#1 2012-10-03 20:20:51

mi_chan
Member
From: Hogwarts
Registered: 2010-03-20
Posts: 466

Re: Разказ

Таа не знам как да се казва това , затова просто "разказ "  laugh . Даже не съм сигурна дали е точно разказ , но се надявам да ви хареса . Моля ви без обиди

Хоуп бягаше сама на поляната .Сандалите й се удряха една в друга докато бяга , а босите й крака бягаха по студената трева .След като усети , че се задъха спря и протегн ръце настрани , сякаш щеше да прегръща някой . Надигна глава назад , и видя черното небе с безброй звезди .
-Не искам да живея повече . - каза тихо тя .По скоро го казваше на себе си, от колкото на някой друг . Но около нея нямаше никой . Абсолютно никой .
Тя така ли иначе нямаша никой . Мислеше си , кой ще се нуждае от нея , от едно безполезно момиче . Никой не знаеше , че майка й е умряла или , че баща й е алкохолик .Че всичките рани , по лицето и ръцете й бяха от него.  Всички й се пресмиваха зареди килограмите . Беше едра , искаше да си мисли , че е красива , но не можеше . Пресмиваха й се , че е умна , че тя може да постигне нещо в живота .
-Никой не ме харесва - прошушна отново тя .
" Ти си красива "
Лъхна я вятър , който бързо утихна . Хоуп се обърна  рязко , но нямаше никой . "Да не би да ми се е причуло ? " помисли тя . Огледа самотната поляна . След това седна на тревата . гледаше в една точка , но след това легна . Беше толкова проятно . Сама , без никой при нея , без никой да я бие , никой да я обижда .
-Искам да съм нещо повече
Ти си нещо повече
Изправи се рязко и се огледа отново . нямаше никой ,да не би да полудява ?
-Кой е там ?-попита плахо .
"Аз съм , скъпа "
Зениците й се разширихa.Тя позна гласа . Но беше ли възможно ?
-Мамо ?  - и погледна към звездите . – Ти ли си ?
‘’Да .’’
Тя се стресна . Да не би някой да си правеше шега със нея . Огледа се за трети път , но не видя никой .
-Защо....защо не се покажеш ? – попита , и преглътна шумно .
И изведнъж пред нея се показа нещо страшно , но и в същото време красиво . Беше сребристо-бяла фигура на майка й  .Виждаше се през нея , но беше толкова красива. Тя можеше да я познае . Беше със бялата красива рокля , с която я бяха погребали . Косата й все още си стоеше на гъсти къдрици . Усмивката й все още беше чаровна , но някакси тъжна .
-Мамо...найстина ли си ти ? – попита отново уплашена .
Майка й се усмихна .
‘’Аз съм,Хоуп’’
Думите й бяга като шепот .
-Но , как ?
‘’Помолих Бог да сляза отново на земята , и да си поговоря с теб’’ . – и я погледна  майчински .
Хоуп беше чакала това вечно с мисълта , че никога няма да стане . Да поговори поне още веднъж с майка си .
Приближи се по-близо и с върха на пръстите си , се опита да докосне майка си . Но не стана нищо . Пръстите й минаваха през тялото . Погледна я тъжно , а майка й все още се усмихваше .
‘’Не може Хоуп , аз съм мъртва ‘’
-Но ти си при мен . – отвърна , и отстъпи крачка назад .
‘’Аз съм дух . Може найстина да съм при теб , но съм мъртва ‘’ – каза майка й , и надигна ръмене , сякаш й беше все едно .
-Как изглежда … горе – попита Хоуп , и се усмихна .
‘’О , много е краиво найстина . Помниш ли котката ни Кити ? Тя също е там ‘’ – и двете се засмяха – ‘’Но не съм дошла за това . Нямам много време , дошла съм да поговорим за теб ‘’ .
-Но ти можеш ли да видиш какво става с мен ? – попита Хоуп , и почуства как почервеня .
‘’Мога .’’
-Тогава значи …. – тя млъкна . Не знаше какво точно да каже .
‘’Не се притеснявай . Искам да ти помогна . – отвърна майка й , и протегна ръка . Хоуп почуства приятен ветрец – Нека първо поговорим за баща ти . ‘’
-Какво за него ? – леко ядосано попита Хоуп . Мразеше го от дънното на душата си , и не искаше да говори за него .
‘’Аз съм виновна за всичко.Все пак аз бях оженена за него – тя спря да говори , но щом видя , че Хоуп няма да казва нищо продължи – Помниш Маргарет , нали ? ‘’
Хоуп се позамисли малко , след това кимна .
-Най-добрата ти прителка .
‘’ Колкото се може по-скоро отивай при нея да живееш . Говорила съм с нея преди смъртта ми . ‘’ – и се усмихна .
-Найстина ли ? –зарадва се тя . Майка й кимна .
‘’Сега за обидите . ‘’
Хоуп почервеня още повече и от преди .
‘’Знаеш , че си красива нали ? ‘’
-Не – каза едвам-едвам чуто Хоуп .
‘’Но си . Ти си перфектна . Няма друга като теб . Децата който те обиждат , не разбират нищо . ‘’
-Мамо … - каза някак си гузно Хоуп .
‘’Те са нищо сравнение с теб . Ще намериш някой , който те обича точно такава , каквато си .Помни ми думите . – и се усмихна – времето ми изтече , Хоуп ‘’
-Не… - каза Хоуп и протегна ръка към майка си . Знаеше , че нищо няма да стане , но го направи .
‘’По-добре да не нарушавам заповедите на Бог . – и отново надигна рамене – обещавам , че от сега нататък всичко ще се оправи ‘’
И изчезна сякъш беше глухарче , което го бяха издухали .

И всичко беше вярно . Живота на Хоуп се оправи .Премести се у Маргарет , която чувстваше като истинска майка . Обиде спряха , и си намери много приятели . И намери човек , който я обичаш просто каквато е .


[img]http://24.media.tumblr.com/tumblr_mb9qvyDkIy1qc09cro2_500.gif[/img]

Offline

#2 2012-10-04 07:24:52

Leonore.
Member
Registered: 2011-09-12
Posts: 1,008
Website

Re: Разказ

Като идея не ми хареса. Просто не си падам по клишето "бъди такъв, какъвто си". 
Това с "Вярвай в Господ" също ми дойде малко в повече, тъй като не съм нито вярваща, нито пък смятам, че една вяра в нещо, което не виждаш ще ти помогне. Просто самата тема ми е повърхностна.
Иначе не пишеш зле. Да, имаш за учене, но кой няма?
Определено съм виждала и много по-зле написани неща.

Сега да се върнем към това с което започнах, а именно към критиката.

Сандалите й се удряха една в друга докато бяга, а босите й крака бягаха по студената трева. След като усети, че се задъхва/тук си сменила времето без да искаш/ спря и протегна ръце настрани, сякаш щеше да прегръща някой.

Един глагол използван два пъти в едно изречение ми идва в повече, не знам за теб.
Избягвай подобни неща, било то чрез синоними или коренна редакция на самото изказване, запазвайки същия смисъл, ако много държиш на него, разбира се.

Сандалите й няма как да се удрят една в друга докато тича, най-малкото, защото веднага след това разбираме, че тя всъщност е боса. Ясно ми е, че ги държи в една от ръцете си, но при първия прочит ми се наложи да спра и да се върна пак в началото, уверявайки се, че съм прочела правилно изречението.
Не изпускай такива малки, но важни детайли. Целта е да грабнеш читателите си, да ги накараш да четат без да се замислят и да си представят отделните моменти, а това става само тогава, когато умееш да се изразяваш наистина добре.

Не поставяй препинателните знаци по този начин. Грешно е като правило, а и придава разбъркан вид на произведението ти. Интервал се слага след знака, а не преди него или и от двете му страни.

Присмиваха
Рамене 
Сякаш
Наистина/тук грешката може и да е от невнимание, но си я допуснала навсякъде, затова пиша и тази дума./
Иначе имаш и други грешки, но те вече наистина са от невнимание, тъй като при тях просто имаш изпуснати букви.

Offline

#3 2012-10-04 15:24:11

sunshine5383
Member
From: girlland <3 ^ ^
Registered: 2012-02-29
Posts: 2,085

Re: Разказ

Не го прочетох до края, защото не ми хареса. Имаш много (вероятно случайно) допуснати грешки, но дразнят окото. Няколко пъти си сбъркала с времето,но не спирай да пишеш. wink


[img]http://prikachi.com/images/869/7292869x.jpg[/img]

Offline

#4 2012-10-29 17:45:12

Sissy~~
Member
From: Wonderland ^^
Registered: 2012-08-26
Posts: 1,184

Re: Разказ

Не го прочетох до края, защото не ми хареса. Имаш много (вероятно случайно) допуснати грешки, но дразнят окото. Няколко пъти си сбъркала с времето,но не спирай да пишеш. wink

smile


Някъде има някой, който си мечтае за твоята усмивка и в твое присъствие открива смисъла на живота си. Така че, когато си сам, помни това – някой, някъде мисли за теб!  heart [img]http://i1210.photobucket.com/albums/cc402/fuckyeahdamonsalvatore/Damon-Elena-damon-and-elena-16746451-450-253.gif[/img]
[img]http://i1210.photobucket.com/albums/cc402/fuckyeahdamonsalvatore/tumblr_ljo78jjp7j1qdz3mzo1_500.gif[/img]

Offline

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook