"Трябва да продължиш напред”

Коди Мартин · 2012-10-03 13:40:01

„Трябва да продължиш напред”

Тъмнина кръжеше наоколо. Всичко бе пусто или поне така й се виждаше. Очите й гледаха единствено звездите, проблясващи в небето. Сълзи се стичаха бавно по нежното лице, като го правеха толкова тъжно. Стоеше там, сама, без страх от тъмнината, от всичко което я заобикаля. Плашеше я само самотата, плашеше се от това, че той вече го няма, че вече няма да го види. Колко много и липсваше. Колко много искаше отново да го прегърне, да вплете пръсти в неговите, да бъдат едно цяло както преди, но вече бе късно. Сякаш една част от нея вече я нямаше и никога нямаше да се върне. Сякаш бе загубила една незаменима частица от себе си, някъде в пространството и цялото и същество не можеше да живее без нея. Не можеше да диша, да говори нито да чувства. Болката я бе превърнала в бродеща безчувствена сянка. Бе наказана да броди в тъмнината, да се скита без посока, да го търси, да тъжи за него.
Спомни си всички хубави моменти, всеки миг прекаран с него, все едно бе минало толкова много време. Сърцето й сякаш бе спряло завинаги, като бе прокълнато да чувства само неописуемата болка от загубата на любимия, а съзнанието бе обречено да броди над въпросите „Защо се случи”, „Защо света е толкова жесток”?
Все въпроси, на които никой нямаше отговор. След всяка подобна мисъл сърцето и биваше пронизвано от острия нож на болката, а след всяко обръщане назад, виждаше зловещия поглед на самотата, на която бе казано да я преследва завинаги. Да я гледа с онзи мрачен и зловещ поглед, който навярно всяваше във всеки човек страх, но единственото, което в момента почувства тя бе неописуема омраза към всичко наоколо.
Вгледа се отново в небето, което бе станало по-мрачно, но все още се виждаха няколко звезди, в които когато се загледаше, виждаше неговото лице.
То изглеждаше точно преди да се случи онзи инцидент, който го погуби. Който спря биещото му сърце, като бавно го унасяше във вечен сън.
Само след няколко минути, вече и тези няколко звезди не се виждаха, небето стана още по-мрачно, като след това заваля тих дъждец. Капките капеха по лицето й, и бавно се спускаха надолу като се смесваха със сълзите, все едно тези сълзи бяха негови и се смесваха с нейните, като отново образуваха едно цяло.
Една гръмотевица раздели небето на две. Тя въздъхна тежко, избърса с ръка сълзите и бавно се обърна назад, но след като вдигна поглед лицето й пребледня, сълзите затекоха още по-силно по лицето й, а после тя се затича напред и хвана ръката му.
Този път обаче не почувства нищо друго от една топлина, която разтапяше леда обвил сърцето й.
Вдигна поглед и този пък видя лицето му, на което имаше лека усмивка. Гледаше я с тъжен поглед, а после само прошепна: - „Трябва да продължиш напред”, след което погледа и бе замъглен от някаква силна светлина, а когато вече виждаше всичко нормално, него вече го нямаше. В съзнанието бяха останали само неговите думи: „Трябва да продължиш” и така бе редно. Вече тя бе сигурна, че той е добре и е на по-хубаво място, независимо дали това бе видение или просто полудяваше, вътре в нея усещаше някакво спокойствие и вече бе сигурна, че трябва да продължи напред.

pipi11 · 2012-10-03 16:11:40

Невероятно е (h)Имаш ГОЛЯМ талант

nedi · 2012-10-03 16:25:04

Харесва ми

Incredible* · 2012-10-03 16:34:33

Прекрасно е.

Коди Мартин · 2012-10-03 17:09:24

Благодаря ви!

Sissy~~ · 2012-10-28 18:14:28

Харесва ми

#1 2012-10-03 13:40:01

Re: "Трябва да продължиш напред”

#2 2012-10-03 16:11:40

Re: "Трябва да продължиш напред”

#3 2012-10-03 16:25:04

Re: "Трябва да продължиш напред”

#4 2012-10-03 16:34:33

Re: "Трябва да продължиш напред”

#5 2012-10-03 17:09:24

Re: "Трябва да продължиш напред”

#6 2012-10-28 18:14:28

Re: "Трябва да продължиш напред”

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook