Една истинска любов...

Нелии... · 2012-10-16 20:49:08

Хмм.. аз реших отново да се опитам да напиша нещо, не знам колко е сполучливо, но все пак.. Нищо не губя ако опитам.. E, надявам се да ви хареса.

ЧАСТ 1

- Сандра, готова ли си най- сетне? Извика майка й от долния етаж.
Тя бе красива, но беше с ужасен характер и точно това бе причината да се разведе с Едуард- бащата на Алесандра, а сега и от нея искаше да се отърве, но на Сандра не й беше мъчно, напротив дори се радваше, че веднъж за винаги ще се премести при баща си… Ооо.. от кога чакаше този момент… не можеше повече да я понася, не че толкова често се виждаха, но не можеше да понася мисълта, че е в една къща с тази уличница. Някой би се възмутил, ако разбере по какъв начин Сандра мисли за майка си, но тя бе точно това- една уличница. Всяка вечер водеше различни костюмарчета в къщи… Това бе и една от причините поради които Алесандра искаше да се махне от тук. Тя хвърли последен бегъл поглед на стаята си и слезе по стълбата.
- Еее… най- сетне, побързай, защото след около час- два имам среща с Дейв, а все още не съм решила какво да облека…
- Добре де, тук съм… да тръгваме..
През целия път майка й дрънкаше глупости и се оплакваше: Дейв това, Дейв онова… Дейв това направи… Дейв онова направи… Дейв, Дейв, Дейв… Накрая Алесандра не издържа и каза с тих и спокоен глас:
- Мамо, млъкни…- но тя продължаваше да говори, говори, говори и не преставаше…- Мамо!- извика тя и Виктория отби, обърна се и каза:
- Да? И престани да се мръщиш, ще получиш бръчки…
- Офф…За бога млъкни!
- Какво пак казах? Винаги се цупиш каквото и да кажа, каквото и да направя винаги си недоволна… Омръзна ми от теб… Най-После ще отидеш при онзи мухльо баща ти и ще се отърва от теб…
- Нали мамо? Точно това си искала цял живот да се отървеш от мен..
- О, не миличка… Не исках това да кажа…
- Много добре знам какво искаше да кажеш и престани с този цирк- знам всичко и то много отдавна…
- К-какво… за какво говориш?
- За аборта и че татко те е спрял в последния момент. Когато съм била бебе и отказвала да ме кърмиш с думите „Това дете ще съсипе гърдите ми по този начин…”- та заради това за малко не съм умряла, а след това и сиропиталището… да продължавам ли?
- О, боже от къде научи всичко това?
- Намери се от къде да науча, а сега карай…
Майка й се обърна, закопча си колана и продължиха пътя си. След около 2 часа вече бяха пред къщата на баща й, а по пътя двете не си казаха дори дума. Сандра взе двата куфара намиращи се в багажника и единственото което й каза бе:
- До виждане, мамо…
Обърна се и се изкачи по стълбите, започна да търси ключа в чантата си, но вратата се отвори…
- Алесандра!
- Татко…- той я хвана и я завъртя- Оо… татко, колко много ми липсваше…
- И ти на мен момичето ми… Чакай да те видя… Колко много си пораснала само…
- А ти си все същия красавец- каза тя и го целуна по бузата.
- Е, да влизаме…
„Най- после при тате… От колко време само не сме се виждали две или три години, но той си е все същия какъвто го помня…” Той беше със сини очи, черна късо подстригана коса и мускулесто тяло…
Едуард я заведе в новата й стая, която беше прекрасна- боядисана в небесно син цвят /любимия й/, голямо легло, гардероб /също доста голям/, бюро на което стоеше един лаптоп, от едната страна на леглото имаше нощно шкафче, а от другата една малка масичка върху която имаше ваза с красиви полски цветя... Имаше и голяма тераса на която имаше маса със два стола, няколко саксии с петунии, карамфили и други красиви цветя, и...
- Ахх.. кученце!- тя се доближи и го погали, баща й стоеше зад нея и й се радваше- Чие е ?
- Твое...
- Мое!- извика радостно тя.
- Как ще се казва?
- Спайк- каза Сандра без да се замисля много- много.
- Страхотно!- баща й взе сивото кученце в ръце и каза- Е, тогава ние със Спайки ще те оставим да си оправиш багажа и да се изкъпеш, ако искаш. Банята е ето там- каза той сочейки една врата, която преди това не бе забелязала, малко по- нататък от нея имаше една много красива картина...- Дядо ти я е рисувал...- каза баща й.
- Наистина? Много е красива... Не знаех, че е можел да рисува...
- Има и още, но са в кабинета ми ще ти ги покажа някой ден, ако искаш разбира се...
- Да, да.. разбира се, че искам...
- Добре тогава... сега ще те оставя на спокойствие... До скоро.
- До скоро...
Алесандра, бе толкова щастлива, а и тук беше меко казано страхотно, за първи път от доста дълго време бе истински щастлива... Е, сега предстоеше скучната част- подреждането на багажа. Добре, че беше взела само летните си дрехи, защото щеше да полудее докато подреди всичко.

marleyandme · 2012-10-17 11:32:13

Мен ме заинтригува много, некст.

dynda2 · 2012-10-17 12:53:40

ннекстт

myra_tri0 · 2012-10-17 13:06:07

определено искам да видя следващата част

miikи маLs . · 2012-10-17 13:48:01

Мен ме заинтригува много, некст.

Нелии... · 2012-10-17 22:01:42

Много ви благодаря за тези коментари, нямате си представа колко много ме зарадвахте! Също така се радвам, че ви харесва... Ако има нещо което не е както трябва, кажете ми за да мога да го оправя... Благодаря ви! Дано и тази част ви хареса!

Сандра бе облечена в много красива бяла рокля с мънички сини незабравки, която стигаше до коленете й, косата й бе накъдрена и й стоеше прекрасно.
По принцип тя не обичаше да къдри косата си, да й прави обем или тези неща които другите 16 годишни момичета правеха с външния си вид. А и баща й я помоли да се облече малко по- официално защото ще имат гости, но тя реши да си направи и прическа, за да внесе малко разнообразие, а и много хора й бяха казвали, че и стои много добре… Алесандра слезе по стълбите, мина през кухнята и излезна на задния двор, там беше и Едуард, седнал на един стол и пиеше кафе…
- Е, тате какво ще кажеш?
- Уау… прекрасна си!
- И ти не си по- назад- каза усмихвайки се закачливо.- А кога ще дойдат гостите?
- След около половин час…
- Познавам ли ги?
- Не, той е мой бизнес партньор, казва се Рафаел Агилера, ще доведе и сина си Енрике… А и може да се наложи с Рафаел да заминем за седмица- две, а вас с Енрике ще ви оставим тук… Леля ти утре ще дойде и ще остане за ден- два, ако имате нужда от нещо само й кажи…
- Ами.. добре.- каза тя, но изобщо не беше добре
”Ще ми натресът да гледам някакво лапе… оф ужас, а мислех да се обадя на старите ми приятели да се видим” мислеше Сандра.
Когато звънеца иззвъня само се надяваше да не види някакво лазещо по нервите 13-14 годишно дете, но уви остана приятно изненадана. Пред нея не стоеше дете, а момче с 1-2 години по голямо от нея, ехаа беше и красив- мургав, около 185 висок, с дълга до раменете черна коса и толкова красиви очи, бяха пъстри също така имаше и мускулесто тяло… Той и подаде ръка и каза:
- Аз съм Енрике…
- Приятно ми е, Алесандра- когато хвана неговата ръка почувства странна тръпка преминаваща през цялото й тяло и спирайки се в стомаха й.
- А това е Рафаел- каза баща й
- Здравейте, господине. Аз съм Алесандра.
- Приятно ми е Алесандра, но моля те наричай ме Рафаел и нека си говорим на „ти”…
- Дадено…
- Е, нека отидем в хола, Алесандра би ли казала на Мария да направи кафе?
- Мхм, отивам…
Мария беше икономката в тази къща, беше ниска и закръглена жена, изглеждаше строга, но всъщност бе истински ангел, а и Алесандра много я обичаше.
- Мария, гостите пристигнаха и татко помоли да направиш кафе…
- Добре, детето ми… До пет минути ще го поднеса на господата.
Сандра кимна и тръгна към хола, появи се и Спайки, подскачаше в краката й и искаше да си играят.
- Не сега, Спайк имаме гости… довечера ще си поиграем нали моето момче?- каза тя и го погали по главичката.
- Красив е! Твое ли е?
Сандра се обърна и видя Енрике, който й се усмихваше, беше невероятен…
- Да, татко ми го подари тази сутрин…
- Като за добре дошла? Как се казва?
- Да… ъъъ… Спайк.
Кученцето отиде и се потърка в крака на Енрике.
- Май те хареса- каза Алесандра
- Несъмнено- обърна се и показа левия си крак на който имаше мокро петно…
- Охх… съжалявам, ще потъна в земята от срам… Ела ще ти дам някой панталон на татко…
- Не, не няма нужда
- Ела ти казвам!- Алесандра влезна в стаята на баща си последвана от Енрике, започна да се рови в гардероба и шкафовете. И накрая намери едни дънки които щяха да му станат…подаде му ги и каза- Е, аз ще изляза, за да се преоблечеш…
- Добре, благодаря…
Тя се усмихна и излезна. Всеки път когато чуеше гласа му настръхваше, а и вече се радваше, че ще остане тук. О, боже цели две седмици с него, това ще е прекрасно… Какво и ставаше??? Никога не се бе чувствала така… беше странно…
След малко той излезна и слязоха пак долу.
На вечеря им съобщиха, че утре сутринта заминават по работа и Енрике ще остане тук, под претекст, че нямало никой вкъщи, а и тук Мария щяла да се грижи за тях, но Алесандра знаеше, че баща й го е накарал да дойде тук за да я „наблюдава” какво върши. Бащите им обсъждаха нещо свързано с фирмата и Енрике се правеше, че слуша защото баща му искаше да го вкара в семейния бизнес, но в учите му се виждаше, че умира от скука… След вечеря Едуард и Рафаел се оттеглиха в кабинета му да обсъдят нещо свързано с утрешното пътуване, а Енрике и Алесандра стояха мълчаливо в хола…
- Искаш ли да отидем в градината… там е страхотно!- пръв наруши тишината Енрике.
- Добре…
Когато бяха вече вън той каза:
- Е, защо не ми разкажеш нещо за себе си Сандра, все пак ще живеем заедно цели две седмици…
- Ами какво да ти кажа на 16 съм след 4 дена имам рожден, ще питам татко дали може да направим едно „малко” купонче, до днес живях при майка ми и идвах тук само през ваканциите, но вече ще е за постоянно… Ами общо взето е това. Ти си наред- каза усмихвайки се, той също я дари с една от неговите невероятни усмивки.
- Ъхх… начи живея при татко с мащехата ми и доведената ми сестра, на 18 съм и по чиста случайност аз пък имам рожден ден след 6 дена и ще трябва да направим още едно малко парти, но не се безпокой ще го направим в лятната къща на татко.
- Супер!- каза Сандра и се засмяха- А майка ти?
- Майка ми… изоставила ни е когато съм бил на 2 и половина и никога не съм я виждала, само на снимки…
- Съжалявам…
- Енрике!- повика го Рафаел- къде си?
- В градината сме татко.
Той излезна и когато стигна до тях каза:
- Хайде да тръгваме, трябва да си приготвя багажа, а и ти твоя… Беше ми приятно Алесандра!- обърна се той към нея
- На мен също..
Енрике се наведе и прошепна в ухото й:
- Да не забравиш да попиташ баща си за купона!
- Няма, спокойно…
Тя и баща й ги изпратиха, и се качиха в стаята му, за да приготвят багажа му за утрешното му пътуване…
Едуард вече бе готов, но изглежда търсеше още нещо.
- Какво търсиш татко?
- Тъмносините ми дънки…
- Ъъ… аз… такова… дадох ги на Енрике.
- Какво? За какво са му пък на него?
- Ами Спайк... се изпусна върху него…
- Ауч… Доста неловко…
- Мхм..
- Е, ще преживея и без тях. Мисля, че съм готов…
- Добре, аз ще те оставя да си починеш.
- Добре, лека нощ миличка.
- Лека. Ааа… чакай малко трябва да те питам нещо…
- Какво?
- Нали в четвъртък имам рожден ден? Може ли да направя малко парти?
- Ъмм… ако ми обещаеш, че няма да съсипете къщата, добре…
- Страхотен си татко! Благодаря, Обичам те!- отиде и го прегърна- … а сега си почини добре, лека нощ.
- Лека
Сандра записа в дневника си всичко станало през деня най- подробно… Облече любимата си синя пижама и легна, но не можа да заспи- мислеше си за Енрике и предстоящите им 2 седмици. Щеше да е прекрасно…

dynda2 · 2012-10-18 12:54:27

ннексттт [/i]

Нелии... · 2012-10-18 13:27:48

Ъмм.. какво ще кажете да правя частите по-малки или да си ги оставя така?

xx_Mimi_xx · 2012-10-18 14:38:48

Много ми харесва, давай некст. :]

IoNz17 · 2012-10-18 17:15:31

Още

Нелии... · 2012-10-18 22:28:31

Мисля да правя частите по- малки, за да мога да допиша историята и да не я прекъсвам по средата, а и за да не ви ангажирам и вас много... Надявам се да ви хареса!

ЧАСТ 3

Сандра се събуди с усмивка, за първи път от доста време. Преди не намираше никаква причина за това, а сега след 1 ден прекаран тук намери стотици, а и осъзна, че живота не е бил толкова гаден и скучен за какъвто го намираше тя, но това беше преди да срещне Енрике и преди да дойде в Голдън плейс …
Тя стана, изкъпа се и си изсуши косата… Ах, тази коса, беше страхотна, всеки би й завидял за нея… Бе тъмно кестенява почти черна, тук- там се намираха и няколко естествено червени кичура, беше много гъста, а и доста дълга- стигаше почти до кръста й.
Алесандра започна да умува какво да облече и накрая се спря на един обикновен черен потник, къси панталонки и ниски сандали в същия цвят.
По принцип не обичаше да се гримира, но реши днес да направи изключение. Сложи си гланц с вкус на ягоди, подчерта с молив сините си очи и сложи спирала…Когато се погледна, не можеше да се познае, все едно не гледаше себе си, беше толкова… различна, но и красива.
Слезна по стълбите и влезна в трапезарията. Там стояха баща й, Енрике и Рафаел, а Мария сервираше закуската.
- Добро утро!- поздрави ги тя с усмивка.
- Уау… страхотна си- каза баща й.
- Не преувеличавай тате…
- Изобщо не преувеличава- намеси се и Рафаел.
- Благодаря ви!- каза и ги дари с една прекрасна усмивка.
- Какво ще закусваш, скъпа?- попита Мария
- Ъх… благодаря, но нищо… Искам само една чаша портокалов сок.
- Не може така!- каза баща й- Мария направи й нещо…
- Но татко…
- Тихо Алесандра! Не може така… ще се разболееш… Енрике докато ме няма поверявам дъщеря си на теб, грижи се за нея, а и не й давай да гладува, ако трябва на сила ще я караш да яде… Разбра ли ме?
- Разбира се!
- Охх… татко. Може ли да тичам, да плувам в басейна или на фитнес да ходя поне?
- Да, каквото искаш прави, но искам да се храниш.
- Добре тате… добре.
След закуска бащите им тръгнаха и те останаха сами за малко, но леля й скоро ще пристигне…
- Е, Алесандра искаш ли да те разведа из града сигурно не си го спомняш добре?
- О, да. Това ще е страхотно…
- Мхм.. после ще те заведа в един страхотен ресторант и ако искаш може да те запозная с някои приятели… Съгласна?
- Съгласна! Отивам да си взема чантата и парите идвам след малко
- Добре..
Тя се качи горе, взе каквото й бе необходимо и седна пред огледалото за да си оправи грима и косата. След 5 минути вече бе готова. Подскачаше по стълбите като малко дете, а Енрике я чакаше долу. На последната стълба тя изгуби равновесие и за малко да падне, но слава богу той я хвана през кръста със силните си, големи ръце. При това докосване Алесандра потръпна и усети напрежение в стомаха си. Той я повдигна и попита:
- Добре ли си?
- Да… благодаря ти. Е да тръгваме вече, а?
- Хайде… Имаме 4 часа за обиколки, защото в 2 часа се уговорихме с моите приятели да се видим…
- Тогава трябва да побързаме…
- Спокойно… имаме цели 2 седмици, за да обикаляме заедно, а дори и след това… Никой не е казал, че не може да се виждаме нали?
- Да… Май си прав.- каза и двамата се засмяха- Хам… къде първо мислиш да ме заведеш?
- Ами, изненада…

marleyandme · 2012-10-19 08:19:46

Още

Нелии... · 2012-10-19 19:23:43

ЧАСТ 4

Енрике я заведе на прекрасни места, но най- много й хареса онова място извън града. Беше една голяма полянка с хиляди красиви и различни цветя. В единия край се виждаше една мъничка мелница, която си личеше, че отдавна не е работено в нея… зад нея имаше малка дъбова горичка. Беше просто невероятно, никога не бе виждала такава красота… В другия й край имаше хълм, а когато го изкачиш може да се види почти целия град и част от морето…
- О, как съжалявам, че не си взех фотоапарата…- бе казала тя.
- Обичаш ли да снимаш?
- Не просто обичам… Обожавам…
- И какво най- често снимаш?
- Ами животни, пейзажи… залеза и изгрева…
След като си тръгнаха от там , Енрике предложи първо да хапнат нещо, а след това да отидат в парка където щяха да се чакат с приятелите им.. А Алесандра не можа да откаже, защото умираше от глад, отидоха в един много хубав ресторант и поръчаха…През цялото време той говореше за това какво ще правят следобед и утре. Сандра имаше чувството, че е планирал всичко до най- малката подробност.
След като се нахраниха, тръгнаха към уговореното място, но имаше още половин час до срещата, за това Енрике предложи да се разходят. Паркът беше чудесен, на всякъде имаше хора- възрастните бяха насядали по пейките опитвайки се да се скрият от силното слънце, имаше деца които тичаха и играеха, влюбени двойки разхождайки се хванати за ръце и още много други… Докато се разхождаха едно детенце се блъсна в Алесандра…
- Опа.. внимавай малката…- каза с усмивка тя.
- Извинявай какичко…
- Няма нищо, принцесо.
- Какво правиш тук? Разхождаш се с гаджето си ли?
- Ъъ… не. Ние не сме гаджета…
- Защо? Много си отивате… но ако не го искаш може аз да го взема…
- Като пораснеш още малко и ще видим…- каза той с широка усмивка.- а сега бягай да играеш с приятелите си…
Те решиха да се върнат в началото на парка, където бе срещата им. Когато стигнаха вече всички бяха там. Енрике ги поздрави:
- Хей приятели… Как сте? Ъмм… да ви запозная това е Алесандра, Сандра това е Дияна- посочи едно много симпатично момиче с късо подстригана рижа коса и зелени очи
- Хей приятно ми е- каза тя и я прегърна все едно са се познавали от години.
- И на мен- усмихвайки се каза Алесандра
- Това е Ребека- тя беше с черна и много дълга коса, кафяви очи и имаше обица на носа, и си личеше, че има вкус, защото бе облечена страхотно…
- Приятно ми е…
- На мен също…
- А това са Джош и Тайлър
- Здравейте…
Джош бе доста красив- висок около 180м.,мускулест, кафяви очи и кестенява коса вдигната нагоре. Беше облечен с дълги тъмни дънки и сив потник, който му стоеше супер.
А Тайлър беше невероятен- беше малко по- нисък от Джош, не много мускулест, имаше красиви зелени очи, светло кестенява коса и страхотна усмивка, която не слизаше от лицето му през цялото време… Беше облечен със светли дънки, бяла риза и бледо синя отпусната вратовръзка.
Алесандра вече бе спокойна, всички я приеха добре, дори повече от добре… Момчетата се бореха за вниманието й, а Дияна я разпитваше за стария й град и причината поради която се е преместила тук… по едно време телефона й звънна и тя се отдалечи от новите си приятели, за да може да говори. Беше непознат номер, но реши да вдигне:
- Ало?
- Алесандра ли е на телефона- беше женски глас.
- Да, кой се обажда?
- Няма значение.. Искам само да те предупредя да стоиш далеч от Енрике иначе… ще съжаляваш!
- Какво? Коя си ти?
Но не получи отговор. Върна се при останалите, но вече не бе така весела както преди, другите го усетиха и попитаха какво се е случило, но тя просто каза, че няма нищо и сложи една от изкуствените си усмивки, но вътрешно бе разтревожена, хиляди въпроси без отговори се блъскаха в главата й.
След час- два си тръгнаха и Енрике я попита:
- какво стана в парка? Кой ти се обади, че ти развали настроението?
- Не знам дали трябва да ти кажа…
- Кажи ми…
Тя му разказа за странното обаждане по телефона.
- Спокойно мисля, че знам кой е… ще се погрижа.
- Благодаря ти!
Когато се прибраха, Мария им предаде, че леля й няма да може да дойде, защото и излязла неотложна работа… Алесандра естествено се зарадва, защото сега можеше да прекара повече време с Енрике…
Вечерта си бяха в къщи и правеха списък за нещата които трябва да се вземат за купона, а след това решиха да гледат филм, но по средата Алесандра заспа, беше много изморена, а и разбираемо… Енрике я наблюдаваше
- Толкова е красива- каза мислите си на глас
Вдигна я на ръце и я занесе в стаята й, за да може да си почине… Постави я на леглото и я зави, забеляза книгата поставена на шкафчето й и я взе, започна да чете и се унесе, не знаеше колко време е стоял така четейки книгата. След малко Сандра започна да бълнува:
- Не… остави го…моля те… Нее!!- Изкрещя тя
- Спокойно, Алесандра… Аз съм тук…- той я бе прегърнал и галеше косите й успокоително, усещаше как сълзите й мокрят голото му рамо… След малко тя се успокои, той я постави да легне и чу как прошепва:
- Моля те остани с мен. Правейки място в леглото си.
- Добре, Сандра- легна до нея и каза- ще остана, а сега заспивай.- Галеше нежно косите й докато и двамата не заспаха…

надявам се да ви хареса..

marleyandme · 2012-10-19 21:38:54

Много ми харесва. Давай следващата част!

dynda2 · 2012-10-20 09:45:30

ннексттт

Нелии... · 2012-10-20 17:20:37

Радвам се, че ви харесва

ЧАСТ 5

- Поспаланке, събуди се…
Тя отвори очи и го видя, усмихна се и потърка очи си с юмручета, както правят бебетата…
- Добро утро- каза тя със сънен глас
- Добро да е- каза Енрике и постави един поднос с храна на леглото й- Първо ще хапнем и ще те оставя да се оправиш, защото след час- два излизаме.
- Къде ще ходим?
- Ще видиш, а сега яж!
На подноса имаше 2 чаши с кафе, чиния с току що направени кроасанчета, мъничка купичка с домашно приготвеното сладко на Мария и в единия край на таблата имаше поставена червена роза.
- Благодаря, всичко е чудесно…
А той в отговор само се усмихна.
След закуска, Алесандра влезна в банята взе си душ и си изми зъбите. Дълго време се чуди какво да облече, накрая се спря върху една розова рокля стигаща до коляното й, обу си сандали и си сложи лента за коса в същия цвят. Тази сутрин реши да си сложи само гланц, но отново бе невероятно красива.
Излезна от своята стая и почука на стаята на Енрике, която беше точно срещу нейната, не получи отговор, но все пак влезна… Извика:
- Енрике??? Тук ли си?
Отвори се една врата и той излезна… Предположи,че това бе банята, защото той беше по хавлия. „Мм.. страшна гледка”- каза си Алесандра на ум.
- Сандра? Какво правиш тук?
- Аз… ъъ… дойдох да проверя дали си готов, за да тръгваме…
- Добре, идвам след малко, само да се облека…
- Ще те чакам долу.
- Хубаво…
След 10 минути той слезе и тръгнаха.
Първо той я разведе из центъра на града и направиха стотици снимки, Енрике я заведе и в един огромен магазин…
- Какво ще правим тук?
- Какво се прави като отидеш в магазин за дрехи? Ще пазаруваме, разбира се! По- точно ще ми помогнеш да избера дрехи за твоето и моето парти…
- Хмм… ок.
До обяд бяха в този магазин, а след това решиха да се приберат. И двамата си купиха по нещо: Енрике си взе 2 чифта дънки, 1 къси панталони, тениски и обувки, а Сандра 3 рокли, 2 чифта обувки, няколко потника, къси панталони и всевъзможни гривни, гердани и обеци…
Когато се прибраха Алесандра каза:
- Аз ще се кача да си взема един душ…
- И аз мисля така да направя… После обядваме и излизаме, нали?
- Да, разбира се…
Сандра се качи в стаята си, просна се на леглото и с усмивка каза:
- Да, всичко е толкова хубаво, прекарвам цялото си време с него и вече мисля, че се влюбвам… Да… А сега да се изкъпя и наглася… за него.
Влезна в банята съблече се и сложи дрехите в коша за пране. Пусна душа и усети как я побиват тръпки от студената вода, но й се отрази доста… ободряващо. След 5 минути излезе и облече къси панталони в бял цвят, един от новите си сини потници, който й стоеше много добре, обу и сините си обувки които също бе купила днес. Седна пред огледалото оправи си косата и се гримира. Взе си и бялата чантичка, за да не е нужно после пак да се качва и слезе долу в трапезарията.
- Как си, Мария?
- Прекрасно, ти миличка?
- Не съм била по- добре до сега…
- А това се дължи на факта, че се върна тук или, че прекарваш цялото време с момчето?
- На Енрике ли? Той пък какво общо има, ние сме просто приятели…
- Не се преструвай, госпожичке. Другите можеш да заблудиш, но не и старата Мария. От далеч виждам, че си хлътнала до уши по него…- каза с една мила усмивка.
- Ахх… от теб нищо не може да се скрие, но моля те не казвай на никого…
- Добре, няма. А и трябва да ти призная, че имаш вкус, той не само е красив, но е и много възпитано и добро момче…
Алесандра само се усмихна.
- О… за малко да забравя…- и й подаде 2 списъка- Виж това са нещата които ми трябват за четвъртък, а това нещата които искам да приготвиш… ще се погрижиш нали?
- Разбира се!
- А и тогава можеш да си вземеш почивен ден и да отидеш при внуците си…
- Наистина ли? Това ще е страхотно…
Алесандра се усмихна мило на старата жена.

Надявам се да ви хареса...

marleyandme · 2012-10-20 20:06:51

На мен много ми харесва некст!

IoNz17 · 2012-10-20 20:36:58

На мен много ми харесва некст!

dynda2 · 2012-10-21 07:33:22

ннеккксттт

Нелии... · 2012-10-21 12:17:39

Заповядайте, надявам се да ви хареса

ЧАСТ6

След като обядваха веднага тръгнаха. Днес щяха да се срещнат в едно кафене близо до центъра. И тръгнаха на там… През целия път Енрике й разказваше някакви забавни истории, а усмивката не слизаше от лицето й. Когато стигнаха всички бяха там, дори имаше едно ново момче, беше с черна коса и кафяви очи, бе леко пълничък, но иначе симпатичен…
- Здравейте приятели- поздравиха ги другите
- Здрасти, как сте?- попита Енрике
- Чудесно, а между другото… това е Лео- братовчед ми.- каза Джош, обръщайки се към него каза- това са Алесандра и Енрике.
- Здравейте приятно ми е…
- И на мен- казаха двамата в един глас
Алесандра го погледна и се засмяха…
През цялото време всички много се забавляваха. Тайлър разказваше някакви забавни истории и всички се заливаха от смях. Няколко пъти погледите на Сандра и Лео се засичаха, тя му се усмихваше мило, но всъщност не й допадаше този човек, а начина по който я гледаше… направо я побиваха тръпки. Когато вече бе дошло време да си тръгват, Алесандра покани всички на купона, каза също, че ако искат може да вземат и някой с тях, след това се сбогуваха и си тръгнаха.
Вечерта Сандра се свърза и със свои стари приятели и ги покани на партито. Когато приключи с работата си слезна долу при Енрике, говореха си, ядоха сладолед и уж гледаха някакъв филм. По едно време Алесандра се прозя шумно и Енрике каза:
- Какво ще кажеш да си лягаме вече, а?
- Мм… много добра идея…
Качиха се на горния етаж, застанаха пред вратата й, гледаха се известно време в очите, той докосна с пръст бузата й, при това леко и нежно докосване цялата настръхна и замръзна на мястото си, Енрике се наведе и докосна устните й със своите, бавно се премести върху бузата й, после захапа нежно ухото й, а Алесандра имаше чувство, че ще умре от удоволствие, премести се върху врата й, а след това се върна и превзе устните й със страстна целувка, езиците им се преплетоха страстно и затанцуваха заедно зашеметяващия танц на любовта. Когато след малко устните им се разделиха едвам си поемаха дъх…
- Е, мисля, че е време да лягаме. Лека нощ!- каза Енрике
- Ъъ… да…- той тъкмо отвори вратата и тя каза- Енрике?
- Да?
Тя отиде до него и го целуна още веднъж- нежно и бавно.
- Лека нощ- каза тя с усмивка, той също се усмихна в отговор и промълви:
- Лека…
Алесандра влезна в стаята си с широка усмивка, чувстваше как сърцето й бие учестено имаше усещането, че ще полети. Доста дълго мисли за станалото, но накрая съня я пребори…

marleyandme · 2012-10-21 19:13:00

Страхотно е, чакам с нетърпение следващата част

Нелии... · 2012-10-22 16:51:59

ЧАСТ 7

- Хайде малката, ставай вече- каза Мария влизайки в стаята й- 11 часа е, Енрике те чака долу да закусите.
Тя веднага стана взе си един бърз душ, облече си прекрасна бяла рокля без презрамки, която й стоеше перфектно и обу любимите си бели обувки. Седна пред огледалото, оправи си косата, сложи си гланц и слезна долу в трапезарията.
- Хей, добро утро...- каза весело тя.
Дарявайки я с една от прекрасните си усмивки той каза:
- Добро да е. Е, да сядаме защото мисля да те заведа на едно място…
- Мм… добре.
След закуска, тя се качи горе, за да вземе чантата си.
- Вземи и фотоапарата си.- провикна се от долу Енрике.
След като взе необходимите й неща, тя слезна и попита:
- А къде ще ходим?
- Ще видиш след малко.
- Хмм…
Вървяха около половин час и стигнаха до онази полянка извън града. Алесандра бе толкова щастлива. От факта, че е дошла отново тук, не… разбира се, че не… беше щастлива защото бяха заедно… сами… на това приятно място. Качиха се на хълма и седнаха там.
- Виж Алесандра… ъм… искам да поговорим за снощи
- Да, добре
- Ще ти го кажа направо, не обичам заобикалките. Аз много те харесвам, дори мисля, че започвам да се влюбвам в теб… И искам да знам дали и ти изпитваш някакви чувства към мен и дали искаш да бъдем нещо повече от приятели?
- Познаваме се от 3 дена, но аз те обичам. Влюбих се в теб още в онзи миг когато отворих вратата и те видях, а тези дни прекарани с теб имах чувството, че съм най- щастливото момиче на този свят… Да, Енрике искам да бъдем заедно!
- А сега ти ме направи най- щастливото момче на света.
Алесандра се усмихна, а той се наведе и я целуна бавно и нежно. След това легнаха на полянката и стояха чак до вечерта.
Прибраха се към 8:30, изкъпаха се, Енрике изчака Сандра да се приготви и излязоха да се видят с приятелите си. Те се бяха хванали за ръце и вървяха към бара в който щяха да се срещнат. Всички ги гледаха, бяха наистина страхотна двойка… Когато стигнаха в бара, поздравиха приятелите си:
- Как сте, приятели?
- Добре, вие?
- Ние- като погледна Алесандра и каза- повече от добре, нали?
- Мхм- измънка Сандра и се гушна в него.
- Ъъ… чакайте, тук има нещо- каза Тайлър- Вие да не би…?
Още не бе довършил и Енрике отговори:
- Да, заедно сме…
Всички започнаха да ги поздравяват и си личеше, че наистина се радват за тях освен…

IoNz17 · 2012-10-22 20:03:25

Още

dynda2 · 2012-10-23 19:01:39

ннексттт

marleyandme · 2012-10-24 18:07:10

Още

#1 2012-10-16 20:49:08

Re: Една истинска любов...

#2 2012-10-17 11:32:13

Re: Една истинска любов...

#3 2012-10-17 12:53:40

Re: Една истинска любов...

#4 2012-10-17 13:06:07

Re: Една истинска любов...

#5 2012-10-17 13:48:01

Re: Една истинска любов...

#6 2012-10-17 22:01:42

Re: Една истинска любов...

#7 2012-10-18 12:54:27

Re: Една истинска любов...

#8 2012-10-18 13:27:48

Re: Една истинска любов...

#9 2012-10-18 14:38:48

Re: Една истинска любов...

#10 2012-10-18 17:15:31

Re: Една истинска любов...

#11 2012-10-18 22:28:31

Re: Една истинска любов...

#12 2012-10-19 08:19:46

Re: Една истинска любов...

#13 2012-10-19 19:23:43

Re: Една истинска любов...

#14 2012-10-19 21:38:54

Re: Една истинска любов...

#15 2012-10-20 09:45:30

Re: Една истинска любов...

#16 2012-10-20 17:20:37

Re: Една истинска любов...

#17 2012-10-20 20:06:51

Re: Една истинска любов...

#18 2012-10-20 20:36:58

Re: Една истинска любов...

#19 2012-10-21 07:33:22

Re: Една истинска любов...

#20 2012-10-21 12:17:39

Re: Една истинска любов...

#21 2012-10-21 19:13:00

Re: Една истинска любов...

#22 2012-10-22 16:51:59

Re: Една истинска любов...

#23 2012-10-22 20:03:25

Re: Една истинска любов...

#24 2012-10-23 19:01:39

Re: Една истинска любов...

#25 2012-10-24 18:07:10

Re: Една истинска любов...

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook