Pages: 1
#1 2012-08-12 14:35:36
- Gossip.
- Member
- Registered: 2012-08-12
- Posts: 5
Re: Между двата свята
Така, това тук е новата ми история. Да, в началото си може и да ви се стори банална, но се надявам, след още няколко части да промените мнението си.
Историята ми започва като всички, които сте чували досега. Преди петстотин години се родих вампир. Ето, тук вече се отекчихте. Но почакайте! Може да останете изненадани ..
Името ми е Аманда.Семейството ми не бе от обикновените. Баща ми, древен вампир на име Джорж, беше крал на нашата нация. Беше жесток, безскрупулен. Майка ми, Елизабет, бе типична вампирска кралица-надменна, високомерна. Живеех с тях и двамата си братя. По-големият ми брат се казваше Марк. Бе наследил всички лоши черти в характера на родителите ми. На външен вид беше още по-жесток. Очите му смразяваха, а катранена му коса караше всички около него да изтръпват , всички освен мен. По-малкият ми брат се казваше Клайд. Той бе пълната противополжност на Марк. Беше мил, добър, приказлив. Имаше топли очи, а рижавата му коса му придаваше невинност. Определено му симпатизирах повече.
Всичко вървеше както трябва. Хората живееха в хармония с нас вампирите (поне така твърдеше баща ми) . Никой от тях не смееше да се бонтува, или поне така ли мислехме. Малко преди да навърша 24 годишна възраст, хората се вдигнаха на бунт. Разбраха, че това, което са слушали в приказките за кол в сърцето не е лъжа, и започнаха да избиват.. След две години в кървави войни, те се добраха до замъка ни. Убиха родителите ни. Малко преди да намушкат брат ми Марк, той им предложи сделка. Ние щяхме да спрем да ги убиваме за храна, а те щяха да ни оставят на мира. Естествено, щехме да се храним някак, но без да загубват живота си. Хората се съгласиха, отдръпнаха се. И ето ни сега след 475 години. Ето ме и мен, кралица Аманда, отварящи очи, събудена от спомена за войната..
Offline
#3 2012-08-12 14:43:51
- Gossip.
- Member
- Registered: 2012-08-12
- Posts: 5
Re: Между двата свята
струва ми се интересно , само че в началото пишеш че е на 500 години , а накрая на 226 , съжалявам ако аз съм сбъркала
хах, да, наистина, извинявам се, без да искам съм се объркала )
Offline
#4 2012-08-12 15:26:41
- little_baby
- i am lost in time.
- From: Upper East Side, Manhattan
- Registered: 2009-08-05
- Posts: 11,633
Re: Между двата свята
Звучи ми мноого интересно и поне за мен не банално, защото не чета особено много за вампири. Чакам некст. <3
Offline
#5 2012-08-15 13:46:21
- Gossip.
- Member
- Registered: 2012-08-12
- Posts: 5
Re: Между двата свята
Ето ме и мен, кралица Аманда, отварящи очи, събудена от спомена за войната..
Станах. Взех душ, сресах косата си, облякох една от дългите си черни рокли и зачаках кръвната си банка. Не след дълго дойде Джош, моята сутрешна неделна закуска. Обожавах мирисът на кръвта му. Караше ме да изпадам в екстаз, да искам още и още .. Но не, не можех да го убия, такова беше правилото. Джош не беше като останалите ми 'закусчици' (имах по един за всеки ден от седмицата). Той беше дързък, обичаше да дразни, знаеше, че няма да му сторя нищо. Пък и си имаше още плюсове - беше най-добър в секса. Да, какво е една закуска без него?!
Не след дълго Джош дойде. Застана в средата на стаята ми. Лъчите слънце се отразяваха в русата му коса. Нахалната му усмивка беше на лице, но забелязвах нещо различно в него-погледът му. Беше тъжен, тревожеше се за нещо. Тъгата в очите му бързо промени решението ми, гладът ми премина.
-Можеш да си вървиш, няма да пия от теб.-казах.
-Защо, какво направих нередно?- каза той, объркан.
-Виж погледът си, Джош! Тъжен си! Не ми трябват тъжни хора! Прекалено много тъга е имало в живота ми! Ако ще пия от теб, ще си щастлив, ще се радваш, че не съм те убила, а те пазя! Какво се е случило?-рекох, вече леко раздразнена.
-Аз .. не мога да ти кажа.. забранено ми е.-отвърна той.
-Забранено?! От кого?! Забраните тук ги давам аз!-запознах да викам, очите ми станаха кърваво червени, ядосах се.
-Не, не мога да ти кажа.. Ще ти навредя! Ще те направя тъжна, не няма да узнаеш нищо от мен!- Джош вече забелязваше погледът ми-колкото злобен, толкова и умоляващ, смирен.. -Добре, ще ти кажа! Брат ти, Марк..
-Какво за него? Какво ти е забранил да ми кажеш? Казвай!!-изкрещях.
-Имало е бунт. Двама вампира са убити. Хората отвъд замъка се готвят за нова война. Искат всички хора да се обединим, дори и ние..Искат да ни обърнат срещу вас! Искат кръв-вашата!-рече Джош и млъкна.
Бях вцепенена. Хората..те..обръщат се срещу нас?! Но защо?! Нали имаше мир?! Нали се съгласихме да дадем работа в двореца на много от тях?! И какво от това, че пиехме кръвта им?! Нали бяха живи?! И искаха да обърнат всички срещу нас, ВСИЧКИ?! Дори Джош, на който толкова симпатизирах .. Дори него?! Не знаех какво да кажа. Помълчах малко, докато накрая попитах:
А ти, Джош, би ли се обърнал срещу нас, срещу .. МЕН?
Offline
#6 2012-08-15 20:16:38
- little_baby
- i am lost in time.
- From: Upper East Side, Manhattan
- Registered: 2009-08-05
- Posts: 11,633
Re: Между двата свята
Много ми харесва, звучи толкова обещаващо. Кога ще пуснеш некст?
Offline
#7 2012-08-16 08:38:39
- Gossip.
- Member
- Registered: 2012-08-12
- Posts: 5
Re: Между двата свята
Много ми харесва, звучи толкова обещаващо. Кога ще пуснеш некст?
ами виждам, че няма интересен, но тези дни може би ще пусна още
Offline
#8 2012-08-16 10:16:14
- -atanasowa
- Member
- Registered: 2012-08-07
- Posts: 1,122
Re: Между двата свята
Става
.
Verlieben. Verlieren.
Offline
#9 2012-08-19 13:16:38
- Gossip.
- Member
- Registered: 2012-08-12
- Posts: 5
Re: Между двата свята
А ти, Джош, би ли се обърнал срещу нас, срещу .. МЕН?
Джош мълчеше. Погледът му бе студен, мрачен, зловещ. Не го бях виждала такъв. Явно въпросът ми го накара да се замисли. Дали щеше да остане с нас или щеше да помогне на хората, дори на семейството си?! Явно и той не знаеше. Затова продължаваше да мълчи. Седя втренчен в прозореца около час. Накрая нещо в погледът му се промени. Вече гледаше с ярост. Без да каже нищо, помръдна от местото си и тръгна към вратата.
-Джош, остани!- изкрещях, нареждайки му. -Не забравяй на кой принадлежиш, няма да напуснеш тази стая, докато не ми отговориш!
Джош не ме погледна. Леко отвори врата и излезе от стаята. Седнах на леглото си и заплаках. Сетих се за предишната война, за близките, които изгубих тогава. Мислехме, че всичко е свършило, а сега се оказа, че тепърва започва. Не можех да си представя как изгубвам някой от братята си. Марк и Клайд бяха всичко, което ми остана. Седях и плачех с часове. Започна да се свечерява. Изведнъж се почука на вратата ми. Беше Клайд.
-Добре ли си, сестричке?-попита.
-Казвай какво има, Клайд!-отвърнах му.
-Марк прави събрание относно бунта на човеците, трябва и ти да присъстваш. Облечи си официалната роба и слизай. А, и Аманда.. не се безпокой, нищо няма да се случи на Джош, той няма да се бие срещу нас. - Клайд се усмихна. Умееше да успокоява. След като видя подобрението в мен излезе. Е, сега щеше да се реши всичко..
Offline
Pages: 1