Като грахово зърно

love.music · 2012-10-15 20:37:00

Отдавна не съм поствал нищо, надявам се да ви хареса и да драснете по един коментар

Толкова и отива вятъра в косите, морският блясък и Фара… Мога да се удуша в дългите и черни коси. Толкова е красива, от онези момичета, които не те интересуват как се казват, на колко са години, по-ниски или по-високи са от теб, ти ли си нейното момче или не, просто я гледаш и дъхът ти я преследва като нейна втора сянка, която я пази. Чак се чудя за какво съм и аз, тя сияе като далечна звезда, но по блестяща и пленяваща от слънцето. Вървеше пред мен към Фара, беше средата на Октомври, костите и се вееха. Видя, че се спрях, обърна се и ме извика при нея. Обичам я. Толкова, че чак главата ме заболява. Как ме намери ?!

***

Имало далече, далече, някъде там в южна България, поле с грахови насаждения. Там живеело едно мъничко, зелено, свито, дълбоко навряно, скрито в своята шушулка, грахче. Не смееше да се покаже на слънцето, затова и бе малко. Страх го бе росата да го докосне, капките вода да го напоят, слънчевите лъчи да му дадат енергия и да порасне. Чувстваше се самотно, никой не го разбираше.
Всяка вечер, когато всички грахчета заспиваха, то излизаше от шушулката си и гледаше само към една звезда. Светеше много ярко, открояваше се от другите звезди. Не бе точно жълта като другите, съдържаше в себе си нещо, което само грахчето можеше да забележи.
Не искаше нито слънчевите лъчи, нито дъждовните капки, само чакаше вечерта да види своята звезда, макар тя да не знаеше за съществуването и. Искаше нейните лъчи да го галят, да му дават енергия и обич. Всеки ден набираше смелост да се запознае с нея, но вечерта, когато я види, размекваше се, не можеше понесе, тя да го отблъсне.

***

Искам да погаля това малко грахче с лъчите си. А ако не иска, ако ме отхвърли ?! – мислеше си, реално малката звезда, колкото и голяма да бе за грахчето.

***

След месеци грахчето не издържа. Беше доста гореша лятна вечер и всички грахчета вече спяха дълбоко, измъкна се от шушулката, погледна към звездата и извика :
-Здраавеййй-с треперещо глъсче се обади грахччето
-Здравей- каза звездата и не можа да повярва
-Много си красива-грахчето не можеше да повярва какво говори
-Наистина ли така мислиш-попита удовлетворена звездата-защото отдавна исках да ти кажа, че си много сладък.-олекна и и на нея.
-От месеци не намирам смелост да те заговоря
-И аз-каза звездата

***

Дни наред говореха, разказваха си истории, опознаваха се и неусетно грахчето се чувстваше щастливо. Вече не му бе нужна самотата, дори позволи слънцето да го докосне, и дъждовните капки да се приземят на него.
Влюбваха се все повече един на друг, докато един ден грахчето не се сдържа и попита звездата:
-Искаш ли да бъдеш моята звезда, да светиш само за мен и само мен да галиш с лъчите си ?
Когато звездата чу това протегна лъчите си и докосна грахчето.

***

Преди да я срещна бях като едно малко грахче скрито дълбоко в своята шушулка, сред поле от грахове.
Той стана нейното грахче, а тя момичето с дългите черни коси – неговата звезда.

Sissy~~ · 2012-10-28 17:38:14

Хубаво е

#1 2012-10-15 20:37:00

Re: Като грахово зърно

#2 2012-10-28 17:38:14

Re: Като грахово зърно

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook