Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

Sissy~~ · 2012-10-29 17:40:56

Некст.

Billy_and_Tomy! · 2012-10-29 19:45:31

Некст.

miss_cute_kiss · 2012-10-29 22:49:36

Неееееекстт! <3

nedi · 2012-11-01 10:06:44

Глава 30

Качих се в таксито и казах адреса си на шофьора.
- Да, ако може спрете близо до площадката отпред, аз ще се оправя.
- Добре ли сте? - попита той.
- Надявам се.
Телефонът ми иззвъня.
- Мелиса, нали си добре?Защо не ме изчака?
- Не искам да виждам нито теб, нито глупавата компания..Оставете ме, не трябваше да ти вдигам. Не, не съм добре..
Затворих.
Прибрах се у дома, още с влизането се хвърлих в леглото си, не ми беше добре. Не заради удара, а за всичко, което се случи..
"Трябва да хапна нещо, нищо не си взех от шведската маса.."
Отворих хладилника. Един "Сникерс" щеше да свърши работа. Нагънах го веднага, след което включих лаптопа. И както винаги, щом заредях Google Chrome, за начална страница си бях сложила най-известния новинарски сайт в страната.
Най-отпред чета:
Ревностни изблици от страна на съпругата на Ерик Сийтън, заби чаша в главата на банкерка от екипа му. Известната мутра флиртувал без никакви притеснения, което накарало съпругата му да реагира така остро. Пострадалата няма сериозни наранявания, засега остава анонимна. Източник : Thelatestnews.en
Беше 01:13, още на следващия ден щях да подам оставка, след което щях да напусна страната. Обадих се до летището/работи денонощно и приемат обаждания по всяко време/:
- Здравейте.
- Bristol Airport.Кажете.

/От всички големи градове в Англия, Бристъл изглежда най-добре и затова избрах там да се развиват действията, т.е героите са от Англия./

- Изключително съжалявам, че се обаждам по това време, но е спешно.
- Няма проблем, как мога да помогна? - попита весел мъжки глас от другата страна.
- Има ли свободни полети до Амстердам утре сутринта?
- Съжалявам, няма свободни места. Единствените свободни са за Вашингтон и Бостън.
- Благодаря.
Облякох се и стигнах до летището. Взех билет до Вашингтон.
Докато се усетих вече стана 04:00, не бях мигнала. Полетът беше от 06:30
Замислих се за банката, не исках да ходя там изобщо..Стигнах, бяха отворили.
Започнах да тършувам за личните документи, които бях оставила там, взех всичко свое, напуснах поста..Шефът дали разбра изобщо, него го нямаше.
Върнах се у дома и си събрах багажа. Телефонът ми звънна.
- Здравей. - и Брад се сети за мен.
- Здрасти.
- Не спиш ли?
- Не, няма да мога да мигна. Заминавам. - не ми се искаше да го кажа, но трябваше.
- Как така? Защо? - той бе учуден.
- Какво да правя в Англия? Цял Бристъл да ме коментира ли? Не напускам страната за това, а защото нямам място тук..Нищо не успях да изградя през живота си, нищо.
- Не си тръгвай, моля те.
- И защо? Имам ли причини да остана?
- Ако оставя Ребека, ще останеш ли?

Unstoppablє · 2012-11-01 11:02:59

Некст.

miss_cute_kiss · 2012-11-01 14:24:23

Неееееекстт! <3

nedi · 2012-11-03 13:01:12

Глава 31

- Късно е.Не съм те молила да ме спираш, няма какво да направиш повече.
- Значи окончателно си решена да заминеш?
- Да. - бях много решителна.
- Е, няма да мога да те изпратя, но ти пожелавам всичко най-хубаво. На добър час!
- Благодаря, Брад. Бъди щастлив!
Сбогувахме се и затворих. От очите ми покапаха сълзи, не можех да се спра 5 минути..Беше ми мъчно, сякаш няма да се видим повече, сякаш идваше края на света.
По-късно се обади Найджъл, вече бях опаковала напълно багажа си.
- Мелиса, не можеш да заминеш..Не заминавай, какво ще правя без сестра си?
- Никой няма нужда от мен, Найджъл. Чувствам се безполезна, нищо не съм постигнала тук.Ще заживея наново в САЩ. Там никой не знае историята ми, никой не ме познава..
- От колко часа ти е полета?
- От 06:30, не ме спирай..
- Ще дойда да те изпратя, кой знае кога пак ще се видим..
- Стига Найджъл, не отивам в ада. Ще ми идваш на гости, ще се обаждаш и ще чатим.
- Кога трябва да си на летището?
- 06:00, нямам много време. Затварям.
Затворих, преоблякох се, беше по-хладно навън. Бях с дънки и дълъг блузон. Оправих си грима.
Апартаментът светеше, сякаш преди никой не е живял там. Нарочно не го продадох - за да има къде да остана, в случай, че се върна. Макар, че не планувах такова нещо.
Приготвих всички документи, задграничен паспорт, всякакви сертификати, стипендии и куп подобни лични документи.
Взех трите куфара и ги изнесох в коридора. Бях взела това, което ще ми бъде най-нужно - телефонът, лаптопът, дрехи, козметики и всички обувки.
Готова да изляза, обух ботите и сивото палто. Сложих шала и си пооправих косата, сресах я и се парфюмирах.
Върнах се отново, за да проверя дали всичко е наред, дали всичко е изгасено, и не на последно място - да погледна всичко за последен път..тази година.
Очите ми бяха пълни със сълзи, макар да нямаше съществена причина. Беше ми много тежко, но въпреки това се държах. Отворих вратата, изнесох всичко и заключих.
Преди стълбите се шашнах.
- Хах, заминаваме ли, а? - Майкъл намери кога да се върне.
- Махни се, направи ми път, махай се!! Нещастник, махни се, казах..
Като някакъв таласъм се върна отново в живота ми. Хвана ме и ме притисна в стената.
- Няма да избягаш лесно.. - задушаваше ме.
Точно когато беше на косъм да ме удуши двама полицая се стрелнаха отгоре. Бързо го арестуваха.
- Мелиса Дънст, Вие ли сте? - попита ме единият полицай.
- Аз съм, да.
- Въпросният Майкъл, който Ви е бивш съпруг, се оказа жив. Има дълго досие и ще има дословна присъда. Благодарим.
- Няма за какво да благодарите.Аз благодаря! - казах и слязох с асансьора, успокоена.
Взех такси и натоварих багажа, вече беше 06:55, когато пристигнах на летището, Найджъл още го нямаше.

Billy_and_Tomy! · 2012-11-03 18:43:38

Ощеее!!! Само да питам,как така полетът и е в 6:30, а пък тя като е стигнала там е вече 06:55? Демек полета ли си е изпуснала или?

imposible_** · 2012-11-03 18:52:41

omg... прочетох историята ти на един дъх... мн е хубава пусни по-бързо некст нямам търпение

nedi · 2012-11-03 19:10:49

Ощеее!!! Само да питам,как така полетът и е в 6:30, а пък тя като е стигнала там е вече 06:55? Демек полета ли си е изпуснала или?

Опа, объркала съм се. 05:55 е.

omg... прочетох историята ти на един дъх... мн е хубава пусни по-бързо некст нямам търпение

Много се радвам, че ти е харесала

nedi · 2012-11-03 19:12:33

Глава 32

Когато пристигнах шофьорът ми помогна и свали багажа от багажника.
- Благодаря. Всичко хубаво! - казах.
- Няма защо.Подобно. - отвърна той и потегли.
Малко преди да вляза в самата сграда видях, че до входа седи стара жена, която продава цветя. Приближих се и поздравих.
- Бих искала две червени рози, моля.
- 4 долара.
Докато си вадех портмонето, един висок мъж с дълго черно палто и сиво-пепелява коса влетя в сградата на летището. Беше Найджъл.
- Заповядай, дете. Дано зарадваш някого! - усмихна се продавачката и ми подаде двете най-хубави рози.
- Благодаря. - усмихнах се горчиво.
Хванах отново трите куфара с усилия и влязох. Найджъл ме чакаше точно при лентата за багаж. Оставих багажа на земята и го прегърнах.
- Съжалявам за всичко! - каза той.
- Не съжалявай, няма смисъл. Минало е.
- Как е главата ти?
- Махнах превръзката, добре съм. Нищо ми няма! - опитах се да го успокоя.
- Моля те, не заминавай! Имаш време да се откажеш!
- Не мога Найджъл, искам да се преустроя далеч.
- Ще ти идвам на гости редовно.
Усмихнах се и му подадох розите.
- Виж, нямах време да отида на гробищата, да посетя гробовете на майка и татко. Моля те, остави розите, на всеки гроб по една.
Той ги пое.
- Не се тревожи.
Отново го прегърнах, сякаш нямаше да го видя, никога. Толкова силно, че не исках да го пускам. Брат ми, Найджъл, скъпият ми батко, който винаги е бил до мен..Сега трябва да се разделим.
- Съжалявам, че те оставям, батко! - вече не можех да си сдържам сълзите.
Той не отговори, и неговите очи бяха пълни със сълзи.
Трябваше да тръгвам, привикаха всички за този полет. Оставих багажа на лентата, прегърнахме се наистина за последно. Минах през контрола за билета, и поех по коридора за самолета. Преди да се изгубя от погледа на Найджъл се обърнах за последно, след което от очите ми капнаха две сълзи. Обърнах се и продължих..

Следва кратка пауза. От 10 ноември продължаваме отново. Ще има нови глави, но НЯМА да е друг сезон, този сезон продължава до края изобщо.. Общо историята планувам да е около 50 глави . Пълна съм с идеи, очаквайте!
И благодаря на всички !

imposible_** · 2012-11-03 20:20:01

жалко че спираш да пишеш за 1 седмица но с нетърпение ще чакам новите части и други твои истории

Unstoppablє · 2012-11-04 06:14:17

Очаквам с нетърпение новите части.

Billy_and_Tomy! · 2012-11-04 08:04:26

Очаквам с нетърпение новите части.

sunshinee™ · 2012-11-04 12:34:30

Харесва ми. Давай натам.

miss_cute_kiss · 2012-11-04 17:58:03

Некст! <333

Лuглuчка { } · 2012-11-04 18:50:39

Много ми харесва. Интересно е, ще чакам продължение!

nedi · 2012-11-06 19:53:36

Глава 33

"Моля, всички пътници на борда ... бля бля ... "" - направо се отегчих да слушам стюардесата. Мястото ми беше добро, но и да не беше .. не ми пречеше.
Изключих си телефона, по-скоро звука му и се облегнах, опитах се да се успокоя. Седем часа път, не беше много. Найджъл от време навреме пращаше по някой смс "Какво правиш?" "Кога пристигаш", а аз криейки се го четях и отговарях.

/Мелиса няма как да знае какво се случва при другите. Тук започва от гледната точка на Брад:/

След бурна/просто всички са изморени, не е друго ;Д/ нощ, се събудих към 08:10. Все още бях изморен, нямах сили да натисна по сензорния екран, за да видя поне колко е часът .. Добре, мислех да звънна на Мелиса, но се усетих, че тя не може да говори. Станах, Ребека спеше на леглото до мен още с роклята от вчера. Явно като сме се върнали, сме се натръшкали изморени. Взех си душ, и излязох на джогинг в парка. Бях ли пиян, не бях ли .. Главата ми тежеше, но бях на себе си. Навън валеше, добре де, пръскаше. Поредния скапан есенен ден ...Нямах какво да правя у дома, затова излязох..Беше хладно, а аз се чувствах като разстрелян, нямах желание за нищо.

Тази глава е по-кратка.

miss_cute_kiss · 2012-11-06 19:59:56

Е..много малко..Нищо! НЕКСТ?!

imposible_** · 2012-11-07 19:28:37

некст

Unstoppablє · 2012-11-08 07:43:19

Некст.

Billy_and_Tomy! · 2012-11-08 12:28:22

Некст.

nedi · 2012-11-08 16:16:41

Хайде сега повечко 8-|

Глава 34

Телефонът иззвъня.
- Брад, къде си? - Ребека.
- Тичам, защо?
- Ами питам, не те открих до мен. Току-що намерих нещо във Фейсбук, за което искам да поговорим.
- По-късно. Мелиса е заминала.
- Така ли? Не си в настроение заради нея, нали?
- Защо мислиш така?
- Знам, че не за по телефона, но ще ти кажа..Разбрах всичко, точно за това исках да говорим. Някога сте били заедно, прегледах стената на Мелиса, били сте обвързани малко преди да се запознаем, нали?! Още я обичаш, постоянно мислиш за нея..Аз те обичам по дяволите, кога ще ме обикнеш както нея..кога ще я забравиш?! - държеше тон.
Искаше да каже още нещо, но затворих. Не исках да я слушам. Нямаше право да иска това от мен - да съм я заобичал .. Не стига, че нарочно простих изневярата, ами и това...
Не спирах да тичам с настроение до нулата. Минах покрай банката, в която работеше Мелиса до последно. Вече нямаше да я виждам след смяна, нито щях да я срещам някъде из града. А ако отидех до апартамента и, вечно никой нямаше да отваря..Всичко бе празно, само аз щях да стоя и да чакам.

/От името на Мелиса:/
Изминаха около почти 3 часа, от както излетях.
Погледнех ли през прозореца - имаше само мъгла, или гъсти облаци. Нищо не се виждаше, само от време навреме океана, над който летяхме. Когато имаше ясна гледка надолу, не смеех да погледна, хващаше ме страх. Предпочитах, ако случайно самолетът се разбие, да падна в пламъци от огън, отколкото във вода. Не можех да плувам .. Дотук за гледката, какво да кажа, освен, че ми бе скучно. Половината от пътниците спяха, другата половина четяха вестници, нямаше с кого да продумам. Станах да се поразтъпча и отидох до тоалетната. Измих си лицето, главата ми се въртеше.Едната стюардеса влезе да си изплакне лицето, също, поне разведри обстановката, и разменихме няколко думи.
- Зле ли Ви е? - тя ме попита.
- Не, добре съм. Благодаря.
- Хубаво, защото на мен често ми става зле. Дано не излезе нещо, вчера бях на купон..Нали знаете. Когато пътувам много ме боли глава, при мен хапчета не действат. - тя се усмихна.
- Не знам как бих могла да помогна.
- Няма нищо. Ще се опитам да поспя.
- Още колко време остава? - попитах.
- Около 3-4 часа.
- Благодаря. - усмихнах се и се върнах на мястото си.

Billy_and_Tomy! · 2012-11-08 16:30:13

Още още ощееее!!! Пусни го тази вечееер ако можеее!!

Unstoppablє · 2012-11-08 16:34:52

Некст.

#51 2012-10-29 17:40:56

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#52 2012-10-29 19:45:31

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#53 2012-10-29 22:49:36

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#54 2012-11-01 10:06:44

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#55 2012-11-01 11:02:59

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#56 2012-11-01 14:24:23

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#57 2012-11-03 13:01:12

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#58 2012-11-03 18:43:38

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#59 2012-11-03 18:52:41

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#60 2012-11-03 19:10:49

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#61 2012-11-03 19:12:33

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#62 2012-11-03 20:20:01

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#63 2012-11-04 06:14:17

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#64 2012-11-04 08:04:26

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#65 2012-11-04 12:34:30

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#66 2012-11-04 17:58:03

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#67 2012-11-04 18:50:39

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#68 2012-11-06 19:53:36

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#69 2012-11-06 19:59:56

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#70 2012-11-07 19:28:37

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#71 2012-11-08 07:43:19

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#72 2012-11-08 12:28:22

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#73 2012-11-08 16:16:41

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#74 2012-11-08 16:30:13

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#75 2012-11-08 16:34:52

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook