No name.. -ново име.

Hrisi. S. H · 2012-10-15 16:16:49

Една нова история, надявам се да ви хареса!
Ще очаквам всеки да си каже мнението и ще го уважа независимо какво е то.
Приятно четене!

Отново стоя тук. Място където има маса и два стола. Има четири стени, а едната от тях е огромно огледало, през което ме виждат и чуват. Мислеха си, че не знам, но толкова пъти съм бил тук, че вече знаех, всяка тяхна стъпка. Знаех какво правят и как. Гледаха ме, наблюдаваха ме, опитваха да ме разгадаят под лупа. Стените бяха бели, сякаш бях в лудница. Стоях на масата не помръдвайки се. Бях подпрял ръцете си на нея, гледайки в една точка. Знаех, че стоят там и чакат да направя едно движение. Винаги идваше да ме разпитва различен, но за мен бяха еднакви. Сякаш си мислеха, че това, че са различни, прави и действията им различни, но това далеч не беше така. За мен бяха един същи човек, в различни форми.
***

-Отиди при него!- заповяда един от полицаите зад онова стъкло. Те виждаха човека в онази стая, но той не ги виждаше.
-Добре!- отговори един от хората вътре и излезе през вратата. Другите останаха да гледат, очакваха дума и действие от човека.
***

Стоях там сам, но изведнъж усетих вратата да се отваря. Ето поредното тях движение. Знаех, че скоро ще пратят някой, който да дойде, за да ми прави компания. Проследих с поглед всяко движение на онази жена, която влезе през вратата. Бе висока, с черни токчета, бе облечена в черна пола, която беше до талията, а в нея бе запасана бяла риза, над ризата бе облякла черно сако. Не бе много слаба, но не беше и дебела. Имаше форми за които всяка жена си мечтаеше и форми, по които всеки мъж би си паднал. Косата й бе вързана на кок, изглеждаше строга, но много красива. Отново не правех движение с тялото си, единствено с очите си я следях. Очите й бяха шоколадов цвят. Ако се загледаш в тях може би, би се изгубил някъде из дълбините, би забравил и би и простил. Би паднал толкова, че едва ли би се издигнал. Тя не говореше, само разхождаше тялото си наляво и надясно срещу мен. Не я изпусках дори за миг от погледа си.
-Няма ли да седнете?- попитах аз, размърдвайки устните си. Мислих, че ще се засмее, но не. Тя дори и не помръдна устните си. Замълчах, както беше досега. Не я бях виждал досега. Явно бе нова, все още начинаеща и предсказуема. Щеше да е лесно. Изведнъж тя седна стола срещу мен и кръстоса крака. Извади една кутия цигари от сутиена си, след което и запалка. Бавно извади една цигара и я запали. Бутна ги към мен, погледнах кутията и отново погледнах дамата пред себе си. Дръпна няколко пъти от цигарата и издиша целия дим върху мен. Преглътнах тежко и отново не казах дума, макар, че тя очакваше да възразя.
-Не ти се говори, а?- попита тя, очаквайки отговора ми, но така й не го получи. Стана бавно от стола и дойде до мен. Погледна ме и се засмя, след което стана сериозна и ме удари. Отново не издадох звук, я те дръпна отново от цигарата. Имаше доста силен шамар, явно доста добре са я обучили. Отново издиша дима върху мен, явно и харесваше да го прави.
***
-Защо не говори? –ядоса се началника и се развика, но дамата и онази човек, не можеха да го чуят. –Искам да говори! Не ми трябва само тялом, искам думите му, искам да разгадаете мислите му!- крещеше той.
-Знаете, че е трудно да направим каквото и да е било. Все пак той не е за пръв път тук. Познавате го!- рече друг от хората в стаята зад огледалото.
-Знам и всеки път ни лъже, но не и този път. Тази дама трябва да извади най- съкровените му тайни, пред нея би си казал и майчиното мляко!- викаше той ядосан.
-Господине какво ще правим? Там е от два дни, не е казал нищо, дори не е помръднал. Вижте го!- посочи мъжа на стола. –Дори, когато жената издишва дима в лицето му не казва нищо.- каза човека и чакаше отговора на началника.
-Не ме интересува, ще говори!- каза и отново зачакаха всички да чуят думите.
***

-Е, ще говориш или не?- попита дамата до мен. Нямах намерение да говоря. Знаех, че мълчанието ми я изнервя и скоро щеше да се откаже, или поне така си мислех. Тя се засмя.
-Знам какво правиш, няма да помогне. Търпелива съм, имам доста време! Кажи сега каквото знаеш за „Неуловимия” и може да отървеше няколко годинки, мога да смекча присъдата ти, само трябва да ми сътрудничиш.- каза тя и зачака отговора. –Виж, може дори да запалиш цигара, за да се почувстваш по уютно.- подаде ми кутията заедно със запалката, а аз леко несигурно извадих една цигара и я запалих. Подадох й я обратно и дръпнах няколко пъти от цигарата, след което издишах.
-Не знам почти нищо за него!- отговорих аз.
-Как така не знаеш, работиш за него?
-Отдавна спрях! Сега имам частен малък бизнес.- отговорих аз.
-Какъв е той?- попита ме тя, не ми харесваше да говоря, но трябваше...

Incredible* · 2012-10-15 16:24:28

Стана ми много интересно. Некст. 8-|

cool c · 2012-10-15 16:46:51

И на мен ми стана интересно. Много е добро. На мнението на Incredible* съм: "Некст 8-| "

bebche__:) · 2012-10-15 18:49:53

Стана ми много интересно. Некст. 8-|

Hrisi. S. H · 2012-10-16 16:12:31

Радвам се, че Ви е станала интересна!
Може би утре ще пусна следващата част!

Hrisi. S. H · 2012-10-18 15:09:08

Заповядайте!
Дано тази да има повече мнения.
2-ра част!

-Имам малък бар. Все още не се е развил, но работя по въпроса.- отговорих аз и я погледнах в очите. Погледна ме леко съмнително, сякаш би ме накарала да говоря, но едва ли щеше да успее, колкото и секси да бе, не можеше да ме накара да кажа много. Дори образа на изкусителка, който се опитваше да преложи дамата не успя да ме накара да говоря много, казвах само това, което ме питаше.
-Как би доказал това?
-Лесно! Например, като те заведа там?- нямаше емоция по лицето ми. Дръпнах отново от цигарата, а тя не отделяше поглед от мен.
***

-Не трябва да се съгласява, той ще я подведе!- ядоса се началника. Един от полицаите го погледна, но не каза нищо.
-Но, шефе без него няма как да намерим бара!- каза друг от стоящите в онази стая зад огледалото. Началника определно не знаеше какво да прави, за това просто остана да гледа премисляйки всичко.
***

-Добре. Ще отидем!- каза тя загасяйки цигара на масата със смръзяващ поглед. В ума ми минаваха всякакви мисли. Как може едно такова нежно същество, като тази дама, да бъде такава. Явно имах друга представа за жени. Винаги съм мислил, че те са създадени да бъдат закриляни, а в замяна на това да дават любов, но тя разби всяка представа, която бях изградил и имах.
Видях я как напусна стаята, а аз изпуших цигарата и я загасих в масата. Отново застанах в онази позиция. Не движещ се, не говорейки, само мигах и дишах. Това бяха единствените движения, които онези зад стъклото виждаха.
***

Жената влезе в стаята и всички погледни бяха върху нея. Всички мълчаха. Единствено началника започна да говори, всъщност не говореше, а викаше.
-Полудя ли?!- попита ядосан човекът. Тя замълча и погледна мъжа на масата.
-Без да отидеш до бара, ти си с вързани ръце!- рече тя и тръгна към вратата.
-Не можеш да вземаш решения сама, тук командвам аз!- извика той.
-Браво!- засмя се тя. –Командвай тях, мен не можеш, дори и да си ми началник!- каза тя и излезе с усмивка от стаята, а бесният мъж се развика на всички останали в стаята. Определено не можеше да контролира дамата, сякаш тя знаеше нещо за него. Сякаш картите бяха в нейните ръце и играта щеше да се играе по нейните правила. Началникът, онзи изнервен мъж бе стигнал трудно до тази позиция, явно определено не можеше да рискува с дамата. След като се навика на антуража си, млъкна и напусна стаята...

Incredible* · 2012-10-21 07:50:48

Още.

Hrisi. S. H · 2012-10-28 14:17:57

Надявам се да ви хареса на малкото читатели, които има. Надявам се не съм Ви разочаровала.
Приятно четене!

3-та част.

-Какво по дяволите правиш?- вървеше след нея началника.
-Това, което сметна за добре.- отговори дамата продължаваща да върви.
Денят завърши и нощта се спусна над града, а човекът още стоеше в онази стая. В нея нямаше нито нощ, нито ден. Сутринта дойде и всички отново бяха по работните си места.
***

Изведоха ме рано сутринта от онази стая, сложиха ми белезници и ме накараха да чакам онази дама от вчера. Изведнъж тя влезе, още по привлекателна от предния ден. Двама полицаи стояха от двете ми страни. Отвориха се решетките.
-Добро утро!- поздрави тя. –Махнете му белезниците!- заповяда на онези двамата и веднага ги откопчаха. –Хайде, отиваме на разходка!- каза тя и тръгна напред, а аз след нея. Минах ме през още няколко полицаи, стигнахме изходната врата. Мълчахме докато чакахме да се отвори вратата и да излезем. След излязохме се качих ме в колата й. –Ще се наложи да ми бъдеш навигатор!- каза тя и потеглихме с колата.
Бяхме на половината път към бара, когато спря колата. Започнах да пляскам с ръце.
-Браво!- плясках и се смеех. –Невероятна си!- продължавах да я аплодирам. –Ела тук!- усмихнах се и я целунах. –Всеки мъж би си мечтал за такава жена!- отново се смеех.
-Благодаря!- засмя се тя.
-Е, сега какво ще правим?- попита ме, а аз се огледах, след което я погледнах. Имах малък план, но все още не бе сигурен и добър.
-Ще поиграем малко! Ще играем по техните правила, като бавно ги променяме в наша полза.- отвърнах аз и изчаках да каже какво мисли.
-Добре!-съгласи се тя и запали колата, като тръгнахме към бара.
През целия път измислях плана в главата си, но все още имаше неща, които трябваше да измисля. Пристигнахме и влязохме вътре.
-Имаш ли някакви документи за бара. –попита тя и седна на дивана в кабинета ми, който бе в една задна стаичка, която имаше бара.
-Да. –запалихме по цигара.
-Ще ми ги дадеш, а аз ще се погрижа за тях. –каза тя и издиша дима, който бе дръпнала. Беше добре да съм в онзи кабинет. Чувствах се като у дома си.
-Искам да държиш настрана началника, прекалено е умен.
-Заела съм се с него!- отговори тя и се засмя самодоволно. Останахме на спокойствие за малко само аз и тя и никакви стъкла, през които да ме следят...

goo50chang · 2012-10-28 14:20:44

Пристигнахме и влязохме вътре.
-Имаш ли някакви документи за бара. –попита тя и седна на дивана в кабинета ми, който бе в една задна стаичка, която имаше бара.
-Да. –запалихме по цигара.
this flat terrain is a lengthy dot I actually aapproaching, it is Armani AR1403 keep an eye ones. now, the father promised ME, as well as alleged recess give perform pending the holidays to gain it, plus gave it to me. college soul natural reflect on with the intention of my parentage a lot of grant sprayer endow with to hold what did you say? watch, excluding the veracity to the watch is not priceless, oh, as long as a few hundred dollars on it, while also natural, which is why I would store the skill to bellow my look after to back up me arrangement AR1424 rows.the reason is to facilitate
-Ще ми ги дадеш, а аз ще се погрижа за тях. –каза тя и издиша дима, който бе дръпнала. Беше добре да съм в онзи кабинет. Чувствах се като у дома си.
-Искам да държиш настрана началника, прекалено е умен.
-Заела съм се с него!- отговори тя и се засмя самодоволно. Останахме на спокойствие за малко само аз и тя и никакви стъкла, през които да ме следят...

Incredible* · 2012-10-28 14:21:07

Оо,колкото се може,по бързо да има следваща част.

Sissy~~ · 2012-10-28 16:25:37

Некстт

Hrisi. S. H · 2012-11-01 15:19:31

Пускам и тази, но ако отново няма мнения, ще спра историята.
Извинявам се на тези, които я четяха.

4-та част.

-Ще трябва да те върнем обратно на онова място!- каза тя и се изправи, след което дойде до бюрото ми.
-Трябва да ми издействаш освобождение.- отидох до нея и я погалих жено по лицето. Усмихнах се и я целунах.
-Още днес вечерта, ще си отново тук!- усмихна се и ме целуна.
***

След около час отново тръгнахме и се върнахме там от където дойдохме. Щом наближихме веднага всяка една емоция от нас двамата изчезна. Отново онези студени лица. Отново безчувствени, както напуснахме. Бяхме добри актьори.
Отвориха се онези големи врати и влязохме вътре, а там ни посрещна началника. Гледаше ме докато не се приближихме до него, тогава погледна в дамата и студено поглеждайки ме изрече.
-Чакам те в офиса си!- обърна се, но усети, че тя не тръгна след него, а той се спря леко извърна глава към нас и повиши тон.
-Веднага!- заповяда той, а тя погледна един от антуража на началника и тръгна след него, а те отново ме закопчаха.
***

-Искам пълен доклад. Искам описание на бара. Искам всеки малък детайл. –каза той и седна на стола зад бюрото си.
-Заповядай!- подаде му един документ.
-Какво е това?- дръпна го от ръцете й, а тя бавно отиде до него.
-Не е нужно да бъдеш толкова груб!- каза тя и оправи ризата му, намигна му и прехапа устната си, а той я погледна и обърна веднага внимание на документа.
-Мисля, че сега след като имаш документа трябва да го пуснеш да си върви! Все пак бара съществува.- каза тя, очаквайки отговора му.
-Не мога да го пусна просто така!- отговори той.
-Можеш, не можеш да го задържаш. Нямаш нищо срещу него. – отвърна настървено дамата.
-Дори и така, той ще остане, ясен ли съм?
-Не, но аз мога да бъда по ясна.- отговори самодоволно жената.
-Защо се застъпваш за него?- попита я той.
-Защо ли? Защото губим времето си с тоя тук, вместо да търсим главния.
-Този тук, може да ни заведе при него!
-Не може, аз бях тази която отиде в бара, освободи го!- каза тя и излезе с гръм и трясък от кабинета. Мъжа остана замислен на бюрото си, но ядосан, дамата го заплашваше във всеки един момент, и по всяко време можеше да съсипе всичко, което е градил с времето. Нямаше друг избор освен да играе по нейните правила...

Incredible* · 2012-11-03 22:16:56

Дано да има някакъв интересно. Аз си оставам с надеждата,некст. (y)

#1 2012-10-15 16:16:49

Re: No name.. -ново име.

#2 2012-10-15 16:24:28

Re: No name.. -ново име.

#3 2012-10-15 16:46:51

Re: No name.. -ново име.

#4 2012-10-15 18:49:53

Re: No name.. -ново име.

#5 2012-10-16 16:12:31

Re: No name.. -ново име.

#6 2012-10-18 15:09:08

Re: No name.. -ново име.

#7 2012-10-21 07:50:48

Re: No name.. -ново име.

#8 2012-10-28 14:17:57

Re: No name.. -ново име.

#9 2012-10-28 14:20:44

Re: No name.. -ново име.

#10 2012-10-28 14:21:07

Re: No name.. -ново име.

#11 2012-10-28 16:25:37

Re: No name.. -ново име.

#12 2012-11-01 15:19:31

Re: No name.. -ново име.

#13 2012-11-03 22:16:56

Re: No name.. -ново име.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook