Кърваво було. [Завършена.]

kotenceto_394 · 2012-12-19 20:20:24

Некст

nedi · 2012-12-20 13:28:45

Глава 4

В началото на ноември, изминали са 2 седмици от смъртта.
Натали не спираше да се обвинява за смъртта на кака си. Бащата, Том, не говореше. Сякаш беше луд, Стефания използваше момента, за да нахълта в живота им, изглежда успя. Том проговори, тя осветли живота му, донесе светлината. Натали обаче знаеше, че добро от нея няма да види.
- ...но татко, не можеш да се ожениш за нея ..
- Натали, мила, да поговорим.
- Няма какво да говорим, изнасям се! - Натали беше много наранена, не понасяше Стефания.
- На шестнадесет години си, не можеш ли да проявиш малко разбиране?
- Мда, разбери баща си. Той иска да е щастлив! Ти не искаш ли щастието му? - намесваше се в споровете им Стефания.
- Ти млъкни, не съм ти искала мнението .. Вие ще сте, а аз? За мен .... щастие? - момичето се разплака и се прибра в стаята си. Не беше разглезено хлапе, но не можеше да си мълчи. Беше независима, или поне се опитваше да е такава.
„Скъпи татко,
Не мога да стоя повече тук, разбери ме. Тази жена не е за теб, не те обича. Не обича и мен.“
„Татко,
Знаеш, че много те обичам, но няма да има щастие за нас ..“
„Татенце,
Ти си най-важния човек за мен, но не мога да те разбера, нито да проявя разбиране .. Прости ми, но отивам у приятелка.“
Натали правеше много несполучливи писма, за да каже всичко на баща си. Не очакваше разбиране, затова реши да пробва да тренира с реч. Не се получи. Може би трябваше да тръгне без предупреждение, за да не могат да я спрат?
Без сестра и, която въпреки всичко я подкрепяше, нямаше да е същото. Щом се сетеше за нея очите и се пълнеха с горчивина ..
Натали се сети да посети Марк, намери очи и смелост да му поднесе съболезнования и подкрепа.
Марк разглеждаше снимки на него и Катерина, бяха заедно от година и половина, преди да се оженят, което така и не стана .. Той се усмихваше горчиво, когато гледаше белоснежното и лице, и усмивката. Сигурно дори и в ковчега е била толкова красива, макар и мъртва. Още на самата сватба той усети, мъртвешкия и припадък, когато беше в ръцете му. Но се страхуваше да мисли за това ..
Позвъня се.
- Марк, аз съжалявам! - Натали го прегърна.
Бяха добри приятели, може би сега той щеше да я разбере ..

Unstoppablє · 2012-12-20 13:31:43

х

marleyandme · 2012-12-20 13:51:35

Некст!

imposible_** · 2012-12-20 19:15:50

Некст

nedi · 2012-12-21 14:42:18

Възможно е да има грешки, бързам. Извинявам се предварително!
Глава 5

- Извинявай, наистина, аз съм виновна! - разплака се искрено.
- Влез, Натали. Радвам се да те видя.
Влязоха вътре, тя продължи да говори по темата.
- Чак сега се осмелявам да те потърся, моите съболезнования.
- Благодаря. На теб също.
Тя кимна.
- Разбирам, че ти е много тежко, но би ли споделил как си?
- Как може .. опитвам се да се отърся, но не става. Не става и не става.. - гледаше с мътен поглед, не му се говореше на тази тема.
- Какво става с теб? Как е баща ти?
- Остави .. Ще се жени за Стефания Олф, тя му е мераклийка от както майка почина. Не знам какво да правя. Тя му върна усмивката, и това ще струва скъпо и на мен, и на него. Не мога да оспорвам тази сватба, но аз знам, че тя няма място във фамилията ни. Не знам какво да правя.
- Не ти е лесно. - подсмихна се той горчиво. - Как мога да ти помогна?
- Не идвам да те моля за помощ, а да видя как си. Не можеш да го преживееш, но трябва. Нужно е да продължиш напред, нали?
- Понякога Бог отнема, някой който не заслужава това. Тя не го заслужаваше, не очаквах .. Но въпреки това няма да спра да я обичам. - Марк знаеше, че трябва да се примири, но с каква цена?
Поговориха си малко, и дойде време да тръгва. Облече якето си, взе чантата си и се обу.
- Беше ми приятно, на добър час! - каза тя на тръгване.
- Заминаваш ли наистина?
- Не искам, но може би така ще е по-добре.
- Помисли над това, което ти казах. Няма да постигнеш нищо. Може би Стефания за добро идва в живота ви. Не тръгвай, потърпи я. Сигурно е урок, заложен от съдбата, за да те направи по-търпелива.
Натали тръгна със замислено изражение, реши да послуша батко си Марк.
Малко по-късно, Марк за първи път от 2 седмици отиде на гробището. Червените рози, които бе помолил сестра си Елизабет да положи на гроба от него, вече бяха увехнали. Вече не бяха кърваво червени, а черни, съсипани от сушата. Съсипана, разнищена, бе и душата на Марк. Нямаше никого там. Надгробната плоча бе толкова бяла и прекрасна, снимката и също.
Катерина Хардуел (1988-2012)
Марк постави още рози, но имаше ли смисъл? Дни наред, ходеше да я посещава, оставяше куп цветя. Ридаеше, не говореше, изливаше мъката си, олекваше му. Но още болеше..Докога?

marleyandme · 2012-12-21 17:12:02

Уникално. Некст.

Unstoppablє · 2012-12-21 17:18:00

Некст.

kotenceto_394 · 2012-12-21 19:06:35

Некст

lady_ss1 · 2012-12-21 19:23:36

Некст

imposible_** · 2012-12-22 10:46:32

следваща част

nedi · 2012-12-22 14:08:07

Глава 6

Средата на ноември, хладно е. Марк отново е на гроба.
Той плачеше за пореден път, неутешимо, убеден, че няма да е щастлив повече..И, че Катерина е единствената, която е обичал. Небето потъмня, заваля студен ноемврийски дъжд. Да, той стоеше сам под дъжда. Вместо да е на топло у дома, той предпочете да бъде обливан от студени дъждовни капки.Изплака толкова, колкото се изсипа върху самия него, сигурно и Катерина плачеше, та нейните сълзи падаха толкова бързо и студено. Марк се успокои, олекна му и се изправи. Дъждът вече спираше. Прибра се у дома, изтощен, заспа.
Какво ли ставаше в семейство Хардуел, след като минаха 2 седици от както се видяха с Марк? .. Натали реши да не се изнася, но баща и бе категоричен в решението си. Стефания вече живееше у тях, дори преди сватбата. Отрано тренираше да поставя ред, както мащехите правят. щеше да присвои всичко, да има власт над всичко, включително и да изгони заварената си дъщеря. Беше изключително егоистична и лицемерна, опитваше се да настройва Том срещу дъщеря му.
Беше вече изминал месец след смъртта на Катерина, а баща и вече не се сещаше за нея .. Няма я сред живите - няма нужда да бъде ценена..Явно само Марк не можеше да забрави, защото на него бе най-трудно.
След травмата той реши да се появи на работа.
/Както споменах в семейството му преобладават жени, той е наследник от баща си, и президент на компания за напреднали технологии. т.е търговия, електронна индустрия, дрън-дрън ;Д/
Облече изискан костюм, взе куфарчето с лаптопа си, и всички документи, и се упъти.
Когато пристигна всички колеги го гледаха с почуда, че е решил да дойде. В компанията работеше и братовчед му Джордж, който се радваше на личното му нещастие. Той винаги се съревноваваше с Марк, защото знаеше, че е по-добър от него, с по-добри успехи. Джордж бе крайно ядосан, когато Марк бе избран за президент и главен ръководител, а Джордж - прост служител .. Не понасяше тази мисъл.
Със самочувствие и нормално изражение, Марк си проправи път сред оглеждащите го колеги.
- Господин Гилбърт, много съжалявам! Моите съболезнования! - секретарката му Джулия се притече, щом го видя.
Марк кимна.
- На бюрото Ви съм оставила предложения по проекта за таблет A87 LG.
- Добре, благодаря.
Никой не връчи съболезнования освен нея, никой не го интересуваше, или поне половината тайничко се радваха за незаслужената му съдба. Не след дълго влезе Джордж без да почука направо в кабинета му.
- Е, един път и обичаното синче Гилбърт да не сполучи, колко жалко! - иронично се подсмихна той, гаднярът.
- Още веднъж да си влязъл без да чукаш ще излетиш през стъклото*, и аз ще ти помогна. И ако не е майка ми, която винаги те защитава, щях да те изритам отдавна. Не може ли да проявиш малко разбиране .. - ядосано и грубо подхвана Марк.

*Кабинета и самата компания представляват нещо подобно http://www.kab-sofia.bg/images/stories/ … igo/01.jpg , но не чак толкова сложно-изгладена конструкция. Затова става въпрос за стъкла, изобщо самите прозорци са стъкла.

И, не губете интерес, същественото започва от 7 глава

lady_ss1 · 2012-12-22 14:34:30

Некст.

the cutie · 2012-12-22 15:04:55

Некст.

marleyandme · 2012-12-22 15:09:28

Страхотно е, некст!

Bluee^^ · 2012-12-22 21:43:25

Много е хубаво. Давай нататък.

imposible_** · 2012-12-23 12:25:18

(arrow) некст

nedi · 2012-12-23 13:05:03

Глава 7

- Кой си ти бе? Да не струваш повече, че ми се перчиш? - изсъска Джордж срещу него.
- Джулия, извикай охраната, да не го изгоня аз..
Мазната усмивка от лицето на Джордж бързо падна. Като подгонен от бесен питбул се изстреля от кабинета му. Джулия тъкмо влезе, за да съобщи, че охраната идва.
- Няма нужда. Мога ли да попитам какво е това? Какви са тези характеристики и параметри, та този таблет ще е пълен боклук! - обезумя Марк.
- Ами, господине, господин Аштън/т.е братовчеда, Джордж Аштън/ го изобрети.
- Повече не искам да участва в проектите, ще стои и ще гледа, никакъв опит..На ръба на нервната криза съм, Боже..
- Да извикам ли лекаря? Искате ли питие?
- Не, добре съм. Ще взема хапче за глава. Бих искал черен чай, благодаря ти!
Марк беше много нервен, всичко го изнервяше, всичко беше криво. А Джордж беше като враг, Марк щеше да го убие..
Джулия донесе чая и съобщи.
- Някакво момиче иска да Ви посети, да донеса ли чай и за нея?
- Хм, кое момиче?
- Някаква Хардуел, едва ли не е в гимназията.
- Може да влезе.
Беше Натали, минаваше да го посети след училище.
- Хей! - прегърна го тя.
Седнаха.
- Какво ще пиеш? - подпита Марк.
- Вода, ако може.
Джулия я донесе.
- Как върви работата?
- Ами добре, като изключим, че от сутринта всички ми лазят по нервите .. Ти как си? Как върви училище?
- Добре. Стефания се разпорежда, нали знаеш. Нямам какво да кажа, дойдох да видя как си. Идвах и вчера, но казаха, че не си идвал отдавна. Затова сега уцелих. - усмихна се тя.
Поговориха си малко, Натали се облече и стана.
- Ще те изпратя. - Марк се облече, също.
- Не, не. Няма нужда, остави.
- Не е проблем, ще те изпратя. - той настоя.
Марк хвана дръжката на вратата/тя вече не е прозрачна, стените също не са прозрачни/ и я отвори наполовина. Не успя да я отвори напълно, защото Натали я затвори обратно.
- Какво има? - попита той.
Бяха близо, и се гледаха някак втренчено. Натали съблече якето си и го пусна на земята, приближи се по-близо и започна да целува Марк. Той беше объркан, дали изобщо осъзнаваше какво се случва..Тя продължи да го целува, а той нямаше никаква реакция, стоеше като вцепенен. Натали не спря да му се натиска.
- Знам, че не го вярваш, но те харесвам. - прошепна тя.
- Стига! Това е лудост! Тръгвай! Малка си, махай се! - изгони я Марк.

Натали е на 16, той е на 23, Катерина е на 22. Давам го като информация.

marleyandme · 2012-12-23 18:29:58

Некст.

Unstoppablє · 2012-12-23 19:59:45

Некст.

zaicheto006 · 2012-12-23 22:20:19

Некст ..

nedi · 2012-12-24 11:19:02

Глава 8

Изгони я „с ритници“ и затръшна вратата след нея. Гузна, ще-не ще, тръгна. Повече нямаше и да се върне, поне това се надяваше Марк. Пристигнаха нови предложения, оценки и цени от неговите колеги. Половината бяха що-годе добри, другите - или бяха на Джордж, или оценяващия характеристиките, изобщо не е гледал. Марк пък проверяваше, дали всичко е точно, на мястото си, и дали цената и качеството си заслужават, за да се пусне официално в производство.
- Мале, мале .. Позор за фирмата. - гледаше и не вярваше той. - Джулия, извикай Джордж, да си поговоря с него ..
- Веднага, господине. - извика тя.
Джордж със самодоволна усмивка нахълта.
- Дам, кажи! Наистина ли са добри цените?
- Ти малоумен ли си, бе?! Флашка за безжичен интернет за телефон, 1200 евро? Та това е цената на един висококачествен таблет! Веднага сложи нова цена, по-достъпна.
- 1000 стигат ли, ше-фе? - натъртено измънка Джордж.
- Само ако е златна, цената е нормална. Зарежи, сядай си на задника и се разкарай. 40-50 евро е достатъчно. А после питал защо не е президент на компанията ..
Джордж обичаше да ядосва Марк с невниманието и невежеството си. Марк изкара до 7 часа, на пълно работно време. Дори той се чудеше дали да идва на следващия ден, като ще бъде засипан с глупости.
На следващия ден:
- Онази госпожица пак Ви търси!
- Вчера ако не ми затвори вратата под носа, поне можех да си взема якето.. - Натали влезе.
- А, ти за якето ли. Ей там е, вземи си го. - допълни Марк.
Взе якето си от закачалката, изглежда не и се тръгваше.
- Лек ден, чао. - каза Марк без да я поглежда, правейки се, че преглежда протоколите си.
- Съжалявам. - на излизане каза тя.
- И аз бих се радвал да не се виждаме за известно време. - довърши Марк.
Бе толкова зает, че не усещаше как се изморява бързо. Тръгна си още на обяд. Навън вече валеше сняг, мерцедесът му вече беше затрупан. Запали го и докато работи, го измете набързо. Беше студеничко, прозорците отвътре бяха потни. Потегли, точно тогава трафикът бе най-натоварен, повечето му колеги отиваха през обедната почивка до китайския ресторант в края на града с колите си. Имаше доста задръствания. Поне улиците бяха почистени, от сутринта до обяд бе много натрупало. А той бе толкова зает, че дори не забеляза. Дрън-дрън .. - телефонът му иззвъня.
- Марк, миличък, честит първи сняг! Ще минеш ли да ни посетиш? - беше майка му.
- Честит и на теб, майко. Разбира се, сега тръгвам от работа.
- Чакаме те, сине.
Майка му, баба му и двете му сестри живееха отделно в друга къща, а той сам в своята - която щеше да бъде за него и съпругата му.
Минаваше покрай училище, където имаше много пресичащи деца. Едно изскочи на платното, а Марк нямаше много време за реакция.
- Хей, внимавай, хлапе! - подвикна той, след като отвори за миг прозореца.
Добре, че поне натисна спирачката навреме.

nedi · 2012-12-24 11:20:42

Глава 8

Изгони я „с ритници“ и затръшна вратата след нея. Гузна, ще-не ще, тръгна. Повече нямаше и да се върне, поне това се надяваше Марк. Пристигнаха нови предложения, оценки и цени от неговите колеги. Половината бяха що-годе добри, другите - или бяха на Джордж, или оценяващия характеристиките, изобщо не е гледал. Марк пък проверяваше, дали всичко е точно, на мястото си, и дали цената и качеството си заслужават, за да се пусне официално в производство.
- Мале, мале .. Позор за фирмата. - гледаше и не вярваше той. - Джулия, извикай Джордж, да си поговоря с него ..
- Веднага, господине. - извика тя.
Джордж със самодоволна усмивка нахълта.
- Дам, кажи! Наистина ли са добри цените?
- Ти малоумен ли си, бе?! Флашка за безжичен интернет за телефон, 1200 евро? Та това е цената на един висококачествен таблет! Веднага сложи нова цена, по-достъпна.
- 1000 стигат ли, ше-фе? - натъртено измънка Джордж.
- Само ако е златна, цената е нормална. Зарежи, сядай си на задника и се разкарай. 40-50 евро е достатъчно. А после питал защо не е президент на компанията ..
Джордж обичаше да ядосва Марк с невниманието и невежеството си. Марк изкара до 7 часа, на пълно работно време. Дори той се чудеше дали да идва на следващия ден, като ще бъде засипан с глупости.
На следващия ден:
- Онази госпожица пак Ви търси!
- Вчера ако не ми затвори вратата под носа, поне можех да си взема якето.. - Натали влезе.
- А, ти за якето ли. Ей там е, вземи си го. - допълни Марк.
Взе якето си от закачалката, изглежда не и се тръгваше.
- Лек ден, чао. - каза Марк без да я поглежда, правейки се, че преглежда протоколите си.
- Съжалявам. - на излизане каза тя.
- И аз бих се радвал да не се виждаме за известно време. - довърши Марк.
Бе толкова зает, че не усещаше как се изморява бързо. Тръгна си още на обяд. Навън вече валеше сняг, мерцедесът му вече беше затрупан. Запали го и докато работи, го измете набързо. Беше студеничко, прозорците отвътре бяха потни. Потегли, точно тогава трафикът бе най-натоварен, повечето му колеги отиваха през обедната почивка до китайския ресторант в края на града с колите си. Имаше доста задръствания. Поне улиците бяха почистени, от сутринта до обяд бе много натрупало. А той бе толкова зает, че дори не забеляза. Дрън-дрън .. - телефонът му иззвъня.
- Марк, миличък, честит първи сняг! Ще минеш ли да ни посетиш? - беше майка му.
- Честит и на теб, майко. Разбира се, сега тръгвам от работа.
- Чакаме те, сине.
Майка му, баба му и двете му сестри живееха отделно в друга къща, а той сам в своята - която щеше да бъде за него и съпругата му.
Минаваше покрай училище, където имаше много пресичащи деца. Едно изскочи на платното, а Марк нямаше много време за реакция.
- Хей, внимавай, хлапе! - подвикна той, след като отвори за миг прозореца.
Добре, че поне натисна спирачката навреме.

Unstoppablє · 2012-12-24 11:32:43

Некст.

marleyandme · 2012-12-24 11:54:39

Некст.

#26 2012-12-19 20:20:24

Re: Кърваво було. [Завършена.]

#27 2012-12-20 13:28:45

Re: Кърваво було. [Завършена.]

#28 2012-12-20 13:31:43

Re: Кърваво було. [Завършена.]

#29 2012-12-20 13:51:35

Re: Кърваво було. [Завършена.]

#30 2012-12-20 19:15:50

Re: Кърваво було. [Завършена.]

#31 2012-12-21 14:42:18

Re: Кърваво було. [Завършена.]

#32 2012-12-21 17:12:02

Re: Кърваво було. [Завършена.]

#33 2012-12-21 17:18:00

Re: Кърваво було. [Завършена.]

#34 2012-12-21 19:06:35

Re: Кърваво було. [Завършена.]

#35 2012-12-21 19:23:36

Re: Кърваво було. [Завършена.]

#36 2012-12-22 10:46:32

Re: Кърваво було. [Завършена.]

#37 2012-12-22 14:08:07

Re: Кърваво було. [Завършена.]

#38 2012-12-22 14:34:30

Re: Кърваво було. [Завършена.]

#39 2012-12-22 15:04:55

Re: Кърваво було. [Завършена.]

#40 2012-12-22 15:09:28

Re: Кърваво було. [Завършена.]

#41 2012-12-22 21:43:25

Re: Кърваво було. [Завършена.]

#42 2012-12-23 12:25:18

Re: Кърваво було. [Завършена.]

#43 2012-12-23 13:05:03

Re: Кърваво було. [Завършена.]

#44 2012-12-23 18:29:58

Re: Кърваво було. [Завършена.]

#45 2012-12-23 19:59:45

Re: Кърваво було. [Завършена.]

#46 2012-12-23 22:20:19

Re: Кърваво було. [Завършена.]

#47 2012-12-24 11:19:02

Re: Кърваво було. [Завършена.]

#48 2012-12-24 11:20:42

Re: Кърваво було. [Завършена.]

#49 2012-12-24 11:32:43

Re: Кърваво було. [Завършена.]

#50 2012-12-24 11:54:39

Re: Кърваво було. [Завършена.]

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook