Time to change

vil4eto21 · 2012-08-03 06:53:08

Първа глава..
..:Изабела ставай, ще закъснееш за училище! -Мама се провикна от долния етаж. Въздъхнах тежко и се покрих с одеалото.
Аз:Само още пет минутки мамо. -казах сънено и отново затворих очи. Днес не се чувствах добре. Не ми се ходеше на училище, а и главата ужасно много ме болеше. Унесох се за момент, но секунди по-късно одеалото ми го нямаше.
Мама:Мила, знам, че не ти се ходи, но ще закъснееш.. Отново! -превъртях очи и изстенах.
Аз:Мамо, не се чувствам добре! Не искам да ходя на училище.
Мама:Лошо ти е защото не си закусвала още. Хайде ставай да се оправяш, защото имаш още малко време.
Аз:Ужасна си мамо!
Мама:Да, да и аз те обичам! -каза ми мама, излизайки от стаята. Реших, че няма да е на моята днес, затова станах и започнах да се оправям. Отидох да си измия зъбите, но едва ли не заспах пред мивката. Побързах да се облека и ето, че бях готова. Навън беше толкова студено. Нормално беше зима, но аз съм от топлокръвните, така, че независимо какъв е сезона - на мен винаги ми е топло. Както и да е оправих се набързо, взех си шала и ръкавиците и набързо стигнах до училище, тъй като беше на 3-4 минутки от нас.
*****************
Ем:Отново закъсняваш госпожичке! -пошегува се най-добрата ми приятелка, имитирайки госпожата по математика. Емили е една от малкото на, които държа. Тя винаги е била с мен и се надявам така да е и за винаги. Всъщност забравих да ви се представя - аз съм Изабела Паркс от Северна Дакота. На 16 години съм и в момента съм 9 клас. Та, сега това не е важно, защото с Ем бързахме да влезем в часа по история. Бягахме по коридорите като полудели, докато не стигнахме 312 кабинет.
Ем:Точно на време! -въздъхнахме и двете и седнахме на един от чиновете. Малко след това влезе и господина.
*****************
Вървях по пътя за вкъщи и се чудех 'Защо живота ми е толкова скучен?' Всеки ден едно и също - от училище вкъщи, от вкъщи в училище. Та аз дори си нямах гадже, а бях на 16.. Бях точно пред нас. Прибрах се и заварих мама и татко да ме чакат пред вратата.
Аз:Ъмм.. станало ли е нещо? -мама погледна татко и двамата кимнаха.
Аз:И то е?
Татко:По добре да й кажем сега!
Мама:Добре! Ами истината Бела е, че ще се местим в Лондон.
Аз:Хаха що за шега? Първи април е чак след няколко месеца?
Татко:Говорим сериозно мила! -Стоях и се чудих какво да кажа. Ами приятелите, училището и всичките ми неща? Какво щеше да стане сега?
Аз:Дааа, но без мен нали? -казах сякаш щях да чуя отговора 'Да' от тях.
Мама:Не Бела, заедно с теб!
Татко:Виж, това е за твое добро! Там дори училищата са по хубави от тукашните.
Аз:Да, но хората там са студениии. -казах като се погалих по ръцете.
Мама:Знам, че ще е трудно в началото, но всички заедно ще се справим.
Аз:Ами Емили? -мама и татко не знаеха какво повече да кажат. Качих се в стаята и легнах на леглото си. Погледнах към тавана и минути по-късно бях заспала.
********************
Ем:Много ще ми липсваш!
Аз:И ти на мен!
Ем:Обещай ми, че ще ми пишеш винаги, когато имаш време. И ще говорим по skype, msn, facebook и т.н. нали?
Аз:Разбира се! -заявих на Емили със сълзи в очите. Днес живота ми коренно щеше да се промени. Не знам как, но просто бях сигурна в това. Качих се, заедно с мама и татко в самолета и излетяхме. В крайна сметка не можех да ги обвинявам, защото те винаги се грижеха за мен, а точно сега, когато татко получи нова работа, може би живота ми нямаше да е толкова скучен.
********************
Ако ви е харесала историята до тук ще пусна следващата част.

ttiiniie^^ · 2012-08-03 06:58:29

Не е лошо, но махни това "Аз:" или "Мама:".
Пусни некст.

vil4eto21 · 2012-08-03 07:03:53

Не е лошо, но махни това "Аз:" или "Мама:".
Пусни некст.

Благодаря ти че изрази мнение. Все пак пиша за първи път и приемам всякакви критики.

love_hurts · 2012-08-03 07:07:10

Супер е ! С нетърпение чакам некст

vil4eto21 · 2012-08-03 07:12:10

Втора глава..
'Здравей мило, дневниче. Попринцип не съм от хората, които пишат дневник, но сега е различно.. Точно пред 36 дена мама и татко ми казаха, че ще се местим! От два дни сме в Лондон и чесно да си призная времето понякога е много хубаво. Когато дойдохме беше слънчево, но сега като гледам скоро ще вали. Още не съм се запознала с никого, но въпреки това много се надявам да се разбирам с останалите. В други ден за пръв път отивам в училището, в което мама и татко ме записаха. Надявам се всичко да мине прекрасно. Даже къщата, която мама и татко купиха е много голяма. На два етажа е, с няколко спални и отделно още няколко стаи. Много е хубава, но всичко това нямаше да се случи ако не беше на татко работата! Е, сега ще вървя защото мама ме вика да й помогна с разопаковането! Когато имам време ще пиша отново! С обич: Бела' затворих дневника си и слязох да помогна на мама в кухнята.
-Миличка, тъй като баща ти е на работа искаш ли да излезем до някой супермакркет, за да напазаруваме?- каза мама.
-Разбира се! -заех се да махна празните кашони в коридора и когато приключих отидох при мама.
-Кашоните са в коридора, нуждаеш ли се от нещо друго?- казах аз.
-Не, мерси! Хайде да отиваме докато не е заваляло.- каза мама.
********************
-Мамо, моля те искам още малко от това?
-Но Бела, ние взехме 9 пакета! Като свършат ще купим още! -изпуфтях и се запътихме към касата.
********************
-Всичко ли взе?- попита мама.
-Мамо, за трети път ДААА! -Заявих на мама прибирайки последната торба с покупки....
********************
'Хей, не съм писала от 5 дена! Всичко се случи толкова бързо. Започнах училище и още на първия ден се чувствах ужасно. Тук не познавах никой и всички се държаха лошо с мен. Но аз съм силна и имам достойнство така, че каквото ще да става. Взех всички нужни учебници и материали. А сега.. сега е 1:38ам и аз наистина съм уморена. Утре ще бъде голям ден! Третият ми учебен ден! Дано всичко да е наред.. Надявам се! С обич: Бела' затворих малката тетрадка, която наричах дневник и заспах.
********************
-Познаваме ли се?
-Моля?- казах аз учудено.
-Питах дали се познаваме?
-Амми не, аз съм нова!
-В такъв случай приятно ми е, аз съм Лиам. -както вървях по коридора, едно кестеняво момче ме спря и се запозна с мен. Беше сладък, но защо за бога ме пита дали се познаваме. Не, че нещо, но абсолютно всички странят от мен.
-На мен също! Аз съм Изабела -момчето сладко се усмихна и изведнъж зад него се появи едно къдрокосо, с зелени очи момче.
-Да ви запозная - Изабела това е Хари, Хари това е Изабела.- Момчето ми се усмихна и се ръкостиска с мен.
-Знам, че ще прозвучи странно, но защо решихте да се запознаете с мен?- попитах учудено.
-Защото си секси!- ми отговори Хари.
-Той имаше впредвид, защото си нова! Всмисъл аз също бях нов и знам какво е!- каза Лиам.
-Благодаря все пак!- казах аз и продължих по пътя си.
********************
Стоях в стола на училището, заедно с трите момчета, с които се запознах по-рано днес - Хари, Лиам и Луи. Беше доста странно да стоя в мъжка компания, но те бяха толкова земни и забавни. Луи постоянно ръсеше шега след шега, а Лиам се правеше на сериозен. Бяха доста приятна компания, но все пак ми беше странно.
********************
'Здравей отново! Вече доста рядко започнах да пиша, но просто не ме свърта на едно място. Минаха едва 6 дена от както съм в новото училище, а вече мисля, че съм влюбена! Всъщност намерих си 6 нови приятели. Ще ме попиташ кои са, ами казват се: Лиам, Хари, Зейн, Елинор, Найл и Луи. Какво им е по специално ли? Ами просто те бяха тези, които не ме карат да се чувствам като 'Новото момиче'. Постоянно ме викат в тяхната компания и се държат много добре с мен. А доколкото до тов акой харесвам, има време и ще разбереш, но.. всичко с времето си!"..

geri18 · 2012-08-03 07:16:45

Супер е ! С нетърпение чакам некст

love_hurts · 2012-08-03 07:27:17

Некст. ;д Супер е, че си включила 1D ^^

vil4eto21 · 2012-08-03 07:31:52

Трета глава..
-Бела, ставай! Часа свърши.. имаме голямо междучасие! Изабела.. -усетих нечии ръце да ме побутват. Отворих моментално очи и стреснато погледнах въпростния човек. Това беше Хари.
-Какво за бога става?- попитах аз.
-Оу! -възкликнах, ставайки от чина си.
-Ще дойдеш ли при останалите в двора на училището? -попита ме любезно къдравото момче.
-Разбира се! -Усмихнах се и се запътихме към двора на училището.
*********************
-Дани толкова ми липсва..- каза Лиам.
-Коя е Дани? -попитах любопитно.
-Даниел е гаджето на Лиам!- ми каза в този момент Луи.
-Аха..
-Трейси и Саманта се връщат от Калифорния утре! -всички се зарадваха на новината, освен мен. Аз не знаех кои са и за това отново попитах.
-А те са? -всички ме погледнаха странно и започнаха да се смеят.
-Любопитка! -каза ми Найл, приятелски русото момче. Стана ми неловко, но Зейн каза:
-Сам и Трейси са наши приятелки. Трейси дойде миналата година, а със Сам се познаваме още от както стъпихме в това училище.
-Мерси Зейн. -усмихнах се и продължихме да си говорим, докато не чухме звънеца за час..
*********************
'Ето виждаш ли, че вече се сещам за теб през 1-2 седмици. Последно съм писала преди около 1 седмица и 2-3 дена. Казах ти, че когато имам занимание съм от нередовните, така, че не ми се сърди!!! Запознах се с Трейси и Саманта. Те са нещо като най-добри приятелки, но Сам е колкото мен. Т.е. тя е от класа на Хари и мен, а Трейси е в класа на Зейн, Найл и Лиам. Наистина се радвам на какви хора попаднах, защото с всеки ден ставаме от близки по-близки. Дори със Саманта станахме много добри приятелки. Всички се държат с мен страхотно, а и ме приемат като част от семейството! Това е наистина страхотно! Лошото обаче е, че между Саманта и момчето, което харесвам има нещо. Поне така изглежда, защото онзи ден щяха да се целунат, ако Луи не ги бе прекъснал. Това е ужасно, но все някак всичко ще си дойде на мястото.. Надявам се! Е, сега ще ставам, защото останалите ме чакат да излизаме! Чао.. С обич: Бела..' -затворих дневника си и започнах да се оправям. Тъй, като времето днес беше слънчево си сложих едни къси панталонки, едно сиво потниче и едни сладки сандалки. Вързах косата си на небрежен кок и си взех чантичката с телефона и парите. Миннути по-късно излязох..
*********************
-Е, Изабела твой ред е! Въпросът ми е ''Кой харесваш?''- Затихнах и започнах да се чудя. Да кажа или да не кажа. По-дбре беше да не казвам кой харесвам, просто нямаше смисъл. Чудите се какво става ли? Ами доста просто - стоим в хола на Зейн и играем на шише. Нещо, което май не трябваше да правя. Този път шишето не беше с целувки, а задаване на въпроси.
-Никой!- казах аз.
-Сигурна ли си?- ме попита Луи.
-Убедена съм, Луи! -казах усмихвайки му се сладко.
-Щом казваш! -той пусна шишето, а аз го хванах и го завъртях. Шишето започна да се върти и секунди по-късно сочеше Найл.
-Така, значи.. ъм.. кой харесваш? - попитах аз. Сърцето ми затуптя в очакване на отговора. Дааа, сигурно вече се досещате, че красивият и очарователен принц на бял кон бе Найл.. Той беше различен, но както и да е. Сега тръпнех очаквайки отговора на ослепителното, синеоко момче.
-Аз...- и спря до там.

Благодаря ви, че отделяте време да прочетете историята ми. Ако ви харесва мога да ви казвам на ЛС кога ще пускам следващите части, защото за днес ще пусна само още една.

vil4eto21 · 2012-08-03 07:33:21

Некст. ;д Супер е, че си включила 1D ^^

Благодаря ти, но си помислих че като ги включа историята ще е по- интересна. И искаш ли да ти пращам ЛС когато пускам следваща част?

love_hurts · 2012-08-03 07:45:40

Некст. ;д Супер е, че си включила 1D ^^
Благодаря ти, но си помислих че като ги включа историята ще е по- интересна. И искаш ли да ти пращам ЛС когато пускам следваща част?

Оу да .. ако може (: историята ти е просто уникална

vil4eto21 · 2012-08-03 07:48:05

Некст. ;д Супер е, че си включила 1D ^^
Благодаря ти, но си помислих че като ги включа историята ще е по- интересна. И искаш ли да ти пращам ЛС когато пускам следваща част?
Оу да .. ако може (: историята ти е просто уникална

Благодаря ти!!! Радвам се че ти харесва.

geri18 · 2012-08-03 07:53:39

страхотна е мн ми хареса !

vil4eto21 · 2012-08-03 07:55:48

Четвърта глава..
-Аз.. ами.. аз.. харесвам Сам. - каза русото и прекрасно момче, зачервявайки се като домат. За миг нещо стана с мен. Почувствах се празна. Нямаше я болката, просто бях празня. Не знаех какво да кажа или да направя, защото сърцето ми изгаряше.. малко по-малко..
************************
'Хей, Грешка ли ще е ако сложа край на живота си? Точно сега искам да взема един пистолет и да се застрелям! Това е най-ужасната ми седмица! Първо, Найл призна чувствата си към Саманта, а сега.. само след 4 дена те са заедно! Но как толкова бързо? Кажи ми какво да направя, за да не се чувствам ужасно? Не знам.... Бела' - затворих дневника си и седнах на леглото. Погледнах през прозореца и забелязах малките капчици по прозореца. Да, тук отново валеше! За пореден път.. Изведнъж секунди по-късно се въргалях в леглото, стискайки главата си, която имах чувството, че ще е експлодира всеки момент!
************************
-И сега какво.. с Сам вече официално сте гаджета, така ли?- попита Ел.
-Мхм -каза усмихвайки ни се Найл. Беше голямото междучасие, а единственото, което исках бе да се прибера и да се заключа в стаята си. Последната седмица я прекарах по този начин!
-Найл, къде си?- попита Сам.
-Тук съм, какво има. -попита любопитно русото момче, приятелката си, която бягаше към него.
-Имам изненада за теб. - каза тъмнокосото момиче, целувайки го по устните. Цялата настръхнах при гледката.. просто не можех повече така.. а бяха минали само 9 дена!!!
************************
-Бела, добре ли си?- ме попита Хари.
-Че какво да ми има?- му отговорих аз.
-От няколко дена изобщо не си в настроение май? Да не би да се е случило нещо. - попита ме загрижено Хари.
-Не, нищо ми няма, наистина!
-Щом казваш! Но знай, че винаги можеш да ми кажеш всичко! - погледна ме сериозно къдрокосото момче, а аз не се сдържах и го прегърнах. Започнах да плача и стисках Хари все по-силно.
-Хей, успокой се! Аз съм тук.. Кажи ми какво те мъчи! - Хари отново ме погледна с онзи сериозен поглед и разбрах, че наистина мога да му имам доверие.. Разказах му всичко от до, а той каза, че ще се опита да направи всичко само и само да съм щастлива.
************************
Напоследък единствения човек, с който прекарвах по-голямата част от деня си бе Хари, Той ме разбираше и правече всичко само и само да съм щастлива. Аз просто свикнах. Свикнах да гледам как Саманта и Найл се целуваха всеки божи ден! Как постоянно се прегръщаха и обменяха ласки. Това просто стана ежедневие. Но Хари, беше готов на всичко да ми помогне. Той ме разбираше и ме подкрепяше. Може да се каже, че бяхме Най-добри приятели! Обичах го толкова много, както и той мен, но само като приятели и нищо повече! ...

vil4eto21 · 2012-08-03 07:57:13

страхотна е мн ми хареса !

Благодаря! Искаш ли да ти пращам ЛС когато пускам нова част?

love_hurts · 2012-08-03 08:00:38

И отново супер! Чакам некст с нетърпение.

vil4eto21 · 2012-08-03 08:02:17

И отново супер! Чакам некст с нетърпение.

Благодаря ти! Може би утре ще пусна некст или довечера.

geri18 · 2012-08-03 08:08:34

страхотна е мн ми хареса !
Благодаря! Искаш ли да ти пращам ЛС когато пускам нова част?

да ако не е проблем за теб .

vil4eto21 · 2012-08-03 08:10:35

страхотна е мн ми хареса !
Благодаря! Искаш ли да ти пращам ЛС когато пускам нова част?
да ако не е проблем за теб .

Не за мен не е никакъв проблем. Радвам се че историята ми ти харесва.

vil4eto21 · 2012-08-03 08:36:44

Пета глава..
*************************
Времето минава наистина бързо! Доказателство за това бе, че живея в Лондон от цели 3 месеца и 24 дена! Жалкото е, че вече ми остава все по-малко време за дневници или за каквито и да са други занимания, защото по цял ден съм или в училище или с приятели! Не ме разбирайте погрешно, даже много се радвам, че попаднах точно тук. Явно прогнозите на американците, че англичаните тук са като времето нямат нищо общо. Усмихнах се за пореден път, при мисълта, че се прибирам у дома за една седмица. Задъжително трябваше да споделя на Хари.. Това и направих.
-Хей ХАРИИИИ!- избвиках.
-Хей, какво ти се е случило? - попитаме на шега той.
-Ще се прибирам у домааааа! -започнах да викам, а той млъкна.
-Как така? Но защо?- ме попита.
-Глупчо, прибирам се само за седмица! - той тежко въздъхна и усетих усмивката, изписваща се на лицето му.
-Така е по-добре!.. Между другото искаш ли една клюка - прясна, прясна от преди няколко часа?- каза той.
-Разбира се, казвай?- казах аз нетърпеливо.
-Саманта и Найл скъсаха..- каза той.
-Ама те тъкмо тръгнаха..- казах аз изненадана.
-Минаха цели 2 месеца от както са заедно, глупаче! -отново се усмихна той.
-Уау! Не знам какво да кажа..
*************************
Бързо се изправих от седалката, виждайки прекрасната гледка пред мен - бях си вкъщи, за бога. Скокнах веднага щом колата спря и като опарена излетях навън.
-Емилиииии, толкова ми липсваше!- извиках.
-Белааааааааа, и ти на мен! - прегърнахме се силно и започнахме да си говорим, влизайки вътре вкъщи.
-Толкова и липсва всичко тук! -казах натъжено аз.
-За бога момиче, ти живееш в ЛОНДОН.. Разказвай как са гаджетата, приятелите.. слушам! -каза ми заповеднически тя, настанявайки се на стария кожен диван.
-Е, ами има... -говорихме си цяла нощ, припомняйки си старите времена. Макар да не се бях прибирала от 3 месеца насам всичко толкова ми липсваше. Разказах й абсолютно всичко - както за Найл, така и за Хари. Беше една наистина изморителна нощ. А какво ли ще са останалите 6 нощи?
*************************
-Толкова ще ми липсваш. Обещай ми, че много скоро ще се върнеш пак. - каза ми с насълзени очи, най-добрата ми приятелка.
-Обещавам. -прегърнах я за последно и се качих в самолета. Ето, че вече имах време да размишлявам за каквото и да е! Облегнах се назад и включих плейъра си. Започнах да размишлявам дали изобщо имам шанса да бъда с Найл, някога? Дали? Може би.. Или може би е време за промяна?
*************************

love_hurts · 2012-08-03 08:40:40

Неекст.

vil4eto21 · 2012-08-03 09:13:09

Шеста глава..
..:След пет минути кацаме, моля всички пътници да сложат коланите си! Повтарям, след пет минути кацаме! Благодаря. -чух гласа идващ от предните места, където беше стюардесата. Обърнах се и събудих мама и татко, които също толкова изморени бяха задрямали..
**********************
Аз:Хей Хари! -усмихнах се и го прегърнах, стискайки го силно. -Липсваше ми!
Хари:Хехе мина само седмица..
Аз:Да но все пак! -усмихнах му се.
Хари:И ти на мен мъник! -каза ми приятелски къдрокосото момче, опитвайки се да извади куфара ми.
Аз:Мерси. -усмихнах се отново и започнахме да си говорим, вървейки към таксито, което той бе извикал за мен и семейството ми.
Хари:Е, как беше.. да се върнеш у дома?
Аз:Много хубаво.. но същевременно и много тъжно. -натъжих се, а Хари ме прегърна. -А сега на другата тема. -погледнах го, а той ми се усмихна.
Хари:Бела минаха цели 4 месеца от както го харесваш.. сигурна ли си още в чувствата си?
Аз:Определено!
Хари:Тогава трябва да отидеш и да му кажеш как се чувстваш!
Аз:Пфф, да бе! Мечтай си!
Хари:Отново ще загубиш шанса си.. -погледна ме, правейки тъжна физиономия.
Аз:Е, ще дойде и този ден! ..Може би.. -качихме се в таксито и потеглихме към така наречения ми Втори дом..
**********************
Ел:Е, Из, кажи ми кой харесваш?
Аз:Аз.. пффф.. никой!
Ел:Мен не можеш да излъжеш! Знаеш, че съм момиче и можеш да ми споделиш дори най-малката си тайна! Просто ми имай доверие! -аз й се усмихнах и я прегърнах.
Аз:Мерси, но наистина не е важно!
Ел:Щом така мислиш..
Аз:О боже мой! Еллл виж тази рокля! -възкликнах гледайки втренчено към една леко къса, червена рокля.
Ел:Страхотна е! .. и пак сменяш темата. -погледна ме строго след което започнахме да се смеем. Обиколихме още няколко магазина и се уморихме. Малко по-късно се прибрахме всеки по дома си..
Аз:Чао Ел! Трябва да излезем пак някой път!
Ел:Задължително! -умсихна ми се сладко и се разделихме по пътя. Не след дълго се прибрах и оставих всичките си покупки в хола. Мама и татко бяха на гости на някакви хора, защото имаше бележка на хладилника. Пишеше, че ще закъснеят малко довечера. Бях изморена и реших да си легна рано днес. Взех си един душ набързо и легнах в леглото, взимайки лаптопа в ръцете си..
**********************
Гледах посовете по стените на хората, търсейки нещо интересно, но..
Аз:Боза, боза, боза, пак боза, бла бла, уоу какво си имаме тук! -казах си наглас виждайки нечие обвързване в фейсбук. Влязох в профила на Найл и забелязах, че се е зарибявал с Трейси! Ама какво за бога става? Преди една седмица беше с Сам. Това момче ме очудва с всеки ден, но.. въпреки това си оставаше очарователен, по негов собствен начин! Доскуча ми след като прочетох всичко, което си бяха писали и затворих лаптопа.
**********************
Аз:Какво се случва между теб и Найл? -казах приятелски, ръчкайки Трейс по ръката. Тя се засмя, след което сякаш се изчерви.
Трейси:Ами.. ние такова.. нищо, какво да става? -усмихна ми се на среща тя.
Аз:Мхм -казах усмихвайки й се. За бога прекарах цели 4 месеца, даже вече 5, правейки се на щастлива. Всеки ден с една и съща 'фалшива' усмихва и единствените, които забелязваха бяха Хари, Луи, Ел и Зейн. Найл дори не мога да го спомена, по простата причина, че дори не разговаря с мен. В момента единственото, което искам е да скоча от някой мост и просто да спре да ми пука.. за всичко и за всички!..

Ако няма интерес ще спра да пиша.

nedi · 2012-08-03 09:18:45

Харесва ми

vil4eto21 · 2012-08-03 09:21:19

Седма глава..
Поредния скучен ден. За мое щастие училището свършва точно след 2 седмици! Най-накрая.. но като се замисля това означава, че трябва да се махна от Лондон и да се прибера у дома. Колкото и гадно да звучи вече свикнах с Лондон и макар в началото изобщо да не исках да съм тук, сега жадувам да остана. Имам идея. Ще говоря с нашите да останем за лятото в Лондон, но Емили да ни дойде на гости. Ох, дано нашите да позволят..
Аз:Мамооооо, къде си?
Мама:В кухнята съм.. защо, какво има?
Аз:Ами чудех се.. какво ще стане лятото? Смисъл вкъщи ли се прибираме?
Мама:Точно за това исках да поговорим.. -мама изглежда се притесни, но започна да ми говори.. -Работата е там, че доходите ни и работата на бащати не са ни достатъчни и ще трябва нацяло да се преместим в Лондон.
Аз:Тоест?
Мама:Трябва да продадем къщата в Северна Дакота.. -погледнах мама потресено, но веднага след това се успокоих.
Аз:Доообрее.. но все пак ще ме пускаш на гости там нали?
Мама:Разбира се.. все пак ти отрасна там..
Аз:А доколкото гостите, ще може ли Емили да ни дойде на гости за няколко седмици тук в Лондон?
Мама:Разбира се, само си избери дати, за да и пратим билетите.
Аз:Оу, страхотна си мамо! -прегърнах я и се затичах към стаята ми.. Малко по късно я чух да говори с татко. Говориха си нещо от сорта на: "Каза ли й?" ; "Как го прие?" ; "Ами сравнително добре?" и т.н. Като се замисля май не осъзнавах, че повече няма да стъпя в ''ДОМА СИ" .. Това наистина ще е трудно, но все пак това си има и хубавата страна.
Следобеда прегледах полетите и избрах няколко дати, т.е. Ем щеше да дойде за 3 седмици и 5 дена, което е почти 1 месец.. Сега само трябваше да я изненадам. Вече бях говорила с родителите й, които бяха съгласни. Юпиии!
***********************
Хари:И какво сега? Най-накрая ще се запозная с Емили, така ли?
Аз:Даааааааа.. ще бъде тук за цял месец! -казах развеселено, като го прегърнах силно. Той се засмя и ме погледна.
Хари:Това ще е страхотно. -усмихна ми се сладко и погледна към Луи, който заедно с всички останали идваше насам.
Луи:Какво става тук.
Хари:Приятелката на Бела идва за месец в Лондон, а..
Найл:Хубава ли е?
Аз:Пффф - извъртях очи и кимнах с глава в знак на съгласие.
Хари:Не ме остави да довърша.. а Изабела остава да живее в Лондон.
Ел:Леле това е страхотно.. оо божее -тя се зарадва и веднага ме прегърна. Радвахме се и си говорихме. По късно вечерта щях да изненадам Ем.
***********************
Аз:Ало Емили?
Ем:Ъмм Бела ти ли си?
Аз:ДААААААААААААА
Ем:Ох, хей как си?
Аз:Ами малко гадно защото цялото лято оставам в Лондон.. смисъл вече няма да се връщам у дома.
Ем:Какво? Ама това.. не.. защо?
Аз:Но за сметка на това се случи нещо хубаво!
Ем:С Найл?
Аз:Неее.. чакай ще ти дам да говориш с един човек. - Направих се, че давам телефона на друг човек и започнах да говоря с малко по различен глас.
Аз:Добър ден госпожице Дилън, трябва да ви съобщя, че не трябва да планувате нищо в продължение на 1 месец след като завършите учебната година, защото отивате на гости на приятелката си Изабела в.. ЛОНДОН!
Ем:ААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА..

love_hurts · 2012-08-03 09:22:20

Уникално както винаги. Некст!

geri18 · 2012-08-03 09:24:16

Уникално както винаги. Некст!

#1 2012-08-03 06:53:08

Re: Time to change

#2 2012-08-03 06:58:29

Re: Time to change

#3 2012-08-03 07:03:53

Re: Time to change

#4 2012-08-03 07:07:10

Re: Time to change

#5 2012-08-03 07:12:10

Re: Time to change

#6 2012-08-03 07:16:45

Re: Time to change

#7 2012-08-03 07:27:17

Re: Time to change

#8 2012-08-03 07:31:52

Re: Time to change

#9 2012-08-03 07:33:21

Re: Time to change

#10 2012-08-03 07:45:40

Re: Time to change

#11 2012-08-03 07:48:05

Re: Time to change

#12 2012-08-03 07:53:39

Re: Time to change

#13 2012-08-03 07:55:48

Re: Time to change

#14 2012-08-03 07:57:13

Re: Time to change

#15 2012-08-03 08:00:38

Re: Time to change

#16 2012-08-03 08:02:17

Re: Time to change

#17 2012-08-03 08:08:34

Re: Time to change

#18 2012-08-03 08:10:35

Re: Time to change

#19 2012-08-03 08:36:44

Re: Time to change

#20 2012-08-03 08:40:40

Re: Time to change

#21 2012-08-03 09:13:09

Re: Time to change

#22 2012-08-03 09:18:45

Re: Time to change

#23 2012-08-03 09:21:19

Re: Time to change

#24 2012-08-03 09:22:20

Re: Time to change

#25 2012-08-03 09:24:16

Re: Time to change

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook