Тя винаги ще ме чака

love.music · 2012-07-04 18:45:41

Един нов разказ от мен. Надявам се да ви хареса

Стоях в поредната скучна лятна вечер на хамака в двора, часове преди рождения ми ден. Стоях и се чудех за кого да пиша, за онова прекрасно момиче със златни коси и широка риза чакащо ме на гарата или за онази стара,изоставена на брега сред сухия пясък и големите като планети камъни. Навън беше хладно, че едвам усещах малките комари как кацат на върху краката ми, готови да изсмучат малко от кръвта ми. Беше тъмно, само екрана на компютъра ми светеше, около мен нямаше други къщи освен моята, стара, с олющени стени и стари дървени прозорци. Слънцето тъкмо бе скрило и последните си лъчи, само в далечината се виждаше сливането на деня и нощта. Това бе някаква друга дъга, дъгата която сливаше слънцето и луната и любовта им. Как слънцето мечтае някой ден да се добере до луната без тя да и изневери с другото полукълбо.
От голямата ми открита тераса, мога да видя цяла Варна. Пристанището и идващите и заминаващи кораби, влаковете, които се разминават, автобусите, които спират и вземат последния си пътник, блоковете, чиито прозорци светят като старите крушки, леко примигват от време на време, а след ден два изгарят. А облегнали се на стола и погледна към така черно като катран небе, се виждат звездите. И точно тогава намирам нея, нейната звезда, която кръстих на нея, която блести точно като златните и коси и има син оттенък като сините и очи.
Знам, тя ме чака с куфарите на перона, седнала е на пейката и пуши някоя скрита много тънка цигара, широката и риза излиза от дънките, а белите кецове се търкат един в друг. Тя ме чака там, аз седя тук и пиша поредния разказ за нас, за срещата ни, която няма и така да се състои. Няма да протегна ръка и да я заведа на танц. Няма да я настъпя и се по неловко дори и от нея. Няма да дръпна стола прекалено много, че тя почти да падне. Няма да се разхождаме из парка хванати за ръка и пеещи I belive, I can fly. Няма да седнем на някоя стара, клатеща се пейка и да се целуваме със затворени очи, няма да протегна ръка към лицето ти, за да отместя падналия кичур от косата ти. Няма да седим прегърнати и гледайки вълните на морето да чакаме сутрешния изгрев. Няма да съблека тениската си, за да я сложиш, защото твоята е мокра заради това че се къпахме с дрехи през нощта в морето. Няма после да излезем и да се проснем на пясъка и да заспим прегърнати да черпиш топлина от мен.
След месеци може да се осъзная да стегна багажа си и да те последвам да хвана твоя влак да се срещнем на една и съща гара, в град познат и на двама ни, в който ще направим всичко онова за което сега мога само да пиша и мечтая. Тогава знам, че ще треперя до теб и ще се чудя дали да те целуна, дали да те прегърна дали да се влюбя дълбоко, коварно в теб. Зная, че ще ме целунеш и всичко ще се нареди като лесен пасианс и нашите карти вече ще са подреди, една до друга.
Тръгвам моя русокоса, красавице, чакай ме там, идвам…
Не ме забравяй…
И не ме оставяй да бродя сам по света…

sunshinelove.. · 2012-08-09 06:43:14

Браво..Чудесно е ..

#1 2012-07-04 18:45:41

Re: Тя винаги ще ме чака

#2 2012-08-09 06:43:14

Re: Тя винаги ще ме чака

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook