можех да направя..Остави цяла стотачка. Кимнах.
-Разбира се. -показах му малкото останало свободно място,от където можеше да влезе. Тогава стана нещо наистина странно. За секунда ми се стори,че цветята се размърдаха и увиха единият му крак,който бе наполовина в градината.
-Ох! -изстена странният господи. Погледнах надолу и скъпият му костюм вече бе съдран. Просто съвпадение.
-Случва се. -кимнах. -Ако искате,можете да се порадвате отстрани,за да не ...До разкъсате костюмът си? -предложих. Той ме погледна озадачено. Имаше нещо гнило тук. Понечи да каже нещо,но аз го изпреварих :
-Настоявам. -за секунда сякаш тъмна сянка мина през лицето му. Гъстата му черна коса се развя лекичко. Изражението му се промени.
-Е, -каза той. -Може би ще дойда друг път. Когато не съм толкова официален. -в същност изобщо не ми се нравеше,но отново съвестта ми ме чукна.
-Бих се радвала. -излъгах. Но..Това вече беше върхът на странностите. Мога да се закълна,че той някак си усети или надуши,или не знам какво,лъжата ми.
-Мога ли да Ви навестя отново,Катрийн? -попита с ужасно мазен тон. Сякаш нарочно го правеше.
-Разбира се. - измънках. Чакай... Но той откъде е разбрал името ми?
-Ъ..А Вие от къде.. -преди да довърша той ме прекъсна.
-На пощенската кутия е изписано. -вярно.Глупава съм. -Аз съм Хеф... -той млъкна.
-Хеф...Кроуд. Накратко Хеф. -отбеляза.
Хефкроуд? Що за име?
-Е,до скоро Катрийн. Пак ще се срещне. -той се обърна и с галантна походка и скъсан крачол си замина.
Обърнах се и докато не видях отражението си във стъклената врата,не осъзнах,че се бях смръщила.
-Хефкроуд. Що за име е Хефкроуд? -повтарях си,докато се качвах нагоре към тавана.
Седнах на предишното си (под всички кашони) място и затърсих нещо което да ми е от полза.

nedi · 2013-02-19 18:51:46

Давай натам. (arrow)

Unstoppablє · 2013-02-19 19:00:10

Некст!

privaтe Love · 2013-02-19 20:00:06

Некстт!

lady_ss1 · 2013-02-19 20:05:55

Не чета много истории, защото вече всички тук долу- горе се разправят за едно и също.
Но тази определено адски много ми хареса и с нетърпение ще чакам следващата част.
Браво, пишеш наистина увлекателно!

(y)

miss_cute_kiss · 2013-02-20 18:47:05

Благодаря ви!

Глава Пета.

Седейки на пода,се бях улисала в четене на "Гръцки и Скандинавски митове и легенди",осъзнах,че дупето ми беше изтръпнало. изправих се рязко и си ударих главата в тавана,оп - покрива.
-Ауч! -машинално докоснах мястото,на което след броени минути щеше да се издигне хълм.
Заслизах надолу по стълбите,защото нямах никакво намерение,а и не можех да понеса повече митове и легенди. Погледнах през прозореца.Всичко изглеждаше наред.
Реших,че би било добре да полегна малко,да подремна. За днес ми се събраха доста странни случки,мисля,че имам нужда от почивка.
Качих се на вторият етаж на къщата,където се намираше спалнята ми,стаята на мама,банята и килера.
Отворих вратата на спалнята си,оправих леглото,съблякох се набързо и легнах. Заспах на мига,но сънувах наистина странен сън.

Аз и майка ми седяхме на един хълм. В далечината не се виждаше нищо,само мъгла. Сякаш бяхме на безлюден остров и от всякъде ни обграждаше мъгла. Тя изглеждаше точно както я помня. Късата и тъмно кестенява коса бе на букли и отново се усмихваше.
-Радвам се да те видя скъпа! -каза тя. Стъписах се ужасно много! Но как..?
-Мамо!? -ококорих се. - Това наистина ли си ти? -попитах отново. Тя кимна,но усмивката и помръкна.
-Скъпа,нямам много време. В къщата съм оставил няколко писма за теб. Съдейки по това,че те срещам тук,значи си намерила първото. -каза тя сериозно.
-Мамо,къде си? Истинска ли си? -попитах маниакално.
-Катрийн! Чуй ме! -тя повиши глас. -Аз не съм мъртва! -каза тя. Шумът от бумтенето на сърцето ми заглушаваше думите и,едва чувах. -Затворена съм тук,защото пуснах чудовището в градината. Не го пускай за нищо на света,ако успееш да се простиш с него го унищожиш,мисля,че има начин да изляза от тук. -тя посочи наоколо. Не можех да повярвам. Въпреки бумтенето разбрах всичко.. -Ще дойда пак скъпа. И не забравяй какво ти казах. Обичам те! -образът и тръпна и всичко потъна в удобен кадифен мрак.
-Не,мамо,чакай.... -чух се да викам след това,но всичко заглъхна.

Събудих се цялата в пот. Откачах ли? Тоест,мъртвата ми майка идва в съня ми и казва,че не е мъртва..Това нормално ли е?
Нямах и капчица представа,но имах друго. Намерени да разбера.

Unstoppablє · 2013-02-21 12:01:09

Продължение!

rosy.th · 2013-02-21 16:16:06

Давай натаам

miss_cute_kiss · 2013-02-22 21:56:18

Утре вечер ще пусна следващата част.

#1 2013-02-12 19:28:24

Re: Червени,Червени Рози.

#2 2013-02-12 19:37:18

Re: Червени,Червени Рози.

#3 2013-02-12 20:19:59

Re: Червени,Червени Рози.

#4 2013-02-12 20:20:55

Re: Червени,Червени Рози.

#5 2013-02-13 12:20:40

Re: Червени,Червени Рози.

#6 2013-02-13 14:20:55

Re: Червени,Червени Рози.

#7 2013-02-13 18:01:56

Re: Червени,Червени Рози.

#8 2013-02-13 19:19:05

Re: Червени,Червени Рози.

#9 2013-02-13 19:27:57

Re: Червени,Червени Рози.

#10 2013-02-13 20:51:34

Re: Червени,Червени Рози.

#11 2013-02-14 19:48:30

Re: Червени,Червени Рози.

#12 2013-02-14 20:28:54

Re: Червени,Червени Рози.

#13 2013-02-17 20:28:56

Re: Червени,Червени Рози.

#14 2013-02-18 16:05:12

Re: Червени,Червени Рози.

#15 2013-02-18 19:00:30

Re: Червени,Червени Рози.

#16 2013-02-18 19:07:02

Re: Червени,Червени Рози.

#17 2013-02-19 18:45:34

Re: Червени,Червени Рози.

#18 2013-02-19 18:51:46

Re: Червени,Червени Рози.

#19 2013-02-19 19:00:10

Re: Червени,Червени Рози.

#20 2013-02-19 20:00:06

Re: Червени,Червени Рози.

#21 2013-02-19 20:05:55

Re: Червени,Червени Рози.

#22 2013-02-20 18:47:05

Re: Червени,Червени Рози.

#23 2013-02-21 12:01:09

Re: Червени,Червени Рози.

#24 2013-02-21 16:16:06

Re: Червени,Червени Рози.

#25 2013-02-22 21:56:18

Re: Червени,Червени Рози.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook