Да чувстваш, че живееш в безвремие

love.music · 2012-09-15 16:40:47

Нещо ново от мен, надявам се да ви хареса

Няколко часа и щяхме вече трета седмица да сме заедно. Само?! Чувствам ги като три години. Онази част от въздуха, без която не мога. Затварям си очите и си я представям:
-Добро утро, слънчицето ми и леко се измъква от завивките и отива към банята. Ето такава я обожавам най-много. С разрошена, стърчаща, точно като корона на някое красиво тъмно-кафяво дърво, с малка сладка като захарен памук усмивка, леко отворила големите си красиви кафяви очи, с които ме гледа право в моите. Онзи глуповат поглед с привкус на любов, личи си от далеч, вика, направо ми крещи „Обичам те“.
Винаги ще се почувствам малко неловко, ще наведа леко главата си на една страна и ще се усмихна на криво и тихичко съвсем тихо ще се провисна към ухото и ще и кажа „Обичам те, мое най-прекрасно, очарователно, изумително, единствено за мен малко сладко момиченце…“ И ето тя се засмива с онзи смях като тънък, писклив звук от някоя акустична китара.
Вече е пред огледалото и мие зъбите си. „Да не заспиш!!!“-провиквам се с цяло гърло. Докато я чакам, правя любимия ни фреш от портокал, препечени филийки със сладко от вишни и чаша горещо горчиво кафе като сутринта. Септември е. Листата добиват кафяв цвят с оранжев оттенък и се ронят като есенен сняг, сняг от листа. Все още топлите слънчеви лъчи осветяват и те прозявайки се стаята.
-Искаш ли да се разходим в морската градина ?!-връхлетява в стаята като някой ураган, но нежен красив, с детско излъчване, любвообвилен, не нараняващ, сяда до мен на масата, отпива малка глътка от сока, който съм направил, слага сладко на препечената филия, отхапва хапка и ме поглежда, точно като на онзи ъгъл.
-Както кажеш моя малка принцесо!!!-протягам се и я целувам, колко е сладка и не само от вкуса на сладкото от вишни.
***

Бум! Вече е на земята. Косата и е разпиляна, смее се, очите и са широко отворени впити дълбоко в моите. Ето че звукът от големите морски чисти вълни приличат на песен на Адел. Перфектният ми миг. Тя лежи, косата и се сплита с пясъка.
-Ти си луд.
-Да, луд съм, луд съм по теб.-скочих, бях върху нея, отивам от другата и страна и лягам до нея. Обръщам глава към нея, както и тя към мен, целуваме се, толкова страстно впива устните си моите, че чак ми действа като електрошок, любовен. Искам да отворя очите си да я видя тази прекрасна единствена целувка, мигновена, като чели времето е спряло, живеем в мое, наше безвремие на морския бряг град във Варна и отсреща се вижда Фара. Не мога, не искам да ги отворя. Пак мога да я видя, чрез сърцето ми, чрез нейното и чрез устните ни, чрез топлината от целувката ни, близостта на телата ни.
***
Чу се шум, токът спря и хладилника се изключи. Стреснах се. Изгубих си безвремието, изгубих се в него. Беше 00:00. Честитихме си третата седмица заедно. Целунахме се толкова силно, точно като онази целувка, същото чувство, същото сияние, състояние, същата любов, дори по-голяма. И ето че се чувстващ най-щастливия човек на света и потъваш отново в своето измислено и прекрасно безвремие.

Sissy~~ · 2012-10-29 17:54:06

Страхотно ее

#1 2012-09-15 16:40:47

Re: Да чувстваш, че живееш в безвремие

#2 2012-10-29 17:54:06

Re: Да чувстваш, че живееш в безвремие

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook