#26 2012-12-10 19:18:55
- lady_ss1
- Member
- From: София
- Registered: 2010-09-17
- Posts: 21,410
Re: Художникът
Извинявам се, но ще забавя малко некста, защото имам ангажименти. Благодаря за разбирането!
Offline
#28 2012-12-22 15:13:10
- lady_ss1
- Member
- From: София
- Registered: 2010-09-17
- Posts: 21,410
Re: Художникът
Пета част
Тази вечер с Лучия щяхме да ходим на изложба. Другата ни сестра щеше да остане да пази къщата.
- По-бързо, Алесия, ще закъснеем.
- Идвам, сестро. - изкрещях като се надявах да не е чула последното. Мразеше да й викам така, а и винаги го отнасях.
Взех палтото си, портмонето, телефона, ключовете... само дано не забравя нещо.
- Стига си се мотала. - смъмри ме Лучия.
Не отговорих. Не исках да си навличам проблеми преди изложбата.
Излязохме и викнахме първото такси, което видяхме.
- Карайте по Morivione, после завийте към Santa Giulia.
Шофьорът кимна и потегли. По пътя със сестра ми не обелвахме и думичка. Гробна тишина.
След това мъжът спря таксито. Явно бяхме пристигнали.
Платихме на човека и излязохме от колата. Това трябваше да е.
- Красивата галерия "Монте Гарде".
- Да, а на кой ще бъде изложбата? - попитах.
- На Филип Монтале.
- Филип кой...? - повторих.
- Не го знаеш, ще видиш. - отвърна тя и ме дръпна като малко кученце към стълбите на галерията.
Когато влязохме вътре просто беше разкош. Навсякъде има придворни млади дами, а всичко беше в злато и диаманти.
- Кажи ми, колко си платила, за да ме доведеш тук?
- Не питай. Трябваше ми малко и от спестяванията ти в касичката. - отвърна тя.
- Моля? Взела си... к-к-какво? Тези пари ми трябваха, Лучия!
Тя стоеше изправена, горда и съвсем спокойна.
- Не викай, Алесия. Дръж се прилично. Не си в нас.
Замълчах. Не ми се викаше напразно. И без това нямаше да ме чуе, нямаше смисъл.
Забелязах, че на масите имаше изискано червено вино и всякакви деликатеси. Взех една чаша с вино.
- "Кабернето" 1959. - промълвих и отпих.
Не пиех по принцип алкохол, но този път си позволих да близна.
След това си взех едно кафе Дулсе де Лече. Беше неустоимо приятно на вкус. Имаше даже и от любимия ми сладолед - Амарето. Донякъде си струваше, че дойдох тук.
- Моля, моля за внимание! - и всичко замлъкна, цялата веселба утихна.
Някаква едра женица, не много висока на ръст, с пепеляво руса коса и зелени очи излезе и започна да ръкомаха. Беше облечена в сатенено бяла рокля с сини диаманти около врата.
- Коя е тази? - попитах сестра ми.
- Виола Малдини. Доста известна художничка. По принцип води изложбите в Сан Марино.
... - А сега ви представям нашия млад художник - Филип Монтале. - каза тя и на сцената излезе доста висок младеж, на около 20 години, с ярко сини очи, леко мургава кожа и черна коса. Беше много красив, а и усмихнат.
Не можех да отдръпна поглед от него.
Съжалявам за голямото закъснение.
Offline
#29 2012-12-22 15:23:37
- nedi
- Independent
- From: Albuquerque, New Mexico
- Registered: 2010-05-20
- Posts: 20,505
Re: Художникът
Некст 
[list=*]
[*]And if you're in love, then you are the lucky one,
'Cause most of us are bitter over someone.
Setting fire to our insides for fun,
to distract our hearts from ever missing them.
But I'm forever missing him...[/*]
[/list]
Offline
#30 2012-12-22 15:24:35
- the cutie
- Member
- From: София
- Registered: 2012-07-06
- Posts: 861
Re: Художникът
Некст. <333
[list=*]
[*] - my weheartit[/*]
[/list]
[img]http://store.picbg.net/pubpic/0F/4C/889d15d69dd60f4c.gif[/img]
Offline
#31 2012-12-23 12:34:50
- imposible_**
- Member
- From: Soffia
- Registered: 2011-09-20
- Posts: 177
Re: Художникът
некст
Американски форум: питаш нещо и ти отговарят;
Руски форум: питаш нещо и теб те питат;
Български форум: питаш нещо и всички ти обясняват колко си тъп. 
Offline