Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

nedi · 2012-09-27 18:21:01

Здравейте отново !
Продължаваме с втория сезон..
Който не е прочел първия още не е късно да го направи - http://kaprizen.com/forums/viewtopic.php?t=28824
Ако почнете от втория сезон, няма да е свързано, тъй че - 1 сезон най-напред.

Номерацията продължава по същия начин.

Глава 14

И ето - виждаме се две седмици след смъртта на Майкъл. Погребах го преди няколко дни.
В момента стоя на гроба му и въздишам. Все пак имах поне 2% респект към него. Брад вече дойде.
Качихме се в колата му и ме откара в съда. Щеше да се състои бракоразводното дело, бях вдовица, но можех да се разведа. Родителите му щяха да дадат съгласието си, тъй като второто главно лице - именно той, вече не бе сред нас.
- Да вляза с теб ? Делото е започнало.. - Брад ме погледна въпросително.
- Знам, много закъсняхме. Ела с мен, страх ме е.
През цялото време се страхувах, че може да не получа този развод, слава богу, за пореден път всичко стана доста бързо и излязох свободна от съда.
- Най-сетне ! - Брад възкликна след като се прибрахме у дома.
Вече се преместих да живея в неговата къща. Тя беше много яка - просторна, на два етажа, с доста добро подреждане и мебели.
Имаше уникален изглед към природата навън, беше извън града, но много ми харесваше.
Забравих да спомена, че продадох своя апартамент, както и къщата ни с Майкъл, тъй като той я бил оставил на мен като наследство, в случай, че умре.
Брад ме хвана и ме пренесе на балкона. Обичах да дишам въздуха там.Просто бях спокойна и закриляна.
Седнахме на едната пейка изнесена там.
- Не съм ли ти казвал колко искам да се оженим ?
Усмихнах се.
- Е, явно не съм. Ще го чуеш малко по-натам. - беше доста загадъчен.
- Отсега знаеш отговора..
Отново се усмихнах.

* Това с делото нещо не знам дали така става, но както и да е ;д.

goo50chang · 2012-09-28 07:25:30

music..so good
Да вляза с теб ? Делото е започнало.. - Брад ме погледна въпросително.
- Знам, много закъсняхме. Ела с мен, страх ме е.
През цялото време се страхувах, че може да не получа този развод, слава богу, за пореден път всичко стана доста бързо и излязох свободна от съда.
- Най-сетне ! - Брад възкликна след като се прибрахме у дома.
Вече се преместих да живея в неговата къща. Тя беше много яка - просторна, на два етажа, с доста добро подреждане и мебели.

nedi · 2012-09-28 11:07:35

music..so good
Да вляза с теб ? Делото е започнало.. - Брад ме погледна въпросително.
- Знам, много закъсняхме. Ела с мен, страх ме е.
През цялото време се страхувах, че може да не получа този развод, слава богу, за пореден път всичко стана доста бързо и излязох свободна от съда.
- Най-сетне ! - Брад възкликна след като се прибрахме у дома.
Вече се преместих да живея в неговата къща. Тя беше много яка - просторна, на два етажа, с доста добро подреждане и мебели.

Хайде бъди по-точен/а, нищо не разбрах ..

Unstoppablє · 2012-09-28 19:06:07

Много ми хареса! Искам некст.

miss_cute_kiss · 2012-09-28 19:51:24

Йесс! Йессс БРАВО НЕДИ! Некст Моля те !?? <333

nedi · 2012-09-29 14:46:19

Глава 15

Стояхме и се гледахме влюбено отвън, после пийнахме нещо, а Брад излезе на тренировки по тенис, вече това беше неговата страст. Не поглеждаше състезателната си кола под номер 14.Сякаш я забрави след този случай.
Времето пред нас сякаш беше безкрайно.Бях свободна, без да имам никакви угризения.И все пак, не знаех всичко за него..
Отворих вестника на масата, след като стъпките му затихната отвън.
Нищо ново, нито интересно, само някакви жълти светски клюки, които не ме влияеха особено. Е, поне на 10-та страница бяха „оплюли“ максимално директорката на гимназията, в която завърших. Много мразех тази жена, замалко да ме изключи, защото съм си казала мнението за госпожата по физика в очите.
„Защо вместо да ругаете, че отново съм без домашно, не погледнете дебелия си задник и не се разкарате от чина ми ? Нима нямате свой живот, а ще ми се правите на интересна ? Физиката няма да я пипна ..“ - изказването ми изобщо не беше похвално. Дори се чудя, как съм изплямпала всичко това..
Ухилих се и си взех душ. Бях изморена и изгладняла.
След като излязох от банята и се преоблякох, се напарфюмирах и се опътих към кухнята.
Брад не беше особено запален готвач, в хладилника имаше само плодове и зеленчуци. Той беше нещо от рода на вегетарианците, държеше на здравословния начин на живот.
Хванах тиган и сготвих палачинки, изстисках няколко лимона, разредих ги с вода и сипах доста захар в каната. Преди Брад да се върне излапах половината палачинки.
Бяха изминали 2 часа, а си мислех, че е цяла вечност. Той се прибра.Посрещнах го на вратата.
Той ме прегърна и веднага подуши парфюма от врата ми.
- Обичам този парфюм, искам цялата къща да ухае на него ! - той се усмихна влезе вътре.
Усмихнах се и аз, той ме караше да се смея толкова често ..
- М, мирише ми нааа ... оу, палачинки ! М, с лимонада !! Супер !
- Сготвих следобедна закуска ..След малко започвам вечерята. Какво искаш да ти сготвя, скъпи ? - усмихнах се.
- Нямам претенции, каквото ти решиш.
- Добре, на плота има конфитюр и мед. Хапвай.
С течение на тези две седмици честно казано Брад свикна с постоянното ми готвене. Винаги, когато не бях на работа, или когато се върнех висях в кухнята сред готварски книги или път преписвах рецепти от интернет.
Най-добрата ми приятелка Алис, която наскоро се върна от Германия и научи за всичко, което се случи напоследък идва няколко пъти на гости.
- Приятеля ти има голям късмет, че има кой да му готви. - редовно се шегуваше тя..
Сготвих и вечерята за сравнително кратко време, след което и двамата се насладихме на прекрасното време в беседката навън.

Следва леко разводняване.

Unstoppablє · 2012-09-29 14:57:38

Пускай.

unbroken. · 2012-09-29 19:14:56

Некстт..

nedi · 2012-09-30 09:45:25

Глава 16

Слънцето вече залязваше, а на нас не ни се прибираше вътре. Беше много горещо, но вече края на септември.Късното лято вече си отиваше, а с него си отиваше също и доброто ми настроение. Все бях унила, изморена.
Вечеряхме, навън заваля. От хубавото време, остана само една кална локва ...
Вечерна бе бурна, навън вееше, изви се силна буря.
На следващия ден бяхме на пълни обороти, на пълен часов работен ден.
Е, на Брад спортът му беше като хоби. Стана доста романтичен след случая на пистата.Изобщо не говорихме на тази тема, не го попитах как се е случило, нито за други подробности. Заровихме тази тема вътре в себе си.
Денят беше изморителен. В 17:00 се прибрах у дома. Брад си беше у дома.
- Хей, какво ще кажеш да излезем тази вечер ? - каза той.
- Много съм изморена, може ли поне да си взема душ ?
- Добре, ии облечи нещо за танци, няма да те оставя тази вечер.
И двамата не бяхме по нощния живот, щяхме да се върнем тази вечер в тийнейджърските години..
- Мхм. Ти какво прави като си дойде ? - попитах информативно.
- Къпах се, и пробвах да сготвя нещо, не се получи. За да не готвиш тази вечер предлагам да отидем някъде навън, стига с тези поръчки за вкъщи.
- Добре, само малко да отморя и тръгваме. - усмихнах се.
Облякох къса черна рокля, тип балон, хванах косата си на кок, и пуснах назад кичури, сложих тежък грим и парфюмът го изразходих на половината. Това с гримирането не беше често срещано при мен, бях семпла, но елегантна. Брад явно се преобличаше на втория етаж, нямаше го наоколо щом излязох от стаята, интресно ми беше как ще се издокара той, беше станал доста романтичен напоследък.
,,Дано не се е издокарал като някой депутат със сако.." - мислех си и ми ставаше смешно..

Unstoppablє · 2012-09-30 19:50:29

Некст.

miss_cute_kiss · 2012-09-30 20:38:06

Некст.

nedi · 2012-10-06 11:59:14

Глава 17

Брад вече много се бавеше, не знаех защо. Подразних се и веднага се качих на горния етаж.Беше в стаята с компютъра със записите от камерите в коридорите на къщата.(т.е камерите са в коридора и на входа.)
Беше много пребледнял.
- Мел, виж, става нещо много странно в къщата, случайно превъртях малко назад, за да поразгледам какво става докато ме няма.
(нали е нещо от рода на спортистите, т.е малко по-известен и поради възможни обири и т.н е взел мерки за къщата си)
- И ? - недоумявах..
- Вчера от втория етаж, точно където е камерата която гледа отстрани на стълбите от коридора, изхвръква някаква плюшена панда от втория етаж .. Камерата много се замъглява час след това и играчката изчезва..Има и още, но по-добре да не знаеш..
Той наистина превъртя записите назад и гледахме като треснати необичайните явления.
- Къщата е била заключена, не е имало начин някой да влезе.. - каза той. - Извинявай, че те накарах да чаках, ще се реванширам, сега се връщам.
- Добре. - казах и започнах да превъртам още назад.
Върнах кадри от години, в интерес на истината всичко необичайно бе от времето, когато се запознахме, може би ...
- Ще тръгваме ли ? - попита той на вратата, вече готов.
- Колко си бърз, добре.
- Сякаш нищо не се е случило в къщата, не мисли за това. Да си представим, че е ред да кажа колко си красива..И, да знаеш, че за доста неща имам да ти се реванширам..
- Благодаря. - усмихнах се.
Времето беше отвратително, и през нощта, както споменах валеше силно. Сега ръмеше.
Да се върнем на облеклото на Брад...И не, не беше депутатско. Черна риза с бледи сиви линии и тъмни мастилени дънки..И отново бяхме твърде официални за дискотека, но не бяхме тийнейджъри все пак, но се върнахме назад във времето.
Стигнахме в дискотеката, вътре се задушихме от жега, ужас..
- А аз си мислех, че ще е студено. - каза Брад, преди да пуснат силната музика. - Какво за пиене ? - продължи той.
- Тоник.
- Дай нещо по-силно, де.
- Добре, джин с тоник.
- Така по-става.
Поръчахме 2 джина с тоник и седнахме на бара.
„По дяволите, забравих да си сложа червило.“ - с бързината на светлината се изстрелях към тоалетната.
- Ще си освежа грима. - казах.
- Чакам те. - отговори Брад.
Това „чакам те“ ми звучеше доста ... знам ли ? Сигурно искаше да танцуваме цяла вечер, макар, че това не беше най-силната ми страна.
Извадих половината гримове от чантата си. Парфюмирах се отново, сложих мноого червило, с вкус на шоколад. Нанесох още малко грим и черна спирала. Забавих се около 5 минути. Когато излязох музиката вече беше на макс, басовете ме биеха в ушите.
- Много те чаках. - Брад ме хвана и ме целуна когато дойдох.
- Но бяха само 5 минути. - учудих се..
- Да танцуваме ! - той ме издърпа към дансинга.
Не можах да откажа, пуснаха бавна песен, не спирахме да се целуваме.
„Не мога без теб“ ; „Обичам те“ ; „Обичам да усещам парфюма ти“ - Брад беше станал необичайно романтичен.
Пийнахме си, танцувахме цяла вечер като ненормални, кой знае какви глупости съм изръсила тази вечер, щом на сутринта се събудих на дивана у дома, още неизтрезняла. Нито помнех, какво сме правили, нито колко съм пила, дали са викали охраната, за да ни изгонят или пък как ме е донесъл вкъщи..
Брад веднага се появи на вратата.
- Добро утро, слънчице! Имаш закуска, оставям я в кухнята. Сега излизам, наведе се и ме целуна.
- Мхм.Какво стана вчера?
- Прибрахме се двамата, ти беше пияна на кирка, а ти казах да не пиеш толкова, не пожела да ме послушаш. Добре, че не бях много пиян, представи си.
- Боже..Не сме нормални, спомням си само, че счупих две чаши без да искам и не спирах да се блъскам в хората..Аз съм алкохоличка!
- Говориш глупости, нали е само веднъж, какво толкова..
Брад излезе на тренировки, а аз отидох в кухнята.

Излишните подробности в главата не са написани случайно.

ashl3y_fenkaa · 2012-10-06 14:42:01

Много ми хареса! Искам некст.

Billy_and_Tomy! · 2012-10-07 11:32:49

Много ми хареса! Искам некст.

nedi · 2012-10-07 12:50:47

Глава 18

Брад излезе и затвори вратата след себе си, а аз се опитвах да си спомня какво се случи снощи, бях като пребита..Влязох в банята, гледам в огледалото - тотално чудовище !!Гримът ми беше свръхразмазан и имах сенки под очите, сякаш съм плакала цяла нощ.Косата ми бе рошава, имах нужда от голям душ. Болеше ме главата.
Изкъпах се, след което изпих трите литра кола от хладилника.Получих обаждане.
- Г-жо, Трейзи, закъснявате с 3 часа за работа!
Онемях и затворих, закъсняла съм за работа! Дори бях забравила..
Набързо си оправих косата, облякох се прилично, гримирах се отново и добих съвършен вид, макар, че отвътре ми беше сънливо и пияно още от снощи.Беше почти обяд, към 12.Пристигнах на работа, а всички в офиса ме изглеждаха накриво и учудено като изпаднала от някоя чужда планета..
- Мел, отиди при началника! - най-добрата ми приятелка от офиса Алис ми каза, щом ме видя.
Влязох в кабинета му, той ме изгледа сякаш съм убила някого.
- Много съжалявам, господин Ръсеформ.
- Закъснявате за работа с 3 часа. С 5 минути закъснение, разбирам, но вашето на нищо не прилича.Ако не Ви се бяхме обадили, нямаше и да дойдете.Разбрахме, че вчера сте се напили с приятеля Ви, случайно Адам (някакъв неин колега) ви е видял пияни на метли да излизате ..
Мълчах, нямаше какво да кажа, срам ме беше.
- Уволнена сте! - изкряска той, след като нищо не пророних.
- Но..Моля ви, почакайте! - казах аз, щом той стана и ми отвори вратата.
- Такива изблици на лудост няма да допуснем в офиса.
- Моля? - недоумявах за какво говореше пък сега.
- Получихме данни, че сте се посбутали на улицата с няколко жени. Поне приятелят ви е успял да оправи положението.
- Как да го оправи, от къде знаете?
- Имаме източници,плюс това Брад си тръгна преди малко. Извикахме го, защото вие дълго време не отговаряхте на телефона си.
Ядосах се на всичко - на себе си, на Брад и на гадния шеф, който не желаеше да чуе моята версия. Бързо изхвърчах от офиса му и на вратата казах:
- Не напускам, защото ме гоните! Махам се, защото аз искам!
Отидох при бюрото с компютъра ми и обрах всичките ми вещи, бързайки и прибирайки, всичко, което ми принадлежи.
Алис дойде.
- Мел, къде?! Тръгваш ли си ??
- Не мога да остана и минута повече, аз сама съм си виновна, и сама напускам..
- Моля те, не вземай прибързани решения, ще съжаляваш ..
- Няма, ще видиш.Миналата година Питър и Алма се напиха и какво .. нищо ! Защо живота е толкова несправедлив ?
Всички колеги ме гледаха как беснея, всичко събрах и се прибрах.
Брад беше вкъщи.
- Как можа да не ми кажеш ?!
- За какво говориш ?
- Уволниха ме от работа, за това говоря..

Billy_and_Tomy! · 2012-10-08 12:07:08

Неееексстт!!!

petyyxbabyy · 2012-10-14 13:52:10

Некксттт

nedi · 2012-10-14 13:52:49

Глава 19

- Виж, не ми е до това, много странни неща се случват тук .. - Брад беше странен.
- Значи загубата на работата ми, заради, което ти си виновен е по-маловажно от глупавите странности наоколо.. - засегнах се.
- Да. - имах чувството, че той не мислеше какво говори.
Да, не беше длъжен да го е грижа само за мен, но се почувствах пренебрегната и омаловажена.
Той продължи :
- Знаеш ли, прозорците от мазата и килера са изпочупени, а точно там няма камери, съмнявам се, че някой конкурент ме е взел на прицел.Помниш ли играчката вчера? Тази панда я видях в градината, до едно дърво .. Беше обляна с червена боя.
Имаше отпечатъци от обувки - ботуши с плътен грайфер по тревата и почвата ..
- Но..как така ? - издумах, все още ядосана.
- Днес получих обаждане още след като излязох от кабинета на шефа ти. Непознат глас говореше нещо от рода на "Остави я, не е за теб, ще се върна ..", след което затвори.
Изключително объркана, какво да правя от тук нататък, без да мисля казах всичко, което мислех.
- Значи не трябва да сме заедно, Брад, разбери, напускам те !
Брад се втрещи на макс.
- Какви ги приказваш? Къде отиваш? - той беше озадачен и побеснял едновременно. - Та ти нямаш работа, нито къде да отидеш!
- Да, нямам нито работа, нито дом, но ще се оправя.Не ме мисли.Тръгвам си. Не е добре да сме заедно, напускам те. Не ме спирай. По-добре всеки да продължи по своя път, така ще е най-добре. Остави ме ...
- Искаш да те оставя, а след месец да ме потърсиш ти, така ли ?
- Обещавам, че няма да чуеш за мен, нито да ме видиш...
Събрах си багажа и отново настъпи този момент в живота ми. Когато тръгнах без посока, някъде..без и аз да знам къде.
Обадих се на Найджъл веднага щом излязох от дома му, Брад не ме последва, дори не се обърна да ме изпрати. Излезе на терасата отвън.
- Найджъл, имам нужда от помощ, можеш ли да ми помогнеш?
- Кажи.
- Дай паролата на сейфа ми, забравих я..
- Такова важно нещо заравя ли се ? 894066jklgr798 е паролата. Какво се е случило?
Разказах му всичко набързо, взех парите от сейфа. Купих апартамент още същия ден.Апартаментът беше с 2 стаи и кухня, от 18 етажните блокове - на 14-тия етаж.

petyyxbabyy · 2012-10-14 13:58:33

Нексттт..

Unstoppablє · 2012-10-14 14:00:19

Некст.

nedi · 2012-10-15 17:13:19

Глава 20

Апартамента беше доста добре обзаведен, нямах много грижи. Пренесох всичко свое, подредих и сготвих.Не бях гладна, изобщо..Куснах супа веднъж, оставих я.Взех черния шоколад, който си взех от супермаркета преди минути, и го изядох наполовина.Стана ми зле, не се чувствах добре.Болеше ме коремът, главата..всичко.Легнах и място не си намерих 20 минути.Погледнах телефона си : 19:29.Нямах пропуснати повиквания, Брад не ме беше потърсил."Явно много го нараних.." - мислех си, заплаках, страхувах се, но го обичах.
Защо си тръгнах, по дяволите? Бях много глупава и объркана, глупачка ... !
Бях прилегнала докато не се усетих на ръба на терасата, прекрачила високата преграда.Готова всеки миг да скоча, си мислех, дали е нужно..Чувствах се много зле, докато не скочих .. Падах, надолу, от 14-тия етаж..Право към цимента пред блока, но паднах в градинката..От силния удар не помнех нищо, дали бях жива? Настъпи черен фон.След, което следваше сцена : Вечер, полиция, сирени, и един труп, озовал се в градинката, цялата кървясала, бях жива..Но как ?
Цялата в синини, не приличах на нищо, на нищо ! Станах, не можах да се изправя, не се крепях, имах кръвнишки поглед, плашех се от себе си .. Виждах размазано и падах, много пъти .. Едва станах с много усилия и виждах един цивилен полицай да се приближава.
- Не е истина ! Не е истина! Жива е ... - викна той към колегите си.
Отново паднах, примирах от болка, докато не се събудих.
- Какъв ужас, мислех си, до какъв сън стигнах, господи ! - мислех си, треперейки. Беше към полунощ.Изядох остатъка от шоколада, чудех се, да звънна ли на Брад?
"Глупачке, защо да му звъниш, нека той да се сети !" - мислех си.
И без това казах, че няма да го търся повече.
Той обаче явно нямаше намерение да ме чуе.Въпреки това телефонът ми звънна.
- Нанесе ли се вече? - беше той.
- Да. В 18-етажен блок, на 14-тия етаж.
- Браво, исках само да разбера дали си се уредила.
- Да, оправих се. Нямаш грижи, няма да те ангажирам, не се притеснявай. - опитвах се да звуча грубо, или поне малко да го засегна.
- Не исках да кажа това..Както и да е.
Той беше тих, едва го чувах.
- Явно нещо прекъсва..- казах.
- Не знам, чао.
Нямах време да отговоря, той затвори преди мен. Чувствах се ужасно, не спирах да мисля за него, целунах телефонът, като някое дете ..
На следващия ден :
Намерих си работа в една пицария.Засега така ще е, казвах си. С малка заплата щях да се изхранвам, докато успеех да намеря някое свободно счетоводско място, имах завършено образование за банково дело, и там щях да пробвам.Дано късметът успееше да се усмихне.

Пълна съм с идеи, ще пробвам да вложа повече драматизъм, романтика, обрати и .. доста неща

petyyxbabyy · 2012-10-15 17:26:34

От това ще стане доста интересна книга. Некст!

Unstoppablє · 2012-10-16 11:27:27

Некст.

nedi · 2012-10-16 17:01:14

Глава 21

Месец по-късно..
Така и не успях да намеря работа, работех в пицарията за едно голямо нищо. За сметка на това живеех свободно, далече от всякакъв вид напрежение, не бях в офис.Опитвах се да бъда щастлива, жалко, че се наложи така да отрежа любимия си.И да, глупава бях, много.той не се бе обаждал, но поне знаех какво става с него.Редовно го пишеха по вестниците, имал все по-добри успехи.В едно интервю прочетох още първата седмица, когато го напуснах, че е щастлив, и че е сам, но му е по-добре. Това ме ядоса, прави го напук на мен, за да ме е яд. Обезкуражих се, но ме би така беше редно - да продължа напред.
На 16-ти октомври:
Отидох до супермаркета малко по-късно от обикновеното, беше тъмно и хладно.Както беше блокът имаше пътечка, открита, която водеше към маркета, минах оттам, взех това онова - не бях с пълен джоб, но поне си взех някои неща.Пред самия блок имаше шосе, тъкмо се канех да пресека, бързах много и не видях, приближаващата се кола.Пребягвайки се усетих късно, блъсна ме, от удара паднах пред нея, но не беше болезнено.Човекът зад волана бързо слезе.
- Добре ли си ? Защо не гледаш ? - беше Брад, той ме позна след като ме попита.
Помогна ми да се изправя, пликът не успя да се изсипе.
Може би бях много смела, не мислех и изплямпах всичко, може би без да искам.
- Аз .. съжалявам.
- Няма нищо, не си ми изкривила бронята. - той се усмихна.
Обичах усмивката му, просто ме озаряваше, сега се чувствах странно.
- Виж, освен за това, имах предвид и за друго. Много съжалявам, че се случи така. Прости ми!
- И отново ! Отново се опитваш да се пробуташ при мен, късно е вече. Знаех, че ще съжаляваш, но явно не помисли добре. Вече има друга.
- Какво .. - казах тихо, едва доловимо.
- Обвързан съм с едно момиче от съседния 18 етажен, минавам от тази улица. Ще я взема и излизаме, затова ме виждаш в този район.Може би често ще се виждаме..
- Супер. - бях кратка,направих се на щастлива и се усмихнах.
Обърнах се, навеждайки глава, влязох във входа, без да кажа нито дума повече.
"Направо уникално, нещастник, идиот, мръсник ...Ще си платиш ти .." - избеснях, когато се прибрах.
Ругах, псувах и го проклинах..
Тъпо, а ?
Направо си заслужаваше да се хвърля, стана страшно прецакване, каква бях глупачка..
Господи, господи ...

В течение на времето си намерих работа! Работа в банка, готин шеф и страшни колеги.Наистина това компенсираше загубата ми в любовта.Редовно гледах Брад и неговата, но не подозирах, че ще ми се окаже колежка..
Да, не се шегувам, седмица, след като ме назначиха, и тя се натресе.
Сложиха я точно до мен. Всеки божи ден : "Дрън-дрън, скъпи,любов моя, захарче, зайчо .." - имах чувството, че знае, че съм бившата на Брад и го правеше напук на мен.
Бях търпелива, доста..но докога?

Unstoppablє · 2012-10-16 17:07:24

Искаам още. (f)

#1 2012-09-27 18:21:01

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#2 2012-09-28 07:25:30

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#3 2012-09-28 11:07:35

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#4 2012-09-28 19:06:07

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#5 2012-09-28 19:51:24

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#6 2012-09-29 14:46:19

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#7 2012-09-29 14:57:38

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#8 2012-09-29 19:14:56

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#9 2012-09-30 09:45:25

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#10 2012-09-30 19:50:29

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#11 2012-09-30 20:38:06

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#12 2012-10-06 11:59:14

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#13 2012-10-06 14:42:01

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#14 2012-10-07 11:32:49

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#15 2012-10-07 12:50:47

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#16 2012-10-08 12:07:08

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#17 2012-10-14 13:52:10

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#18 2012-10-14 13:52:49

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#19 2012-10-14 13:58:33

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#20 2012-10-14 14:00:19

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#21 2012-10-15 17:13:19

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#22 2012-10-15 17:26:34

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#23 2012-10-16 11:27:27

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#24 2012-10-16 17:01:14

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

#25 2012-10-16 17:07:24

Re: Без път. [Сезон 2] [ЗАВЪРШЕНА]

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook