Самота

Sissy_love · 2013-01-17 16:36:45

Самотата

Поредният самотен ден!Боже господи, как искам да свърши!Отварям бавно очи и оглеждам стаята всичко е толкова сиво и сякаш изоставено- толкова е банално, поне за мен!Ставам и поглеждам майка ми.Тя е толкова уморена въпреки че е спала до преди извесно време.Сякаш вижда себеси в мен и иска да се чувствам добре,защото тя не се е чувствала така.Прегръщам я и усещам аромата на канела носещ се от меката и коса.Приготвям се за училище и отказвам поредната закуска.Минавам покрай вече изнервеният си баща и поемам поредната банкнота от 10лв.Опитвам се да го целуна по бузата и да кажа мило „Приятна работа!” или „Довиждане!”,но той просто ме игнорира или подминава.Излизам и тръгвам към училище с наведена глава.Усещам как край мен минават други хора.Някой ме заобикалят,а други се бълскат в мен.Сякаш не ме виждат.След това влизам в сивото училище и поглеждам останалите деца-сякаш са в друга вселена.Отново виждам момчето в което съм безнадежно влюбена-момче за което съществувам само аз,неговата най-добра приятелка.Влизам в класната стая и оглеждам.Казвам „Добро утро!” привличайки вниманието.В този момент виждам злобните погледи на момичетата.В тях се чете също завист и жадност за мъст,но какво им бях сторила аз.Насочих се към единствената ми приятелка с леката ми усмивка,но тя не ми отговори със същото.Сядам на единственото свободно място,а до мен сяда най-готиното момче в класът,това в което съм влюбена.Той ме прегръща.Най-хубавото нещо в денят ми.Отново усещам злобните погледи на момичетата.Започваме приятен разговор-разговор който продължавя цял ден,разговор който ме кара да се усмихвам.Но ето идва краят на денят и аз излизам.Отново приковавам поглед в земята и тръгвам към домът си.Влизам вътре и залягам над учебниците ми.Вечерта се връща баща ми.По-неврен,уморен и ядосан от всякога.Пренебрегва ме и сяда пред телевизорът.След извено време влиза майка ми-като ранено птиче.Капнала от умора,прави вечерята и едвам я умеждавам да седне.След това се сгушвам в нея.Въпреки,че бях на 17 още бях силно привързана към нея като 5 годишна.След време си лягам и се унасям в сън.И след няколко часа пак почва.Мъчението наречено – ежедневие.Боже господи как искам да свърши

Моля за мнение...знам че е тъпо...Извинявам се за правописните грешки

Krusu123 · 2013-01-17 16:42:59

Хубаво е. : )

Unstoppablє · 2013-01-17 16:46:36

Добро е. (y)

zaicheto006 · 2013-01-17 17:23:45

Кефи ме и то много !! .. (y)

Анджелика_ · 2013-01-17 18:15:16

Никога не съм се съмнявала в теб.Всичко което си писала и публикувала тук ме е впечатлило силно,а това е невероятно,никак не е тъпо както казваш ти.

#1 2013-01-17 16:36:45

Re: Самота

#2 2013-01-17 16:42:59

Re: Самота

#3 2013-01-17 16:46:36

Re: Самота

#4 2013-01-17 17:23:45

Re: Самота

#5 2013-01-17 18:15:16

Re: Самота

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook