Без посока [ЗАВЪРШЕНА]

unbroken. · 2012-09-12 15:54:19

Некст..

nedi · 2012-09-12 19:00:56

Глава 8

Не се обърнах, а продължих да тичам. Не исках да го поглеждам в очите, срамувах се, избързах.Сигурно постъпих много детински, задето се страхувах да му призная. Да, влюбена бях, не се сдържах да не му се хвърля на врата, но бягах от гадната истина - Майкъл беше пречката.
Брад може би не изпитваше същото към мен..
- Мелиса, аз ли сгреших ? - викаше той подире ми.
Обърнах се, той вече не бягаше. Беше на доста метри далеч от мен.Прибрах се пливнала в пот, той веднага се обади.
- Защо избяга така ?
- Остави ме сама известно време, моля те. - нямах сили и желание да говоря.
- Кажи ми ! - притисна ме той.
- Това е грешка, тотално грешка.
- Идвам у вас.
Той затвори и нямах време да реагирам.Не след дълго той дойде.Влезе и се започна с разпита, на който рано или късно щеше да ме подложи.
- Защо избяга?
Не смеех да го погледна в очите, страхувах се да му го кажа, но го казах, забила поглед в пода.
- Срамувах се от тази моя проява, нацелувах те без да знам дали изпитваш същото ..
- Същото ? За кое говориш ? - подсмихна се той, направи се на ударен.
- Ето, знаех си, че така ще стане, харесвам те ! Но аз знам, че с теб не е така .. Не съм твой тип, непохватна съм, не ме бива в спорта ...
- Но си силна да понасяш това, което ти се случва..
Не се осъзнавах, че го гледах в очите някак си .. безсрамно.
- Ще се учудиш ли ако ти кажа нещо, което не очакваш ?
- Моля .. - не разбирах нищо.
Той изведнъж стана сериозен, отново се приближи до мен, много близо, устните ни бяха на сантиметри разстояние. Той хвана ръката ми, след което погали едната страна на лицето ми с ръка, потръпвах ...
- Аз те обичам, преди теб се влюбих. Откакто те видях ми влезе под кожата, затова проявявах такъв интерес към теб, затова те желая толкова.

Наистина не знаех какво да кажа, беше доста неочаквано, че чувствата са взаимни.
- Кое е било грешка, като се обичаме ? - попита той с въпросително изражение.
- Няма значение. - прекратих въпроса, макар да продължаваше да ме дълбае, че това е невъзможна любов.
И кажех на Брад, той нямаше да иска да ме чуе, бях раздвоена..
- Нали имаше състезание, какво стана ?
- Има 5 минути, ще почака..
- Хайде, върви. - подканих го.
- Е, щом казваш. След него ще намина.
- Пази се.
- И аз те обичам. - подсмихна се той и излезе.
Не бях на себе си, обзе ме странно чувство на вина. Бях щастлива, но застрашена...

monit000 · 2012-09-12 19:17:16

Авв, невероятно е, некст, некст, некст

nedi · 2012-09-12 19:37:39

Е, некста вече е утре. Аз самата нямам търпение ;дд

unbroken. · 2012-09-12 22:53:48

Некстт..

Osum · 2012-09-13 06:57:35

И аз си чакам некста обаче имам 1 съвет и 1 въпрос.
Съвета : изпипвай повече детайлите, всичко се развива прекалено бързо.
Въпрос : Как така просто непознат мъж изведнъж кани момиче на среща и то се съгласява без проблем?

nedi · 2012-09-13 07:42:59

Osum, Умишлено искам действията да се развият по-бързо, колкото до това, че са били напълно непознати взаимно са се харесали.Опознали са се, просто той изявява интерес, тя е хлътнала и приела .. ;дд
Да, той можеше да се окаже някакъв мафиот и да я забърка някъде, но все пак ... тук не е като в реалността факта, че не се познават.
Некста по-късно, ще излизам.

-atanasowa · 2012-09-13 10:07:52

Уникално Некстт ^^

nedi · 2012-09-13 19:46:13

Колкото и фрапиращо да звучи, краят ще бъде неочакван. Двоумях се дали да е хубав или лош - ще бъде неочакван !
Само това издавам, а сега некст.

Глава 9

След час и половина на вратата отново се позвъня. Беше Брад.
- Е, как мина ? - попитах. - Щеше ми се да дойда да те гледам, но трябваше да си взема спешно вана.
- Много добре, както винаги финиширах първи.Следващия път ще те взема. - той ме целуна по челото.
- Честито, да го отпразнуваме ? Разкажи по-подробно, как беше.
- Добре започвам, отмениха старта с 15 минути, а без да искам закъснях. Добре, че го забавиха поради някакво разместване. Преоблякох се, сложих каска и се „заврях“ в моя скоростен приятел. Какво друго да ти кажа ?

Не можах да не се разсмея, имаше необикновено чувство за хумор.Не отговорих, защото не знаех как да отговоря. Отворихме шампанско, случайно имах с по-дълга трайност. Сипахме си в 2 дълги чаши, взехме наздравица за победата му. Дълго време имах чувството, че само се гледаме. Той просто ме целуна, не знам как се случи, че половин час след това се целувахме под завивките. Беше ми хубаво с него, но си имах и своите угризения.
- Не искам да свършва този миг. - казах, макар да знаех какво ме очаква само да разбереше съпругът.
Брад не отговори, гледаше ме в очите.
- Няма. - усмихна се.
Времето обаче мина твърде бързо, по дяволите. Излежавахме се до към 11-12 часа през деня, стана време той да тръгва. Останах сама, взех си душ. Идеалното място за размисъл отново събра мислите ми този път. След като излязох от банята се ядосах на себе си.
„ЗАщо, защо го допуснах ?! Аз съм една мръсница, да излизам с непознат, след това да спя с него, това не беше редно..Защо се влюбвам толкова лесно..“
Продължавах, този път да се псувам наум заради това, което се случи напоследък.
„Ама то аз съм си виновна, пада ми се.“ Просто съжалявах, за нещо, за което ми беше хубаво...Както по сериалите, защо и моят живот беше една пълна „шашкания“ ..

unbroken. · 2012-09-13 19:49:46

Нексттттттттт

girlcheto · 2012-09-13 20:22:07

Нямам търпение за неочаквания край

lady_ss1 · 2012-09-13 20:52:09

Давай некст!

sladyr4etyy · 2012-09-13 20:58:49

Давай некст!

Ivamm · 2012-09-14 08:19:58

Нексттттт!! (arrow)

nedi · 2012-09-14 16:23:53

Вижте, учебната година наближава и свободното ми време намалява, за да пускам некстове, ще ги пускам рядко, но НЕ спирам историята.

Глава 10

Заплашителните обаждания така и не спираха през този ден.Изключих си телефона, пак не спряха.Гласовата поща се напълни с безброй псувни и ругания.
„Още веднъж да видя този да излиза от жилището ти, ще ви убия и двамата..“
„Вървете по дяволите..“
или семплото „К*чка..“
Криех се, едва ли не, се страхувах да се покажа, обадих се на работа да ме освободят, не се чувствах добре.
Излязох, за да подишам чист въздух, стигнах до парка. Тийнейджъри и студенти тичаха оживено като сутрешен спорт.В редицата от лекоатлети познах Брад.
- Не знаех, че си толкова добър и в атлетиката ..
- Ами, вече знаеш.. - усмихна се той. - Хайде у нас, ще гледаме някой филм или ще стигнем до зоопарка, имало някакви нови животни от Австралия.Какво ще кажеш ?
- Виж, днес не ми е ден.
- Добре де, тогава по една кола или сладолед ?
- Ти се почерпи, аз не искам.
- Не ме интересува, ще ме придружиш до кафенето и ЩЕ ПИЕШ ! Ясно ?
Можех ли да му откажа, като беше толкова настоятелен ?
Набързо се „наляхме“ с Кока - кола и наистина ми се щеше да се прибирам, изморих се, макар да не бях ходила кой знае къде..Брад беше толкова учтив, както винаги и ме изпрати до вкъщи.Когато бяхме пред блока, той каза :
- Ти си страхотен човек, радвам се, че те познавам.
Не отговорих, не знаех как..
- Е добре, няма да се качвам.
- Благодаря.
Бях навела глава от срам може би, погледнах напред и гледам Майкъл да слиза от автомобила си ...
- М*мка му. - не се сдържах аз. - Не спира да ме следи.
Подтичвайки той дойде до нас.
- Кой си ти бе, остави я ! Тя ми е съпруга, да не си посмял да я пипнеш, че ще ти откъсна главата !!
- Докоснах я вече ...
- Ах тии .. - озлобено, Майкъл хвана Брад за гушата.
- Стига, престанете !! Майкъл върви си, чу ли ... - намесих се да разтървавам.
Брад използва пълна самоотбрана, Майкъл си получи шутовете в лицето, юмруците му размътиха главата..
Душенето се разрасна като борба за отмъщение, не знаех какво да правя ...
- Остави я, ясно ли ти е ?! - крещеше Майкъл.
- Обичам я, няма да се откажа ! Тя те остави, заради самия теб, нямам вина, че я обичам ... - отговаряше Брад.
- Стига, няма с никого да остана, оставете ме и двамата !! Толкова проблеми ми създаде, махни се от живота ми !!
Двамата се укротиха, а аз тръгвам да се качвам към етажа.
- Няма да се откажа ... - чух Брад, гласът му утихваше, тъй като се качвах все по-нагоре. По-късно двамата се разотиваха ...

ОСТАВАТ ОЩЕ 2 ГЛАВИ !!

lady_ss1 · 2012-09-14 17:42:37

Некст!

unbroken. · 2012-09-14 20:16:35

Неккссстт,Недии..
Супер е.

nedi · 2012-09-14 20:49:09

Следващите фактически 2 глави ще са в най-скоро време и ще са по-дълги. Мислех да проточа малко нещата, но няма да стане, тъй като се стремя да свърши преди голямото учене. НА 17, 18 - ти септември ще е неочакваното.. Благодаря на всички за интереса !

DeathPrincess231 · 2012-09-18 19:58:43

Некстт

nedi · 2012-09-19 16:53:19

Глава 11

Прибрах се, животът ми се срина. Разбирах напълно факта Майкъл да ме мрази, имаше това право.Чувствах, че предавах себе си, не трябваше да се увличам и това е! Временна и достатъчна заплаха за живота ми беше бракът, брат ми нищо не можеше да направи - не спирах да блъскам главата си.Рано или късно щях да плащам - но как, със сълзи, кръв .. не знаех.Никой, никой не знае колко тежко е да те притиснат в стената с истината. Бях объркана и раздвоена.
Един хубав нов живот в Париж или Виена щеше да се отрази много добре, но щях ли да мога да избягам от спомените ?
По дяволите ..
На следващия ден бях на работа, останах в същия офис, макар, че трябваше да го сменя, за да не мога да бъда открита.С голямо нежелание се вдигнах от завивките в 05:30. Да, рано беше, но започвах от 07:00, а доста се бавех.Взех си душ, който ме ободри, отпих от чашата с ароматно кафе и се загледах навън, зазоряваше се. Беше хладно, настръхнах, когато излязох на терасата. Включих сешоара, изсуших си набързо косата. Съседите отново щяха да ме заплашват, че ще ме подложат на съд заради нарушаване на спокойствието толкова рано.Облякох досадната работна униформа - бяла риза, отгоре с черно сако и черна пола - не се харесвах , но ми беше удобно.
До 06:45 се оправих,закъснявах, хванах такси и пристигнах на работа. Денят беше тжък, имах доста работа.На всичкото отгоре разбрах нещо, което ме съсипа. Майкъл идвал и казал да му с обадя..Звъннах от служебния.
- Какво ? - започнах.
- С твоя се споразумяхме ..
- А ? - не разбирах за какво става на въпрос.
- В събота ще има едно рали, между мен и него, който спечели остава с теб. - гласът му беше груб и се плашех.
- Ти не си в ред. - побеснях и затворих.
Прибирах се пеша, не живеех далеч все пак. Беше светло . (17:00)
Гледам .. Брад пред входа.
- Чаках те да се прибереш, сигурно съпругът ти се е обадил да ти съобщи.
- Ти нормален ли си ? Как можа да се съгласиш, знам, че той е измислил тази глупост.- нападнах го аз.
- Почакай ..
- Какво да чакам, това е лудост. Не е нормално, вие и двамата сте се побъркали..Не можем ли да решим проблема по друг начин ?!
- Изглежда не. - Брад беше твърде спокоен.
- Казах ти, че не искам да те виждам. Махни се от живота ми. - крясках като луда.
Той ме гледаше преспокойно.
- Не мога да допусна да те изгубя. Ще спечеля това рали за теб, чу ли ? - той се ядоса, от спокоен стана бесен.
- Ти чуваш ли се ?! Не ни е писано, откажи се. Край. - АЗ се успокоих и се прибрах.

Извинявам се за забавянето.
Как е ? 8-)

Финала определено го отлагам, изглежда никой вече не следи историята, на 28-29 септември финал..

geri18 · 2012-09-22 12:25:08

некстю

miss_cute_kiss · 2012-09-22 13:24:08

Страхотно е Неди! Бях изпусналя няколко части но си наваксах! НЕКСТ!?

h0neyy^^ · 2012-09-22 19:40:52

Страхотна ее Браво,много ме заинтригува,давай некста.

Billy_and_Tomy! · 2012-09-22 19:45:53

Аааа пускаай некстаа веднага не мога да чакам до 28-29 септемврии искам го сегаа!!

nedi · 2012-09-22 20:21:07

Благодаря на всички !

Глава 12

Сигурно си представихте как прекарах вечерта. Заровена в куп възглавници, "изревах" целия свят, откачих тотално. За какво плачех, един господ знаеше .. Към 11 вече бях отекла и изтощена от блъскане и кряскане. Този път съседите наистина щяха да се зачудят какъв звяр се е населил в 18ти апартамент. Колкото и зряла да изглеждах, в себе си бях някакво объркано и глупаво дете. Заспах на светнато, с дрехите, напречно на леглото. Сънувах нещо, което ме накара да истерясам ..
Тъмна писта за автомобилни състезания, няма никого, само аз седя на първия ред от скамейките. Отдалече видях размазан автомобил в каменен стълб. (абе аз стълбове на стадиони не знам да има, ама тука модела е друг ;дд)
Станах, ускорих крачка, всичко наоколо беше в пепел..Номер на автомобила не видях, очите ми сълзяха от пушекът който се вдигна сякаш от нищото.Вътре имаше човек, минах от другата страна тичайки и отворих вратата, още през стъклото видях Брад. Той бе ,,залепил" лице върху дебелия волан и целия окървавен. Изплаших се, измъкнах го някак си и започнах да викам за помощ. Нямаше никого, беше пусто. Пълен ад.
Крещях колкото ми глас държи, с писъци се и събудих.
До към 2-3 стоях будна, мълчах спокойно и гледах в една точка. Нищо не исках, просто си стоях кротко като някаква луда...
На следващия ден не бях на работа, често имахме кратки отпуски.
Щях да остана сама със себе си. Не знаех единствено кога ще е това безумие, нямаше и да отида..Коя жена би отишла, знаейки, че ще е причина за глупости ?
Не можех да повярвам на какво са се споразумели, телефонът звънна.
Беше брат ми, той беше адвокат, имаше много работа и изобщо не знаеше какво щеше да се случи в най-скоро време.
- Мелиса, как си ? Извинявай за късния час, дано не спиш, много съм зает, чак сега намерих време да се обадя.
- Много се натрупа да ти разправям, Найджъл.
Разказах всичко с подробности, макар че не беше за по телефона. И без това нямахме време да се видим.
- Господи ! Познавате се от няма и седмица и е способен да поема риск ... ? - той беше много учуден.
- Не знам, не ме питай. Аз съм една глупачка ! Проклетница, легнах си с него на втората или третата вечер ?! Как стана толкова бързо всичко не знам, какво е това развитие на нещата..
Найджъл не можеше да изкаже коментар, беше някакси потресен.
- Виж, ще говоря с Майкъл.
- Недей, няма смисъл. Не ме интересува, грам !
Сбогувахме се и затворих.

13та глава ще е по-дълга, тази не беше много съдържателна, но просто описваше протичането на нещата.
Както казах, финала е неочакван, не знам дали ще е фатално (13-та глава забележете), но нищо няма да издам.
Ще бъде най-вероятно на 24-25 септември, и аз няма да мога да го дочакам.
А дотогава Be Happy !!

Стана като някоя реклама ;д.

#26 2012-09-12 15:54:19

Re: Без посока [ЗАВЪРШЕНА]

#27 2012-09-12 19:00:56

Re: Без посока [ЗАВЪРШЕНА]

#28 2012-09-12 19:17:16

Re: Без посока [ЗАВЪРШЕНА]

#29 2012-09-12 19:37:39

Re: Без посока [ЗАВЪРШЕНА]

#30 2012-09-12 22:53:48

Re: Без посока [ЗАВЪРШЕНА]

#31 2012-09-13 06:57:35

Re: Без посока [ЗАВЪРШЕНА]

#32 2012-09-13 07:42:59

Re: Без посока [ЗАВЪРШЕНА]

#33 2012-09-13 10:07:52

Re: Без посока [ЗАВЪРШЕНА]

#34 2012-09-13 19:46:13

Re: Без посока [ЗАВЪРШЕНА]

#35 2012-09-13 19:49:46

Re: Без посока [ЗАВЪРШЕНА]

#36 2012-09-13 20:22:07

Re: Без посока [ЗАВЪРШЕНА]

#37 2012-09-13 20:52:09

Re: Без посока [ЗАВЪРШЕНА]

#38 2012-09-13 20:58:49

Re: Без посока [ЗАВЪРШЕНА]

#39 2012-09-14 08:19:58

Re: Без посока [ЗАВЪРШЕНА]

#40 2012-09-14 16:23:53

Re: Без посока [ЗАВЪРШЕНА]

#41 2012-09-14 17:42:37

Re: Без посока [ЗАВЪРШЕНА]

#42 2012-09-14 20:16:35

Re: Без посока [ЗАВЪРШЕНА]

#43 2012-09-14 20:49:09

Re: Без посока [ЗАВЪРШЕНА]

#44 2012-09-18 19:58:43

Re: Без посока [ЗАВЪРШЕНА]

#45 2012-09-19 16:53:19

Re: Без посока [ЗАВЪРШЕНА]

#46 2012-09-22 12:25:08

Re: Без посока [ЗАВЪРШЕНА]

#47 2012-09-22 13:24:08

Re: Без посока [ЗАВЪРШЕНА]

#48 2012-09-22 19:40:52

Re: Без посока [ЗАВЪРШЕНА]

#49 2012-09-22 19:45:53

Re: Без посока [ЗАВЪРШЕНА]

#50 2012-09-22 20:21:07

Re: Без посока [ЗАВЪРШЕНА]

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook