.Sаviоur.

miss_cute_kiss · 2012-09-14 18:03:05

Това е една нова история,която ми хрумна това лято.Ако ви хареса,ще се радвам да споделите,за да знам дали да я продължа и понеже обичам да пиша малко по-Хорър истории се надявам да ви хареса... Очаквам мненията ви. С:

Първа Част.
,,Огън"

Онзи странен момент,когато болката е толкова силна,че не знаеш дали си жив или мъртъв..Когато се катериш нагоре,а огънят отдолу изгаря обратния път..Тогава се чудим ,,Има ли смисъл да продължаваме да се катерим като краят ще един и същ?"
Предпочитах да горя в Ада,отколкото да продължавам да се катеря.Безсмислено е,нали все пак ще умра.Ако изръся някъде тази глупост,хората ще ме сметнат за откачена,което си беше вярно до някъде...
-Вероника,слез долу веднага! -майка ми отново крещеше за нещо.
-Какво са се развикали пък сега..? -мърморех си слизайки надолу. -Какво? -тръшнах се на един от кухненските столове и изчаках отговорът.
-Как какво!? Помолих те да наглеждаш брат си! Погледни,какво е сторил,сега ти ще почистиш. -не бях забелязала.Цялата кухня беше в хартиени топки,боя и хвърчащи листчета.Малкото изчадие се ухили и ме погледна.
-Малко чудовище. -казах му и го изгледах кръвнишки,той се засмя и се качи нагоре към стаята си.Аз взех един парцал,както и един черен чувал и започнах да събирам боклуците,на малкия ми брат.Мразя когато става така..Просто лесно забравям,малко ли неща са ми на главата..О Господи! Все едно е много лесно,да се преструваш на обикновен пред всички.
Защо ли? Защото се налага,хората са лоши..Когато има нещо различно в теб,те не те оставят намира докато не те разкостят тотално.Мразя ги.
Просто е странно,да не можеш да кажеш на никого за това което криеш зад маската си.Аз получавам видения,виждам хора от миналото и бъдещето,те искат да говорят с мен,не го правя аз,просто е невероятно страшно..Понякога не заспивам с дни..И знам,че ако кажа просто "Искам това да спре!" Няма как да стане,знам,че колкото и да плача в своята собствена болка,никой не може да ми помогне.. Това е.Приемаш се такъв какъвто си,колкото и трудно да е това..
-По Дяволите! Проклето да си изчадие такова! -ругаех докато почиствах остатъка от боклуците,които малкото зверче беше направило нарочно. С него никога не се разбирахме,е не точно никога,но почти никога.
Забързах за да изляза на вън и да хвърля черният чувал в кофата,когато ненадейно се натъкнах на нещо.
-Ка-кво? -пуснах чувала на земята и приклекнах.
-Не мога повече така! Трябва да го направя! Решен съм,без страх! - видях момче което си говореше само поемайки по пътеката която водеше към гората. Това беше Сам Хамилтън,той живееше малко по-надолу от моята къща и беше гей. Както и да е,случващото се с него не ме интересуваше.Взех отново чувала и го пуснах в кофата. Върнах се в стаята си и седнах на леглото. Вдигнах капака на лап-топа и влязох в социалната мрежа. Приятелката ми Джъсин веднага ме накаца.
-Вероника,помощ! -обърнах се защото бях сигурна,че някой ме извика,но не виждах никой. -Помощ! - този път стенанието беше по-силно.
-Какво,къде си? -попитах с лице към стената,тогава майка ми нахлу в стаята.
-Какво правиш Вероника? -попита ме със изненадано изражение.
-Мамо,знам как изглежда,но...Кълна се,че тези стени ми говорят.. -казах и.Тя знаеше,за това което ми се случва,но никога не ми повярва.
-Да бе,а сега кажи,че чуваш желанията на Дявола..Май е време да посетим д-р. Крег,Рони. -погледна ме загрижено. Да,опита се да ме заведе на психиатър,но без ефект.Отвърнах поглед,тя ме погали по главата и излезе. Останах сама.Ослушвах се,но не чух нищо повече..Може би наистина ми се беше причуло този път? Не знам. Мисля,че съм изморена,просто ще легна малко. Неусетно съм се унесла и съм заспала.

"За косите той я влачи,но никой не чува как тя плаче.
Иска някой да и помогне,но никой не може да му смогне.
Той е скрит от чужди очи,никой не го вижда,но тя го ненавижда.
Предпочита да умре,вместо да се предаде."

-някакви хлапета пееха такава песничка.Не знаех къде се намирах,най-вероятно сънувах,но сънят си беше доста реален.
Децата продължаваха да пеят,а аз минавах между тях,те ме гледаха с големите си черни очи,сякаш се опитваха да ми кажат нещо,но аз не разбирах какво е то..
-Рони събуди се. Време е за ставане,трябва да отидем до д-р. Крег днес,записала съм ти час. -стреснах се от внезапното събуждане и подскочих. - Обичай се. -каза майка ми и излезе от стаята.
-Що за откачен сън беше това? -казах си и станах. Не бях много изненадана,често сънувах някакви такива странни сънища,но този беше наистина странен. Измих се,облякох се и слязох долу,майка ми ме чакаше пред вратата.
-Ще те взема в четири. -каза тя и се качихме в колата.
-Окей,но какво ще правя там цели четири часа,обикновено ме оставяш само за два? -учудих се.
-О,имате за какво да си говорите,скъпа. -каза тя и запали.
-Но,не е честно! Аз съм наред! -казах и,а тя не отделяше поглед от пътя.
-Според д-р. Крег,всички така казват.
-Нима,мамо,мислиш си,че не съм добре ли? -попитах я и чак тогава тя отклони поглед от пътя и ме погледна.
-Не,мила,знам,че си добре,но просто понякога човек има нужда от.. -не я оставих да довърши.
-Добре,ясно! -казах и обърнах глава към прозореца.Вече бяхме стигнали? Много бързо стана..Както и да е. Слязох и тръгнах към входа.
-И не забравяй,в четири ще мина да те взема! -провикна се тя след мен,аз не казах нищо и просто влязох. Чувствах се като в лудница..

lyd3tinaaa · 2012-09-14 18:23:38

ммм доста заинтригуващо... да видим какво ще стане нататък...нексттт

нiiк4iiтu · 2012-09-14 18:48:12

Изглежда интересна. Определено ще я следя. НЕКСТ!

miss_cute_kiss · 2012-09-15 17:44:11

Ее,ето поне за вас двете. С:

Втора част.
,,Огън"

Нали знаете в лудниците,как закопчава обектите си в усмирителни ризи? Точно така се чувствах,сякаш всеки момент щяха да ме закопчаят в такава риза.
Влязох в кабинет 34,д-р. Крег беше седнал на обичайното си място.
-Точно на време. -отбеляза той и устните му се разтеглиха в усмивка. -Рони,майка ти ми каза,че отново чуваш тези гласчета,искаш ли да ми разкажеш? -попита ме той,докато аз събличах якето си и се настанявах на ужасния бял стол.
-Не. -отсякох.
-Рони,така не ми помагаш,още повече не помагаш на себе си. -каза той. Нека ви го опиша.Беше възрастен мъж с прошарена коса,дълбоки бръчки и влажен поглед.
-Но аз..
-Шшт! Разкажи ми,какво ти казват гласовете,въпреки,че ти знаеш..Не трябва да ги чуваш. -попита той.
-Обикновено викат за помощ. -обясних.
-И ти помагаш ли им? -попита и ме погледна със сковани очи.
-Не,не знам от къде идват гласовете.
-Те не идват от никъде,мила.В главата ти са. Виж,за да си по-сигурна,просто извикай баща си да мине през стаята ти със светена вода. -препоръча докторът.
-О я стига глупости Знаете,че не вярвам в тези неща. -да,баща ми беше свещеник,а аз - невярваща.
-Може и това да е причината,Рони. Атеизмът просто размътва главата ти и ти не знаеш какво става. -това го мразех.Опитваше се да ми влезе в положението.
-Но вие не разбирате,това са...Понякога са като желанията на Дявола,както се изрази мама,понякога не знам какво искат. -дори не знам,защо си губех времето да му обяснявам,той никога нямаше да разбере.Започнах да пукам пръстите си.
-Мхм,разбирам те -да бе да,сигурно. -Но това не може да се случва наистина,нали знаеш?
-Не може,но се случва-казах му,а той продължи да оспорва моите думи и така прекарах четири часа в лудницата за нищо.

-Е,как мина? -попита майка ми,когато се качих в колата.
-Никога повече не ме пращай там! -казах и,когато тя запали.
-Мила,нали говорихме за това.Трябва,това е само профилактично. -да сигурно,пробвай се ти да издържиш четири чака с този ИДИОТ.
-Да бе,сигурно.И ти си мислиш,че имам проблем нали? -знаех,че сега ще смени темата,защото нямаше смелост да ми го каже.
-Моля те,подай ми кутията с цигари от жабката. -знаех си.Пресегнах се и я подадох.Тя я запали,отвори прозореца и издиша димът през процепа,въпреки,че той се върна обратно и аз усетих противния му мирис.Мълчахме си през останалата част от пътя.А когато се прибрахме,тя побърза да завърже разговор с брат ми,аз се качих в стаята си.Седнах на леглото и си свалих блузата и панталона,за да се преоблека.
-Хей,Рони може ли да вляза? -на вратата се почука и това беше баща ми.
-Да! -отговорих и нхлузих една дълга блуза.
-Какво стана? -попита ме той.
-Ами,онзи психопат реши,че съм дете на Дявола. -намусих се.
-Без такива приказки,Рони! Знаеш,че е забранено. -каза той. Да беше наложил правило,в тази къща да не се споменава Дявола.
Кимнах.
-Знаеш,никога не е късно да се помолиш на Бог.Той има голямо сърце. -каза той и излезе от стаята.
-Да бе,сигурно. -казах си и затворих вратата. Истината беше,че аз не съм се родила такава.Тоест,нещо се случи,но не знам какво.Преди година и половина бях съвсем нормална...Бях най-харесваното момиче в училище,имах страшно много приятели,момчетата ми обръщаха много внимание,бях заобиколена от хора,но един ден това просто се случи и всичко свърши.
Влязох в социалната мрежа и Джъстин отново ме нападна:

Джъстин: Хей,какво стана,защо не ми вдигна?
Вероника: Бях заета съжалявам.
Джъстин: Напоследък все си заета...
Вероника: Случва се..Искаш ли утре да се видим?
Джъстин: Добре,Добре ще ми се отрази. 16:00 ч. в "Рахи"?
Веронка: Ок.Чао!
Джъстин напусна чата..

"Рахи" е едно заведение в което правят страхотно кафе. Джъстин не беше на ясно какво се случва,но можех ли да и се доверя1? В днешно време и най-добрия ти приятел може да те предаде. Въпреки,че точно Джъстин...Тя подозираше,че нещо се случва,но никога не е бързала да разбере.За това я харесвах.Не и пукаше.
-Рони! Вечерята! -викна мама и аз слязох долу.
-Какво стана мамо,Вероника ще влезе ли в лудницата? -малкото зверче се обади и ме погледна с един налудничав поглед..Щях да му одера кожата!
-Браян! Не разбира се.Сестра ти е съвсем добре. -я виж ти.Сега го каза. Погледнах го кръвнишки и шушулката се сви на стола.
-Да кажем молитвата. -каза татко и ми подаде ръка. Аз не посегнах да я хвана и нямаше да го направя но..
-Вероника! -изсъска майка ми и принудително хванах ръката му.
-Благодарим ти Боже,за това което има на нашата трапеза,за гозбите с които ти ни даряваш. Амин. - каза той и всички в семейството последваха да кажат "Амин" без мен.
-Да ядем! - каза Браян и забоде вилицата си в месото.

Не след дълго вечерята свърши и аз отново се качих горе. Легнах си и се завих,опитах се да заспя,но не се получаваше,за това останах будна цялата нощ..

isux · 2012-09-16 07:17:21

добра работа , next!

miss_cute_kiss · 2012-09-16 07:53:37

Благодаря Днес вечерта сигурно ще го пусна. С:

The Black Shadow · 2012-09-16 10:29:34

Харесва ми.Некст.

miss_cute_kiss · 2012-09-16 14:21:18

Благодаря на тези които си направиха труда да го прочетат,макар и да са малко,аз ще продължа да побликувам. С:

Част Трета
,,Спомен"

Стоях будна и си мислех за разни неща..Неща в които нямаше смисъл,но въпреки това ги мислех. "Ами ако наистина бях луда?" Не. трябваше да изключа тази мисъл. Но бях сама,изстината беше,че всички ме мислеха за луда..Не че знаеха за това което ми се случва,просто така си мислеха...Никога не е било лесно,но просто така се случва. Прекарах в размисли цялата нощ. Преди да се усетя будилникът ми удари шест часа сутринта. Трябваше да стана,на даскало съм..Мразя когато идваше момента в който трябва да се върна при онези тъпаци..Не,наистина целият ми клас беше адски тъп..
Оправих се набързо,нахлузих един къси панталонки,потник,една жилетка и бях готова. Прибрах косата си на небрежен кок и изчезнах от нас.

-Рони! Хей Рони,как си? -какво чух,току-що!? Обърнах се и видях...Райли!? Той беше един от най-готините в даскало и да не би да ме заговори!? Имаше нещо гнило в цялата работа..
-Ъм..добре съм,благодаря. -отсякох,а той се доближи до мен,побързах да се обърна,но той отново каза нещо.
-Изглеждаш страхотно днес! На какво дължим честа? -попита той леко подсмихнал се.Цялата се изчервих.
-Ами,на нищо,просто..Не знам.. -засмях се накрая.О уау,аз говоря с момче,при това не с кое да е,а с най-готиното момче! Машинално посегнах и дръпнах потника надолу.
-Спокойно -каза Райли. -Изглеждаш чудесно.
-Леле,благодаря...Аз не знам к-акво да кажа,ти също! - казах през смях и го посочих. Смях!? Това чувство ми е непознато.
-Кой е първият ти час? -попита Райли когато тръгнах към стълбището,а той вървеше до мен.
-Ъм,математика,а твоят? -попитах все още шокирана..
-И моят! Ха-ха ще седна зад теб! - стига бе! И тога го постигнах само с един къси панталонки!? Супер.
-Дообре! Ще се видим. -Казах и отидох при Джъстин,сега следваха въпросите.
-Какво по Дяволите беше това? -попита ме тя веднага щом ме видя.
-Късмет! -изчуруликах. - Каза,че ще седи зад мен в първия час,ха можеш ли да повярваш!?
-Не. -изръси тя.
-Да и аз не мога..Но да вървим!

The Black Shadow · 2012-09-16 18:24:42

Некст. (f)

-atanasowa · 2012-09-16 18:53:03

Заинтригува ме ((:

miss_cute_kiss · 2012-09-17 08:55:38

Радвам се.. С: Днес вечерта ще има некст. С:

miss_cute_kiss · 2012-09-18 19:01:58

Съжалявам за забавянето. Но не съм сигурна може и да я спра.. С:

Част Четвърта.

,,Разногласия"

Скучноо.. Математиката мина наистина скучно.Когато Райли седна зад мен,постоянно мяташе някакви бележки,щипеше ме..Типична зарибявка,мислех го за малко по,но той си беше едно лайно. След това дойде час на класа.Учителката влезе заедно с едно момче.
-Ученици,това е Алекс. Той ще учи при нас в следващата година. -каза тя и аз огледах момчето. Беше висок и слаб,имаше черна коса и беше блед,не знам защо сякаш препил, с тъмни кръгове под очите,които не се забелязваха,но аз ги забелязах. Може би не си беше доспал,не знам,не ме бъркаше.Момчето се настани на единствения свободен чин,естествено зад моя..Никой не искаше да седи там,защото много духаше,но той нямаше къде другаде да седне. Учителката говореше за някакви деца,които се криеха да пушат зад училището,бяха от класа ми.Пропадаха.
-Рони,защо не ни обясниш? -попита тя и аз се стреснах.
-Каква? -попитах я и се облещих.
-Защо не ни обясниш,какво става когато човек пуши трева? -въздъхна тя.
-От къде да знам,никога не съм опитвала. -казах и тя ме погледна на криво.
-Не твърдя това,но ти,ако не се лъжа преди месец имаше да пишеш доклад за въздействието на марихуаната над организма? -мамка му.Беше права.
Не казах нищо. Но после започнах да говоря.
-Просто е,организмът получава халюцинации и нищо не изглежда нормално. -казах след което тя ми направи знак да седна.Мразех да говоря пред всички,опитвах се да максимално тиха в часовете. Когато учителката ни накара да пишем кратко разсъждение всички мълчаха и се чуваше само тежкото дишане на новото момче.Можех да кажа,че или е вещ пушач или просто има проблеми с дробовете,не знам,но дишаше тежко.

Почувствах се адски гадно,в главата ми започнаха да бръмчат хиляди гласове и мисли.
-Рони,помощ! -тих шепот молеше за помощ,опитвах се да го игнорирам,но в последствие започнах плахо да се оглеждам.Този глас идващ от никъде и отиващ на някъде започваше да ме дразни. Огледах се неспокойно,учителката очевидно го забеляза.
-Вероника,добре ли си? -попита тя,но преди аз да отговоря някой ме изпревари. Камерън Хюдж.
-Тя кога е била добре. -каза той и се засмя,изненадващо как никой не му обърна внимание.Той беше смотан.
-Мъкни нещастник такъв! -изрепчих му се.
-Вероника внимателно,а ти Камерън,с теб ще се видим след часовете за да обсъдим държанието ти.Камерън направи физиономия и отново започна да пише.
Звънецът удари.
-Така,всички да предадат листовете си. -каза тя и всички станах. Аз все още не бях готова. Усетих движение зад мен.Сигурно новото момче отиваше да предаде листа си.Бях се навела напред,когато той се доближи до ухото ми прошепна.
-И ти ги чуваш нали? -попита той.Очите ми се разшириха.
-К-какво? -попитах,но той вече беше излязъл.Какво значеше това..Предадох листа си и излязох,трябваше да го намеря.
-Какво беше това? -попитах го когато го настигнах на път към тоалетните.
-О,я стига. и ти ги чуваш нали? Гласовете,които викат за помощ.За това започна да се озърташ,аз също ги чух.Но вече знам от къде идват. -каза той и влезе в тоалетната.Постоях отвън подпряла се на стената и когато той излезе закрачихме към стаята.
-Значи и ти ги чуваш? -реших да наруша неловкото мълчание,пък и може би,той щеше да ми помогне.
Той кимна..
-Аз съм Алекс.Сигурно вече знаеш. -каза той и ми подаде ръка,аз я поех и се здрависахме.
-Аз съм Вероника.Сигурно вече знаеш. -каза и аз,след което млъкнах.
-Наистина ли знаеш от къде идват ? -попитах накрая. Той отново кимна. -Е,ще ми кажеш ли?
-Не. -каза той. О .. кретен. -Сама трябва да разбереш,но аз ще ти помогна.НЯМА ДА ТИ КАЖА,просто ще помогна. -каза Алекс и левият ъгъл на устната му леко потрепна.Беше като съвсем недоловима усмивка.
-Добре. -казах.Той ме изгледа странно.Някак си сякаш виждаше през мен..
-Какво? -попитах го,но той просто поклати глава и влезе.Седна и аз се обърнах към него.
-Кажи ми,от кога чуваш тези гласове,какво ти казват,кога най-често ги чуваш? -попита той.
-Ами,от доста време..Повечето викат за помощ,някои ме плашат,като казват ,,Ще умреш" или "Той е тук",а ги чувам почти на всякъде,но най-често у дома. - казах му,той бе забил поглед в земята,но после внезапно вдигна глава и каза.
-От това се опасявах. -гласът му беше монотонен,сякаш го знаеше.Това момче беше по-странно дори и от мен..

The Black Shadow · 2012-09-19 11:05:50

В никакъв случай не спирай историята! Става много интересно.

miss_cute_kiss · 2012-09-19 17:49:19

В никакъв случай не спирай историята! Става много интересно.

Много се радвам,че ти харесва,но няма смисъл,само ти я четеш.. С:

nedi · 2012-09-19 17:55:36

Вече и аз я следя, не я спирай (y)

privaтe Love · 2012-09-19 18:43:11

И на мен ми харесва.
Искам само да попитам какво стана с "В Хрониките на Приказния свят"?

miss_cute_kiss · 2012-09-19 18:49:04

И на мен ми харесва.
Искам само да попитам какво стана с "В Хрониките на Приказния свят"?

Не знам и аз,опитах се да пусна некст,но когато публикувах,не ми излизаха некстовете..

miss_cute_kiss · 2012-09-28 19:49:33

Ето. С:

Част Пета.
,,Приятел"

Мина време,аз все повече упознавах и взимах от Алекс,както и той от мен. Станахме наистина близки. Той ми показа как да заглушавам гласовете,но все още не ми беше казъл от къде идват.
Взимахме наистина много един от друг,но това не ни стигаше. Искахме да научаваме все повече един за друг.Дори вече когато нямахме какво да си споделим пак го правехме. Бяхме станали наистина близки,a дори и аз вече не си спомнях,как се бе случило това. Нищо.Това вече беше без значение. Аз имах истински приятел с който прекарвах всичките си дни. Въпреки,че не знаех всичко за него,исках да го науча. Всяка вечер,прибирайки се от училище сядахме на един асвалтиран път,близо до моята къща и си говорехме. За всичко,нямахме особено много тайни един от друг. Просто с него се чувствах себе си. И знаех,че той ще бъде моят приятел до живот.
Днес,или по-точно тази вечеш щеше да бъде Битката на Бандите,на която бях поканена и групата на Алекс щеше да свири в клуба. Пооправих се малко и телефонът ми иззвъня. Беше Алекс.
-Хей,ще дойдеш да ни гледаш,нали? -попита той.
-Разбира се. -отговорих.
-Окей,чакам те. -каза той и затвори. Сложих малко черен молив за очи,спирала и съвсем малко фон до-тен. Вече бях готова.

-Хей Алекс! -викнах когато влязох в клуба и го видях. Побутнах го леко и го прегърнах.Той отвърна на прегръдката ми.
-Радвам се да те видя тук. -каза Алек и ме пусна.
-Кога ще свирите ? -попитах го,той метна един бърз поглед към сцената и каза:
-Точно сега. Хей,но първо искам да ти дам нещо. -каза той. Измъкна изпод тениската си една верижка от която висеше едно зелено преце за китара.
-Искам да го вземеш. -каза той и го сложи на врата ми. -Това е първото ми перце.С него спечелих на първата си Рок битка. -каза Алекс. Погледнах перцето...Уау то беше наистина красиво.
-Ще го пазиш ли за мен? -попита той и се усмихна.
-Разбира се. -отвърнах и го докоснах. Той ме прегърна отново.
-Пожелай ми късмет! -провикна се той взимайки китарата си. Аз все още гледах към перцето и прошепнах:
-Не ти е нужен. -Те започнаха да свирят и бяха страхотни,най-много ми хареса как бяха направили кавърът на песента на Pantera - Walk. Бяха невероятни!
След тях имаше и други групи. Но не бяха толкова добри.

-Е,хареса ли ти? -попита ме Алекс.
-Да,наистина сте страхотни! - отвърнах кимайки.
-Благодаря,но нямаме шанс срещу тези. -каза той и посочи групата на сцената.
-Не е вярно. -отрекох. Тъй като те започнаха да свирят,Алекс се доближи до мен и ми шепна,а дъхът му погали ухото ми.
-Хайде да излезем,тук става задушно. -щепна той и направи знак с ръка размахвайки цирагрения дим около нас. Кимнах и излязохме.
-Уау едвам чувам. -каза той и направи физионимия. Аз се засмях. Той се доближи до мен и се приготви да говори.
-Слушай,аз трябва да ти кажа нещо. -започна той. -Аз ще трябва да замина..Тук вече не е подходящо за мен.. -каза Алекс и сложи ръце на талията ми.
-Тоест.. майка ми.. трябва да се преместим в друг град и...Това ще се случи утре.. -каза Алекс.Аз все още не можех да асимилирам това,което ми казваше.
-Чакай,какво!? Ти сериозно ли? -попитах го,като не помръднах..Гледах някъде през него.В този момент чувствата се блъскаха в мен.Болка...тъга...печал..Всичко това не можеше да намери мястото си..
-Да,аз съжалявам..Исках да ти кажа това по-рано,но не знаех как. -той зарови глава в косите ми.
-Моля те,кажи ми,че това е само някаква глупава шега за да ме накараш да се изплаша... -прошепнах,но той не каза нищо.Знаех,това не беше шега.Беше голата и дразнещо болезнена истина..Той щеше да си тръгне утре,а аз нищо не можех да направя.
Това перце,което той ми даде...Явно е било за спомен,от него за мен. Усетих една гореща течност да се стича от окото към бузата ми.Дяволе! Това беше сълза.Не бях правила това от седем години...
Алек ме погледна след което каза.
-Хей,хей..Ще се видим пак.Аз ще дойда. -той погали бузата ми триейки сълзата. Погледнах го тъжно.
-Обещаваш ли? -попитах.
-Разбира се! -каза Алекс. -Моля те,не бъди тъжна. Оставаш най-добрата ми приятелка завинаги! Ако не беше така,никога нямаше да ти дам прецето си. И колкото и далече да сме..Това са просто цифри,разбираш ли? Просто едни цифри,които не могат да ми попречат. -каза Алекс гледайки ме в очите. -Имам чувството,че те познавам от години! Сякаш винаги съм те познавал. -каза той. Аз кимнах.
-Да,знам,каза ми го. Но.... -започнах,когато ме прекъсна.
-Моля те,без "Но".Нищо не може да ми попречи да бъда твой приятел.Знай го.Аз ще съм там когато се нуждаеш от мен. -каза той.Аз кимнах.Той все още ме държеше в обятята си.Ръцете му стояха на талията ми,а очите му ме гледаха умоляващо.
-Знам.. -каза той занижавайки глас.Наведе се малко напред,след което целуна челото ми. Не знаех,как да реагирам.
Болка..Тъга..Гняв..Печал..Ярост.. Всичкото това се объркваше в мен...Отдръпнах се от хватката му и тръгнах..Не знаех на къде отивам,просто не бях добре,а Алекс не биваше да ме вижда така.
-Моля те Рони! Не пропилявай последните ни часове! -провикна се той.
"Последните ни часове...Последните ни часове.." Това отнекна в главата ми.Звучеше толкова тъжно.
,,Не се притеснявай! Всичко ще се оправи." повтаряше едно гласче вътре в мен,а друго казваше ,,Не,нищо вече няма да е същото!"...Просто..Мразех се! Мразех се за дето му позволих,да стигне до мен,а не само до каменната ми маска..Но вече нищо не можех да направя и колкото и да не ми се искаше.. гласчето беше право..Вече нищо нямаше да е същото.
Имах само едно нещо в момента и то беше да се стегна и да се върна в Рок Клуба,сякаш нищо не се беше случило.

Unstoppablє · 2012-09-29 07:30:38

Некст. (:

Sissy~~ · 2012-10-28 18:18:54

Некст. (:

miss_cute_kiss · 2013-03-31 20:23:00

Реших да я довърша. Дано ви допадне нататък.

Част Шеста.
,,Призванието"

Аз наистина исках да се върна,но знаех,че щях да изглеждам като пълна глупачка ако го сторя. За това продължих да вървя на някъде с надеждата,че няма да се изгубя.

Вървейки,забелязах един силует,който вървеше пред мен. Беше леко изгърбен,сякаш носеше тежка раница на гърба си,слаб и висок.
Не след дълго този силует бе пред мен и ясно виждах,че това е жена. Наистина красива млада дама с тъмна дълга коса. Но това не бе нещото което ме притесни. Около нея се движеше златна нишка,ограждаше цялото и тяло,като голям въздушен,но златен мехур. Нямах представа какво е това. Спрях точно пред нея и се втренчих в нишката,която се скъсяваше със всяко мое мигане. Разтърках очи. Жената също спря.
Понечих да докосна нишката,но сякаш ръката ми минаваше през нея. Жената се опули.
-Какво правите? -попита тя.
-Вие..Това.Какво е това? -запелтечих,опитвайки се да докосна златната нишка,която ставаше все по-къса, и по-къса.
-Сигурна ли те,че сте добре? -нишката се скъсяваше,не знаех какво е или защо ставаше така,но усетих как гръбнакът ми пламва. Оставаше около пет сантиметра,преди нишката да изчезне напълно.
В този момент,нещо се случи.
Някой действаше вместо мен. Сякаш не бях аз. Хванах жената за ръкава и я бутнах в единият ъгъл до блока където бяхме и тя се удари в стената,след което съвсем леко залитна. За част от секундата,там където бяхме стояли до преди секунда-две,се стовари огромен каменен блок,който можеше да убие и двете ни.
-Господи,благодаря ви! -каза жената и ме хвана за раменете.
-Не знам как го направихте,но спасихте живота ми!
-Ъ..да. За нищо. -измънках. Бях шокирана. Заобиколих я и потеглих. На тръгване се обърнах и видях,как златната нишка около нея отново изпълва тялото и.
Това беше. Окончателно полудявах!

selen4ito · 2013-04-06 20:23:13

Hе спирай става интересно.
Aз също следя историята.
Next

#1 2012-09-14 18:03:05

Re: .Sаviоur.

#2 2012-09-14 18:23:38

Re: .Sаviоur.

#3 2012-09-14 18:48:12

Re: .Sаviоur.

#4 2012-09-15 17:44:11

Re: .Sаviоur.

#5 2012-09-16 07:17:21

Re: .Sаviоur.

#6 2012-09-16 07:53:37

Re: .Sаviоur.

#7 2012-09-16 10:29:34

Re: .Sаviоur.

#8 2012-09-16 14:21:18

Re: .Sаviоur.

#9 2012-09-16 18:24:42

Re: .Sаviоur.

#10 2012-09-16 18:53:03

Re: .Sаviоur.

#11 2012-09-17 08:55:38

Re: .Sаviоur.

#12 2012-09-18 19:01:58

Re: .Sаviоur.

#13 2012-09-19 11:05:50

Re: .Sаviоur.

#14 2012-09-19 17:49:19

Re: .Sаviоur.

#15 2012-09-19 17:55:36

Re: .Sаviоur.

#16 2012-09-19 18:43:11

Re: .Sаviоur.

#17 2012-09-19 18:49:04

Re: .Sаviоur.

#18 2012-09-28 19:49:33

Re: .Sаviоur.

#19 2012-09-29 07:30:38

Re: .Sаviоur.

#20 2012-10-28 18:18:54

Re: .Sаviоur.

#21 2013-03-31 20:23:00

Re: .Sаviоur.

#22 2013-04-06 20:23:13

Re: .Sаviоur.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook