Завинаги заедно.

Bluee^^ · 2012-12-22 21:19:50

Леле, гледайте кой се върна. Така де. Реших да пусна нещо ново, но пускам само малка част от него, за да видя дали има интерес. Знам, че началото е малко скучно и че заглавието е голямо клише. но реших, че ще си пасне. Дано ви хареса.

Наистина ли се случваше или просто халюцинираше? Наистина ли едно момче, което познава[е от толкова кратко време бе успял да я ощастливи или пак беше едно от онези увлечения? Да се радва или да плаче? Как щеше да му обясни странните случки, случващи се с нея? Как щеше да го опазя жив? Никой не трябваше да разбира, че го харесва или...Цялата настръхна от спомените, които се появиха пред погледа й. А дали наистина го харесваше? Никой друг въпрос не беше от толкова голямо значение, колкото този. Не и сега. Беше се скрила в подземиeто на училището. Знаеше, че никой няма да я потърси тук, никой нямаше да я потърси въобще. Всички други се страхуваха от подземията. Дари едрия и страшен портиер. Цялата трепереше, опитвайки се да преглътне сълзите си. Една огромна буца се беше образувала в гърлото й и тя имаше чувството, че това е сърцето й. А и той беше толкова красив, нямаше начин да си падне по нея.Но защо тогава я помоли да му помогне с упражненията по история, защо й причиняваше това. Можеше да избере всяко друго момиче от класа. Не се отличаваше по нищо от тях. Е, почти нищо.

zaicheto006 · 2012-12-22 21:51:28

мхм .. Готино е !! Ще се радвам да прочета и останалото !! (y)

dynda2 · 2012-12-22 22:28:03

иии нна менн мии харесваа

nedi · 2012-12-23 09:15:06

Дай натам

imposible_** · 2012-12-23 12:27:07

интересно е

Bluee^^ · 2012-12-23 17:36:13

Реши, че ще е по-добре да излезе от подземието. Само той знаеше за това място и сигурно щеше да я потърси там, след като избяга от него. Изправи се и удари главата си в един от рафтовете. Последва миг на спокойствие, в който се опитваше да намери някой предмет, за който да се хване, преди да припадне от ужасната болка, разнасяща се по тялото й. От рафта изпадна малка кутийка, върху която сякаш беше "издран" хикс. От личен опит знаеше, че не трябва да пипа такива загадъчни кутии. Изрита го с гримаса и се насочи към вратата, по колкото е възможно най-отдалечения от кутията път. Точно стъпа на първото стъпало и вратата се отвори. От дългия престой на тъмно очите на Рейчъл бяха свикнали с мрака и ярката светлина, която нахлу, сякаш обгори ретината й. Тя изпищя и закри очите си.
- Ох, извинявай, Рейч! - притича се Нико - Добре ли си? Въобще не съобразих..
- Няма проблем, добре съм. - усмихна се тя. Не можеше да не се усмихне на непохватността му. Повдигна глава и се озова очи в очи с него. Светлината преминаваше на тънки лъчи през иначе черната му коса, като й придаваше по-скоро рус цвят, а черните му очи изглеждаха даже по-черни. Колкото и невъзможно да звучеше. Тя не харесваше руси момчета или такива със сини очи. Изглеждаха прекалени перфектни, а тя определено не искаше да има такова гадже. Ако обичаше някой, го обичаше заради недостатъците му. Тя самата имаше много такива и не беше особено претенциозна. Сърцето й винаги прескачаше удар и тя сякаш започваше да се задушава, когато се намереше очи в очи с него. Точно както сега.

dynda2 · 2012-12-23 18:12:32

ннексттт

zaicheto006 · 2012-12-23 21:05:50

пускай още ако има .. ;д

imposible_** · 2012-12-24 17:24:25

направо се влюбих в историята ти некстт

Bluee^^ · 2012-12-24 19:44:36

- Хайде, да се качваме горе. Не ме е страх от тъмното, но ще припадна от тази воня. - измърмори той. И беше прав. Отнякъде се процеждаше задушаващата миризма на...о,не. Газ.
- Да да, най-добре да се качваме. - хвана го за ръката тя. Опитваше се да прикрие паниката, която бавно се надигаше у нея, но от Нико нищо не можеше да скрие.
- Всичко е наред ли е?
- Не..ъ-ъ..тоест да. Няма проблем.
Когато стигнаха последната стълба, Рейчъл го издърпа назад и затръшна вратата с всичка сила. Сякаш това щеше да спре огъня, ако подземието беше гръмнало. Озоваха се точно пред стаята на чистачките. Нико сложи пръст пред устата си и й направи знак да мълчи. Рейчъл му се усмихна и направи усилие да прикрие вълнението, което се надигаше в нея. Нико и отвърна и с тихи стъпки се насочиха към стълбището.
- Е...ще ми помогнеш ли или не? - попита я той, когато излязоха в коридора.
- А, какво...о да, разбира се! - откликна Рейчъл, когато разбра, че той я пита за историята. Стори й се, че го каза много висока, защото всички в коридора се обърнаха към тях. - Ще се радвам да ти помогна. Днеска след училище?
- Да, би било перфектно! - усмихна се той. Рейчъл усети как коленете й омекват, но някакви силни ръце я хванаха.
- Добре ли си? - попита я Нико разтревожен. На Рейчъл й идеше да му каже "Просто ме целуни, глупако", но вместо да го каже, тя просто му кимна, а буцата в гърлото й не ставаше по-малка. И точно на място се появиха те.

ivettox · 2012-12-24 20:01:26

Извинете,че ви спамя ! Историята е страхотна <3
П.С моля харесайте http://www.facebook.com/BulgarskiteMomi … viteVSveta :):)

dynda2 · 2012-12-24 23:57:01

ннексттт

imposible_** · 2012-12-25 13:45:31

некст

#1 2012-12-22 21:19:50

Re: Завинаги заедно.

#2 2012-12-22 21:51:28

Re: Завинаги заедно.

#3 2012-12-22 22:28:03

Re: Завинаги заедно.

#4 2012-12-23 09:15:06

Re: Завинаги заедно.

#5 2012-12-23 12:27:07

Re: Завинаги заедно.

#6 2012-12-23 17:36:13

Re: Завинаги заедно.

#7 2012-12-23 18:12:32

Re: Завинаги заедно.

#8 2012-12-23 21:05:50

Re: Завинаги заедно.

#9 2012-12-24 17:24:25

Re: Завинаги заедно.

#10 2012-12-24 19:44:36

Re: Завинаги заедно.

#11 2012-12-24 20:01:26

Re: Завинаги заедно.

#12 2012-12-24 23:57:01

Re: Завинаги заедно.

#13 2012-12-25 13:45:31

Re: Завинаги заедно.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook