„Магията на коледната звезда”

Коди Мартин · 2012-12-24 18:58:29

Нещо по случай празника!

„Магията на коледната звезда”

Днес, двадесет и четвърти декември за него беше един обикновен ден. Ден, които отново щеше да прекара на улицата. Щеше да се стой сам на една пейка, да гледа ясното небе или звездите, когато се появяваха. Бъдни вечер за него беше поредния ден, в който всеки щеше да го подминава със забързани крачки, замислен над своите дела, ден досущ като всички останали.
Хората имаха цели, мечтаеха, той също мечтаеше, искаше съвсем обикновени неща. Неща, които иска всяко дете – семейство, дом, обич и закрила.
През цялото това изминало време, той се беше научил да се пази сам, да изкарва прехраната си сам, но всяка вечер, тайно се надяваше преди да заспи, да се събуди в прегръдката на майка си. Да отиде до долния етаж и баба му да го посрещне с топли кифлички и чаша мляко, да види баща му с вестник в ръка или кучето, което скача и се радва. Искаше да бъде едно обикновено дете, като всички останали.
Той ходеше бавно, а върху черната му коса падаха снежинки. В тъмните му очи бе изписана самота. Изведнъж пред него се появи един мъж. Беше висок, със сини очи и руса коса. В ръката си носеше куфар и беше нахлузил елегантен, вероятно скъп костюм. Малкото чернокосо дете, ходеше загледано във витрините, зад които стояха краси играчки, сладки десерти и вкусно изглеждащи сладкиши.
Без да иска то се блъсна в човека с куфара, а след като той погледна на долу и видя тайнствения поглед, вдигна тежката си ръка и му удари шамар. Детето падна на земята, а по мръсното лице, закапаха сълзи. Бавно те се стичаха по лицето, докато то се изправи и ходейки ридаеше.
Усещаше студенината по зачервената буза, а хората дори не му обръщаха внимание. Сякаш той бе само една сянка, но и в действителност за хората, той беше точно това.
Когато отново вдигна поглед пред него стоеше една църква, със златен покрив, а върху него имаше коледна звезда. Тя сияеше силно, почти заслепяващо. Малкото момченце се замисли за момент, избърса сълзите си и падна на колене. Допря ръцете си една до друга, вдигна ги до лицето си и тихо започна да казва:
- Господи, моля те, нека с днешния ден настъпи една промяна. Нека злото у хората изчезне, нека всички бъдат по – добри. Моля те, утре когато се събудя аз да имам семейство. Да имам дом и любещи родители, които да ме обичат. Не искам богатство, не искам пари, искам само да прекарам една Коледа със свое семейство до домашното огнище, всички да се усмихваме и радваме. Амин!
Момчето се изправи и отново с бавни стъпки, закрачи напред. Отиде отново до онази пейка в парка, изчисти снега върху нея и легна върху студеното дърво. Бавно затвори очи и бързо заспа.
На другият ден с прозявка, той се събуди стана от леглото си, слезе по стълбите и видя майка си, която го целуна и с усмивка каза:
- Добро утро, сине!
Когато отмести поглед видя баща си да чете вестник пред телевизора, а в същото време от вратата се задаваше баба му, която в ръцете си носеше чиния вкусни кифлички и чаша мляко. Той се усмихна, изпъна ръцете си на горе и каза:
- Добро утро, семейство мое! – и тихо добави: - Благодаря ти господи!

Unstoppablє · 2012-12-24 20:51:45

Много красиво! Мен лично ме разчуства наистина. Браво, уникално е!

miss_cute_kiss · 2012-12-24 23:36:45

Много красиво! Мен лично ме разчуства наистина. Браво, уникално е!

drebosy4etu · 2012-12-25 00:47:48

Разчувства ме!! Браво!

#1 2012-12-24 18:58:29

Re: „Магията на коледната звезда”

#2 2012-12-24 20:51:45

Re: „Магията на коледната звезда”

#3 2012-12-24 23:36:45

Re: „Магията на коледната звезда”

#4 2012-12-25 00:47:48

Re: „Магията на коледната звезда”

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook