Една мечта

Annaa · 2012-08-07 14:12:51

1част (Всичко в тази история е измислено)[Моля, давайте си мненията, не само да го четете][Подходящо за фенове на 1D, но ако и на другите им се хареса-ще се радвам]
-Я виж ти! Получих смс от нашите.-казах аз на приятелката си Мария.
-И, какво пише на него?-погледна ме с въпросителен поглед.
-Че ще ми съобщят някаква новина като се прибера.
-Каква ли изненада са ти подготвили?
-Мария!Защо трябва да има някаква изненада?-изгледах я със странен поглед.
-Не знам!Ти си момиче в 11 клас, нормално е да ти съобщят много неща!-отговори ми тя.
Ами да, тя беше права.Но да започна отначало.Аз съм Александра.Но обичам да ми казват Алекс или Сани.На 17 съм и си нямам гадже.Живея в България.Да, но един ден получих съобщение от родителите си докато бях в голямо.Нямах търпение да разбера какво искат да ми кажат.И така...
Би звънеца за края на последния час.Аз се бях замислила и не го чух.Но тогава едно момиче ме блкъсна без да иска:
-Хей, Сани, аз...съжалявам!
-Ели, не се вживявай толкова!Няма нищо!-успокойх я аз-Дори аз съм виновна, че не чух звънеца.
-О, слава богу!Еми...аз ще тръгвам.
Станах от стола си и намерих Мария.Тя ме чакаше в коридора пред стаята.Когато ме видя ме хвана за ръка и каза:
-Повече не се замисляй в края на часа!
-Окей!-засмяхме се двете.
Нямах търпение да чуя новината от родителите си.Затова се затичах към вкъщи.Влязох в къщата с взлом.Майка ми изпищя, защото се уплаши.После каза:
-Изплаши ме, но затова ще говорим после!Имам новина-ЩЕ СЕ МЕСТИМ В ЛОНДОН!
-Какво?-учудих се аз.-А какво ще стане с даскало?С приятелите ми?Сериозно?Ще трябва през повечето време да говоря английски.И слава богу, че съм добра в него и че вече съм 11 клас и го знам добре!
-Е?-казаха те.-За твое добро е.Искаме след 12 клас да продължиш обучението си там, а и ни предложиха нова супер добра работа.Ще имаме хубава къща, голяма, с басейн, ти обичаш водата!
-Ха!-опитах се да се усмихна, но мислите ми отново бяха помрачени.-Кога заминаваме?
-Утре!
-К....каквоо?!
-Стягай си багажа Александра!
Да!Аз, АЗ!Точно АЗ ще замина в Лондон.Та това е сбъдната мечта.А приятелите ми?Училищшето!Всичко!Но все пак това е шанс!Ще си намеря гадже.Може би ще се срещна с любимите си известни личности.Все пак Адел е от Лондон.Тогава аз се засмях.О, не!
-БАГАЖА!-извиках аз.
Трябваше да си наглася багажа.Да, да нагласих го и времето мина неусетно.Стана вече обед.Тръгнахме към летището.Там аз се срещнах с приятелите си.Сред тях беше и най-добрият ми приятел.Той ми беше като брат.Не!Той ми беше брат, но не по кръв, а по душа.Аз го прегърнах и той ме целуна по бузата.Разбира се аз щях да им звъня всеки ден.Но къде е тръпката от срещата с приятели.Вече тя нямаше да бъде в България.Но трябваше да тръгваме.По време на полета слушах целия аблум на One Direction.Те ми бяха любимата банда.Чакай те живееха в Лондон, нали? О, можех да ги видя все някога.Ами ако се запознаех с тах и най-вече със Зейн.Уоооу!Ами ако той ме хареса и станем гаджета.Но тогава стъпих отново на земята или по-точно...на пода на самолета, доколкото можех, защото бях седнала и завързана със стегнатия колан.Седалките бяха по двойки и до мен беше седнало едно русо момиче.Не изглеждаше като българска гражданка затова и казах на английски:
-Здравей!
-Здрасти!-отговори ми мило тя.Явно наистина беше от друга държава.
-Аз съм Александра, но можеш да ми казваш Алекс или Сани.Ти си?
-Спенсър.И ще ти казвам Сани, много ми харесва.Хей, откъде си?
-От България, а ти?
-Ами от Лондон бях на екскурзия с родителите си.Ти защо пътуваш към Лондон?-попита ме тя.
-Местя се там.Аз предположих, че си от другаде.О, представи си да живеем в един и същи квартал.Ще е супер!-представих си аз.
-О, моят квартал е много натоварен.Постоянно идват коли пълни с папараци и мениджъри.На групата One Direction.Аз не съм им фенка, но и няма да се запозная с тях.Те са големи идиоти.-каза ми съвсем спокойно тя.
Как може да е спокойна след като в нейния квартал живеят самите Зейн, Хари, Луи, Лиам, Найл?!Ами ако и аз живеех в този квартал!Вече не бяхме с колани и аз станах и започнах да подскачам.Тогава Спънс ме дръпна и каза:
-Не е добра идея да пускаш емоции точно тук!
Тогава пилота съобщи, че трябва да седнем по местата и да си сложим коланите, защото ще се приземяваме.

love_hurts · 2012-08-07 14:37:35

Нещо не ме грабна, но пусни некст да видим какво ще стане по нататък.

just_incredible · 2012-08-07 14:56:44

Мм дай некст

Osum · 2012-08-07 15:03:01

Вообще не ми хареса,всичко е толкова изкуствено и бързо се развива.Клише,боза.Сори.

bebche__:) · 2012-08-07 15:36:33

Нещо не ме грабна, но пусни некст да видим какво ще стане по нататък.

Annaa · 2012-08-07 15:58:40

Вообще не ми хареса,всичко е толкова изкуствено и бързо се развива.Клише,боза.Сори.

Всеки си има мнение.И това за изкуственото-не знам.Дано по-нататък да ти хареса.

geri18 · 2012-08-07 16:02:16

Мм дай некст

Osum · 2012-08-07 17:17:50

Вообще не ми хареса,всичко е толкова изкуствено и бързо се развива.Клише,боза.Сори.
Всеки си има мнение.И това за изкуственото-не знам.Дано по-нататък да ти хареса.

Говоря ти ,че никой няма да те извика ,да ти каже заминаваш утре в Лондон,оправяй си багажа . Стои изкуствено . Просто протечох до половината и се отказах

Annaa · 2012-08-07 17:56:39

Вообще не ми хареса,всичко е толкова изкуствено и бързо се развива.Клише,боза.Сори.
Всеки си има мнение.И това за изкуственото-не знам.Дано по-нататък да ти хареса.
Говоря ти ,че никой няма да те извика ,да ти каже заминаваш утре в Лондон,оправяй си багажа . Стои изкуствено . Просто протечох до половината и се отказах

Ами знам ли.Просто като история.Иначе ако искаш го прочети цялото.Може пък да ти хареса.

Annaa · 2012-08-07 18:23:06

2част [[дано ви хареса повече]][[и междудругото да знаете, че в Лондон си говорят на английски]]
Ние двете си сложихме коланите, а както и останалите пътници.Попитах Спенсър:
-На колко години си?
-На 17, ти?
-И аз.Междудругото не знам как може да не си се запознала с момчетата.Като дойда в Лондон искам да ми покажеш къде живеят и ще се запозная с тях и може би Зейн ще ме хареса и ще станем гаджета.И ти ако си с някой друг и може да излизаме на двойни срещи.
-По-полека Сани.Аз ще ти покажа, но не знам как ще успееш да убедиш охраната да влезеш вътре.Ти ще си една от хилядите фенки, които се трупат пред къщата им.И за тях ще си поредната фенка, която иска афтограф.И едва ли Зейн ще точно теб от още тооолкова момичета.А и аз си имам гадже.-поуспокой ме тя.
-Да права си!Все пак аз вместо афтограф ще искам да се запозная с тях.-настоях аз и исках тя да се съгласи.
-Не се отказваш лесно.-засмя се тя.
През това време самолетът кацна.Спенсър ми даде номера си на един лист и стана, защото родителите й вече си правеха път сред тълпата, за да слязат и да се приберат.Естествено мойте дойдоха при мен и ми казаха да си взема багажа и да се кача в таксито с номер 139, което чака отпред.Аз ги послушах и излязох, но като погледнах встрани, в далечината аз видях Лондон...Направо зяпнах и бях изумена от красотата.
Спенсър се обади някъде отстрани:
-Затвори си устата ще лапнеш муха.
Тя беше прегърнала едно момче-гаджето й.Аз просто се измях.После послушах родителите си и се качих в таксито.Майка ми се настани до мен, а баща ми първо качи багажа на една кола и каа адреса на шофьора.
-Скъпа, тук е опасно и ще трябва да имаме личен шофьор.Той ще те кара където пожелаеш.Няма да ти позволя да се шляеш сама вечер.-каза мама.
В този момент таксито потегли.Неусетно аз бях задрямала, но баща ми ме събуди:
-Александра, ставай!Стигнахме!
Аз отворих очи и погледнах надясно.Там имаше една невероятна двуетажна, но много голяма по площ къща.Моята стая бе обзаведена в нови мебели.Стените бяха боядисани по мой вкус, а мебелите бяха същите като моите.Явно баща ми се е погрижил за всичко.Само дето стаята беше колкото един етаж у дома.След като оправих багажа си аз поисках пари от нашите, за да може да отида по магазините и да обядвам в Nando's.Те се съгласиха.Преди това реших да си проверя Туитъра и Фейсбука.Имах покани за приятелство, от които и една от Спенсър.В Туитър както винаги нямах нито едно съобщение.После влязох в профила на Зейн Малик.Нищо ново.Няколко статуса.
После излязох по магазините.След това тръгнах към Nando's и там се блъснах в едно момче.Беше с качулка и тъмни очила.
-Хей, глед...Здравей!-казах аз.
Той беше момчето мечта.
-Здрасти!

#1 2012-08-07 14:12:51

Re: Една мечта

#2 2012-08-07 14:37:35

Re: Една мечта

#3 2012-08-07 14:56:44

Re: Една мечта

#4 2012-08-07 15:03:01

Re: Една мечта

#5 2012-08-07 15:36:33

Re: Една мечта

#6 2012-08-07 15:58:40

Re: Една мечта

#7 2012-08-07 16:02:16

Re: Една мечта

#8 2012-08-07 17:17:50

Re: Една мечта

#9 2012-08-07 17:56:39

Re: Една мечта

#10 2012-08-07 18:23:06

Re: Една мечта

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook