#1 2010-02-12 13:14:23

t3dencet0

Предупреден(а) за изгонване

Registered: 2009-11-01

Posts: 5,918

Website

Re: Помогни Ми ;((((

  (f) ; ; ам значи трябват ми легнеди или митове за водата.
Аз неможах да немеря нищо.
Трябват ми смешно,ако нямаи намери да даде моля ви.
В никъкъв случеи не трябва да са приказки за водата някви митове и легенди... 
- - - - - - - - - - -
ii тъи някои ако намери..  

mn_6lqdky

Member

From: Varna City =]

Registered: 2008-11-17

Posts: 468

Re: Помогни Ми ;((((

не сам го чела защото  ме мързи    но дано да ти помогне а аз ще търся още нещо за всеки случай  :p

Великолепният свят на водата
Stpd Ppl | | яну 28, 2008 | 2

Има такъв филм, знам. Някаква приказна история как водата, видиш ли, имала памет и как кристалчетата се подреждали по супер куул начин, за да направят нещо невероятно. И как водата запазвала ‘добри намерения’, ако била благословена от свят човек. Shit like that.

Обаче, този пост не е за филма, а за нещо съвсем друго – последната диващина от американския свят, наречена ‘waterboarding‘. Попаднах на темата отново случайно, в този блог, който от своя страна линкваше към разказ на някакъв тотален олигофрен, който имал смелостта и глупостта (понякога двете са взаимнозаменяеми) да изтества упражнението. Отдавна съм признал американските говеда за най-тъпите говеда на света, но понякога бивам потресен колко тъпи са в действителност.

За какво става дума?

Waterboarding според Википедия е вид мъчение, при което се симулира удавяне, без всъщност да убиваш човека. Използвало се е от векове като метод за изтръгване на признания или информация и е стояло на лично място в си-витата на такива значими идиоти като Испанската Инквизиция, Гестапо, Червените Кхмери и, убеден съм, макар да не е споменато, КГБ и ЦРУ. Техниката е проста – слагаш човек да легне на земята или на дъска, така че гърдите му да са по-високо от главата. След което започваш да изливаш кофи с вода по лицето му. В по-изтънчените случаи, главата на измъчвания се увива с мокър парцал, или (както героят от разказа във втория линк) с найлоново фолио, от онова, с което увиваш сандвичи. Идеята е да ‘симулираш’ удавяне, прекършвайки волята на човека и свеждайки цялото му съзнание до елементарни ‘живей-или-умри’ инстинкти. В същото време си до известна степен уверен, че няма да го усмъртиш, защото дробовете са по-високо от устата и практически се изпразват от погълната вода под влиянието на гравитацията. Звучи супер, нали? Естествено, зависи какво наричаш супер, но ако си гаден тъмничар в занданите на ЦРУ или КГБ, е направо като благословия – евтино, сравнително безопасно и – най-важното – бързо. Пишеше, че тренирани ЦРУ агенти се подлагали доброволно на давенето, за да видят къде са им лимитите. Явно не са далече, защото в рамките на 14 секунди се предавали като французи пред немска заплаха, а това дава доста поводи за размисъл – ако един трениран агент едва изкарва 14 секунди, колко ли ще се насере един обикновен човек?

Едва ли тази техника е нова или е била забравенa и преоткрита напоследък. По-скоро тука става дума за нещо друго – оказва се, че хубостниците от ЦРУ и американската армия го прилагали това мъчение на хванатите ‘терористи’, за да събират информация, и в последствие този факт става известен на обществеността. Напълно естествено това предизвикава буря от публикации (щото на американците само им дай сензации и им гледай сеира) и в крайна сметка довежда до някакви дебати от високопоставени клечки, та чак темата станала обект на политически игрички. Тъй като не съм в течение нито с ‘Кой кой е в американската политика’, нито имам идея какви обществени въпроси ги тормозят там, мога да си правя изводите само от коментарите на хората тук и там. Оказва се, че имало една хубава клика тъпаци, които се вживяват в ролята на съвременни йезуити и разцъкват приказката ‘Целта оправдава средствата’. Тези малоумници сравняват waterboarding-а с плуването и плямпат простотии като ‘това ни помогна много при събирането на информация за не знам си кои тероряги’. Основната теза обаче е, че методът не е мъчение, а просто разпит, и поддръжниците й тръбят като идиотите каквито са, че който е против, значи ‘мрази Америка’. Странно е как в държава, която претендира да е свободна, демократична и обичаща хората, да се практикуват техники, които са като емблема на най-животинските режими и институции в Историята. Не, че това е новина, но просто не мога да подмина поредното разминаване между това, което се дрънка, и реалността. Не е мъчение, казват те, а просто разпит. Нищо лошо не правим, само се опитваме да пазим американския народ.

Само дето този американски народ въобще не желае да бъде спасяван вече и противниците на практиката май са доста. Освен това, не трябва да забравяме колко се кефят онези отвъд Океана на всяка възможност да се компрометира (как се пише тая дума, WTF?) известно лице или институция. И с пословичната им упоритост и дебелокожие се захващат с първата им попаднала идиотщина, като този от линка по-горе. Решил човекът, че след като е изтърпял една васектомия (горкия!) и тренирал за 100 мили маратон, то едно нищо и никакво давене няма да му се опре. Да, ама не – за пореден път се доказало, че онези от Инквизицията са разбирали от работата си и методите им не могат да бъдат оспорвани от никакви си янки-маратонци. Пичът се настанил в домашни условия, нагласил си найлона на лицето, легнал на фитнес-лежанката си и, с мисълта, че всичко е под контрол, все пак той е много подготвен, се полял с водата. Щеше ми се да продължа с ‘останалото е история’, но не би – пичът приключил 10 секунди по-късно, свит на топка в ъгъла, треперещ и изпаднал в паника. По неговите думи е бил готов да продаде децата си, само и само да се отърве от чувството, че умира. Описанието му е наистина колоритно, но лайтмотивът е, че независимо какво ти се обяснява за контрол на волята и за дробовете над водата – тялото и мозъка хич не ги ебе. Ако получават сигнали, че се давиш, значи се давиш и туйто – умираш скоропостижно и точно в това се крие ужасът от цялата игра. Пичът завършва с мисълта, че е готов да му смажат всеки един от пръстите на ръката с чук, отколкото да се подложи пак на това мъчение.

Изводите? Ами няколко са. На първо място – американците наистина са чисто луди и не бих искал да си имам работа с нация откаченяци. То бива бива екстремизъм, ама чак толкова – да се изтестваш дали можеш да се самоубиеш ефектно, ей така, за спорта. На второ място – американците наистина си нямат какво да правят, за да се занимават с глуспоти – дали waterboard-а бил мъчение или не. Ами мъчение си е, дейба майка му проста, само дето зависи в какви условия се ползва и какви цели преследва употребата му. Ако се абстрахираш от хуманизма и подходиш към проблема от гледна точка на ефективността, методът си е напълно окей – бързо и без особени проблеми получаваш знанията, които те интересуват, а нали точно това е целта на всяко разузнаване. Работата е там, че не можеш хем да се пишеш за културен и свободолюбив, хем да ползваш такива методики. От друга страна не може да желаеш световно господство, а да не прилагаш такива разпити. Тоест – много бих се радвал, ако утре се появи бай ти Джордж Буш и заяви, че Америка става монархия с пожизнен император, самият той, която се управлява със стоманен юмрук. Поне така нещата биха били наречени с истинските им имена, а аз ще бъда щастлив, защото Буш не е Сталин и тоя номер със ‘стоманения юмрук’ ще приключи с един екземпляр от същия в задника на превъзбудилия се пожизнен император.

Най-важният извод обаче е третия – независимо дали е мъчение или поднасяне на комплименти, в реалността давенето причинява силна болка и нанася трайни психически вреди. Сриването на човещината у един индивид и оставяйки го на най-основните инстинкти винаги хвърля съществото на този индивид в най-черната бездна, която можеш да си представиш – на практика те кара да не си вече човек. Уплахът от умиране е толкова силен, че закоравяли бандюги като разните му там терористи се пречупвали само при вида на инструментите за waterboarding. Някак си ми се вижда безкрайно долно да давиш хората; ако ще ги мъчиш да ти изпеят къде е златото, поне подходи правилно – режи пръсти, бий, пускай ток. Това с давенето е ужасно гадно и то не само защото е свързано със задушаване – някак си ти отива цялото (доколкото е останало) човешко достойнство, сякаш си краставо пале, пъхнато в торба с камъни и метнато от някой мост. Сякаш не ти оставят никакъв шанс. Знам, че приказвам дивотии и не върви за слагам ‘човешко достойнство’ и ‘мъчение’ в едно изречение, както и знам, че точно тези мъчения, които ти ограбват достойнството, са най-ефективни. Но все още не мога да възприема тази вселенска простотия.

А дали е мъчение…. не знам, ама не ми и пука, честно казано. Ако ще и ‘пържене на краставички’ да го нарекат, за мен ще си остане гадна и ужасна процедура.

ПС. Ето едно филмче по темата, което макар да е заклеймено като фейк, демонстрира много добре какво всъщност се прави. Доста неприятна гледка, каквото и да си говорим. Ето и линка. Ще ти е необходим акаунт в Ютюб, за да го видиш, тъй като е сметнат за неподходящ за малолетна аудитория.