Двете частици - тя и той!

Коди Мартин · 2013-01-26 19:22:17

Двете частици – тя и той!

Сякаш луната внимателно наблюдаваше земята, сякаш следеше всяко едно действие на всеки човек. Звездите блещукаха из нощното небе, украсявайки го, а то от своя страна бе толкова ясно, че всеки би се наслаждавал на гледката, вплел пръсти в ръката на някой друг. Сега обаче тя стоеше сама, мразеща всичко, което я заобикаля, дори красивата гледка, която се извисяваше пред погледа й. Стоеше там, вгледана нагоре, замислена над всичко, което се случва по света. Не можеше да си представи някой по нещастен от нея точно в този момент. Сърцето и сякаш бе спряло, бе замръзнало за хиляди години и може би никога леда нямаше да се стопи. Защо ли й трябваше то? Защо трябваше да чувства, да усеща болката от раздялата, болката от любовта? Все въпроси, на които не можеше да си отговори. Въздъхна тежко, а после се изправи и закрачи бързо към безкрайността, сякаш единственото успокоение бе да ходи, без посока, без да спре.

Дори самотата не я оставяше намира. Постоянно я преследваше, гледаше я с онзи страшен поглед, а в същото време сякаш се присмиваше на това, че бе слаба, че бе сломила глава, бе попаднала в коварните ръце на раздялата, а после дори изхвърлена от тях и пусната да се мъчи отново, преследвана от самотата, която постоянно да и напомня за него, да й шепти, да й навява спомени.

Разтърси глава, в опит да се отърве от тези мисли, но те отново и отново бързо кръжаха в съзнанието й. Всеки опит да мисли за нещо хубаво, за всичко друго, но не и затова, бе неуспешен. Чувстваше се безсилна да се противи на каквото и да е, искаше просто сърцето й да спре, но то не го правеше. Беше обгърнато от дебел лед, но въпреки това продължаваше да бие.

Пътя сякаш не свършваше, но краката й не искаха да спират. Сянката й стоеше плътно до нея, все едно тя бе най-добрия и приятел.

Лек вятър развяваше черната й грива, а погледа й бе някак тайнствен и в същото време много тъжен. Трябваше само да се вгледаш внимателно в тъмните й очи, за да разбереш, какво се крие в тях. Да усетиш това, което чувства тя, да усетиш дори пулса й.

Изведнъж вятъра задуха още по-силно, луната бе закрита от тъмни облаци, а звездите вече ги нямаше. Закапа тих пролетен дъжд, който бавно я мокреше. Дори времето тъжеше заедно с нея. Толкова ли бе коварна любовта? Защо въобще тя съществуваше?

Заедно с капките дъжд, които се стичаха по лицето, закапаха и сълзи. Сълзи на тъга и отчаяние.

А после видя онова, което щеше да разбие живота и на хиляди части, които тя трябваше да събира една по една, за да ги съедини и образува отново сърцето, което бе на път да се пръсне.

Видя тях... Видя момчето, което някога бе нейно, което обичаше толкова много, че бе готово да умре за него. Видя го, хванал под ръка друга. Тичащи двама, уплашени от дъжда, а тя просто стоеше там със стичащи се сълзи, които едва ли се забелязваха от дъжда. Той вдигна поглед и я видя, но не каза нищо. Просто я подмина сякаш бе някакъв обикновен минувач.

Вече сълзите се стичаха толкова бързо, неспирно. Гърлото й пресъхна, очите й ставаха червени, а тя бягаше толкова бързо, докато не се спъна и не падна в един гьол. Бялата и рокля бе станала черна, цялата бе в кал, но тя просто стоеше на земята ридаеща.

Наоколо бе пусто, нямаше кой да я види, да и подаде ръка, да я утеши.

След миг обаче тя се изправи и тръгна напред със забързана крачка, докато не се озова до една скала. Тя се извисяваше толкова високо, а когато тя снижи поглед видя как вълните от морето се удрят буйно в нея. Една гръмотевица разкъса небето, а тя стоеше там приготвила се да направи последното движение в живота й. Само една крачка я делеше от това да спре да чувства, да спре да обича. Нали в крайна сметка това искаше?

Гледката от такава височина бе ужасяваща. Никой не би посмял дори да погледне на долу, но чернокосото момиче стоеше там, а сълзите капеха и бързо си спускаха надолу, смесвайки се с морската вода.

Затворила очи тя си пое дълбоко дъх и вдигна ръцете си изричайки последните думи: „Обичам те и в същото време те мразя”. Тези думи прозвучаха с убийствена болка, която можеше да почувства всеки един, който стоеше до нея.

Вече бе готова. Готова да захвърли живота си в морето, точно като капките сълзи. Протегна крака си и се остави на вятъра да реши съдбата й.

Точно, когато оставаше само един миг, една съвсем малка част от секундата, която щеше да сложи край на живота й, някой я хвана за ръката. Дръпна я назад и я прегърна толкова силно, че последния въздух, който бе поела вече го нямаше. Когато вдигна поглед, тя видя само едни тъмни очи, в чийто поглед бе изгубена. Луташе се дълго в него, докато очите се приближиха толкова близо, карайки я да усеща само лек допир до устните си. Това бяха устните на онова тъмнооко момче, устните на нейния ангел спасител. После усети само как ръката и бе хваната, после той изчезна. Избяга далеч от нея, а после в ръката си намери само един сгънат лист. Една малка хартийка, която съдържаше нещо, което можеше да промени живота й.

Разгърна я и внимателно започна да чете, красиво написания текст, който гласеше:

„Помниш ли онези красиви дни? Помниш ли морето и залива? Помниш ли как, когато тръгна открадна и частица от сърцето ми? Да, така беше, но сега, точно в този миг аз открадвам частица от твоето сърце. Взимам тази частица, която ще пазя до края на живота ми, взимам и онази частица от моето сърце, която ти открадна, за да ги съединя и направя едно цяло, което ще спаси теб и мен от самотата и отчаянието. Взимам ги, за да ги направя едно цяло, завинаги! ”

Тя се усмихна и стисна силно листа хартия. После пое с бавни крачки напред, за да отиде и намери тези две частици, онези частици, които всъщност бяха той и тя.

Автор: Илиян К.

nedi · 2013-01-26 20:47:44

Uniquе

pipi11 · 2013-01-27 07:40:13

Невероятно е сигурно вече за трети път го препрочитам...просто е невероятно

Unstoppablє · 2013-01-27 07:45:36

Uniquе

#1 2013-01-26 19:22:17

Re: Двете частици - тя и той!

#2 2013-01-26 20:47:44

Re: Двете частици - тя и той!

#3 2013-01-27 07:40:13

Re: Двете частици - тя и той!

#4 2013-01-27 07:45:36

Re: Двете частици - тя и той!

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook