От тъмната страна: Ирида (книга втора)

lady_ss1 · 2013-02-07 18:14:54

Линк от първата книга: http://kaprizen.com/forums/viewtopic.ph … 0%E0%ED%E0

Но какво става, когато Отвъдното не е място за теб? Когато смъртта те отхвърля и не те приема? Отговора е един: създаден си за друг живот...

Първа глава

- Здравей, Изабела.
Намирах се на поляна. Широка зелена поляна, потънала в мрак, а студения мразовит вятър дращеше кожата ми и сякаш й оставяше дълбоки, незаличими рани. Бях сигурна, че и преди съм сънувала това място. Но този път беше зловещо и прокобно.
- Сали? – едвам успях да проговоря.
- Да, скъпа.
Бях сигурна, че сънувам. Сънят ми беше толкова реален, и същевременно толкова зловещ, че предпочитах да се събудя. Но бях сигурна, че тя ме бе повикала тук. Искаше да говорим.
- Защо съм тук? – попитах.
Сали хвана ръката ми. Усетих ръцете й мъртвешки студени изпод дланта ми. След миг се озовах на още по-зелено място, с едно дърво на цялата пустош, а на дървото висеше люлка. Малка, с прокъсани въжета люлчица. На нея се люлееше едно момиче. Косата и беше дълга и права, и кадифено мека, а дрехите й бяха бели – както преди. Както преди? И изведнъж осъзнах. Осъзнах кой виждах. Това беше Алис. Красивата ми, добродушна приятелка, която туберкулозата ми бе отнела миналата година. Ах, колко е гаден живота. Трови раните ти и ти бърка с нагорещени железа по тях. Идеше ми да се разплача, но нито една сълза не капна от изморените ми очи. Видимо Алис беше много добре, но щом извърна поглед лицето й беше бяло като на мъртвец. Пф, какво говоря, тя си беше мъртвец.
- А… Алис? – гласа ми беше по-слаб, отколкото си мислех.
За миг си помислих, че и аз съм мъртва, но после тази мисъл ми убягна. Все още чувствах, че сънувам.
- Изабела, скъпата ми Изабела… - говореше тя, сякаш повече на себе си, отколкото на мен.
Приличаше ми на онези лудите хора в психиатричните клиники. Какво й се беше случило? Сали ли й беше направила нещо?
Тя беше хванала здраво една маргаритка и късаше листенцата й една по една. Все едно само това беше правила, откакто се намираше тук.
- Къде съм? – попитах и погледнах Сали.
Лицето й беше тъжно… и замислено.
- В Отвъдното. – прошепна тя, а гласът и отекна като ехо.
- Защо ме заведе тук? Нали не съм мъртва? – вторият ми въпрос прозвуча нелепо. Естествено, че не бях.
- Не си, но Алис… тя не е добре.
Какво? Естествено, че нямаше да е добре. Кой би се чувствал добре, когато е мъртъв.
Но сега Алис беше наистина по-зле дори и за мъртвец. Не и както я бях видяла миналата година на гроба й. Тогава пак беше мъртва и привидение, но беше малко по-наред. Сега сякаш бяха изминали двадесет години и времето й се отразяваше на вида. На леката слънчева светлина се състаряваше още повече.
- Какво й има? – старах се да не звуча слабо.
Сали отметна кичур от косата си и наведе глава.
- Изабела, тя… Алис… тя не може да възприеме Отвъдното. За първи път се случва нещо такова.
- Смисъл?
- Алис не е създадена да умре, Изабела. Алис е създадена за друг живот, и може би трябва да бъде жива.
- М-моля? – не бях на себе си.
Сали се втренчи в мен.
- Искам да кажа, че Алис не възприема смъртта като нещо нормално. Трябва да се върне към живот, защото полудява. Но това не става току така…
- Значи.. .искаш да кажеш, че възкръсването съществува?
- Да, но се извършва от специални хора. Тези хора имат кръст на китката си. Трябва да намериш такъв човек. Той знае за какво става на въпрос. – тя говореше твърде бързо, но продължи – На кратко, Алис не е трябвало да умира, колкото й странно да звучи. Тя е създадена за друг живот и мисля, че знам какъв.
За миг бях вцепенена от ужас, но после се съвзех и попитах:
- Какъв?
- Алис… Алис е създадена да бъде вампир, Изабела.
Бях като смазана от тир или по-скоро ток беше преминал по тялото ми. Не можех да повярвам, че Ал не трябва да е мъртва. Всеки човек, като умира, си остава мъртъв. Но тя… трябваше да се съживи? Леле, първо разбрах, че духовете съществуват – Сали и Лорън, а сега и този товар? Исках да върна приятелката ми, да, но всичко това звучеше нелепо.
- Кого трябва да намеря, за да върне Алис?
- Ами, аз не мога. Аз съм просто мъртва, аз…
- Говори! – подканих я.
- Намери Ирида.
Ир…? Какво? Но преди да ми отвърне, се събудих цялата в пот.

lady_ss1 · 2013-02-07 22:43:50

Не знам дали да продължавам... очевидно няма интерес.

derbella13 · 2013-02-08 17:59:15

Продължавай

lady_ss1 · 2013-02-08 21:20:03

Продължавай

Радвам се, че поне ти Ради, имаш интерес.
Утре смятам да пусна продължението, но първо трябва да си науча уроците.

happy_time_day · 2013-02-08 21:53:18

Много хубаво написано. Продължи го, определено съм ти фенка!

Unstoppablє · 2013-02-09 10:14:09

Продължавай

viktoriq_biserova · 2013-02-09 11:35:00

Давай некст!

miss_cute_kiss · 2013-02-09 14:19:34

Давай некст!

lady_ss1 · 2013-02-09 17:14:37

О, благодаря ви!

Втора глава

В един миг се зарадвах. Реших, че Алис е в съседната стая и просто спеше. Винаги така ставаше. Още не можех да свикна. Изтичах, но нея… я нямаше. Все още пазех пухените завивки, които беше взела от един магазин в Тексас. Бяха все така
меки и топли, сякаш някой непрекъснато стоеше върху тях. И общата си снимка с нея пазех, от миналото лято. Сега боята от рамката беше леко олющена, но още си личеше черната точица, когато Алис случайно беше изпуснала от черния си лак за нокти.
Навън слънцето грееше настойчиво.
От месеци мислех да си намеря съквартиранка. Вярно, къщата я бяхме взели само за себе си, но ми липсваше компания. Исках да запълня липсата на Ал. Без нея беше пусто. Мислех да залепя обяви. Малко нелепо беше, но нямаше цял живот
да бъда една самотница, заобиколена от страни вещи и спомени, които никога нямаше да може да съживи отново.
Чудех се как ли е Алис. Какво прави. Все още не можах да повярвам. Мислех, че бълнувам, че това е плод на моето въображение, но ако Алис наистина полудяваше от смъртта, ако не е трябвало да умира, но е променила съдбата си, ако е създадена за нов живот, то трябваше да я върна.
Коя трябваше да намеря… Сали спомена нещо… Ир, Ир… Ирида!
Името ми е толкова познато. Сигурно момичето е кръстено на древногръцката богиня на Дъгата. Какво хубаво име обаче. Ирида.
Какво ли беше Ирида? Дали беше човек? Добре, като я намеря, ще разбера. Не исках сега да се замислям и навлизам в нещата още повече, защото това ме затормозяваше.
А и Сали беше казала, че тези хора (сигурно си имаха специално име, което щях да разбера) имали кръст на ръката си. Но дори тази… Ирида да върнеше Алис, тя нямаше да бъде човек. Щеше… да е кръвопиещо, жадно за кръв създание, далеч от човешките нрави и навици.
Не успях да разбера кога съм потънала в мисли. На вратата се извъня.

happy_time_day · 2013-02-09 20:16:16

Некстт

Unstoppablє · 2013-02-09 20:31:17

Давай натам. (arrow)

nqkfa_si_tam · 2013-02-10 10:26:11

Некст!!

p0p staR · 2013-02-10 11:14:45

Давай

viktoriq_biserova · 2013-02-10 11:31:50

Некст!!

lady_ss1 · 2013-02-10 18:37:16

Утре пускам следващата част, понеже нямах много време днес. Благодаря за разбирането!

nedi · 2013-02-10 20:48:30

Още, ощее

ashl3y_fenkaa · 2013-02-11 15:07:08

Още, ощее

lady_ss1 · 2013-02-11 19:07:52

Трета глава

Отворих вратата. На прага стоеше момиче с рижава коса, лунички около лицето и приветлива усмивка.
Изглеждаше точно като Алис, когато се запознахме първия път. Дори погледа й беше почти като нейния.
Замислих се. Ами ако това беше тя? Ако се беше върнала, но малко по-променена и по-жизнерадостна
от преди? Но изведнъж тези мисли изчезнаха. Нямаше как да е тя. Просто присъствието й прекалено ми
липсваше и всяко момиче на улицата, мислех за нея. Едва ли щеше да се върне. Това беше просто сън.
Но изведнъж рижавото момиче, което стоеше все ще на прага като онези стюардесите в самолета с
неизчезваемата усмивка и дружелюбния поглед, заговори, а гласът и беше леко несигурен и трепнещ:
- Извинете, вие ли сте Изабела?
Замислех се дали да отговоря. Момичето беше толкова мило, че за миг ми се искаше даже да я прегърна.
- Да, аз съм. – отвърнах и очаквах да каже нещо от сорта на „О, извинете ме, объркала съм къщата.” Но тя
не го направи. Вместо това продължи, видимо напрегнато:
- Аз съм Ида. Вчера се нанесох в отсрещната къща. – каза тя и посочи една малка къщурка, но раздвижена
с много цветя около нея – Не съм запозната с града и бих искала някой да ме запознае. А и също така реших
да се запозная и със съседите ми и вероятно да си намеря компания. Някои от хората в квартала не ми обърнаха
особено голямо внимание, други казаха, че са заети. Останахте само ви е и вашата къща. Надявам се, че ще
ми помогнете.
Не я бях слушала много внимателно, докато говореше. Но в думите й долавях укор. Сякаш едва ли не ми
заповядваше. Но премахнах тез мисли от ума ми. Момичето наистина търсеше помощ.
- Ъъъ… да… да. Заповядайте. Ще ви черпя чай или кафе и ще си поговорим. И аз от известно време… - не знаех
как да завърша думите, това беше болезнена тема за мен – и аз от известно време няма с кой да си говоря.
Тя се усмихна и влезна. Забелязах, че беше облечена с дълги и странни дрехи, които сякаш нарочно прикриваха
хубавата й визия и фигура. Защо го правеше? Оглеждаше къщата, сякаш й правеше оглед или току-що щеше да избира
нови тапети.
***
Докато й сипвах чай, Ида ми разказваше за себе си. Доста бързо се сприятелихме. Разказа ми за живота си общо взето.
Как прекосила един път Големия Каньон, била в Египет, но най-накрая решила да се премести тук, във Форкс.
- Защо го направи? – попитах накрая и й подадох чашата с чая.
Тя разбърка течността, облиза лъжицата и отпи от сладникавата течност. Накрая заяви:
- Писна ми. Реших да пробвам нещо ново. Падам си пътешественик.
Кимнах и след това седнах на стола.
- А вие, Изабела…
- Говорете ми на „ти”.
Тя облиза устни.
- А ти, Изабела, сама ли живееш?
Хвана ме, помислих си.
- Да, от една година живея сама. – и започнах нервно да стискам чашата с кафето.
Тя май разбра какво се случва.
- Искате да.. .искаш да кажеш – поправи се тя. – че някой е починал ли?
- Да, най-добрата ми приятелка. – отговарях така, все едно съм на разпит – без никаква емоция и прикритие.
Тогава на Ида й се зави свят. Чашата с чая се разсипа и тя полетя към пода. Станах инстинктивно и я хванах, преди да
си е ударила гърба в ледения под.
- Ида, какво стана? – бях нервна.
Тя веднага се съвзе. Беше странно.
- Това място… това място не ми харесва, Изабела. Има лоша енергия и дух, който не може да живее в другото измерение.
Откъде знаеше тези неща? Какво говореше? Не можех да схвана думите й.
- Чакай малко… ти гадателка ли си или..?
- Нещо такова… - изфъфли тя.
Тогава се сетих. Дръпнах ръкава на блузата й и оттам се подаде черен кръст.
- Ирида? – промълвих.
Тя кимна и сведе глава.

nedi · 2013-02-11 19:16:23

Nеxt

viktoriq_biserova · 2013-02-12 15:43:32

Nеxt

nqkfa_si_tam · 2013-02-15 15:08:24

Некстт!! Пишеш адски увлекателно!

lady_ss1 · 2013-02-17 13:54:29

Благодаря ви много за искрените мнения и, че следите история.
Но временно я спирам. После пак я продължавам.

lady_ss1 · 2013-02-20 17:42:17

Четвърта глава

Дълго мълчахме, а въздишките ни се чуваха като единствен и сякаш неприятен звук, погълнат от безтегловността на мълчанието около нас. Не знаех какво да говоря. Сякаш някой ми беше отнел това право, и беше сложил от ония гадни ципове на устата ми.
- Много бързо разбра, Изабела. - каза Ирида с нотка неутралност в гласа.
И тук пак се сепнах.
- Знам. - отговорих й най-кратко, без да влагам емоция. - Но... нищо не разбирам. Обясни ми.
Тя отдръпна един кичур паднал върху шията й и прибра косата си зад тила.
- Дълго е за обяснения, Изабела... но щом настояваш - след което въздъхна и продължи - Аз не съм от нормалните хора, Бела. Ако мога така да те наричам... ъъъ... аз мога да пътувам в Отвъдното. То е... то е като един свят, където живеят мъртви. земята е място за живите, а Отвъдното - за мъртвите. Не случайно човек отива там. Там той продължава втората част от живота си. Много пъти, ако веднъж попаднеш там, забравяш за миналите си животи и за почти всичко. Сали... с нея се запознахме през едно мое пътуване в Отвъдното, но това е друга тема. Та Сали... ме потърси и ми каза за твоята приятелка Алис. Обясни ми всичко. Но ти не трябва да разбираш всичко още сега. постепенно е узнаеш. На кратко - трябва да ти помогна.
Тя хвана ръката ми и я придърпа към себе си.
- Да ми помогнеш за какво? - попитах озадачено.
Тя се усмихна.
- Да ти помогна да я върнеш, защото тя не понася атмосферата там. За първи път се случва такова нещо,и дори аз не мога да си го обясня.
Сега какво ще правим, помислих си, но не смеех да изрека въпроса си на глас, страхувайки се от отговора. Може би просто знаех. Реторичен въпрос.
- Приготви си багажа.
- Но..оо..?
- Тази вечер ще спиш у нас, по-удобно е, отколкото аз при теб. Имаме да си говорим за някои неща. А утре заминаваме за едно място.
...
- За кое място, Ирида?
Тя не отговори... след няколко секунди пауза отвърна:
- Ще видиш - и ми хръвли предизвикателен поглед.

Call Again · 2013-02-22 14:01:06

Следваща част! (y)

Unstoppablє · 2013-02-22 14:20:20

Искам некст

#1 2013-02-07 18:14:54

Re: От тъмната страна: Ирида (книга втора)

#2 2013-02-07 22:43:50

Re: От тъмната страна: Ирида (книга втора)

#3 2013-02-08 17:59:15

Re: От тъмната страна: Ирида (книга втора)

#4 2013-02-08 21:20:03

Re: От тъмната страна: Ирида (книга втора)

#5 2013-02-08 21:53:18

Re: От тъмната страна: Ирида (книга втора)

#6 2013-02-09 10:14:09

Re: От тъмната страна: Ирида (книга втора)

#7 2013-02-09 11:35:00

Re: От тъмната страна: Ирида (книга втора)

#8 2013-02-09 14:19:34

Re: От тъмната страна: Ирида (книга втора)

#9 2013-02-09 17:14:37

Re: От тъмната страна: Ирида (книга втора)

#10 2013-02-09 20:16:16

Re: От тъмната страна: Ирида (книга втора)

#11 2013-02-09 20:31:17

Re: От тъмната страна: Ирида (книга втора)

#12 2013-02-10 10:26:11

Re: От тъмната страна: Ирида (книга втора)

#13 2013-02-10 11:14:45

Re: От тъмната страна: Ирида (книга втора)

#14 2013-02-10 11:31:50

Re: От тъмната страна: Ирида (книга втора)

#15 2013-02-10 18:37:16

Re: От тъмната страна: Ирида (книга втора)

#16 2013-02-10 20:48:30

Re: От тъмната страна: Ирида (книга втора)

#17 2013-02-11 15:07:08

Re: От тъмната страна: Ирида (книга втора)

#18 2013-02-11 19:07:52

Re: От тъмната страна: Ирида (книга втора)

#19 2013-02-11 19:16:23

Re: От тъмната страна: Ирида (книга втора)

#20 2013-02-12 15:43:32

Re: От тъмната страна: Ирида (книга втора)

#21 2013-02-15 15:08:24

Re: От тъмната страна: Ирида (книга втора)

#22 2013-02-17 13:54:29

Re: От тъмната страна: Ирида (книга втора)

#23 2013-02-20 17:42:17

Re: От тъмната страна: Ирида (книга втора)

#24 2013-02-22 14:01:06

Re: От тъмната страна: Ирида (книга втора)

#25 2013-02-22 14:20:20

Re: От тъмната страна: Ирида (книга втора)

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook