Промяна.

CheRRy_LiPs.xD · 2012-08-24 08:19:52

Глава I

‘Понякога нещата са по-прости, отколкото очакваш.’

- Не прави повече така! Уплаши ме! – чух непознатият глас и се обърнах. Беше тъмно, а аз въобще не се страхувах от тъмното… е поне досега.
- К-к-кой си ти? – казах аз плахо и неуверено. Гласът ми беше тих и недоверчив. Усетих, че ‘непознатият’ се усмихваше, но не можех да го видя. По дяволите, беше ужасно мрачно. Луната едва, едва се показваше, а на небето нямаше нито една звезда.
- Все още не си готова, да разбереш кой съм. Като му дойде времето ще видиш, а сега се прибирай, защото не ти пожелавам още една такава среща под тъмното небе. – той разбра, че тъкмо щях да кажа нещо и продължи бързо – Няма да отговарям на въпросите ти! Не те заплашвам, но те предупреждавам. Послушай ме. – гласът му бе нежен и ми вдъхваше доверие. Какво ми става!?
- Добре.
- А сега е време да си вървя милейди. Приятни сънища и не се опитвай да ме плашиш - отново! Не забравяй, че рано или късно ще се видим пак. – каза той и след миг, останах сама в мрака.
- Да, чудесно. Просто прекрасно. Ако имаше малко съвест, щеше да ме заведеш в нас. – измърморих и заритах камъчетата, които не виждах. Тръгнах към нашата улица, която беше обсипана с лампи, то било градински или от онея високите. Най-после стигнах до нас, преди да отключа се огледах, за свидетели.
Почти всички къщи светеха. Семействата бяха щастливи, в навечерието на Коледа. Можех съвсем ясно да ги видя, как седяха покрай масата и вдигаха тостове. Нашето семейство не беше такова. Никога не сме празнували. То било рожден ден, имен ден или някой официален празник.
Не беше въобще студено за една Декемврийска нощ. Въздъхнах и влязох вкъщи.
Обстановката както винаги беше нажежена. Караници, викове, крясъци.. едно и също всяка година. Минах безшумно край нашите, качих се по стълбите за стаята си и влязох в стаята на сестра ми, като блъснах вратата веднага след мен. Тя повдигна глава, свали си слушалките, седна на леглото и ме погледна въпросително.
- Отново ли? – попитах, извадих всичко от джобовете си метнах ги на леглото на Лия (да, така се казваше сестра ми) и седнах до нея.
- Виж, те никога не са спирали. Не искам да им слушам крясъците, затова искам да ме оставиш, за да мога да продължа със дейностите си. Тоест да слушам музика, защото това е единственото нещо, което ме успокоява в момента.
- Както решиш. – повдигнах рамене, взех си телефона и ключовете и тръгнах към моята стая.
Малко преди моята стая се надвесих над стълбите и чух ежедневните им теми за ‘нормален разговор’.
- …. ти никога не си ме разбирал! Долно животно! Никога не си взимал от училище нито Ана, нито Лия. Все аз трябва да се грижа за всичко. Писна ми! Трябваше да те напусна много отдавна. – крещеше майка ми и мяташе ръце нерво.
- Тогава защо не ме напусна? – каза той спокойно, след това се изправи рязко и започна да крещи – Аз ли съм долното животно?? Аз ли се подлагах на 2 години терапия срещу алкохола!?
- Глупак! А ти имаш проблем с нервите. – мама му изкрещя в лицето и го блъсна към дивана.
- Кой го каза!?! Майката алкохоличка със склонност към побой.
Е, не. Не можеш повече да ги слушам, затова се обърнах и тръгнах към стаята си. Оставих телефона и ключовете си на бюрото и се хвърлих (буквално!) на леглото. Нямаше какво да мисля за нашите. Те още утре щяха да забравят всичко и да се правят на идеалното семейство. Те всъщност не бяха едни от най-бедните. Никога не се бяха карали, заради парите. Аз и сестра ми можехме да си позволим всичко. Имахме само Маркови дрешки, обувки и чанти. От нищо не бяхме лишени освен от.. семейство. Това беше непоносимо! Хванах с ръце лицето си и реших да не мисля повече за това. Сега мисълта ми беше за онова момче, ако можех да го нарека така.. Мамка му! Дори не можах да му видя лицето. Дали беше някой сладур, или някой перверзник. Перверзник!? Боже господи. Усмихнах се, а после веднага тръснах глава.
- Какво правя по дяволите!? Усмихвам се сама на себе си като пълен идиот! – казах и зарових глава във възглавницата. Е да речем, че това момче беше някой хубав мускулест красавец, който не се страхуваше от нищо и трябваше да ме защитава. Веднага се усмихнах самодоволно и завъртях очи.
Мечтай си, Холис.
Чух този игрив и весел глас в мислите си, или по-скоро в глава си и седнах на леглото. Почнах да си търкам слепоочието и да се чудя дали това е гласът на онова момче! Дали сме свързани с него по някакъв начин! Глупости. Та аз само исках да си изпуша джойнта, но той ме прекъсна. Толкова се уплаших, че изтървах шишето с мента и цялата мента отиде по дяволите.., а и от сега изпитвах странна констрофобия от мрака.
Хвърлих възглавницата по стената и легнах.
‘Няма да мисля за това. Искам сега да спя. Само да спяя…‘
Гушнах мечето си, прозях се и заспах.

Това е новата ми история, която се върти в главата ми от 2-3 дена... ще е много по различна от останалите ми истории.. надявам се да има интерес, за да мога да я продължа докрай. ;д Ще правя главите дълги, защото не искам да е като 'Дързост и красота.' Първите 3 глави са въведение. Главната героиня (Ана) не е обикновен човек, но няма да ви кажа каква е ;д В 3тата глава ще кажа. Е надявам се да ви хареса.
П.С. Ще вложа всичко в тази история. ;д
П.С. 2 - Ако ми хрумне по-добро заглавие, ще го сменя.

love_hurts · 2012-08-24 08:37:45

Много ми харесва! (y) Пусни некст.

happy_time_day · 2012-08-24 09:01:19

Хубаво е!!

CheRRy_LiPs.xD · 2012-08-24 11:32:33

Довечера или утре пускам некст.(sun)

little_baby · 2012-08-24 14:13:10

Пускай некст. Бързо, бързо, бързо.

CheRRy_LiPs.xD · 2012-08-24 18:55:54

Глава II

‘Ако искаш да разбереш отговорите на някой въпроси, трябва да дадеш нещо в замяна, което рядко е нещо по силите ти.’

Събудих се от силен трясък.
Разтърках си очите и се разтегнах 1-2 пъти. Прозях се и примигах няколко пъти, за да спра напиращите сълзи. Не, че искам да плача за нещо. Напротив – вече не се чуваха крясъци, а нашите вече, бяха на работа – най - вероятно. Някой почука три пъти на вратата. Прозях се за последен път и със сънлив глас казах:
- Влез Калиха. – така се казваше нашата лична прислужница, която живееше в гаража. Нашите очакваха, че тя не предполага за техните ‘кавги’, затова избягваха да се карат пред нея. Все пак баща ми, често повтаря, колко е важно хората да те поздравяват и да изпитват уважение към теб. Празни приказки.
Калиха влезе, избута телефона, ключовете и джобните ми настрани и сложи закуската… ъъъ тоест обяда и се обърна към мен.
- С нещо друго да Ви помогна? – усмихна се и скръсти ръце пред престилката си.
- Не, благодаря. – отвърнах и с усмивка и станах от леглото.
- Тогава, мога да Ви оставя млада госпожице. Трябва да разтребя из къщата. – каза нежно и излезе от стаята ми.
‘Тя е много културен и вежлив човек.’ – помислих си аз, докато поддържах усмивката си и взех чашата с кафето. Отпих малка глътка, върнах го на мястото му и отидох в банята. Застанах пред огледалото и почнах да се оглеждам.
Бях висока и не толкова слаба. Е, не бях и от най-дебелите. Не бях пухкава, а бях идеална за възрастта ми. Имах светло кестенява коса, която стигаше до гърдите ми. Беше чисто права. През години си правех какви ли не експерименти с нея. Като бях на 13 си направих постоянен рус кичур. След 1 година ми писна и реших да го заменя със син. И от него ми писна и като станах на 15 се боядисах в русо. Никой не ме харесваше, освен тогавашното ми гадже, което сега е наркоман, алкохолик и с една дума изперкал. Всички казват, че след раздялата ни аз съм го подтиквала към екстазито и течния Мери Джейн. Това не беше вярно, той просто така си изливаше мъката, след като си намерих ново гадже – най - известното в училище. След 1 седмица връзка с него се боядисах в черно и всички почнаха да ме заглеждат. Скъсах с него, защото се държеше собственически, притискаше ме да правим секс и много ревнуваше. Но няма значение това. Сега ме интересуваше онова момче от снощи. Очите ми бяха зелени. Загледах се в тях в огледалото и видях как зениците ми се намалиха. Зеленото стана повече, отколкото черната ми зеница в очите ми и се усмихнах. Пуснах си водата във ваната, сложих от любимия ми аромат – ванилия и докато чаках да се напълни цялата вана си мих зъбите. Преплакнах си устата и се потопих във ваната. Мислите ми бяха само за онова момче, исках да разбера много да него.
- Дай ми знак, моля те, много искам да се срещнем. – говорих си тихо, но съзнанието ми го крещеше.
Не получих, задоволителен отговор и въздъхнах. Замислих се, защо не иска да ми отговори на всичките въпроси, които съм ми пригот…
Все още е твърде рано. Трябва да избереш пътя по който ще тръгнеш. Тогава, ще можем да се срещнем, но не забравяй, че е в твой интерес да избереш правилната страна. Ако избереш грешната пак ще се срещнем, но няма да сме на една и съща страна. Ан, аз усещам добротата в теб. Моля те, не ме разочаровай.
- Чакай малко. За какво по дяволите ми говориш!? Нищо не разбирам.
Не мога да ти кажа повече. Виж истинската си същност Холис. Ти си много повече от това, което смяташ, че си. Свали маската! Разкрий се!
- Просто искам да се срещнем. Това е. Като казваш, че е толкова важно, искам да ми помогнеш да направя правилния избор.
Ох, Холис знаех си, че ще ми докарат беля с теб. Добре, ще се срещнем. Довечера?
- А как общуваш сега със мен? Да не можеш, случайно да четеш мислите ми? Или да се телепортираш в мозъка ми? Или пък си в гардероба ми?
Не, разбира се. Усетих веселата нотка в гласът му. Просто имам специална дарба, която я използвам върху теб.
- Това не ми вдъхва доверие. А и още нещо, ти стар ли си, или..?
Попринцип не трябва да ти споделям нищо подобно, но не съм стар, на 19 съм.
- Чудесно! Перфектно! – казах с въодушевление. – амиии, защо дойде снощи? Защо ме остави да си ходя сама? Защо….?
Утре ще ти кажа. Чуй ме добре, не искам да ти се случи нищо лошо. Довечера 21:30 на същото място?
- Окей, до после. – казах и се усмихнах по-скоро на себе си отколкото на него.

Leonore. · 2012-08-24 19:38:36

Пишеш доста добре, в сравнение с много от "творбите", които се пускат тук.
Винаги може и по-добре, разбира се.

Хубаво е, че си избрала да пишеш нещо, което съдържа свръхестествени елементи.
По-лесно е, ако тепърва се учиш или си все още по-скоро начинаещ, но ти помага и да се развиваш.

Продължавай. Интересно ми е да видя за какъв свръхестествен елемент ще се разказва, в крайна сметка.

Мисля си, че ще забъркаш някаква афера между главната ни героиня и мистериозният, деветнадесет годишен хубавец, който малко ме съмнява. Прекалено много говори, но не казва нищо конкретно. Хаха.

Надявам се да не заложиш главно на романтиката, разбира се.
Знаеш, става прекалено сухо.

Много муза и не бързай. Изпипвай нещата и ги пускай тогава, когато и ти си доволна от крайният резултат.

CheRRy_LiPs.xD · 2012-08-24 19:45:23

Пишеш доста добре, в сравнение с много от "творбите", които се пускат тук.
Винаги може и по-добре, разбира се.
Хубаво е, че си избрала да пишеш нещо, което съдържа свръхестествени елементи.
По-лесно е, ако тепърва се учиш или си все още по-скоро начинаещ, но ти помага и да се развиваш.
Продължавай. Интересно ми е да видя за какъв свръхестествен елемент ще се разказва, в крайна сметка.
Мисля си, че ще забъркаш някаква афера между главната ни героиня и мистериозният, деветнадесет годишен хубавец, който малко ме съмнява. Прекалено много говори, но не казва нищо конкретно. Хаха.
Надявам се да не заложиш главно на романтиката, разбира се.
Знаеш, става прекалено сухо.
Много муза и не бързай. Изпипвай нещата и ги пускай тогава, когато и ти си доволна от крайният резултат.

Благодаря, ще се постарая.

geri18 · 2012-08-24 20:19:38

много ми хареса искам некст

Murderer . · 2012-08-24 23:34:33

Ами само положителни мнения относно историята Пускай некст. Много е заинтригуваща, ще се чете.

drebosy4etu · 2012-08-24 23:50:49

Хубаво е.

Osum · 2012-08-25 08:19:50

Ами само положителни мнения относно историята Пускай некст. Много е заинтригуваща, ще се чете.

love_hurts · 2012-08-25 08:47:10

Ами само положителни мнения относно историята Пускай некст. Много е заинтригуваща, ще се чете.

The Black Shadow · 2012-08-25 10:05:28

Ами само положителни мнения относно историята Пускай некст. Много е заинтригуваща, ще се чете.

CheRRy_LiPs.xD · 2012-08-25 13:57:50

Тъй като 3та глава е доста голяма, я разделих на 2 части, и чак във втората част ще разберете каква е Ана и какво е момчето, защото съм гадна. А и още не съм написала Глава 4, искам малко да смогна.

Глава III

‘Човек няма по-голям враг от самия себе си.’

Излязох от ваната и се увих със хавлията. Отидох в стаята си, подсуших се и се облякох – къси дънкови панталонки и черен потник. Реших малко да се поотпусна, все пак срещата ми с него е чак довечера. Пуснах си музика на лаптопа, реших малко да си попиша с най-добрата приятелка. Тя в момента беше наказана – взеха и телефона, но лаптопа все още беше при нея.

Ann Hollis. ♥: Беки
Rebecca D.: Ан. Здравей
Ann Hollis. ♥: Толкова неща имам да ти разказвам, няма да повярваш, какво ще чуеш…
Rebecca D.: Ан, Ан моля те не ми казвай нищо. Имам работа, после пак ще ти пиша. Чао
Ann Hollis. ♥: Ъъъъ, добре до после….

Нещо ставаше със нея, защо не искаше да ме изслуша? Замислих се над това и реших, че всъщност добре, че ме отряза. На ‘моя’ ъъъъъ… на момчето… нямаше да му хареса, че разнасям клюки за самата себе си, насам натам. Реших вече да се обличам, защото бях нетърпелива да го видя. Вече беше 17:27, а аз исках да бъде девет и половина. Облякох бяла рокля, до колената. Цялата беше на черни точици. Имаше съвсем тънки презрамки. Оставих си косата пусната. Сложих си малко спирала, намазах си устните с гланц и отново седнах на лаптопа.
Няколко часа гледах фейсбука си, писах си с не толкова ‘близки’ приятели и вече стана 21.
-Най-после! – казах весело, излетях от стаята си, обух едни бели обувчици, без ток, взех една малка чантичка, сложих всичко необходимо в нея и излязох. Вървях бавно и се наслаждавах на небето. Тоя път имаше доста повече звезди, от вчера. Отклоних се от главната улица и тръгнах към пътечката от вчера. След няколко крачки пристигнах на мястото. Цялото беше обградено от трева и храсти. Имаше нещо като малка порутена ограда от бетон. Там миналата вечер бях седнала. Извадих телефона си и погледнах часа. Беше 21:15.
- Чудесно. Сега ще чакам 15 минути. – казах отегчено и седнах полека на оградата, като се стараех да не намачкам роклята си. Въртях се, размишлявах и дъвках устната си 5 минути, докато не чух някакво шумолене в храстите. Помислих си, че е момчето. Веднага се изправих почнах да се приближавам, към шума. Почнах да надничам и тогава, той излезе, като насред нищото. Блъсна ме, аз залитнах, но той веднага хвана ръката ми и ме придърпа малко към себе си.
- Извинявай, извинявай. Добре ли си? – каза той притеснено, докато аз примигах няколко пъти и исках да видя как горе-долу изглежда. Беше с кестенява разрошена коса. Не беше много къса. Представих си как му роша косата и се ухилих. Той ме погледна странно. – Чувам те, Холис. Не мисли на глас.
- Как така можеш да четеш всяка моя мисъл? Ако продължаваш сериозно ще си помисля, че си някой некултурен "джентълмен" - тогава направих със ръцете си кавички - и ще те зарежа.
- Мислиш твърде силно. Направо крещиш. Мисли ъъъхх.. по-тихо.
Завъртях досадно очи и продължих да го ‘изследвам’. Очите му бяха зелени – точно като моите. Имахме толкова прилики. Допрях пръстите си на неговите устни и след това на моите. Боже, бяха почти същите. Отдръпнах се от него.
- Защо имаме толкова прилики? Кой си ти? Или по-скоро какъв си ти? – продължих със въпросите и той си запуши ушите.
- Искам да ми задаваш въпросите един по един. Или мисля, че е най-добре аз да ти разкажа всичко..?
- Да така мисля, че е най-добре.

Следва продължение...

geri18 · 2012-08-25 15:59:52

много ми хареса искам некст

The Black Shadow · 2012-08-25 21:22:26

Некст.

Murderer . · 2012-08-26 02:17:38

Ъхх, измъчваш ни .. пускай некст

love_hurts · 2012-08-26 08:18:47

Некст.

CheRRy_LiPs.xD · 2012-08-26 16:49:10

Продължение...

- Добре, сега от къде да започна… аз не съм човек. Тоест ..ъъ.. да виждаш ме в човешко тяло, но не съм човек. Не мога да променям формата си, така че не ме мисли за някой магьосник или вещер.
- Да, това го знам. Кажи нещо ново?
- Приятелката ти Ребека е свързана с някои неща относно това, което ще ти кажа, затова не искаше да те изслуша. Тя също не е обикновена. Ти също, но трябва да избереш от коя страна искаш да си. Ние с Ребека избрахме добрата страна – там където повечето са в безопасност, където всички имат право на избор, където всички могат да живеят така, както си поискат.. Ние се наричаме ‘златните’. Ако избереш Мрака ще бъдеш контролирана от могъщ водач. Там никой няма право на избор, ако някой се обърне срещу водача им, той бива жестоко убит. Има разбира се, такива, на които им харесва. Аз не ти препоръчвам да минаваш на тази страна.. Те се наричат ‘лилавите’.
- Чакай, така и не ми каза ти какъв си, Ребека каква е и аз каква ще съм.
- Ти си! Но още не си избрала страната… ние сме вампири. Ние сме част, както и ти от вампирското общество..
- Моля!? Добре ли чух??? Аз съм вампир??? Как?????? – казах и направих гримаса.
- Да.., но ако не избереш страна, все още не си официален вампир.
- Боже господи, аз, аз съм вампир! Как? Никой от семейството ми не е вампир?
- Баба ти от бащина линия е почтен вампир, и е част от обществото на ‘златните’ вампири. Баща ти не е вампир, спокойно.
- Не съм и смятала, че е…, а какви са признаците, че си вампир? И най-вече какви са признаците, каква страна ще избера аз?
- Ти трябва да избереш, аз нямам нищо общо със избора ти…. А признаците на вампир са – ставаш по-гладен, почваш да се заяждаш, слънцето не може да ни навреди, но може да ти докара главоболие, затова не е много полезно да стоиш на пряка слънчева светлина.
- Те се наричат ‘лилавите’ вампири?? Сериозно?? Защо няма розови вампири..
- Това не е шега, те са могъщи, но не колкото нас. Разбира се.
- Ясно.. да отидем да хапнем нещо, че ми призля?
- Както кажеш, милейди. – повдигна рамене и тръгнахме по пътечката.
- Между другото аз съм Ана. – казах и му подадох ръка, докато вървяхме.
- Това го знам, кажи нещо ново. – каза той и се засмя. Бутнах го леко и той се усмихна. – аз съм Каел. – пое ръката ми и се здрависахме.

Глава IV

‘Не винаги, можеш да се противопоставиш на избора си.‘

- Къде ще ядем? – каза той и се почеса по ръката.
- В Мак Донълдс разбира се. – казах и завъртях досадно очи. Явно все още не схващаше, че това е най-добрата закусвалня. През целият път не си продумахме нищо. Като влязохме, отидохме на касата и си избрахме. Аз си избрах двоен чийзбургер със големи картофки, кола и шоколадова поничка поръсена със захарни пръчици. Той си поръча само малки картофки. Дадоха 'вечерята' ни в табла, платихме и седнахме на една маса. Докато си разопаковах чийзбургера го питах някои въпроси.
- Как да разбера, коя страна съм избрала? - казах, и след това отхапах от бургера си.
- Всеки има татуировка. Моята е стрели и лък.. във златисто. Под тях пише името ми, а под името ми има две звезди, тоест, че съм завършил обучение. - каза той и показа дланта си. Татуировката беше наистина прекрасна. Стрелите бяха в бяло, а перцата им в златисто. Името му беше написано красиво. С ръкописни букви пишеше 'Каелл'. Под името му имаше една бяла и една златиста звезда. Пипнах ги и той веднага ми обясни - бялата значи, че си завършила първо ниво на обучението си, а златистата - второ. - и почна да яде от картофките си.
Аз погледнах за малко дланта си и веднага отвърнах поглед. Каква ли щеше да е моята татуировка?
- А момичетата какви татуировки получават?
- Те не получават - засмя се той. - това е знак, че са истински вампири. А до женските татуировки, не знам. - повдигна той рамене.

Следва продължение...

П.П. Не всичко е така както Каел го описва. ;д

The Black Shadow · 2012-08-26 18:51:35

Бързо пускай некст, че стана много интересно!!!

Murderer . · 2012-08-27 02:36:31

Бързо пускай некст, че стана много интересно!!!

Osum · 2012-08-27 05:50:18

Бързо пускай некст, че стана много интересно!!!

love_hurts · 2012-08-27 06:20:34

Бързо пускай некст, че стана много интересно!!!

Smile3 · 2012-08-28 07:59:09

Некст.

#1 2012-08-24 08:19:52

Re: Промяна.

#2 2012-08-24 08:37:45

Re: Промяна.

#3 2012-08-24 09:01:19

Re: Промяна.

#4 2012-08-24 11:32:33

Re: Промяна.

#5 2012-08-24 14:13:10

Re: Промяна.

#6 2012-08-24 18:55:54

Re: Промяна.

#7 2012-08-24 19:38:36

Re: Промяна.

#8 2012-08-24 19:45:23

Re: Промяна.

#9 2012-08-24 20:19:38

Re: Промяна.

#10 2012-08-24 23:34:33

Re: Промяна.

#11 2012-08-24 23:50:49

Re: Промяна.

#12 2012-08-25 08:19:50

Re: Промяна.

#13 2012-08-25 08:47:10

Re: Промяна.

#14 2012-08-25 10:05:28

Re: Промяна.

#15 2012-08-25 13:57:50

Re: Промяна.

#16 2012-08-25 15:59:52

Re: Промяна.

#17 2012-08-25 21:22:26

Re: Промяна.

#18 2012-08-26 02:17:38

Re: Промяна.

#19 2012-08-26 08:18:47

Re: Промяна.

#20 2012-08-26 16:49:10

Re: Промяна.

#21 2012-08-26 18:51:35

Re: Промяна.

#22 2012-08-27 02:36:31

Re: Промяна.

#23 2012-08-27 05:50:18

Re: Промяна.

#24 2012-08-27 06:20:34

Re: Промяна.

#25 2012-08-28 07:59:09

Re: Промяна.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook