Самотата на морето.Трета част!

Hrisi. S. H · 2012-08-04 13:56:50

Още една мини историйка, надявам се да ви хареса! Началото е малко късо, но искрено се надявам да ви допадне!

Усещах как вятарът галеше косите ми и ги разпиляваше, бялата рокля, която бях облякла. Усещах как зимата идва с всяка изминала секунда, но това не ме плашеше. Морето се бошуваше, но въпреки това то отново бе прекрасно. То бе толкова безгрижно, но бе самотно.
Стоях на онези скали отново свирейки успокояваща мелодия, която ме караше да се чувствам свободна, обичана, щастлива. Галеше сетивата ми по начин по който никой друг не успяваше. Тази мелодия ги докосваше. Макар да ставаше студено и по- студено не спирах да свиря, сякаш в този момент не бях аз, сякаш някой друг движеше ръцете ми. Сякаш тази успокояваща музика, сама движеше ръцете ми, без да ме кара да правя и грам усилие. Усмихвах се и сякаш с затворени очи виждах повече отколкото когато бяха отворени. Красотата на звука беше опияняваща, неуписуемо красива бе.
Изведнъж отворих очи и видях човек, който стоеше до скалите, така самотен. Нещо отвътре ме накара да се приближа. Просто спрях да свиря и тръгнах към него. Мислих, че не ме вижда, докато той не проговори.
-Защо спря да свириш? –засмя се той. –Беше повече от прекрасно! –дори не ме погледна, просто гледаше морето.
-Мисля, че виолата има нужда от малко почивка! –казах аз и седнах на около метър от него.
-Музиката никога не иска почивка, тя обича хората, точно затова никога не ги оставя сами! –каза той и отново не отмести поглед. –Ще ти дам пример с мен, опитах се да остана сам, но не музиката отново ме намери. –рече той и ме погледна. Обърна се, а очите му бяха толкова прекрасни, толкова сини, сякаш се губиш в океана докато гледаш в тях, макар толкова красиви, те бяха пълни с болка, с бреме, което му тежеше. Не знаех какво да му кажа, божичко сякаш виждах Рая пред себе си.
-Какво би те накарало да оставиш музиката, мен лично нищо? –казах аз, гледайки очите му, в които потъвах все по-дълбоко и дълбоко. Той се засмя, сякаш се почувства неловко и сякаш не знаеше как да отговори. Стоеше и ту поглеждаше мен, ту морето.

babby_95 · 2012-08-04 14:00:13

Супер (y) (y) (y)

Osum · 2012-08-04 14:11:10

И без да го чета ще кажа,че е уникално . НО спокойно,прочетох го,искам некст

daniella__ · 2012-08-04 14:42:21

Прекрасно е ,некст

happy_time_day · 2012-08-04 15:16:07

Хубаво е

babby_95 · 2012-08-05 09:09:57

Прекрасно е ,некст

love.music · 2012-08-05 11:13:21

Прекрасно е ,некст

Hrisi. S. H · 2012-08-05 17:57:30

Благодаря Ви много!
Радвам се, че ви хареса!
Следващата част ще я постна утре и отново Ви благодаря!

Hrisi. S. H · 2012-08-06 11:24:30

Ето 2-рата част. Надявам се да ви хареса!

Изведнъж сините му, като небето очи ме погледнаха, а устните му заговориха.
-Приятелката ми също свиреше на виола, обожавах да я слушам как свири, заспивах и се събуждах с нейната музика. –говореше с такава любов, но и с болка, любовта му се усещаше във всяка нотка на гласа, а болката се виждаше в очите му.
-А сега? –попитах плаха аз, не знаех дали направих грешка, като попитах.
-Сега нищо! –постоя малко с сведена глава и изведнъж ме погледна.
-Всеки ден идвах ме тук, това беше нашето място! С всеки изминал ден се влюбвах все повече и повече в нея. –каза засмивайки се той. Определено нещо му тежеше.
-Днес не си тук с нея. Какво се е случило! –попитах аз, неотмествайки поглед от него.
-Бог си я взе обратно! Сякаш ми я прати точно когато имах нужда от нея, и си я взе когато вече не можех да живея без нея. –една сълза проблесна в окото му и падна по лицето, което бе толкова красиво.
-Съжалявам много! Предполагам искам да останеш сам, все пак това е вашето място! –станах от скалата и тръгнах, когато неговия глас зазвъня, като песен в ушите ми.
-Остани! –каза той. Върнах се и седнах на по-близко разстояние до него. Макар зимата да идваше с всяка изминала секунда, с него сякаш не усещах времето.
-Каква е причината да свириш на този инструмент? –попита той и поглеждайки ме.
-Когато бях на осем родителите ми претърпяха инцидент. Майка ми свиреше на този инструмент, а баща ми свиреше на пиано. Обожавах да ги слушам, когато свириха заедно сякаш всичко друго изчезваше, бяха просто неописуеми. Знаех как се свири и на пиано, но него дядо го продаде, трябваха пари за да се покрият някои разходи, остана само виолата. За това сега свиря само на нея, свиря песни, които бяха любимите на майка ми. -замълчахме за минута.
-Съжалявам! –каза той и погледна към морето. –Тя свиреше на виола, тя бе всичко за нея. С такава лекота правеше всяка творба, бе просто вълшебно, но само за един миг всичко изчезна! –още една сълза се търкулна по бузата му. –Но Бог я взе и никога отнов няма да ми я върне! –задържа вниманието си към морето. Толкова красив, толкова мил, а носи толкова тъга, болка, вина и мъка. Не го познавах, не знаех името му, но сякаш неговата болка, за миф се бе превърнала и в моя. Гледах го как обвинява себе си, а не можех да направя нищо, а толкова исках да му помогна, но не знаех как, или знаех, но се страхувах. За това просто останах с него на онова място, гледайки към морето, чакащи зимата да ни превземе на цяло.

ronnie · 2012-08-08 13:36:41

Красиво е.

Osum · 2012-08-08 13:37:14

Възхищавам ти се на таланта .

Hrisi. S. H · 2012-08-08 21:22:45

Благодаря Ви много!

* juст a дreaм .. * <3 · 2012-08-10 19:04:52

Още /...

Hrisi. S. H · 2012-08-11 11:25:59

Трета част. Надявам се да ви хареса и отново Ви Благодаря!

Стоях до него мълчейки и слушайки неговата история, той чу моята, сега беше негов ред.
-Толкова я обичах и продължавам да я обичам! –сложих ръка на рамото му.
-Сигурна съм, че и тя все още те обича! –усмихнах се леко, подарих му най- нежната си усмивка. Той се изправи, а аз просто останах на скалата седнала. Не знаех какво ще направи.
-Може ли да те помоля за нещо? –попита ме той и ме погледна с големите си умоляващи ме очи.
-Разбира се! –изправих се аз. За какво можеше да ме помоли той, та ние едвам се запознах ме, всъщност дори не сме се запознавали.
-Едва ли би искала да направиш това, по- добре помисли, все пак съм непознат! –каза той тръгвайки бавно да слиза от скалите.
-Чакай, малко! –казах аз и тръгнах след него. –Не можеш да го направиш! –набързо рекох и го хванах за ръката.
-Дори не знаеш какво ще направя! –рече той и погледна ръката ми, а аз веднага я дръпнах.
-Съжалявам! –набързо вметнах аз. –Мислиш, че не знам?! Дори и да го направиш, това няма да помогне с нищо! –опитах се да го развърна, но сякаш той бе твърдо решен да го направи.
-Знам, че я обичаш и това се вижда, но това не е причина да прекратиш живота, който Бог ти е дал! Не трябва да го губиш просто защото си паднал на дъното, трябва да бъдеш силен и да се върнеш там от където идваш- повърхността. –все по умело се опитвах да го накарам да се откаже от това, което бе замислил, той просто мълчеше.
-Чувствала ли, че когато изгубиш някого, когото обичаш, дори и някой, като него няма да го замени, че дори, някой, който изглежда като него, държи се като него, дори и такъв човек, отново няма да го заобичаш? –попита ме той, гледайки ме в очите.
-Да. –отговорих аз тихо.
-Знаеш ли защо е така? Защото това не е той, не е човека в когото си се влюбил! Няма да можеш да го замениш! –каза той и направи крачка към морето. –Е, ще направиш ли нещо за мен?- попита той.
-Какво?- отвърнах аз.
-Искам да свириш песента, която свиреше преди да дойдеш при мен! Направи го за мен! –прекъснах го веднага.
-Няма да го направя! Не мога да позволя на някого да предаде живота си, пред очите ми! –казах аз и тръгнах нагоре.
-Чакай! –побягна той след мен.
-Трябва да ми помогнеш!
-Казах, Не! Виж бих свирила тази песен отново и отново докато не ти омръзне, бих я свирила в съня ти, бих я свирила за да те накарам да отвориш очи, вместо да те целувам бих свирила тази песен, но не бих я свирила, докато губиш живота си, толкова недостойно. Съжалявам! –казах и продължих пътя си. Оставих го на плажа, а той не ме последва, това и очаквах. Едва ли една непозната би го развърнала, от решението, което бе взел той.

P!nk * · 2012-08-16 18:00:02

Прекрасно е ,некст

To Be Loved · 2012-08-17 07:04:18

Прекрасно е ,некст ..... (f)

* juст a дreaм .. * <3 · 2012-08-17 12:48:38

Некст?

#1 2012-08-04 13:56:50

Re: Самотата на морето.Трета част!

#2 2012-08-04 14:00:13

Re: Самотата на морето.Трета част!

#3 2012-08-04 14:11:10

Re: Самотата на морето.Трета част!

#4 2012-08-04 14:42:21

Re: Самотата на морето.Трета част!

#5 2012-08-04 15:16:07

Re: Самотата на морето.Трета част!

#6 2012-08-05 09:09:57

Re: Самотата на морето.Трета част!

#7 2012-08-05 11:13:21

Re: Самотата на морето.Трета част!

#8 2012-08-05 17:57:30

Re: Самотата на морето.Трета част!

#9 2012-08-06 11:24:30

Re: Самотата на морето.Трета част!

#10 2012-08-08 13:36:41

Re: Самотата на морето.Трета част!

#11 2012-08-08 13:37:14

Re: Самотата на морето.Трета част!

#12 2012-08-08 21:22:45

Re: Самотата на морето.Трета част!

#13 2012-08-10 19:04:52

Re: Самотата на морето.Трета част!

#14 2012-08-11 11:25:59

Re: Самотата на морето.Трета част!

#15 2012-08-16 18:00:02

Re: Самотата на морето.Трета част!

#16 2012-08-17 07:04:18

Re: Самотата на морето.Трета част!

#17 2012-08-17 12:48:38

Re: Самотата на морето.Трета част!

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook