Завинаги твоя

bonbon99 · 2012-07-31 17:21:35

От доста пиша история.Вдъхновена от една група "One Direction" и е нещо като фенфик - история,която не се е случивала и няма връзка с реални хора.Добре де,може и да има малко връзка с реални хора,но е измислена.Това е първата част.Аз съм я публикувала и в една страница във фб,може и да сте я чели ако сте фен на тази група.Просто искам да чуя и вашето мнение.Надявам се да ви хареса.(blush)

Здравейте аз бях до скоро едно най-обикновенно момиче,също като вас.Но да знаете какво ми се случи ?!Е,след малко ще ви доразкажа за товам..Таа,както казвах до скоро бях едно най-обикновенно момиче,живеех в България с родителите си .Казвам се Алис,а най-добрата ми приятелка – Кейти.И двете бяхме луди по One Direction ( и все още смеее..)!С Кейти обичахме да пеем песните им,да танцуваме на тях,но имах и още една страст – рисуването.Мечтаехме да може да си акомпанираме с акустична китара или със свирене на пиано,докато пеем.Но уви – не можехме,а и нямахме време за уроци.Както казах по-нагоре.Сега ще ви разкажа как за една година целият ми живот коренно се промени.Едно лято,един концерт,но нека започна отначало...

Как започна всичко:
Един ден,докато седях в стаята си,чийто стени бяха обсипани с текстове на песни и скици,рисунки и прочие,телефонът ми звънна.Вдигнах.Беше Кейти
- АЛИС,АЛИС,АЛИСС!!!!! НЯМА ДА ПОВЯРВАШ! - Кейти
- Офф,кажи....- казах и отегчена,защо си мислех,че кой знае каква глупост ще ми издрънка.
- ONE DIRECTION ЩЕ ИДВАТ В БЪЛГАРИЯ!!! ПРЕДСТАВИ СИ САМО!!!! Вече взех билети за първия ред,питах твойта мама и мойта мама ИиИиИиИ в Петък сме на концееерт!!!!

-ОЛЕ БОЖЕ!!! СЕРИОЗНО!!!Да не се базикаш с мен?!?!? Е,да 1-ви
април мина де,ама нищо.Обичам те,обичам те,обичам те!!!!
-One direction ще идват в България!!!! В петък сме на концеерт!!!!Йе,йе,йе,е!!! – пеехме и двете в знак на радост.
- Аууу,трябва да си купим нови дрехи.Нека се срещнем следобяд в парка към 3-4.Оттам ще се разберем. – каза ми Кейти.
- Хмм,сега е 12.По-добре ела у нас към 2,за да може и да попеем.И после ще излезем.Съгласна?
- Да бе,вярно бях забравила.Ок ще се видим у вас към 2. Чао!!!

Затворих телефона.Седнах отново на компютъра,както си бях намислила,пуснах Тутъра и Фейсбука си докато звучеше WMYB.Всичките ми приятели бяха туитнали и постнали,че 1D щяха да идват в България.Започнах да се радвам още повече.
Както си седях,чух някой да звъни на вратата.Но какво по дяволите?!?! (помислих си) Все още бе 1 часа.Кейти трябваше да дойде към 2.Отворих и видях Кейти.
- Хей, нали трябваше да дойдеш към 2?
- Е,да ама нямаше какво да правя у нас,а и донесох няколко филма.
- Ок,влизай.
После се забавлявахме много.Песни,танци,филми докато не стана време за излизане.Обикаляхме магазините цял ден и решихме да не си купуваме рокли,защото концерта нямаше да е закрит,а и нямаше да ни е токова удобно да скачаме и да им се радваме,все пак за първи път бяха в България.От всички купени неща реших да облека един потник,под черно-бялото яке,което преличаше на това на Зейн,кецове и една малка чанта.Бях облечена в тон ,в черно и бяло.А Кейти беше избрала синия и белия цвят.Имаше синя риза и бял потник,сини пантофки,но бяла чанта.И двете щяхме да бъдем прелестни на концерта.
- Алис,стана късно трябва да тръгвам.Да не забравиш за утре.Обади ми се към зa,да се разберем кога ще отидем на концерта.Чао. – каза Кейти за последно,преди да си тръгне
- Ок,чао! - отвърнах
------------------------------------------
На другия ден се събудих сутринта и почнах обичайните занимания – мързелуване,гледане на телевизия,чатене на компютъра,но докато рисувах поредната си скица неусетно съм заспала.Когато се събудих вече беше 4 часа и веднага звъннах на Кейти.
- Ало,Кейти,много,много,много,много съжалявам!!!Неустено съм заспала.Къде си?
- Аз съм на концерта.Е,той още не е почнал де.Имаш време,но побързай,нали билета е у теб?
- Да,да у мен е,веднага тръгвам.Чакай ме пред сцената или там някъде.Абе ще ти звънна, за да се намерим.
Затворих телефона,облякох си яките дрешки,купени вчера.Оправих си косата,взех всичко необходимо и тръгнах.Докато се усетя вече беше 4:30.Концерта щеше да започне в 5,а автобуса едва ли щеше да стигне навреме.Трябваше и да потичам малко от спирката на автобуса,за да стигна.
Докато бях в автобуса говорех по телефона с Кейти:
- Хей,надявам се да стигна навреме.Все пак ще потичам малко,но не давам гаранция. – опитах се да не и давам празни надежди,че ще бъда там навреме,защото дори аз не бях сигурна в това.
- Уф,побързай.Момчетата още не са дошли,но сигурно ще влязат от някъде зад сцената.Концерта след малко ще започне.
- Ок.Хайде време е да слизам.След малко съм при теб.Ти си най-отпред,нали?
- Дам.Хайде,чакам те! – каза запоследно тя,преди да затворя телефона.
Слязох от автобуса и се затичах към стадиона,където щеше да се проведе концерта.Докато тичах си извадих телефона,за да видя часа,да не би концерта да беше почнал.Тичах толкова бързо,че изобщо не забелязах колко много хора имаше там.Изведнъж се сблъскаш с едно момче с очила и шапка.
- Ох,много,много съжалявам.Не исках. – побързах да се извиня
- Няма проблем. – отвърн непознатото момче,като се усмихна
Направих крачка вляво,за да се разминем.Но и той пристпви вляво със същата цел.Същото се повтори и с дясната страна.Телефонът ми звънна.Вдигнах.Беше Кейти.
- Алис,къде си? Концерта всеки момент ще започне.Е,казаха,че има някакво закъснение,но нищо ти ела по-скоро.
- Ъм,пред входа съм.Чудя се как да се промъкна из хилядите пищящи,истерични фенки. – опитах се да обясня
- Ела с мен,аз ще ти покажа откъде може да влезем. – предложи все още непознатото момче.
- Виж,Кейти,сега не мога да говоря.След малко ще ти звънна или ще се появя отнякъде.Чао засега. – казах и с надеждата да не ме разбере погрешно.
- Таа..както казах,знам откъде може да влезем.Искаш ли? – каза непознатото момче
- Уф,не знам. – зачудих се
- Какво не знаеш? Дали искаш да влезеш ли? (засмя се)
- НЕ,разбира се,че НЕ! Забога познавам те от 2 минути.Дори и не знам името ти.Не съм сигурна дали мога да ти се доверя.
- Уф,стига де.Айде ела с мен и ще ти издам една тайна. – опита се да ме заинетересова
- ОК,ако това е едниствения начин да стигна без да се бутам из тези пристрастени фенки.
- Защо не харесваш фенките ли?
- Не,че не ги харесвам.Нали и аз съм от тях (смееш се),ама понякога прекаляват с пищенето.
- Е,да съгласен съм.
Докато се унесохме в сладки приказки се озовахме някъде зад закритата сцената.
- Време е за изненадата.Само не пищи,моля те! – Но защо ми беше да клещя?!?! Зачудих се,докато не свали очилата и шапката си. Това беше Найл.Да,Найл от One Direction.
- Но,к-к-ка-как? Боже! – казах изненадана,но със спокоен тон,надявайки се да не е от хората,които ще ме разберат погрешно.
- Какво? Не харесваш,факта ,че съм АЗ? – опасяванията ми се оказаха вярни
- Не,не,не,НЕ! Как може да си помислиш такова нещо?И откъде забога знаеш български? – учудих се!
- Хах,с момчетата учим езиците на държавите,които посещаваме.Е,не на всички де.За тая работа си има и преводачи,ама.. – обясни ми той
- Ясно.АаАа.....сега как ще стигнем до сцената?
- Уф,вярно бе. Не бях помислил затова.
- Хммм,не може ли да претичам някак си.Или поне да извикам приятелката си.Тя ме чака отпред. - попитах
- Ммм....може да излезеш с нас на сцената и после да слезеш при преиятелката си.
- Ок,съгласна съм.
- Но,през това време трябва да стоиш тук.
- Ок де,разбрах не съм малко дете. (засмяхме се)

Надявам се да ви е харесала. Ако е доста дълга кажете,за да знам на по-малки части ли да я пускам

pooh4enceto · 2012-07-31 17:29:57

На мен ми хареса много некстт

bonbon99 · 2012-07-31 17:49:14

Това е и втората част.Кажете ако са много дълги,да ги намаля

- Eто ги момчетата!
Обрърнах се и видях как Лиам,Хари,Зейн и Луи се приближаваха към нас.
- Хей,Найл,къде се губиш бе,човек!Търсихме те навсякъде.Заради теб концерта не можеше да започне досега. –каза Лиам (на английски,но ти го разбрах,все пак уча английски от 1-ви клас)
- Упс,много съжалявам.Бях гладен, отидох да взема нещо за хапване и тогава видях......хей,междудругото как се казваш? Така и не ми каза името си. – опита се да обясни Найл,докато не стигна до момента,в който разбра ,че все още не беше ме попитал за името ми.
- Алис,приятно ми е ,момчета. – побързах да се представя
Запознахме се.
- Нали нямате нищо против, тя да излезе с нас на сцената ? – все пак Найл реши да ги попита.
- Не,нямаме,даже ще ни е много приятно.Ама само едно въпросче - как влязохте оттук? Няма ли охрана?- зачуди се Зейн
- Ние като влязохме нямаше. – отговорих усмихвайки се
- За това съм виновен аз.Пратих го да донесе обичайната доза Харибо,преди концерта. – каза Хари,подхилквайки се
Извадих си телефона,за да погледна часа и виждях съобщение от Кейти.Което гласеше:
Какво забога става?Къде си?Вашите ще ме убият ако научат,че съм те изгубила.Старшно съм ти ядосана.Дано поне се появиш на концерта.Звънни ми веднага ,когато можеш!! XXX
- Извинете ме момчета , трябва да проведа един разговор – казах н им ,отдалечавайки се малко,докато охраната им занесе пакетче Харибо ( обичайната доза преди концерти).
Звъннах на Кейти.
- Хей,къде си? Как си? Какво става? Да не би да са те отвлекли извънземни , да са ти промили мозъка и вече да не помниш коя си ? – Е,тук какво да кажа – Кейти,тя си е такава,шантава,но и забавна
- Спокойно,добре съм (смеехсе се на измишльотината и ).Чакай само концерта да започне.Подготвила съм ти една изненада. – опитах се да смекча виканиците ,които щях да отнеса,когато се срещнехме
- Ок.Надявам се да не е толкова лудо,колкото теб – Кейти
Засмях се и затворих.
Върнах се при момчетата.
- Време е да започваме и запомни - пред публиката говорим на английски. – предупреди ме Найл
Ок- казах му,усещайки как постоянно започвах да треперя,все повече и повече
Момчетата смело излязоха на сцената и започнаха да ръкомахат на феновете си.Аз плахо пристъпих зад тях,гледайки цялата пищяща тълпа. Найл се обърна към мен,хвана ме за ръката,сякаш усещаше колко бях нервна .Прошепна ми.
- Спокойно , аз съм тук . Опитай се да намериш приятелката си.
- Добре.-Започнах да се взирам в определени фенки на първия ред.Гледах,търсих,но така и не я открих. – Найл,не мога да я открия.- прошепнах му,неспокойно.
През това време останалите от групата говореха последователно на своите микрофони.Преди да дойде ред на Найл,той ме попита за името на приятелката ми,докато срамежливо лепеше едно малко знаменце на Ирландия в края на микрофона си.
-Казва се Кейти – отговорих му тихо .
И преди да се усетя, чух Найл да говори на микрофона си:
- Hello,Bulgaria! (Здравей,България).
После ме представи,разказа какво ни се беше случило и призовава Кейти да се качи на сцената.Както си блеех,забелязах сладката синя ризка на Кейти и как тя се качва при мен, прегръна ме силно и ми каза шепнешком:
- Благодаря,благодаря,благодаря!!! – немога да опиша колко развълнувана беше или поне изглеждаше
Дойде Найл:
- Ще се видим след концерта,при автографите нали? – попита
- Дам. – казах му,докато дърпах Кейти към сълбите,за да слезем от сцената ( не се знаеше какво щеше да се случи на момчетата ;д)
- Ти к-к-какво , как ,откъде го познаваш? - Кейти
- Дълга истоия,после ще ти обясня. – успокоих я
След секунди бяхме отново долу.През целия концерт се забавлявахме много.Скачахме викахме,пеехме песните им.Забелязах обаче,че Найл и Хари ме гледаха през почти цялото време,скякаш искаха да ми кажат или намекнат нещо.
Дойде време за автографите.Наредих се,а Кейти – зад мен.
Поздравих Лиам,Зейн и Луи,прегърнах ги и т.н.т като всяка друга фенка.
Последни бяха Хари и Найл.
- Хей,Алис! – възкна Хари,като ме прегърна силно
- Здравей,Хари! – отговорих,все още замаяна от силната прегръдка
Той подписа картичката и закупеният от мен албум на „Up all night“,като на картичката написа туитъра и номера си.
По ред,последен беше Найл.
- АЛИС! – почти скочи от стола,на който седеше и ме прегърна не по-малко силно от Хари
- Здрасти,Найл!Как си?
- Добре.- каза той като след прегръдката усърдно започна да подписва картичката и албума.По едно време погледна Хари със злобен поглед,сигурно затова какво беше написал на картичката.За довиждане той отново те прегърна като прошепва„Call me ,maybe“.Не можах само да разбера дали каза “maybe” или “baby“ накрая,но това не беше от толкова голямо значение.Обърнах се да видя къде бе Кейти - прегръщаше се със Зейн.Реших да я изчакам.Докато я чаках бях се втренчила в картичката и най-вече номера и туитъра,които ми бяха споделили двете момчета. Замечтах се.Тогава развълнувана,дойде и Кейти.Тръгнахме си.
- Разкажи ми всичко от - до! – побърза да ме разпита ,още преди да бяхме излезли.
- Добре,но ти ти на мен.Видях те със Зейн – отговорих.
И така през целия път към дома,ние си говорехме,споделяхме,казах и как Найл хвана ръката ми ,когато треперех,как той и Хари бяха написали номера и тутъра си на моята картичката.А Кейти – как Луи я е бил нарекъл „морковче“ и как той и Зейн са били написали същото и на нейнта картичка.Ние бяхме най-щастливите на света.Но уви дойде момент,в който трябваше да се разделим,все пак живеехме в различни къщи.Прибирах се у нас,влязох замаяна в стаята си,проснах се на леглото и цяла вечер си мислех как точно на мен се сбъдна,колко пъти бях мечтала,как дори и не съм подозирала преди,че ще стане такова нещо.

follow.your.HEART · 2012-08-03 09:40:43

лелелел < 33 Давай некстт < 33 Обожвам да чета фенфикове, особено на момчетата !!

bonbon99 · 2012-08-03 10:23:11

Мерси радвам се,че ви харесва.Ето некст:

На сутринта бях в прекрасно настроение.Слязох долу при родителите си да закусвам :
- Алис,имаме да ти казваме нещо – каза притеснително майка ми
- Ние....- ето,че и баща ми започна
- Заминаваме за Бразилия ......– майка ми
- За Карнавала в Рио де Жанейро....... с родителите на Кейти – баща ми
- Няма да е за много мълго,около седмица – две,може и повече,зависи.Няма да си сама,защото и Кейти ще е тук.Може да я поканиш у нас.Нали няма проблем? – опита се да ми обясни мама,мислейки,че ще избухна
- Не,няма проблем.Кога ви е самолета? – казах най-спокойно.Но отвътре се радвах толкова много,най-накрая щяхме бъдем само двете с Кейти.All day, all night танци,филми,мечти,пеене,щуротии и за каквото още се сетите.
- ЪъЪммм,точно в това е проблема,заминаваме след......3,2,1.Е,времето за разговори изтече,мила.Сега по най-бълрзия начин трябва да се отправим към летището,за да не изпуснем самолета.Чао,ще ни лисваш- каза мама
Сбогувах се с тях и веднага звъннах на Кейти
- Хей,добро утро сънливке.Нашите ги няма,вашите ги няма.Е,какво ще кажеш да дойдеш у нас за един филм?
- Да,страхото е,че заминават.Най-накрая само двете.До 10 минути съм у вас.Чао – Кейти
- Чао.
Почти бях забравила за случката вчера.Реших все пак да последвам Хари и Найл в тутър. След около 2 мин,след като последвах Хари,той ми писа:
- Хей,Алис.Как ти е номера?Звънни ми.
Дадох му номера си.След малко ми звънна непознат номер:
- Ало?Алис? Хари е.
- Здрасти,Хари.Как си?
-ДОбре съм.Искаш ли да излезем?
- ЪъЪмм....ок,къде и кога?
- Не знам,ти си тукашна.Кажи ми ти някое хубаво място.
- Хммм,какво ще кажеш за Борисовата градина към 4 часа?
- Съгласен,ще се видим там.
- Ок,чао
Още бях замаяна от случилото се.Как можеше самият Хари Стайлс,да ме покани да излезем?!?!?! Това ми се струваше толкова нереално и шантаво.Но мечтите ми бяха прекъснати от позвъняване на вратата.Беше Кейти.
- Здрасти,влизай.Няма да повярваш какво ми се случи туко що!
Разказах и всичко с подробности.След това си изпукахме пуканки и пуснахме да гледаме филм на дивана.По средата на филма:
- Кейти,защо не му се обадиш?-зачудих се
- На кого?
- На Зейн,как на кого?!
- Ммм,не знам,ами ако ме отреже.
- Няма,спокойно.Направи го или аз ще го направя вместо теб (взех и телефона).
- Добре де,добре,от мен да мине – Кейти
- Колко трудно се нави само – (засмях се)
Звънеше му:
- Ъъм,хей,здрасти Зейн.Аз съм Кейти.Помниш ли ме?
- Да,здрасти.Как си?
- Добре съм
- Искаш ли.....- казаха и двамата в един глас ( не ме питайте откъде знам,добре де,разкрихте ме – подслушвах,но не казвайте на Кейти)
- Не,първо ти..... – отново говореха в един глас
(засмяха се)
- Изкаш ли да излезем? – Зейн
Да,става - Кейти
- ЪъЪъЪм.....към 4,в Борисовата градина.Става ли?Чух,че Хари и Алис щели да ходят там към 4,но спокойно,няма да бъде от неловките двойни срещи. - Зейн
- Ок,значи ще се видим в 4. - Кейти
- Дам. – Зейн
- Чао засега.
- Чао- Зейн
- Е,какво стана,какво стана,какво стана??? – казах развълнувана,сякаш не знаех какво стана.
- Май ще имаме двойна срещаааааа!!!!!!!!! – заподскача Кейти
- Ауууу,СУПЕР!!! Хайде да се качим горе,да си изберем дрехи! – побързах да намеря причина да се качим горе,за да погледна и за съобщения в тутъра ;д
- А филма? – Кейти
- Ще го спрем,после ако има време ще го догледаме. – успокоих я
Качихме се горе, в стаята ми.Щом отворих гардероба си,след като си проверих тутъра,въздъхнах.Имах толкова много дрехи,но така и не можах да избереш какво да облека.Трябваше да изглеждам привлекателно,но не наперено,да съм сладка,но не прекалено.Накрая реших да се облека в зелено и сиво.Със зелено потниче,сиви дънки и зелени кецове.А Кейти заложи на червения и черния цвят. Толкова нереално ми се струваше всичко това. Решихме да догледате филма,въпреки,че умовете ни се пак бяха някъде другаде и надали щяхме да запомним нещо от него,Кейти де,аз и без това отначалото на филма си мислех само за срещата.
--------------------------------------------
Ех,ех,горката Алис дори и не подозираше,за разговора между момчетата и за “спора“ между тях миналата вечер,но аз ще ви разкажа......
Снощи като се прибраха в хотела,още от вратата се започна:
- Хари,тя е МОЯ! – Найл побесня
- Найл,успокой се! – Лиам
- Какво да се успокоявам!!!НЕ Е ЧЕСТНО!Хари винаги получава всички момичета.Искам този път Алис да бъде моя!! – Найл
- хей,хей,ХЕЙ!!!Найл много добре видя,че Алис прегърна първо мен,а и аз и дадох туитъра и номера си пръв!А и трябва да отстъпваш на по-младите - Хари
- И какво от това??Ако не бях АЗ,ти дори нямаше да я познаваш!!! – Найл
- Найл,не си ли гладен?- Луи
- ОФф,Луи,остави ме сега,после ще ям,не се опитвай да ме разсейваш!!
- УОУ!!! Найл отказва храна,значи здраво е хлътнал по това момиче. – Луи
- Найл,хаде да се разберем – който покани Алис първи на среща,другия отстъпва и се примирява! – предложи Хари
- Съгласен съм,но да не се разсърдиш,когато я поканя пръв! – Найл
- Хах,ще я видим тази работа.
И двамата се затвориха в стаите си,докрая на вечерта.Е,Найл преди това яде де,но това са подробности.Кой знае,може да се е запасил и в стаята си.
При останалите:
- Луи,да не си пипнал Кейти! – Зейн
- Оф,Зейн и ти ли започваш...спокойно,изцяло твоя е. – Луи
- Но,ти и каза „морковче“ – Зейн
- Не се прави! Много добре знаеш,че го казвам на почти всяко момиче! – Луи
- Добре де,добре,аз да те предупредя!
Накрая и двамата се засмяха,но Найл и Хари,не бяха по същия начин.Мислите,че много са се скарали?
А ето какво се случи,след уговорката за срещата:
- ЙЕС!!! Алис е моя! Поканих я на среща! – Хари побърза да се изфука на Найл
- Не,не е възможно,тя още дори не ни е после...- Найл заби глава в екрана на монитора - ...двала (в туитър).
- Ха-ха!!! АЛИС ЩЕ Е С МЕЕЕН,АЛИС ЩЕ Е С МЕЕН!!! – фукаше се Хари.
Найл закри лицето си с ръце и се сви на топка.
- Найл,добре ли си? – радостта на Хари беше помрачена.Найл не изглеждаше добре.
- ей,Найл,виж,ако....искаш,ще отменя срещатаа... – каза Хари,за да го успокои
- НЕ!!Явно тя ще бъде с теб.Просто съм нямал късмет! – Найл
- Найл,добре ли си? – Лиам влезе в стаята
Очите на Найл се насълзиха,усещах,че го боли.Лиам седна до него и го прегърна
- Найл,всичко ще бъде наред...
- НЕ,НЯМА!! За първи път си помислих,че ако,ако поне....аз..,помислих си,че този път ще бъде различно,помислих си че..
- Тихо,тихо.Спокойно.... – Лиам го успокояваше
Горкия Найл,беше съкрушен!Но накрая се успокои и заспа...

Ето какво се случи.Алис дори и не подозираше за случилото се,тя беше толкова развълнувана,както и Кейти.Никоя от тях не знаеше за това,момчетата се надяваха и да не узнаят.Горкия Найл.Беше съкрушен.Всички много се умориха този ден.Всичките тези изблици на емоции,смяна в насторенията дойде им в повече,на Найл – най-вече.Само той си знаеше какво му е.Какво ли е чувстовто.....не,не искам да знам.Не искам дори и да си мисля за това – натъжавам се. Само и единствено момчетата знаеха за тази случка.Е,вече и вие...де....О,за малко да забравя – казаното досега трябва да го запазите в тайна.Никой не трябва да научава! Та както казвах никой не знае за тази случка и всичко останало си е по старому или поне момчетата се опитват да изглежда така.Найл е силен,умее да прикрива болката си,но веднъж чух Луи да казва,че понякога го заварвал сам в стаята му плачейки.Както казах - Найл е силен,а и момчетата са до него.

bonbon99 · 2012-08-09 10:26:23

моля ви кажете менение !

#1 2012-07-31 17:21:35

Re: Завинаги твоя

#2 2012-07-31 17:29:57

Re: Завинаги твоя

#3 2012-07-31 17:49:14

Re: Завинаги твоя

#4 2012-08-03 09:40:43

Re: Завинаги твоя

#5 2012-08-03 10:23:11

Re: Завинаги твоя

#6 2012-08-09 10:26:23

Re: Завинаги твоя

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook