Убийство във влака

famouss__girll · 2012-08-17 12:48:52

Уникална част ! Некст !

-atanasowa · 2012-08-17 13:18:15

Харесва ми! (:

Crazy_Izzy · 2012-08-21 21:59:25

Некст

rosy.th · 2012-08-22 07:16:21

Ощеее, много е интересно

Smile3 · 2012-08-22 11:29:25

Не мисля, че е нужно да пускаш след частите: '.. мнения за некст' - както виждаш историята ти се харесва. Тази част ми допадна, чакам следващата.

monit000 · 2012-08-22 11:56:58

МНОГО МНОГО МНОГО МИ ХАРЕСВА.Това е любимата ми криминална история, моля те пиши на ЛС като пускаш некстовете

nedi · 2012-08-28 10:02:07

И тази тема нещо запустя..

lady_ss1 · 2012-08-28 12:40:16

Моля те пусни некст!

privaтe Love · 2012-08-28 13:05:18

И аз съм за некста.

famouss__girll · 2012-08-28 14:27:42

Още ! Още !

Let me be your dream · 2012-08-31 11:07:59

Извинявам се за закъснението. Ето нескта.

Фрагмент 5

Погледнах стенния часовник. 2.35. Ох, откъде да започна? Трупът изчезна, госпожа Ричърдс може да е отвлечена, а аз нямам нищо! В такава задънена улица влязох, че трудно ще намеря изход. Явно е, че убиецът не си губи времето. Трябва да потърся за нещо, някаква улика. Трябва да търся нещо, което не знам как изглежда, преди да е изчезнало. Тършувах чекмеджетата на единствения шкаф. В най – долното намерих червилото. Извадих носната си кърпичка и го увих внимателно в нея. Прибрах доказателството във вътрешния джоб на сакото си. Единствената ми следа остава ресторантът. Отидох с бързи крачки. На бара седеше руса жена и пиеше скоч. По всичко си личеше, че е в емоционална криза. Седнах до нея.
- Винсънт Баунти а вие сте ? – тя ме погледна с големите си кафяви очи. Знаех, че трябва да отида до келнера, но ако това е жената, с която министърът е спорил, главният заподозрян стои точно до мен.
- Мерилин Уилямс. – отвърна тя с дрезгав глас и подаде треперещата си ръка. Аз я поех. – Извинявам се, но в момента не съм в настроение за разговор.
Келнерът донесе някакъв кейк с бадеми. Тя взе вилицата и посегна към парчето.
- Извинете, може ли за момент? – недочаках отговора `и и взех чинията. Отгоре беше поръсено с нещо като захар. Помирисах го. Сякаш бадемите бяха мухлясали.
- Какво правите? – тя ме огледаше учудено.
- Някои се опитва да Ви отрови с цианкалий. – погледнах към келнера, на чието лице беше изписана фалшива изненада. – Връщам се след минутка.
Хванах келнера за ръката и го дръпнах до кухнята.
- Ти знаеш нещо за това, нали? – погледнах го в очите.
- Не, не, кълна се нищичко не знам. – заекваше той. Видях една капка пот да се стича от челото му. Притиснах го до стената, а той от страх изпусна подноса.
- Личи ти, че знаеш нещо за този десерт. Кажи ми и аз ще се погрижа да ти намалят присъдата.
- Ако ти кажа тя ще ме убие! – прошепна той.
- Тя няма да разбере! След по – малко то час ще сме на гарата, където ни чакат тамошните ченгета. И да иска няма време да те убие така, че казвай! Изплюй камъчето!
- Добре, добре ще ти кажа само ме пусни иначе… – той блъфираше. Чисто и просто блъфираше. Затова реших да го сплаша малко. Извадих револвера си, махнах предпазителя и опрях дулото на пистолета в сънната му артерия.
- Усещаш ли студеното гърло на пистолета? Това е дулото на револвер петдесети калибър. Зареждането му се извършва във въртящ се по своята ос барабан, снабден с пет гнезда за патрони. В момента има четири патрона, които при изстрел преминават от барабана към цевта на оръжието за по – малко от секунда. Мен ми трябва само един патрон и преди да си усетил болката ще си мъртъв. – преместих дулото върху корема му. – А знаеш ли, че най – бавната и мъчителна смърт е при изстрел в корема? Щом стигнем до гарата ще си загубил толкова кръв, че лекарите няма даже и да направят опит, за да те спасят. – гледах го право в очите, в които се изписва картината на страх и ужас.
- Остави ме намира! Казах ти, че тя ще ме убие!
- Ти май не схвана. Ако я хвана, няма да умреш. Все пак съм детектив и ако не отговориш на въпроса ми ще повдигна обвинение за възпрепятстване на разследване. Осъзнаваш ли в каква каша си се забъркал?
- Добре, ще ти кажа. Тя е … - чу се тропане последвано от писък, идващи от ресторанта.

lady_ss1 · 2012-08-31 11:12:17

Каква кулминация имаше накрая, обаче... Неповторима част, даавай некст по-бързо!

Smile3 · 2012-09-01 08:28:19

Каква кулминация имаше накрая, обаче... Неповторима част, даавай некст по-бързо!

Sissy~~ · 2012-10-29 18:11:37

Некст

Let me be your dream · 2013-04-01 18:03:01

Не довърших започнато, за което се извинявам на всички, които очакваха да разберат кой е убиецът. Единственото ми оправдание е, че получих доста сериозни критики и мнения, че упорито копирам Агата Кристи с нейната история "Убийство в Ориент Експрес". Все пак аз не мога да се меря с нея и честно казано, не към и чела този случай на Поаро. Просто е гадно да не го довърша. И ето го продължението.

Фрагмент 6

- Мамка му! - извиках аз, като вече се досещах какво е станало. Ударих силно юмрук в стената и се втурнах към салона на ресторанта, но вече беше твърде късно. Госпожица Уилямс я нямаше. Единственото останало от нея беше чантата `и. Сервитьорът гледаше втренчено мястото, където Мерилин седеше до преди минути. Сигурен съм, че "Тя", която и да е, го плаши до смърт и няма да пропее. Може би, госпожа Ричардс да е моя човек. Ако тя симулира, че е отвлечена, това е идеалното алиби. Никой не би си помислил, че някой би се самоотвлякъл, така да се каже. Та това е налудничаво! Червилото, в доба ми, е единствената ми свястна улика. И точно това е ключът! Мерилин носи розово червило, а вдовицата - червено. Толкова е просто! Отговорът е бил през цялото време пред мен, а аз съм го подминавал. Бръкнах в джоба си и го извадих. Отвих го от кърпичката си и го вдигнах към лампата. На светлината забелязах нещо, което беше тънко и се подаваше от единия край на гланцираната част. Но, това е косъм! Хванах го с два пръста и го погледнах. Беше червен. Точно като косата на госпожа Ричардс.
Излязох от ресторанта и започнах да оглеждам коридора за улики. На пода забелязах черни прашинки. Наведох се да ги огледам. Пипнах ги с показалеца си. Това бяха сажди. А сажди има само в котелното. Отправих се към локомотива тичайки. По пътя се обвинявах колко съм сляп и че вече госпожа Ричардс може да е видяла сметката на госпожица Уилямс. По път също така махнах предпазителя на револвера си. Не знам какво ме очаква. Стигнах до вратата на котелното, от която извираше топлина. Ако вдовицата е вътре, как, по дяволите, я издържа тази топлина.

Който иска некст да пише. Ще го кача още тази вечер.

lady_ss1 · 2013-04-01 18:07:06

Ето, че се завърна и ти със своята история. Откога чакам следваща част, Герии..
Разбира се, че искам некст още тази вечер.

Let me be your dream · 2013-04-01 18:12:33

Да ама май само ти го чакаш екшъна ;дд

Let me be your dream · 2013-04-01 19:40:12

Поех си дълбоко дъх и отворих вратата. И познайте какво заварих! Видях труп на мъж на пода, госпожица Уилямс беше вързана за дървен стол, а госпожа Ричардс държеше пистолет Лейди Смит със заглушител, насочен към главата `и.
- Знаех, че ще дойдеш - каза ми тя.
- А, аз си знаех, че си ти. - отговорих `и аз. - Сега остави пистолета. И без това ще лежиш 15 години за политическо убийство, няма нужда да е доживотна присъда, нали?
- Не, аз искам своето отмъщение. Аз го издигнах, аз го направих министър! А какво получих? Изневеряваше ми с тази руса кучка, личната му асистентка.
- И си го убила, защото ти е кръшкал, защото е искал да те остави зареди нея. Ти го отравяш с цианкалий, но си превишила дозата и се е появила пияната. Обвинила сте келнера за грешката, защото той е поднесъл десерта. И ето го тук, в ъгъла до вратата. Платила си на друг човек, да пренесе трупа до тук. Той също е келнер, за да може да отрови и любовницата му. А на гарата щяхте да слезете и да не се появите повече. Само не знам къде е трупа на мъжа Ви.
- Изхвърлих го през прозореца. Много трудно при това. Но Вие се оказахте голям навлек и стигнахме до тук. - отвърна ми тя, без да изразява никакви чувства. - Така че...
- Госпожо, направих това, за което ме помолихте. -от страничната врата се появи нейният съучастник, който до преди минути бях притиснал безуспешно в кухнята. Вдовицата без да се замисли стреля в него. Улучи го в черния дроб. Аз реших, че така може да убие и заложницата и стрелях в нея. Тялото `и се строполи на земята. Приближих се. Куршумът беше засегнал белия дроб, който изхвърляше кръвта изтласквана от сърцето през белодробната артерия. Знаех, че ще умре бързо. Отидох при келнера, който охкаше. Скъсах ръкава на ризата си и го притиснах към раната, за да спра загубата на кръв:
- Казах ли ти, че е най - болезнената смърт? - погледнах часовника си. 3 и 15 часа. - Спокойно, ще се помъчиш още около полувин час, докато стигнем гарата. Няма да умреш. А сега натискай тук. - сложих ръката му върху раната. Отидох до госпожица Уилямс. Развързах я и след благодарностите `и, че съм я спасил я изпратих до купето `и.
Запалих цигара във вагона за пушачи. Стоях прав пред отворения прозорец и наблюдавах отиващата си Луна. Замислих се за госпожа Ричардс. Тя, макар и убийца, беше като всички нас. Чувства като недооцененост, ревност, гняв и неланието за отмъщение я погубиха. Но всичко тава са човешки емоции, които всички изпитваме рано или късно. И все пак, нещо ми липсва. Сякаш картината не е завършена. А липсващото парченце от пъзела си е отишло завинаги с дръзката госпожа Ричардс.
Фаталната дама така я наричаха вестниците по - късно. Да, фатална, дръзка, смела, умна... Да смелост трябва, за да убиеш във влак, и може би малко лудост. Но никой не може да продължи многоточието с епитети към нея, защото всички сме тесногръди. Мислим си, че знаем всичко, а всъщност винаги има още нещо, още нещо...

Очаквайте още случаи на Баунти и една почти завършена история Смъртоносно близки

lady_ss1 · 2013-04-01 19:45:08

Прекрасно е!

#26 2012-08-17 12:48:52

Re: Убийство във влака

#27 2012-08-17 13:18:15

Re: Убийство във влака

#28 2012-08-21 21:59:25

Re: Убийство във влака

#29 2012-08-22 07:16:21

Re: Убийство във влака

#30 2012-08-22 11:29:25

Re: Убийство във влака

#31 2012-08-22 11:56:58

Re: Убийство във влака

#32 2012-08-28 10:02:07

Re: Убийство във влака

#33 2012-08-28 12:40:16

Re: Убийство във влака

#34 2012-08-28 13:05:18

Re: Убийство във влака

#35 2012-08-28 14:27:42

Re: Убийство във влака

#36 2012-08-31 11:07:59

Re: Убийство във влака

#37 2012-08-31 11:12:17

Re: Убийство във влака

#38 2012-09-01 08:28:19

Re: Убийство във влака

#39 2012-10-29 18:11:37

Re: Убийство във влака

#40 2013-04-01 18:03:01

Re: Убийство във влака

#41 2013-04-01 18:07:06

Re: Убийство във влака

#42 2013-04-01 18:12:33

Re: Убийство във влака

#43 2013-04-01 19:40:12

Re: Убийство във влака

#44 2013-04-01 19:45:08

Re: Убийство във влака

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook