Художникът

lady_ss1 · 2012-11-27 19:49:01

Реших да пусна нова история. Заглавието е само временно, после мога да го сменя с друго.

Първа част

Колко е красив този талант - да бъдеш художник. Да можеш да рисуваш всяка една малка подробност, всяко нещо, което е оставило някакво впечатление у теб. Да го запаметиш не само в сърцето си, но и като образ. Образ, създаден от самия теб. Но някои художници не са известни, може и никога да не бъдат, но имат тази мечта. Искат да покажат пред света какво могат, да го видят всички. Не искат да бъдат незабелязани. Искат да се отличават. Има ги и такива художници, все още ги има. Един от тях съм аз - Алесия Балотели. Живея в Милано с двете си сестри - Лучия и Киара. От малка имам мечта - да стана известна с таланта си в рисуването. Отдавна зарязах училището. Не че не ми се учеше, а просто не намирах смисъл... В Милано училищата са скъпи, и ходят само най-богатите. Другите - по-бедните, се обучават у дома. Най-малката съм от трите сестри. Най-голямата ми сестра - Лучия, се старае да ми помага в рисуването. Да, тя също е добра в това. Наскоро с майка ми бяхме на нейна изложба във Венеция. Старая се покрай нея и аз да намажа нещо, за момента - не успявам. Винаги ме насърчава, но аз все още не съм звестна, а искам! Все ми казва "Не бързай, та ти си още на 16, има време, ще успееш!". Опитвам се да намирам по-малко смисъл в думите й, но ми звучат твърде невъзможни за мен. Другата ми сестра - Киара пък е пристрастена към музиката. Всеки с таланта си...
Както казах, живеем в Милано в малка къща на спокойно място. Сестрите ми са доста заети, но най-голямата от нас винаги намира време за мен. Най-вече ми преподава в рисуването. Обичам ги и двете. Майка ми винаги се е трепала от работа, за да може да живеем нормално. Е, горе-долу успяваме, но се чувствам незапълнена. Сякаш все още нещо ми липсва... и знам какво е.

***

- Алесия! - викна сестра ми.
- Идвам. - изкрещях в отговор.
Когато слязох по стълбите, се запътих към помещението за рисуване, откъдето крещеше и сестра ми. Отворих вратата.
- Алесия, какво е това червено петно върху картината? Казах ти го да го изсветлиш! Оправи го!
Тя беше доста строга, когато нещо не й се нравеше. Правейки го по сто пъти, докато не го направя добре, и не й се хареса. Малко прекалява, започвам да си мисля.
- Добре, добре, ще го оправя.
- Постарай се да е по-бързо, че трябва да почваш другата картина. - след което излезе от стаята и хлопна вратата.
Два часа работих трескаво над тази картина. Когато я приключих, я оставих да изсъхне, след което написах отзад с тънко писец "Залез над Неапол, А.Балотели, 23 юли, 1910". Оставих четката на мястото, и сложих картината при завършените.

nedi · 2012-11-27 19:51:19

Дай натам (arrow)

sunshine5383 · 2012-11-27 19:57:28

Защо спираш на най-интересното?

lady_ss1 · 2012-11-27 20:02:39

Защо спираш на най-интересното?

Кулминация се нарича.

Иначе благодаря и на двете ви!

Tania.† · 2012-11-27 20:08:40

Дай натам (arrow)

+1

bebche__:) · 2012-11-27 20:17:58

Некст

snow white_99 · 2012-11-27 22:54:10

Некст

unbroken. · 2012-11-28 14:30:22

Некст..

Unstoppablє · 2012-11-28 15:12:03

Дай натам (arrow)

lady_ss1 · 2012-11-28 17:56:52

Втора част

- Добра е, този път си се постарала доста. - само повтаряше сестра ми Лучия.
- Благодаря ти... сега да почвам ли нова или...?
Тя въздъхна.
- Не, почини си по-добре и после. Този път заслужаваш почивка. - след което излезе от стаята, отново.
Проснах се на земята, която май цялата беше в боя или поне засъхнала.... и не ми пукаше. Бях твърде изморена за каквато и да е физическа дейност. Рисувах твърде много, но трябваше. Трябваше да развивам таланта си, но понякога просто ми идваше твърде много.
Изнамерих отнякъде MP3 плеъра си и пуснах любимата си песен - Lego House. В Италия това слушаме обикновено, рядко италиански песни. Песента се въртеше, а аз бях вперила унил поглед през прозореца. Бях благодарна и се любувах на гледката си. Беше прекрасна. Необятна шир, с планина отсреща и тук-таме някой човек. Спокойство. Уютност. Това ми трябваше. От това се нуждаех. Блуждаещият ми поглед беше твърде зает, за да гледа на друго място, освен през прозореца. Даже не бях усетила кога песента беше спряла. Отдъхнах си. Взех ново платно и сложих по всеки цвят от маслената боя в палитрата. Сега трябваше да рисувам слънчогледи. Взех най-близката ваза. Имах късмет, че в нея имаше слънчогледи. Нямаше нужда да ходя до близката къща да искам назаем. Поех си дълбоко дъх и започнах да творя. Ръката ми дотолкова беше заякнала, че като взимах молив едва не го чупих с държането си. Дотолкова я бях развила, че рисувах с лекота и толкова бързо. Свиква се, да.
Изведнъж от съседната стая се чу силна музика.
Помислих си "Моцарт...". И отворих вратата и изкрещях:
- Киара, ако обичаш намали звука. Знам, че обичаш класическа музика, но аз искам тишина!
Последва няколко секундно мълчание от нейна страна, след което музиката намаля почти до края. Престара се, определено. Затворих вратата, седнах на стола и продължих. Като се замисля, живота ми беше доста скучен. Едва ли има друг човек като мен, който изцяло да се е отдал на таланта си. Готино е, но от една страна ти писва, монотонно е. Понякога ми се иска да имаше повече разнообразие. Приятели - почти нямах. Излизах рядко. Кажи речи само седях на един стол, не мърдах и рисувах. Имам чувството, че ще полудея. Обичах рисуването, истина е, но исках почивка. А за мен нямаше такава или поне рядко идваше. Седях заключена в една стая и неоткрита, непозната за света -аз, художника.

nedi · 2012-11-28 17:58:35

Некст

Unstoppablє · 2012-11-28 18:09:37

Некст.

sunshine5383 · 2012-11-28 18:50:25

Много ми харесва!!!

unbroken. · 2012-11-30 16:31:32

Много ми харесва.
Некст!

Call Again · 2012-11-30 17:51:26

Колко е красив този талант - да бъдеш художник. Да можеш да рисуваш всяка една малка подробност, всяко нещо, което е оставило някакво впечатление у теб. Да го запаметиш не само в сърцето си, но и като образ. Образ, създаден от самия теб. Но някои художници не са известни, може и никога да не бъдат, но имат тази мечта. Искат да покажат пред света какво могат, да го видят всички. Не искат да бъдат незабелязани. Искат да се отличават. Има ги и такива художници, все още ги има.

така е,наистина е така.сладваща част

lady_ss1 · 2012-11-30 18:45:17

Радвам се, че ви харесва! Малко ще се забавя със следваща част, поради ангажименти. Ще се постарая утре да пусна!

lady_ss1 · 2012-12-01 19:02:14

Трета част

Рисувах. Спуквах се от рисуване. Още не бях завършила слънчогледите. От някъде все още се носеше тиха класическа музика. Предполагах, че Киара я е пуснала, просто я намалила максимално, за да не ми пречи. Имах чувството, че сестра ми Лучия всеки момент ще дойде... и май познах.
- Как върви? - кресна тя.
- По полека, сестро. Ненормална си, изкара ми акъла. - дишах на пресекулки.
Тя клатеше глава.
- Не ми харесва. За Бога, Алесия, стегни се, дяволите да го вземат. Искаш да си известен художник, искаш да имаш някой ден своя изложба, но ако не се стараеш, няма как да стане, мила! Няма как!
Писна ми, прикипя ми.
- Стига си недоволствала, Лучия. давам всичко от себе си. Едва ли някой ден ще бъда като теб, едва ли, но се старая, полагам усилия! Виж го най-после. На мен ми идва твърде много пък само да рисувам. Да, искам, но това ме изморява психически. Искам малко почивка, а не такава от максимум половин час.
- Нямам думи, Сия, нямам думи. - каза тя, излезе от стаята и хлопна вратата.
- Ти не разбираш... - промълвих едва след като излезе - нищо не разбираш.
Седнах пред така вече познатия статив и продължих. Можех никога да не спра, никога.
- Да не забравиш, утре сме на изложба в Palazzo Reale. Изложбата ще е на художници от цял свят.
Не казах нищо. Не ми се говореше. Знаех, че нищо няма да постигна, ако не се трудя, но на сестра ми почти нищо не й се харесваше. Това беше прекалено. Понякога се взимаше за най-добрата художничка в семейството.
Забелязах, че платната ми са свършили. Трябваше да ходя да купя от книжарницата до нас. Взех пари и излязох, без сестрите ми да разберат.

Unstoppablє · 2012-12-01 19:52:51

Пускай некст.

imposible_** · 2012-12-01 20:51:36

некст (arrow)

Call Again · 2012-12-01 21:45:32

Следваща част ...

nedi · 2012-12-02 15:30:59

Продължавай. Некст

unbroken. · 2012-12-02 19:45:26

Некстт..

lady_ss1 · 2012-12-04 19:42:24

Четвърта част

Купих платно от книжарницата до нас. Реших да не се прибирам толкова бързо. Не ми се връщаше пак към старите задачи точно сега. Запътих се към една пейка, която беше разположена до река По. Живеех в Северната част на Италия, и времето почти винаги беше мрачно. Е, имаше и изключения, разбира се.
Седнах на влажната пейка, по която още си личаха капчиците дъжд. Наближаваше зима. Есента си отиваше. За мен разлика в сезоните почти нямаше. Лятото беше нормално - топло, слънчево, но аз го чувствах толкова студено. Може би, защото бях свикнала със студа. Рядко излизах и от нас.
Потънах в собствените си мисли. В мисли за себе си. Студения лек вятър развя косите ми, и те се лепнаха точно пред лицето ми, като че ли бягаха от него. Махах ги, но те пак заставаха там. Втренчих се в далечината.
После забелязах, че едно малко детенце, май беше момченце, беше седнало на студената трева, с "тъжна усмивка на лицето" и беше протегнало ръчичка към минаващите около него хора - просеше. Никой не се спираше. Никой не го забелязваше. Сякаш беше невидим. Беше невидим като мен. То искаше да има пари, пари, за да може да живее нормално, а аз исках да съм известен художник. Имахме може би едно общо нещо - и двамата имахме цел в живота. Само че неговата цел, беше решаваща за абсолютно целия му живот. А моята - не чак толкова, но пак беше важна, за мен. Бях виждала това момченце и преди. може би миналата година. Все седеше на същото място и просеше. Кметът на Милано, Джулиано Пизапия не правеше нищо по въпроса да осигури храна и дом на бедните. Жалко, наистина жалко.
Станах от мястото си, извадих няколко монети от джоба си и му ги подадох в изстиналата от студ ръка. Той ги прибра в скъсаното си джобче. Надявах се да не изпаднат.
- Grazie! - каза тихичко, а гласчето му едвам се чуваше.
Целият беше изстинал.
- Купи си топъл хляб и чай, дете. Ще се разболееш. - посъветвах го.
Той кимна с усмивка.
След това продължих по пътя си.

unbroken. · 2012-12-04 19:45:12

Некссст <333

nedi · 2012-12-04 20:05:25

Некст

#1 2012-11-27 19:49:01

Re: Художникът

#2 2012-11-27 19:51:19

Re: Художникът

#3 2012-11-27 19:57:28

Re: Художникът

#4 2012-11-27 20:02:39

Re: Художникът

#5 2012-11-27 20:08:40

Re: Художникът

#6 2012-11-27 20:17:58

Re: Художникът

#7 2012-11-27 22:54:10

Re: Художникът

#8 2012-11-28 14:30:22

Re: Художникът

#9 2012-11-28 15:12:03

Re: Художникът

#10 2012-11-28 17:56:52

Re: Художникът

#11 2012-11-28 17:58:35

Re: Художникът

#12 2012-11-28 18:09:37

Re: Художникът

#13 2012-11-28 18:50:25

Re: Художникът

#14 2012-11-30 16:31:32

Re: Художникът

#15 2012-11-30 17:51:26

Re: Художникът

#16 2012-11-30 18:45:17

Re: Художникът

#17 2012-12-01 19:02:14

Re: Художникът

#18 2012-12-01 19:52:51

Re: Художникът

#19 2012-12-01 20:51:36

Re: Художникът

#20 2012-12-01 21:45:32

Re: Художникът

#21 2012-12-02 15:30:59

Re: Художникът

#22 2012-12-02 19:45:26

Re: Художникът

#23 2012-12-04 19:42:24

Re: Художникът

#24 2012-12-04 19:45:12

Re: Художникът

#25 2012-12-04 20:05:25

Re: Художникът

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook