Бележка, подписана с кръв

~smiley___face~ · 2012-07-25 16:31:32

Бележка подписана с кръв

Първа глава
I част

Алармата на телефона на Тейд извъня в прекрасна японска мелодия. Въпреки ранния час, чувството да се събудиш с такава нежна мелодия беше наистина прекрасно. Нежното пияно в прекрасна хармония с още по - нежната цигулка и мелодичната флейта. Заедно те образуваха тази тъй нежна, тъй прекрасна и наситена с чувства мелодия.
Момичето се надигна от леглото в прекрасно настроение. Изключи алармата и се зае да оправя леглото си. Трябваше да бъде бърза. Днес бе първия учебен ден и тя не трябваше да закъснява.
След като оправи лелгото си, все още с нежната мелодия в главата си, тя се запъти надолу, към първия етаж. Там се намираха трапезарята, хола и кухнята.
Кухнята бе огряна от топлите лъчи на утринното слънце. Всички прозорци бяха отворени широко, а въздухът, който минаваше през тях, беше пропит от мириса на зелената трева и розите, засадени отпред в градината.
Тейд спря босите си крака за миг, затвори очи и помириса сладостно въздуха. Усмивката на лицето й стана още по - широка. Тя отново продължи към белия хладилник. Отвори голяма врата и завря носа си вътре. След десет минути чудене, тя най - накрая извади маргарина и шунката. Остави ги на плота, вдясно от нея, и се протегна напред, към кутията за хляб, откъдето извади две малки филийки за тостер. Намаза малкие филии с маргарини им сложи по едо парче шунка отгоре. Взе една чиния от миялната машина, където сложи своята закуска., и се отправи към хола.
Хола също бе окъпан от светлина. Имаше тъмно кафяв дървен под, черен диван, пред който имаше малка кафе масичка, а под нея тъмночервен килим. Имаше и плазмен телевизор и бе пълно с цветя. Всякакви размери, цветове и миризми. Но всичко изглеждаше толкова изискано. Сякаш и най - малкото нещо имаше специално място. Отредено само за него.
Тейд определено не се вписваше с нейната дълга сива блуза, пълна уста и начина по който седеше на дивана - седейки върху подвития си крак, докато другия мяташе напред - назад. Тя се протегна и взе дистанционното, след което пусна телевизора.
- Спондж Боб, квадратни гащи! Спондж Боб, квадрватни гащи! - се чу от телевизора.
- О! Страхотно! - възкликна Тейд. Взе другата филия от чинията и отхапа голям залък, вперила поглед в анимационното филмче. Точно когато хапваше последния залък, майка й влезе.
- Добро утро, Тейд - каза майка й и я прегърна. Тейд й отвърна със същото, след което й се усмихна. - Не закъсняваш ли? - попита я майка й.
- Не. Аз... - момичето погледна часочника на стената зад майка й. - Да, закъснявам! - След тези думи, тя излетя от хола и изкачи стълбите на един дъх. Влетя в стаята си и започна да се приготвя за първия учебен ден.
___________________________________
Надявам се да ви хареса. Твърдо решена съм да я завърша Очаквам критики и се извинявам за евентуални правописни и пунктуационни грешки : ))
[/list][/code]

Smile3 · 2012-07-25 16:35:55

Не ми хареса, в началото е като приказка.

Chicharitooo · 2012-07-25 17:36:00

Харесва ми. Некст

viktoriq_biserova · 2012-07-25 19:46:15

Харесва ми. Некст

~smiley___face~ · 2012-07-26 05:29:36

Радвам се, че ви хареса Smile3, според мен не започва като приказка, но това е твоето мнение и аз го ценя Мерси, че го прочете : ))))
П.П.:Днес, може би вечерта, ще пусна некста : )))))

~smiley___face~ · 2012-08-09 15:45:05

Извинявайте, че не бях пускала част, но трябваше да замина за малко на село, а там няма интернет и нямаше как да пускам некст. Мерси за разбирането - надявам се да ви хареса. Днес вечерта пускам некст : )))))

II част

Момичето облече къса рокля. Горната част бе черно бюстие, а надолу продължаваше в розов оттенък. Обувките й бяха черни сандали на платформа, а нагоре към коляното бе завързала панделката на обувките. Късата й коса беше вързана на странен средно висок кок, докато от двете й страни се спускаха по два къдрави червени кичура. Гримът й беше в розова и черна гама – розово от вътрешната и черно от външната страна на окото; опушен.
Тейд си хвърли последен поглед в голямото огледало на плъзгащата се врата на лилавият й гардероб. Хареса се. За първи път от втори клас насам тя се бе харесала. За първи път от осем години тя харесваше това, което вижда в огледалото. Беше доволна. Усмихна се чаровно, грабна малката черна чанта от стол до тъмно кафявото бюро и излетя надолу.
- Мамо, аз тръгвам! – провикна се тя точно когато отваряше външната врата.
- Тейд! Почакай! – майка й беше стигнала до вредата на стълбището с голям и изключително красив букет в ръка. Тейд й се усмихна. – Букета, мила.
- Мерси, мамче. – Тейд се качи до майка си,целуна я, взе букета и отпраши навън.
Времето беше чудесно. Имаше само два малки облака в небето, а слънцето светеше над главата й. Младата девойка се запъти с бодър ход към училището си. Усещаше, че денят ще е хубав. Знаеше го.

***
Първият ден мина прекрасно. Всички от старият й клас бяха там плюс, минус двама – трима човека. Старата й класна се бе пенсионирала, но новата изглеждаше обещаващо добра. Пред целия ден усмивката не слизаше от лицето на момичето. Всичко изглеждаше страхотно. Преценката й бе правилна – денят наистина беше страхотен. Но не само деня. Вечерта, когато с майка й вече приготвяха вечерята и си разказваха една на друга как е минал деня, на врата се позвъни.
- Отивам да отворя и докато се върна искам спагетите да са готови! – засмя се Тейд, след което целуна майка си по бузата и хукна към вратата.
- Здравей, Тейд! – на вратата седеше симпатично момче с кафява коса и зелено/кафяви очи.
- Извинявайте, познаваме ли се? – попита момичето с нейната чаровна и приветлива усмивка.
- Ед. Ед Джъстис. – момчето се засмя. – Наистина ли не ме помниш? Аз бях онова смотаното очилато момче с което всички се занасяха. – той спря за минутка с надеждата Тейд да се сети за кого става въпрос.
След по – малко от две минути момичето се окопити и се сети. Разбира се! Това е Ед! Боже, колко се е променил…
- Ед! – възкликна Тейд! – Боже, не те бях виждала от толкова много време! Мислех си, че заминаваш завинаги… - Тейд го прегърна сърдечно. Той също я прегърна и зарови лице в червените й къдрици. Тя се отдръпна, все още държейки го за раменете. – Толкова много си се променил. Не мога да повярвам!
- Да, да, знам. – Ед й се усмихна чаровно. – И ти самата си се променила много. Няма ги вече черните дълги коси, а?! – засмя се той.
- Отдавна – засмя се момичето в отговор. – Хей! Не стой там – влез. Заповядай. – Тейд отново се усмихна с чаровно – приветливата си усмивка.
- Мерси – усмихна се Ед и влезе.

- Мамо това е Ед. Ед майка ми – Ванеса. – представи ги Тейд.
- Добър вечер, госпожо. – Ед взе ръката на госпожа Диел и я целуна елегантно.
- Ед! Колко пъти съм ти казвала да не ми казваш „госпожо” – засмя се Ванеса. – Колко много си се променил! Само като си спомня когато с Тейд бяхте малки… Минавахте прави под масата. – засмя се госпожа Диел.

Вечерята ухаеше прекрасно. На масата имаше кетчуп, лютив сос, смес от доматено пюре и червени чушки и всичко подобно за спагети. Тейд и Ед се настаниха на масата.

~smiley___face~ · 2012-08-10 11:34:56

III част

След вечерята, тримата се преместиха в хола. Говориха си с часове. Беше толкова невероятно, че той най – сетне се завърна от САЩ. Ед им разказваше за своите преживявания, за хората там, за културата им и т.н.
- Е, деца, аз смятам да си лягам. – каза Ванеса. – Вече е късно, така че не се бавете много. Тейд. – майка й се обърна към нея и я погледна с този поглед тип „Внимавай!” и се качи по стълбите към вторият етаж, където се намираше спалнята й.
- Майка ти е много забавна – засмя се Ед. Тейд също се засмя. След това се загледа в него и си спомни за нещата, които правеха като малки…

Зелената поляна. Дървото. Птичите гнезда. Щъркела. Целувката. Първата им целувка. Те бяха толкова малки. Не знаеха какво правят, но никой от двамата не бе забравил този момент. Година след целувката, те тръгнаха на училище. Две години след целувката, Ед претърпя инцидент и трябваше да носи очила. Същата година той вече не бе същия. Нямаше го този приключенски дух, нямаше го това засмяно момче. Всички започнаха да му се подиграват. Той се отдръпна от всички негови приятели, включително и първата му любов – Тейд. Тя се опита… Опита се да му покаже, че въпреки всичко, той си е същия Ед – обичлив, забавен, прощаващ… Не помогна. Той се отдалечаваше все повече и повече, докато вече не стана „невидимия”, „забравения”.

- Хей. За какво си мислиш? – Ед хвана Тейд за брадичката и впи поглед в нейните пъстри очи.
- Аз… - тя тръсна глава, Ед я пусна. – За старото време. – усмихна му се тя. – За игрите, закачките… - той не я остави да довърши:
- Инцидента, подигравките… Очилата – той погледна към земята. Тейд се почувства ужасно. Как бе могла пак да го върне там. Там където всичко беше сиво.
- Ед, аз… - той я погледна право в очите. В тях не се четеше така, а радост.
- Целувката – каза той и й се усмихна. – Спомняш ли си, Тейд? Под онова дърво. На онази поляна. В онзи прекрасен следобед. – Ед се приближи до нея. – Знаеш ли колко много исках да те целуна пак? Бях срамежлив и не ти казах. Тогава се случи онова и всичко се промени. О, Тейд, знаеш ли колко много ми липсваше?! – Ед я прегърна. Тейд не знаеше как да реагира. Разбира се, че и той й липсваше, но не знаеше какво да отговори на тези мили думи. Момичето само го прегърна и сложи брадичка на рамото му. Той отново зарови лице в червените й къдрици.
Те си поговориха още малко. За САЩ, за училище, за странния живот на Тейд.
- Аз трябва да си тръгвам. – каза Ед, поглеждайки големия стенен часовник. – Утре ще се видим ли?
- Мхм. – кимна Тейд. – Къде и кога?
- „Хъни хаус” в… Три? Става ли? – Ед я погледна с надежда.
- Дадено! – усмихна се Тейд и двамата се изправиха, и тръгнаха към вратата. Ед взе коженото си яке от закачалката, облече го и излезе през вратата. Спря точно на прага.
- До утре, Тейд. – Ед се наведе и я целуна по бузата. Прегърнаха се и той тръгна, а тя се прибра.
Усмивката не слизаше от лицето й. Те се качи в стаята си, затвори вратата и светна лапата. Часа бе 00:12 h. Тя запали нощната си лапа. Трябваше да оправи чантата си за училище. А и имаше домашно…

***
В 01:33 h. къщата бе тъмна и тиха.

djuu · 2012-08-10 20:20:32

Некст? <3

famouss__girll · 2012-08-11 16:02:53

Некст .

viktoriq_biserova · 2012-08-16 18:20:11

Харесва ми. Некст

~smiley___face~ · 2012-08-21 06:59:51

Здравейте Наистъина много се радвам, че ви харесва и се извинявам, че ще забавя некста още малко. Нямах интернет на лаптопа, а на телефона нямам фонетика Днес, най - късно утре, пускам некста. Мерси за вниманието и интереса

viktoriq_biserova · 2012-09-01 18:59:09

Ейй...кога ще дойде това утре???

nedi · 2012-10-10 14:41:35

Несериозна работа..Некста и аз го чакам

~smiley___face~ · 2012-10-11 06:43:50

Леле, съвсем бях забравила(doh) ... Изключително много съжалявам... Бях толкова заета, защото уча корейски и не ми е много лесно, но това не е оправдание... Ако все още ви се иска - ще я продължа. Ако не искате - ще кажа на някой модератор да я изтрие Отново - извинете ме |-(

Leonore. · 2012-10-11 07:17:39

Мацка, човек пише за себе си. Пускането на това, което си написал е с цел да видиш каква социална оценка ще получи то. Ако нямаш муза или време, било то да допишеш някоя глава или да я редактираш, за да я пуснеш в интернет пространството е без значение. Това не ти пречи да имаш чернови и нахвърляни идеи на компютъра, струпани в някоя папка. Не мисля, че има нужда да триеш темата. Никога не знаеш кога пак ще ти дойде музата и ще те отведе обратно тук.

~smiley___face~ · 2012-10-11 17:00:57

Мацка, човек пише за себе си. Пускането на това, което си написал е с цел да видиш каква социална оценка ще получи то. Ако нямаш муза или време, било то да допишеш някоя глава или да я редактираш, за да я пуснеш в интернет пространството е без значение. Това не ти пречи да имаш чернови и нахвърляни идеи на компютъра, струпани в някоя папка. Не мисля, че има нужда да триеш темата. Никога не знаеш кога пак ще ти дойде музата и ще те отведе обратно тук.

Всъщноаст -да, права си, но от друга страна не искам хората да губят интерес Мерси, все пак

Sissy~~ · 2012-10-28 17:48:24

Некст

#1 2012-07-25 16:31:32

Re: Бележка, подписана с кръв

#2 2012-07-25 16:35:55

Re: Бележка, подписана с кръв

#3 2012-07-25 17:36:00

Re: Бележка, подписана с кръв

#4 2012-07-25 19:46:15

Re: Бележка, подписана с кръв

#5 2012-07-26 05:29:36

Re: Бележка, подписана с кръв

#6 2012-08-09 15:45:05

Re: Бележка, подписана с кръв

#7 2012-08-10 11:34:56

Re: Бележка, подписана с кръв

#8 2012-08-10 20:20:32

Re: Бележка, подписана с кръв

#9 2012-08-11 16:02:53

Re: Бележка, подписана с кръв

#10 2012-08-16 18:20:11

Re: Бележка, подписана с кръв

#11 2012-08-21 06:59:51

Re: Бележка, подписана с кръв

#12 2012-09-01 18:59:09

Re: Бележка, подписана с кръв

#13 2012-10-10 14:41:35

Re: Бележка, подписана с кръв

#14 2012-10-11 06:43:50

Re: Бележка, подписана с кръв

#15 2012-10-11 07:17:39

Re: Бележка, подписана с кръв

#16 2012-10-11 17:00:57

Re: Бележка, подписана с кръв

#17 2012-10-28 17:48:24

Re: Бележка, подписана с кръв

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook