ДесДЕМОНСКА кръв. Част I: Мъглата

xello_kitty · 2012-12-20 12:40:27

Мъгла. Топла, но ужасяваща мъгла галеше кожата ми. Огледах се наоколо, но не видях нищо друго освен мъгла. Ослушах се за звуци, които биха могли да ми помогнат да се ориентирам накъде да се запътя, но не чувах нищо друго освен дъха си.
"Жива ли съм?" Запитах се аз. Пристъпих една крачка напред и мъглата ,като че ли с магия, се отдръпна и откри малка част от каменистата пътека, върху която бях стъпила. Бавно протегнах ръка напред и изчаках мъглата да се оттегли още, но изведнъж сякаш усетих дъха на някакъв друг човек или същество. Каквото и да беше, вече знаех, че не съм сама.
"Десдемона.." Като че ли от някъде, измежду белите облаци на мъглата, се чу шепот, чието ехо се разпръсна на всички посоки и достигна моите уши. Аз потръпнах от ужас, бързо прибрах ръката си и се огледах наоколо.
"Десдемона...." Шепотът се повтори, но този път по-силно.
"Кой си ти? Какво си ти?" Извиках уплашена и гласът ми пресипна. Шепотът не отговори. Стиснах ръцете си в юмруци, притаих дъх и бавно и плахо пристъпих малка крачка назад. Сега не чувах нищо друго освен сърцето си, което биеше силно и енергично.
Внезапно чух стъпки отдалече, приближаващи към мен. Втренчих се в мъглата, оттам, откъдето се чуваха стъпките. Появи се нещо като тъмно петно, което колкото по-близко към мен идваше, толкова по-тъмно ставаше и започна да добива някаква човешка форма. Постепенно мъглата разкри нежните крачета на едно малко момиченце, обути в черни, леко изпоцапани сандалки. В едната си ръчичка държеше за ухото един бял плюшен заек, на когото лицето бе мръсно и изцапано с кръв, и го суркаше по земята, докато вървеше към мен. Другата ръчичка я беше скрило отзад,а над коленете й се спускаше бяла кадифена рокля. Мъглата бавно се отдръпна и аз видях момиченцето в цял ръст. Лицето му беше закрито от дългата му права черна коса, понеже то вървеше с наведена глава.
Отново ме обзе чувството за страх, когато момиченцето се спря на две крачки от мен. На ръст стигаше до гърдите ми. Аз го погледнах надолу, но то остана с глава, сведена надолу. Стояхме така без да помръднем няколко секунди. Тогава аз преглътнах и се опитах да кажа нещо, но още преди да го бях направила, момиченцето изкрещя "НЕ!", свали си ръката която държеше зад гърба и видях, че държи нож и преди да реагирам тя ме намушка в стомаха. Усетих как кръвта ми се върна нагоре и изведнъж бликна през устата ми и покапа по камъните на земята. Момиченцето рязко изкара ножа от мен и аз паднах на колене. Тъмночервената ми кръв, с която бе изцапан ножа, се стичаше бавно по него и капеше по сандалките на момичето. Аз притиснах с ръка стомаха ми, за да спра кръвотечението и погледнах нагоре към момичето. Едва тогава успях да видя лицето му, цялото кърваво и изкривено. Червените му кървясали очи ме погледната обратно, а на лицето му се изписа широка доволна усмивка. Момиченцето изкара плюшения заек пред очите ми, чиято уста, зашита с хиксобразна форма, бе изцапана с кръв. Тогава момиченцето се наведе към мен с думите "Господин Бъгълс е жаден.."

_____________________________________________________________________
I част от "Десдемонска кръв", чиито първи части написах първоначално на английски, а сега ги преписвам на български. Извинявам се ако има пунктуационни или лексикални грешки. Отворена съм за всякакви критики и ако ви е харесала тази част, ще се заема да преведа и останалите.

viktoriq_biserova · 2012-12-20 13:22:42

Интересно!..Давай некст..

sunshine5383 · 2012-12-20 13:31:38

Интересно!..Давай некст..

Demolina · 2012-12-20 14:14:21

Харесва ми

xello_kitty · 2012-12-20 19:06:19

ДесДЕМОНСКА кръв. Част II: Сън или реалност.
"Десдемона! Събуди се, за бога!" Отворих си очите и първото нещо, което видях беше учителката ми по Математика, втренчила стряскащите си жълти очи в мен. "Изминаха 10 минути от началото на часа, а ти още спиш!" Тя удари силно чина ми с палката си и очите й като че ли се уголемиха и станаха по-страшни. Все още сънена, аз разтрих очите си и се огледах наоколо.
"Било е само сън." Самоусопокоих се аз, след като видях старите олющени и мрачни стени на класната стая, мръсната черна дъска, на която бяха изписани милиони формули и задачи по математика, от които аз все пак нищо не разбирах, и ,разбира се, съучениците ми, насядали по надрасканите чинове.
"Естествено.." помислих си "Какво би било по-кошмарно от още един ден училище." Въздъхнах и погледнах нагоре към лампата, която не спираше да премигва.
"Какво е това?" Повиши тон госпожата и посочи към скута ми. Погледнах надолу и... кървавият плюшен заек беше там, гледаше ме с черните си очи от копчета. Изведнъж изпаднах в ужас, станах от мястото си и хвърлих плюшената играчка на пода. След като видяха това, съучениците ми се разшумяха.
"Десдемона все още си играе с плюшени играчки." Извика Робърт подигравателно, а след него целият клас прихна в смях. Стиснах зъби и очи, опитвайки се да задържа сълзите си, но уви. Не издържах, ударих чина с юмрук и излязох от стаята без да кажа нито дума. Запътих се към тоалетната - мястото, където мога да плача колко си искам без някой да ме види. Седнах на ъгъла, свих се на кълбо, притискайки колене към гърдите си, забих глава надолу и заплаках.
Така минаха останалите минути от часа и неусетно чух дразнещия звън на училищния звънец. Учениците излязоха от стаите си и се разпръснаха на всички посоки, но не и където бях аз. По едно време чух някой да се приближава към тоалетната с бързи крачки. Надигнах глава и побързах да изтрия сълзите от очите си, когато изведнъж Жулиет, единственият човек, на когото мога да имам доверие, влезе ядосана. Тя ме приближи, коленичи пред мен и ме погледна тъжно.
"Как стана всичко това?" Започна Жулиет с напрегнат глас. "И защо, по дяволите, носиш кървав плюшен заек в училище?" Усетих тревога в гласа й. Исках да й обясня какво точно стана, но ме посмях.
"Не съм го донесла аз. Това е.. дълга история, нищо важно." Отвърнах й тихо.
"Много добре знаеш, че за мен е важно." Жулиет ми хвана ръката, помогна ми да се изправя и ме дръпна към огледалото над мивките, което също както всяка друга вещ в училище беше доста изпоцапано и потъмняло.
"Виж, погледни какво си си причинила." Аз се вгледах в образа си в огледалото. Спиралата ми се беше размазала по бузите, очите ми бяха кървясали от плач, бялата якичка на черната ми рокля се беше намачкала, а косата ми беше разрошена.
Жулиет погали нежно бузата и на лицето й се появи блага усмивка. "Следващия път можеш да използваш кърпички.. и гребен." Засмя се тя. Бузките ми пламнаха, но все пак се засмях лекичко през сълзи.
"Приличам на уличница, нали?"
"Мъничко." Жулиет ме хвана за раменете и ме обърна с лице към нея. "Трябва да те почистим преди някой да те види." Тогава усмивката ми бавно изчезна и аз погледнах надолу неодобрително.
"Какво има? Заради Роб е това, нали." Продължи тя. "Знаеш, че той е груб към всеки. Просто не му обръщай вниман.."
"Не е заради него!" Прекъснах я аз и стиснах ръцете си в юмруци. "Сънувах този странен кошмар за едно момиче и плюшения й кървав заек. Беше толкова реалистично."
"Искаш да кажеш този заек?" Жулиет посегна към раницата си.
Аз надигнах поглед от земята и като видях играчката в ръцете й, изкрещях от уплаха. "Дръж това нещо далеч от мен!" И пристъпих назад.
"Това е просто играчка, успокой се." Жулиет се приближи близко до мен и когато погледнах към лицето й, цялото беше изцапано с кръв, очите й бяха червени, а усмивката й широка и зловеща, точно като момиченцето от кошмара ми. Паникьосах се и бързо затворих очи, но когато ги отворих, Жулиет беше същата каквато и преди. Бялата й кожа, мека като кадифе, погали моята, златистите й коси погъделичкаха раменете ми, а топлите й зелени очи се втренчиха в мен учудени. Господи, толкова беше красива. Изведнъж, както така се гледахме продължително, аз избухнах в сълзи.
"Съжалявам, че избухнах, Жули. Наистина.. много съжалявам."
"Недей да съжаляваш, мила." Жулиет ме пое в топлите си прегръдки, аз увих ръце около врата й и въздъхнах.
Чувствах се защитена там, докато не облегнах глава на рамото й и видях отражението в огледалото - на стената зад нас бе написано с кръв "Господин Бъгълс е жаден.", а върху мивката под огледалото стоеше кървавият плюшен заек, втренчил очите си от копчета в мен.

miss_cute_kiss · 2012-12-21 11:56:01

Адски много ми харесва.Давай нататък!

viktoriq_biserova · 2012-12-21 12:00:33

Адски много ми харесва.Давай нататък!

Murderer . · 2012-12-21 20:36:40

Адски много ми харесва.Давай нататък!

xello_kitty · 2013-01-02 00:03:50

ДесДЕМОНСКА кръв. Част III: Д като Демона

"Мамка му.." Казах си аз, отдръпвайки се от Жулиет, когато чух звънеца за започване на часа да бие. Бързо се затичахме към класната стая, като се надявахме учителката ни да не е влязла все още. Чувствах как тежестта, стоварваща се върху краката ми, се увеличаваше все повече и повече, а тъмните стари коридори ставаха все по-мрачни. Когато стигнахме до вратата, аз поех дълбок дъх, затворих очи и натиснах треперейки металната брава, която сякаш всеки момент щеше да се откърти и да остане в ръцете ми. Когато отворих вратата, тя скръцна зловещо и госпожата по Психология, мис Шектър, която до този момент обясняваше нещо на съучениците ми, внезапно млъкна, извърна глава към мен и Жулиет, присвивайки устни, но тогава погледна обратно към класа и каза с мек, благ тон "Можете да седнете, госпожице Грей и госпожице Чърч." Разбира се, тя винаги ни наричаше по третото име, което адски ме изнервяше, понеже не мога да понасям фамилията си.
"Чърч.. та аз дори не ходя на църква? Не вярвам в такова същество, което го наричат Господ." Казах си, погледнах металния си медальон с образа на странно изкривена буква Д, държаща се на фино метално синджирче и висяща на гърдите ми. "..Но не бих казала, че не вярвам в демони." Стиснах висулката с първата буква от името ми в дланта си и плахо, без да поглеждам към съучениците ми, пристъпих към чина.
"И така, нека продължим.." Мис Шектър се обърна към дъската, за да запише поредната точка от плана, след което всички хванаха химикалите и започнаха да преписват. Аз обаче погледнах надолу, като разгърнах ръката си, за да погледна отново висулката.
Бях си я взела преди пет години, когато в града ни имаше пазар. Целият център беше затрупан с бараки, но от всички най-много ми привлече вниманието една мъничка барака, забулена с тъмнолилаво було. Продавачката беше една стара усмихната жена с дълги сребристи коси, облечена в черни дрехи, а на гърдите й блестеше буквата Д, изписана с криви линии, а отгоре две от кривите линии бяха силно изкривени и наподобяваха две рогца. Старата жена беше забелязала накъде ми сочеха очите, свали веднага синджира от врата си и го закачи на моя с думите "Когато времето дойде, ще разбереш каква сила крие този медальон." От този ден нататък не съм сваляла подаръка от старицата дори и за миг.
В мига, в който откъснах очи от него, забелязах ужасната гледка - стените на класната стая бяга целите от горе до долу изцапани с кръв; съучениците ми, с извадени очи и вътрешности, бяха завързани към чиновете с червата си, а кръвта им, стичаща се по пода образуваше една голяма локва, от която излизаха стъпки, сочещи към... момичето от кошмара ми. То беше обърнато с гръб, стискаше в едната си ръка господин Бъгълс, а с другата беше хванало отрязана ръка на мой съученик и с кръвта по нея пишеше "Десдемона" на черната олющена дъска.
"Не.. не и отново." Станах бързо от чина и запътвайки се към вратата, аз се спънах и паднах на пода. Видях как момиченцето бавно извърна ужасяващото си лице към мен. Тогава затворих очи...

П.С. съжалявам, че се забавих с третата част. :/ А четвъртата я очаквайте след няколко дена. (:

imposible_** · 2013-01-02 14:35:05

некстт

Murderer . · 2013-01-02 20:58:14

Уохо. Няй - накрая 3-та част. Нескт.

viktoriq_biserova · 2013-01-04 18:38:52

Уохо. Няй - накрая 3-та част. Нескт.

xello_kitty · 2013-01-06 03:07:14

ДесДЕМОНСКА кръв. Част IV: Затворничка.

"Десдемона.. дъще? Събуди се, моля те!" Познат глас проби път в тишината и достигна моите уши. Тъмнина. Все още не виждах нищо освен тъмнина.
"Десдемона! Моля те.." Усетих как гласът внезапно пресипна, а в тъмнината постепенно започнаха да се оформят ясни фигури. Изведнъж отворих очи.
Майка ми, цялата обляна в сълзи, ми държеше ръката и се бе свела над мен. В мига, в който ме видя, тя избърса сълзите си с ръка, на лицето й грейна усмивка, а очите й блеснаха.
"Ти си добре!" Извика тя засмяна и ме прегърна.
"Къде съм?" Попитах, като се надигнах леко и се огледах наоколо. Оказах се в болнично легло.
"В болницата, мила." Дебел мъжки глас се обади зад мен. Аз се обърнах и видях един мъж, облечен в бели дрехи и с маска на устата. Вероятно той беше лекарят.. Наистина. Около него се бяха събрали още няколко лекари, които се бяха втренчили в мен, а между тях едно русокосо момиче се беше хванало за устата с две ръце.
"Жулиет?" Опитах се да се надигна от леглото, но без успех. Краката ми бяха вързани. "Какво става? Защо сте ме вързали?" Изкрещях аз и се опитах да се освободя, но уви. Краката ми бяха здраво затегнати. Тогава погледнах към Жулиет с надеждата да направи нещо.
"Опита се да избягаш от часа на мис Шектър, но се спъна и падна и се удари много лошо." Жулиет ме приближи и постави ръка на глезена ми, за да спра да се боря.
"А защо съм вързана?"
"Смятаме, че е по-добре да не ти казваме предварително." Обади се лекарят и даде знак на медицинската сестра. Тя дойде бързо при нас, хвана леглото за металната дръжка над главата ми и без да каже нищо, ме поведе към едни огромни бели врати, на които пишеше с големи букви 'СЕКТОР Д666' Нещо ми подсказваше, че това, което щеше да последва, няма да е нещо хубаво.
Предната част на леглото се блъсна силно в големите врати, когато аз затворих за миг очите си. Когато ги отворих, се намерих в един мрачен коридор, с потъмнели от мухъл стени и одраскани врати, водещи към тъмни стаи. Края на коридора бе потънал в тъмнина. Аз погледнах нагоре към медицинската сестра, която гледаше напред и само напред. Тя вървеше бързо и буташе леглото с мен към тъмнината. Със всяка нейна крачка навлизахме все повече в мрака, докато единственото, което можех да видя, бе блясъкът на металната дръжка на леглото, който постепенно замираше в тази зловеща мрачина,а единственото, което можех да чувам, бяха колелцата на болничното легло, които се суркаха в пода. Усетих как ръцете ми се вледеняват, а краката подкосяват. Изведнъж сестрата спря. Все още не виждах нищо, но не посмях да я попитам. Усетих шума от токчетата й, които се удряха по пода, как заобикалят около мен, но после се спряха. Чу се ключ, който се завъртя в ключалка. Сестрата натисна бравата и отвори вратата, пред която се намирахме. Тънък процеп светлина заслепи очите ми и аз си ги закрих с ръка.
"Каквото и да се случи вътре, ще е за твое добро." Медицинската сестра ме погледна, усмихвайки се лекичко, развърза ми краката и ме бутна към празната стая, след което тръшна вратата зад мен и докато се обърна, тя завъртя ключа.
"Страхотно.." Казах си, като опрях чело на вратата. "Вече съм затворничка."
"Грешен отговор, мила Десдемона." Чух познат детски глас, треперейки се обърнах назад и кого да видя... Малкото момиченце от кошмара ми беше седнало на земята, опряло гръб на стената, а до него - кървавия господин Бъгълс. "Ти отдавна си затворничка. Затворничка на душата си." Момиченцето втренчи големите си очи, пълни с кървави сълзи и понечи да стане.
"Остави ме на мира! Какво искаш от мен??" Извиках аз, когато хванах леглото за металната дръжка и го пометох със всичка сила към чернокосото момиче. Но още преди да се блъсне в него, момичето изчезна изневиделица. Дъхът ми спря. Огледах се няколко пъти наоколо, но се оказах сама.
"Страх ли те е?" Извиках аз и се засмях, въпреки че бях уплашена до смърт.
"О, Десдемона. Жалка, жалка Десдемона." Гласът на момиченцето се чу зад рамото ми. Обърнах се изведнъж, но не видях нищо. "Скоро ще разбереш какво искам от теб.. съвсем скоро." Гласът отново се чу от другата страна. Обърнах се, но пак нищо. Тогава усетих дъха на момиченцето точно зад гърба ми. "И между другото, името ми е Десдемона. Аз.. съм ти."

viktoriq_biserova · 2013-01-07 15:20:20

Адски много ми харесва.Давай нататък!

xello_kitty · 2013-01-22 19:38:20

Очевидно няма толкова искащи. Няма да поствам повече части, съжалявам. продължавам да пиша останалите в DeviantART ако някой се интересува (въпреки че се съмнявам) Адиос. (wave)

#1 2012-12-20 12:40:27

Re: ДесДЕМОНСКА кръв. Част I: Мъглата

#2 2012-12-20 13:22:42

Re: ДесДЕМОНСКА кръв. Част I: Мъглата

#3 2012-12-20 13:31:38

Re: ДесДЕМОНСКА кръв. Част I: Мъглата

#4 2012-12-20 14:14:21

Re: ДесДЕМОНСКА кръв. Част I: Мъглата

#5 2012-12-20 19:06:19

Re: ДесДЕМОНСКА кръв. Част I: Мъглата

#6 2012-12-21 11:56:01

Re: ДесДЕМОНСКА кръв. Част I: Мъглата

#7 2012-12-21 12:00:33

Re: ДесДЕМОНСКА кръв. Част I: Мъглата

#8 2012-12-21 20:36:40

Re: ДесДЕМОНСКА кръв. Част I: Мъглата

#9 2013-01-02 00:03:50

Re: ДесДЕМОНСКА кръв. Част I: Мъглата

#10 2013-01-02 14:35:05

Re: ДесДЕМОНСКА кръв. Част I: Мъглата

#11 2013-01-02 20:58:14

Re: ДесДЕМОНСКА кръв. Част I: Мъглата

#12 2013-01-04 18:38:52

Re: ДесДЕМОНСКА кръв. Част I: Мъглата

#13 2013-01-06 03:07:14

Re: ДесДЕМОНСКА кръв. Част I: Мъглата

#14 2013-01-07 15:20:20

Re: ДесДЕМОНСКА кръв. Част I: Мъглата

#15 2013-01-22 19:38:20

Re: ДесДЕМОНСКА кръв. Част I: Мъглата

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook