#1 2012-08-10 08:37:42

love.music

Member

Registered: 2012-05-17

Posts: 98

Re: Коледен концерт

Вървим двама боси, аз и ти…
…носи ни морето любовта,
носи даже мъничко тъга.
Искам да те гледам на брега,
искам да те хвана за ръка…

Преди ме беше страх да изляза на сцената. Ръцете ми трепереха като разрушително земетресения, капките пот се стичаха като пролетния дъжд разливащ се по стария ми прозорец, краката ми се подкосяваха, точно когато съм влюбен. Обожавам бавните песни, но не можех да разкажа историята, чувствата, които крият в себе си. Страхувах се, че не струвам. Песните са като ново влюбване, любов, траещо само няколко минути. Обливат те с чувства (не с капки пот) като онзи пролетен дъжд. Минути преди да се кача и светлините да ме осветят както луната ми се доспиваше. Притеснението идваше след това, качах се там горе и се вцепенявах като кол забит дълбоко в твърдата пръст и погледа ми беше забит в земята, преди да се появи Тя. Тогава се появява и амнезията, която ми причиняваше. Помнех само нея.

• ***

Не случайно любовта се изразя със сърце… всмукващо чувствата на единия, хранещ се с тях и изтласква любовта си, за да се нахрани с чувства другия. Влюбените имат щит, ореол над тях, който ги пази. Те са наивни, импулсивни, безчувствени за другите, те са щастливи. Любовта е като висок небостъргач, високо в небето, отиваш там и се надяваш да не паднеш, да не те бутнат, предадат и да паднеш… направо би умрял нали?!

• ***

Имах коледен концерт, беше един от първите ми  концерти, от както започнах да се занимавам с пеене, една от сбъднатите ми мечти. Беше много студен, лют, мразовит, снежен, ледовит, зимен ден. Оставаше малко време до началото, а още не я виждах. Този път не ми се спеше, вълнувах се, а ако знаех, че песента, която ще изпея ще стане НАШАТА песен.. не знам… Доста време и бях отделил, няколко месеца.  Чувствах се готов да започна нов живот, какъвто е всяка песен. От скоро бяхме заедно, дори устните ни още трепереха, когато се целувахме. А тя, тя вече беше моя. Не смеехме да отделим телата си едно друго, да прекъснем прегръдките ни.

• ***

Точно щях да се кача на сцената, когато водещия ме попита кого да поздравя с песента си. Какво за Бога, иска да умра съвсем от срам ли ?! Нека бъде поздрава за Нея, за моето момиче, седящо точно по средата в публика и чакащо да започна да пея. Отново това притеснение, това лутане по голяма (поне в съзнанието ми) сцена. Къде да застана? Какво да правя? Ето, дойде момента… кол забит в пръста. Повдигнах главата си и я видях. Амнезия след потресаваща катастрофа. Парчета стъкла, кръв, болка, чувства. Сияеше. Сякаш ми говореше със срамежливата си усмивка, поглед, невинното излъчване. Все едно чух : „ С теб съм… пей за мен… за мен слънце мое. Тук съм, винаги ще съм до теб.“
Най-дългите три минути в живота ми. Може да не направих и крачка, но погледът ми беше за нея… за мен залата беше празна, тя стоеше пред мен, сама, само с насълзените си коралови очи и присвитите рамене.

Нещо ново от мен. Надявам се да ви хареса

---

~ Когато се чувстваш изморен от светът около теб, застани пред входа на гарата в твоя град и си помечтай. Помечтай за градът, пътуването на мечтите си и го запечатай в умът си, дори за 5 минути.~

Black_

Member

From: Ню Йорк . . . <33

Registered: 2012-05-25

Posts: 481

Re: Коледен концерт

Написано с чувство . Харесва ми ! 

---

Усмивки,Слънце и Вълни
На всеки пожелавам повече такива дни!
[img]http://prikachi.com/images/560/5021560K.png[/img]