Писна ми от разочарования :( ..

Ron4enceto · 2012-10-04 14:47:42

Здравейте. Пиша ви, защото не знам какво да правя вече… Всичко толкова ми дотегна и реших просто да споделя някъде. Може и да получа доста критики, знам, че ще се случи, но все пак ще споделя… Просто за да ми олекне.

Та проблемът не е само един…

Много съм разочарована от хората като цяло… Хората, които ми се пишеха за “приятели”, ме зарязаха, защото се оказаха едни долни двуличници и използвачи. Някои от тях аз ги зарязах, защото сама видях какви са. Бяха с мен, когато имаха нужда, а иначе все едно не съществувах за тях, използваха ме, но аз бях с тях колкото да не съм сама…

Впоследствие разбрах, че по-добре да съм сама, отколкото с хора, които ме карат да се чувствам така… А и те и без това ме зарязаха, когато вече нямаха нужда от мен. Много ме предаваха… Предаваха ме хората от които на-малко съм очаквала, че може да ме предадат. И на никого не му пукаше какво ми е, в днешно време всеки гледа само да те използва, а после ти се подиграва зад гърба за благодарност. Ужасно много съм наранена от тези предателства, вече на никого не смея да се доверявам. Не искам пак да страдам… и сега съм сама, просто човек свиква да е сам. Аз цял живот се чувствам сама, независимо какви хора са около мен.

Чувствам се така, защото нито един от тях не можа да ме разбере наистина. Родителите ми уж са най близките ми хора, ама и те не ме разбраха, всъщност те са хората дето най много не ме разбираха и хората, които най много ме съдеха.

Не ми е позволено да плача, нито да се вайкам, защото знам, че ще стават скандали пак, ако реша да споделя с тях как се чувствам… Според тях трябва да стискам зъби и да не се оплаквам, и да трая.

Никой не ме разбира… Не разбира как се чувствам аз. Никак не ми е леко. Много често се чудя, защо хората станаха толкова озлобени… Толкова лоши едни към други. Животът стана просто ужасен… Вместо хората да си помагат, забиват си нож в гърба един другиму…

Другият проблем е, че съм доста чувствителен и раним човек, не мога да кажа, че съм като останалите… А и съм срамежлива и трудно завързвам разговори, което е ужасен проблем за мен…

А за любовта да не говорим… Досега нито едно момче не можах да срещна, което да може да ме разбира и обича истински. Само на идиоти и неподходящи попадам. Вече се отчаях дали ще мога да намеря някой свестен и истински. Винаги съм си мислела, поне приятел да имах, щеше да ми е достатъчен, само да може да ме разбира. Тогава всички останали приятели няма да са ми нужни. Имам нужда поне от един човек, който наистина да е с мен, и да ме подкрепя. Не знам дали някой ден ще го намеря обаче. Та това е моята изповед, поне ми олекна…

volume · 2012-10-04 14:55:16

колкото по-рано разберете живота,толкова по-добре за вас

Christina · 2012-10-04 15:12:15

Кажи речи съм и аз в същото положение. Чувствам се по-добре така. Защо не започнеш да си водиш дневник? Пробвала съм и олеква.

Call Again · 2012-10-04 15:22:17

Досега нито едно момче не можах да срещна,

Досега ?! Ти да не си на 60 ?!

Правилно са ти казали ваще ... в крайна сметка , ако не стискаш със зъби то до никъде няма да стигнеш ... разберете живота не е лек.
Радвай се, че имаш покрив над главата / като не си под наем / , радвай се , че не си броиш парите като отидаш на училище и ... отиди да почерпиш двуличните си приятели,защото поне тях имаш!
Радваь се и на нищото!

Като чета това което споделяш ... повече от 14 не ти давам ... това означава , че си в пубертета ... какво повече да говорим?

Ron4enceto · 2012-10-04 16:17:25

НЕ НЕ СЪМ НА 14! и ми писна все едни и същи мнения да чета..хулите хулите..ама изобщо не разбирате и не се поставяте на мястото на другия!

wiikuu · 2012-10-04 16:18:52

Кажи речи съм и аз в същото положение. Чувствам се по-добре така. Защо не започнеш да си водиш дневник? Пробвала съм и олеква.

(arrow) Защо не започнеш да си водиш дневник? Пробвала съм и олеква. (y)

Call Again · 2012-10-04 16:23:49

ху̀ла - (същ.) нападка, обвинение, ругатня, ругателство, порицание, клевета, злословие, гавра, злодумство, одумки, лоша дума
(същ.) подигравка, присмех, срам

Да видя някъде да се подиграваме или да те обвиняваме в нещо или с нещо ?

За поставянето на мястото ... вярвай ми поставям се, направо се завирам в мястото ти и виждам , че ********** момент да не помислиш , че те хуля ... случайно,ще спра!

Ron4enceto · 2012-10-04 16:29:07

еми не е така..нали виждам по начина ти на писане..ама не искам да коментирам..безмислено е.. предпочитам -

Ron4enceto · 2012-10-04 16:30:09

а и го казвам щото на много от темите все така пишат........ но както и да е..казах..няма значение ..

Vampire_Love · 2012-10-04 16:36:06

Аз съм в същото положение в интерес на истината , най-добрата ми приятелка от дете , ме прецака /така да се изразя/ , но вече свикнах и не ми пука , не се доверявам толкова лесно на хората и съм по предпазлива , за да не ме нараняват . Просто свикваш с мисълта че живота е такъв и не можеш да промениш нищо , иначе постоянно ще се чувстваш наранена и предадена . След като си промених представите за живота , дори разбрах че истинксите ми приятели са хората които съм предполагала най-малко . Цени само тези които наистина заслужават , а на другите въобще не им обръщай внимание

nedi · 2012-10-04 16:47:53

Свикнала съм да съм сама..
Да не мислиш, че в днешно време има истински приятели, еми явно се лъжеш..
Всеки гледа да те предаде и използва за постигане на собствените си цели.
Свиквай, така ще е..

xnekfonikfox · 2012-10-04 21:42:01

Нормално.
Колкото по-бързо свикнеш с мисълта, че приятели няма-толкова по-добре.
Но не мога да се оплача от същото, предавали са ме, разочаровали, но имам 3-ма верни приятели, който не биха ме прецакали.
Иначе и аз мисля, че си на около 14-15г. Пубертет просто, всичко ни се струва фатално, а е нищо.

Leonore. · 2012-10-05 05:54:30

Ако се грижиш достатъчно добре за себе си, няма да ти се налага да се осланяш на други хора и да засилваш възможността да бъдеш наранена или предадена.

Бяха с мен, когато имаха нужда, а иначе все едно не съществувах за тях, използваха ме, но аз бях с тях колкото да не съм сама…

Тоест, ти също малко или много си извличала някаква полза от "приятелството" ви.
И ти си имала някакви задни мисли, макар и да не са били големи и подли колкото техните.

Всички сме егоисти. Аз, ти, приятели, семейство. Всеки по собствения си начин. Хората идват и си отиват. Такъв е кръговрата. Не се страхувай да им се доверяваш, просто си имай винаги едно на ум и не очаквай някой да свърши твоята работа. Някой да те разбере, някой да ти помогне и тн. Ако дори ти самата не се разбираш, то е малко вероятно някой друг да го направи.
Човек в крайна сметка, колкото и голям егоист да е, не е създаден, за да бъде сам. Просто не сме достатъчно силни за подобен живот. Голяма ирония е, впрочем. Явно имаме сериозни проблеми под формата на противоречия със същността си като хора, не само като отделни личности.

Относно другата тема.
Аз също съм срамежлива и чувствителна. Винаги съм била по-стеснителна и скромна от другите.
Но съм и перфекциониста. А това да бъда винаги зад сцената не се вписва в идеалите ми.
Ако не можеш да впечатляваш с думи и действия, тогава привличай хората с поглед.
Повярвай ми, те обръщат внимание на детайлите, просто не си го признават. И го правят най-малкото, защото обичат да съдят околните или да ги сравняват със себе си. А за да стане това, те трябва да имат някаква предварителна база на сравнение, която се получава докато те наблюдават и мислено ти пишат оценки.

Залагай на външния вид, походката, парфюма, погледа, малките жестове. Научи се да представяш положителните си черти възможно най-добре. Отрицателните ги превърни в свои плюсове. Ако успееш да съчетаеш достатъчно добре дори факта, че си срамежлива и не умееш да говориш много, недостатъците ти ще се превърнат в аксесоар, допълващ тоалета ти. Вместо стеснителна, за околните можеш да станеш загадъчна, просто трябва да се научиш как да преценяваш тях и ситуациите, които те връхлитат.

the_cool_girl_97 · 2012-10-05 06:11:08

Като не си на 14, на колко си тогава?
Относно темата - виж, аз вече 2-ра година нямам приятели. Всички ме търсят само когато имат неотложна нужда от нещо. Дори да е най-проста, като това да придружа някой да си купи дрехи и да иска съвета ми. Но като цяло - нищо! И знаеш ли какво направих аз? Поплаках си! Да, сериозно, плаках всяка вечер половин година подред. И знаеш ли, олекна ми. Стана ми едно такова приятно и розово след всички тези неща, които преживях. Защото се скарах с всички и не беше едно леко скарване, на което да се сдобриш на следващия ден! Нищо подобно. В последствие се отделих от всичко и всички, междувременно открих кои са всъщност истинските ми приятели. След около 2 години, демек сега, нещата са коренно различни от преди. По-весела, по-отговорна, недоверчива спрямо дадени обстоятелства.. реалист! В добри отношения съм с тези, с които се скарах, но нищо не е както преди, не допускам никого твърде близко до себе си. Понякога се депресирам именно за това, че не мога да имам доверие на никой, освен на мама, но всичко, което мисля, негативно или позитивно го изливам в 2 дневника. Този на компютъра ми и този на хартия, който е винаги с мен. Никой не го чете! Просто все още чакам човек, на който истински мога да се доверя и знам, че няма да ме предаде. Винаги в живота ще има спънки и трудности, но това не е повод да спираш, където си. Напротив - продължи с високо вдигната глава, само така ще можеш да се справиш!
Относно пък любовния ти живот.. наистина ми е любопитно да разбера на колко си години, защото едва ли си на 40 или нещо подобно, за да ти пука от толкова рано за подобни неща. Не казвам, че и аз съм безразлична по темата, тъй като са ме премятали няколко пъти, но иначе..
Много ще се радвам, ако го прочетеш цялото, ще ти бъде от полза!

Ron4enceto · 2012-10-05 13:27:23

на 19 съм!

Ron4enceto · 2012-10-05 13:28:00

иначе мерси за хубавите мнения

nedi · 2012-10-05 13:29:24

Дано сме помогнали

sweety_one · 2012-10-06 08:14:39

Знаеш ли...има много лоши хора на тоя свят...и ще продължава да има, на тях просто им е генетично заложено да са такива, НО има и добри...тези, на които можеш да се довериш, тези с които можеш да споделяш без да се страхуваш, че след време ще те предадат. Предполагам на всеки му се е случвало поне веднъж или два пъти да се натъкне на този тип хора, на които не можеш да вярваш и няма как просто да са твои истински приятели. Но не се отчайвай, не се депресирай, едно приятелство изисква много време, но когато откриеш точния човек в точното време, ще го почувстваш някак си и ще се насочиш към него, а за сега, недей да се затваряш в себе си, бъди жизнена, радостна, ако не отвътре, то поне наглед. Също бих казала, хич да не ти пука за тия, които са те предали, по- добре, че си ги видяла що за стока са, а за разбирането, нещо, което виждам, че ти е голям проблем, спокойно всеки има различни разбирания и повярвай ми, няма човек, който напълно да те разбере, има такива, които се правят, че те разбират, а има и такива, които се опитват да те разберат. Родителите ти, според мен не постъпват правилно, като те карат да задържаш всичко в теб, един съвет, който се срещаше често - поплачи си, излей мъката, тъгата и всичко негативно, да видиш как после ще гледаш с други очи на света. А относно това да бъдеш сама: В никакъв случай не си мислете, че е по- добре да си сам! Винаги е хубаво да имаш поне един човек, на който да можеш да споделиш всичко, което те мъчи, а не само дневника, той е едно на ръка, в него изливаш всяко чувство, но няма кой да те прегърне,да те успокои...нали?!
За мен, приятелите са най- важната част от живота, не момчетата, не дори любовта, защото тя е преходна, хем в началото всичко е розово, хем после става черно, ако не за теб, то за другия, така че и тя носи много радости, но и много страдания, а ако бяхме сами и нямаше на кой да си оплачем мъката, как бих ме се справили с тези разочарования, които тепърва предстоят и никак не ще са малко, при все, че сме сами...казвам само, че в живота на човек, задължително се среща поне един индивид, с който бихме имали напълно доверие и , с който бихме споделяли, няма начин, като се погледне мащабно на човешкия живот, винаги има такъв човек, винаги има любов и най- важното винаги има нещастия и радости...както няма как да избегнем радостите, така и нещастията няма как.
Опитай се да не се затваряш в себе си, защото така няма да допуснеш твоя човек, няма да намериш твоя човек, пък и няма да те намери и той самия (не говоря само за момче..). Това са моите съвети, надявам се да съм помогнала и да разбереш какво имам предвид.

Ron4enceto · 2012-10-06 09:40:53

наистина си права, мерси за мнението

#1 2012-10-04 14:47:42

Re: Писна ми от разочарования :( ..

#2 2012-10-04 14:55:16

Re: Писна ми от разочарования :( ..

#3 2012-10-04 15:12:15

Re: Писна ми от разочарования :( ..

#4 2012-10-04 15:22:17

Re: Писна ми от разочарования :( ..

#5 2012-10-04 16:17:25

Re: Писна ми от разочарования :( ..

#6 2012-10-04 16:18:52

Re: Писна ми от разочарования :( ..

#7 2012-10-04 16:23:49

Re: Писна ми от разочарования :( ..

#8 2012-10-04 16:29:07

Re: Писна ми от разочарования :( ..

#9 2012-10-04 16:30:09

Re: Писна ми от разочарования :( ..

#10 2012-10-04 16:36:06

Re: Писна ми от разочарования :( ..

#11 2012-10-04 16:47:53

Re: Писна ми от разочарования :( ..

#12 2012-10-04 21:42:01

Re: Писна ми от разочарования :( ..

#13 2012-10-05 05:54:30

Re: Писна ми от разочарования :( ..

#14 2012-10-05 06:11:08

Re: Писна ми от разочарования :( ..

#15 2012-10-05 13:27:23

Re: Писна ми от разочарования :( ..

#16 2012-10-05 13:28:00

Re: Писна ми от разочарования :( ..

#17 2012-10-05 13:29:24

Re: Писна ми от разочарования :( ..

#18 2012-10-06 08:14:39

Re: Писна ми от разочарования :( ..

#19 2012-10-06 09:40:53

Re: Писна ми от разочарования :( ..

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook