Just kidding, bitch

Alexs_wee · 2012-07-26 12:59:07

тази история леко ми напомня на Малки сладки лъжкини обаче е уникална чета я с притаен дъх
Честно казано, сериала малко ме вдъхнови, но няма да е като малки сладки лъжкини.

добре абаче да ти кажа историята много ми харесва с нетърпение чакам некста

Billy_and_Tomy! · 2012-07-26 15:23:56

Довечера ще пусна некста. И много се радвам, че ви харесва.

sofarawayX. · 2012-07-30 01:36:11

Некст.

Billy_and_Tomy! · 2012-07-30 09:24:59

Ето я следващата част. Съжалявам, че не я пуснах по-рано, но не можах да вляза в сайта. Дано ви хареса.

XVIII част

На масата седяха Бил и Лиса. Преди няколко години с нея бяхме добри приятелки, но тя ми открадна гаджето. Казвам го буквално. И от тогава с нея не си говорим. Тя се премести в друг град и така изгубихме връзка. Нямах си на представа, защо тя беше заедно с Бил. Поех си дълбоко дъх и седнах на тяхната маса.
-Хей, какво става Бил? Как си? –опитах се да звуча спокойно, защото исках да изкрещя „Какво правиш тук, кучко?”, но успях да се овладея.
-Добре съм, а ти как си? Помниш Лиса нали? Момичето, което се премести преди втория срок. –усмихна се широко с неговите идеално бели зъби. Понякога му завиждах за тях.
-Че можеш ли да я забравиш. Крадливата кучка. Разбира се, че я помня.-Окей това не звучеше много в мой стил. По-скоро бях тихо и спокойно момиче, но просто тя ме изкарва извън нерви.
Лиса гледаше в масата и мълчеше. Обидих я и си личеше по лицето и.
-Аз... извинявай – реших, че е по-уместно да се извиня, от колкото цяла вечер тя да мълчи и да не разбера защо е тук.
-Всъщност, не съм получавал никакъв смс. Лиса ми се обади, че иска да те види, а знаех, че ти нямаше да искаш да се видиш с нея. Затова измислих смс-а, защото знаех, че ще дойдеш от любопитство.
Гледах като онемяла. Значи това беше лъжа? Или той наистина знае нещо, което не иска да ми каже пред нея. Реших да не разпитвам повече. Отново бях излъгана, макар и за толкова незначително нещо. Почувствах се гадно. Станах от масата и излязох през вратата. Качих се в колата и след 2 часа бях пред къщата на Томас. Паркирах колата и влязох в къщата.
-Хей, рано се прибра. Да не е станало нещо?
-Ами... не. Нищо не е станало. Бил отнени срещата. –отвърнах аз и го погледнах. Със всеки изминал ден се влюбвах все повече и повече в него, а се налагаше да го крия.
-А ти какво правиш? Цяла вечер ли ще скучаеш? –бързо смених темата преди той да е задал поредния въпрос.
-Ами .. истината е, че аз тъкмо щях да излизам. –призна си той , сякаш е престъпление да излезеш в петък вечер.
-Браво. С кого ще излизаш ако не е тайна? –тайно се надявах да каже, че ще излиза със някой негов приятел, а не с онова момиче, което видях да целува.
-Със приятелката ми. Тя беше тук, но ти спеше, иначе щях да те запозная с нея.
-Със сигурност. Приятна вечер. –усмихнах му се леко и му подадох ключовете. Отидох в хола и си пуснах „Тетрадката”. Гледала съм го над 100 пъти и все още плача на него. Винаги когато съм тъжна го гледам. И се разплаках на няма и 20 минута. Наистина таях надежда, че може би ще се случи нещо между мен и Томас, но явно дълбоко съм се залъгвала. След като се успокоих се зачудих, от колко ли време са заедно. Нямах смелостта да го попитам въпреки, че ме изяждаше от вътре. Ала трябваше да си призная, че момичето беше наистина красиво и истинска късметлийка. Гушнах възглавницата и се вторачих в телевизора.

Billy_and_Tomy! · 2012-08-01 12:54:41

Да пускам ли некст?

pisi_at · 2012-08-01 13:34:04

давай некст ... много хубава история прочетох я на един път ...

miss_cute_kiss · 2012-09-18 16:59:24

Некс моля?

Billy_and_Tomy! · 2012-10-07 08:09:40

Съжалявам, че не пусках некст толква дълго време, но ето го. Ще се опитам да пускам следващите части по-бързо.

XIX част

Тетрадката най-накрая свърши. Изплаках си очите отново. Но този път плаках повече, заради Томас. Наистина бях хлътнала по него, но уви той дори не знаеше. Часът беше вече 02:15, когато филма свърши, а аз още гледах черния екран и си мислех. Не ми се лягаше, знаех, че няма да мога да заспя. Но не ми се и гледаше друг филм за това реших да си отида в стаята и да си легна. Качих се горе, облякох си пижамата, която впрочем беше само една дълга тениска, и се мушнах под завивките. Гледах тавана и си мислех. Какво ли ще стане ако Бил разбере? Ами Томас? Ами Ина? Само ако разберат тайната ми, тайната от миналото, която пазя толкова време, всичко ще се разпадне.
Всичко се случи, когато аз бях на 11-12, може би 13. Онова лято беше невероятно до онзи момент, които промени целият ми живот. Тогава нашите все още бяха щастливо семейство. Един ден бях тръгнала към кафето, за да се срещна с една приятелка. По пътя видях позната кола да влиза в една тъмна уличка. Разумът ми ми казваше да не отивам там, но любопитството надделя. Отидох до уличката и се скрих зад една кофа за боклук. Надникнах леко и.. Тогава видях баща ми със друга жена. Заради нея баща ми изгуби работата си, преместихме се в по-беден квартал, караниците започнаха и парите свършиха.Но тя не беше жена, тя беше момиче от моето училище. Тогава тя беше на 16. Ядосах се. До този момент семейството ми беше перфектно, нашите се разбираха, имах приятели..Изправих се и се върнах на улицата, прибрах се вкъщи и се затворих в стаята си. Мислех с часовем върху това. Не можех да го позволя, не беше и редно. Тогава съставих плана.. Този, който два дни след това изпълних. След като измислих плана го изпипах до детайл, така че никой да не разбере. Събирах все по-голяма смелост и чаках да дойде денят.. Денят, в който...
Хлопването на вратата ме измъкна от спомените, за които се бях замислила. Вероятно Томас се е прибрал, но все пак реших да проверя. Отворих вратата и надникнах от коридора. Той беше с приятелката си, целуваха се и вървяха към неговата стая.. Знаех на къде отиват нещата. Не можех да стоя тук, не и сега. Върнах се в стаята си и се облякох. Измъкнах се от къщата и отидох в парка. Седнах на една пейка, под улична лампа. Разплаках се. Толкова ме беше яд на себе си. До сега не си бях позволявала да се влюбвам, защо сега го позволих. Седях там и плачех, когато чух познат мъжки глас.
-Здравей малката. Защо си така унила пак? –попита мъжът. Той беше в тъмното, в сянката и не го виждах. Виждах само силуета му и, че пуши цигара.
-Кой си ти? –попитах с треперещ глас. Знаех, че го познавам, но не се сещах кой е.
-Нима не помниш? Знам, че помниш. Ти никога не би ме забравила, дори и да искаш. Отворих си устата да кажа нещо, когато той мина зад мен и ме докосна по рамената.
-Хайде малката, отпусни се. –Усетих устните му върху врата си. Не посмях да се дръпна. Той започна да ми прави масаж, доста отпускащ при това. Успя да ме накара да забравя за всичко. След като свърши каза:
-Ще те чакам утре тук по същото време. Пази се маник. –И видях силуета му как се отдалечава.
Бях толкова объркана. Станах от пейката и се прибрах вкъщи. Все още се чуваха тихите пъшкания на Томас и приятелката му. Разплаках се и бързо си влязох в стаята. Преоблякох се и се мушнах под завивките и се замислих. Кой ли беше тайнственият мъж?

poxleitner · 2012-10-07 08:49:49

Некст.

nedi · 2012-10-07 09:13:43

Харесва ми, пускай некст

Billy_and_Tomy! · 2012-10-08 16:48:05

Ето и следващата част. Вероятно скоро ще прекратя историята, защото не ми остава много време да пиша, но ще има втори сезон и там ще я продължа.

XX част

Събудих се някъде към 10 часа. Хич не ми се ставаше. Ами ако приятелката на Томас е още тук? Тайно се надявах да си е тръгнала. Облякох се и отидох в банята да се измия. Замислих се за мъжът от снощи. Докато си миех зъбите си мислех за него и изведнъж се сетих кой беше той. Когато хванах баща ми с онова момиче, той беше този, който ми помогна да осъществя плана си. Естествено той е по-голям от мен и се казва Ерик. След като той ми помогна с онова момиче, прекарвахме доста време заедно. Бях лудо влюбена в него. Но нещата просто не се получиха между нас, със семейството ми се преместихме и изгубихме връзка. Какво ли правеше тук?
Почукването по вратата ме изнесе от унеса, в който бях попаднала.
-Добро утро Манди. Когато си готова слез долу да закусим. –каза Томас и чух как се отдалечава. Оправих се набързо вързах си косата на опашка и слязох долу. Той вече беше направил закуска а от приятелката му нямаше и следа.
-Добро утро. –поздравих го аз. –Как спа?
-Перфектно а ти? Ъм слушай, за снощи не знам дали разбра, но дойдох с приятелката си. –Когато чух тези думи, без да искам си представих как той и приятелката му се отдават един на друг. Очите ми се напълниха със сълзи. Защо животът ми е толкова объркан?
-Хей, добре ли си? Има ли нещо, което те тревожи? Ако има проблем кажи ми.
-Да напълно добре съм, спокойно, не се притеснявай за нищо. –казах аз и му се усмихнах. Той не отговори нищо и седнахме да закусваме. Беше наистина вкусно, палачинки със шоколад и ягодов конфитюр-едно от любимите ми неща. Докато хапвах забелязах, че Томас ме гледа.
-Какво има? Защо ме гледаш така? –попитах любопитно аз.
-Просто ти се наслаждавам, това е. –Отвърна спокойно той и продължи да закусва.
Денят мина неочаквано бързо. След закуската си оправих стаята и си подготвих дрехи за довечера, исках да видя Ерик. Навън времето беше ужасно, духаше силен вятър и беше облачно, очакваше се да вали. Изгледах един филм в хола, понеже бях сама. Томас излезе с приятелката си, щели да прекарат деня заедно. След като свърши филма се замислих. След срещата ми с Ерик предишната вечер, сякаш всичко в мен се преобърна. Не спирах да мисля за него, но в същото време ревнувах и Томас. Ерик беше първото момче, в което се влюбих. Но проблема беше, че той е лошо момче, а аз бях добро момиче. Имах добри оценки, не правех бели, а онази беля, която направих с момичето, никой не разбра за нея. След онзи ден продължих живота си така, както беше и преди случилото се.
Погледнах часа беше 20:15. Имаше доста време до срещата ми с Ерик, но аз реших да изляза. Качих се в стаята си и си облякох светлосини дънки по мен и черен сиутчер с качулка. Както казах времето навън беше ужасно. Спуснах си косата, среших я и излязох. Отидох в парка и седнах на онази пейка, на която предишната нощ дойде Ерик. Умирах от студ и въпреки това стоях там и чаках да стане уречения час. Не ми се стоеше вкъщи, чувствах се самотна. Пейката, на която стоях беше първата до входа на парка и зад мен беше пътя, по който минаваха колите. Изведнъж чух някаква кола да свирка. Обърнах се и се огледах. Видях го в един черен джип. Станах и бързо тръгнах към него и се качих в колата.
-Здравей. –казах аз треперейки от студ. Стоях навън близо 40 минути преди той да дойде. Явно и той беше решил да подрани малко.
-Малката защо си тук толкова рано? –Той ме погленда с дълбоките си сини очи и включи парното в колата.
-Ами не ми се стоеше вкъщи, чувствам се адски самотна и реших да изляза и да изчакам да дойдеш. –признах си аз. Него не можех да го лъжа, той знаеше всичко за мен.
-Все същата си си. –каза той и се усмихна. Дръпна седалката си назад и ме погледна в очите. –Ела при мен.
Не посмях да му противореча, а и никога не съм го правила отидох кротко при него и се сгуших в него. Сърцето ми щеше да изскочи. Толкова много го обичах.
Той ме обви в прегръдка и ме целуна по челото.
-Малката тук съм. Оставам тук с теб. Повече никъде няма да ходиш нито ти, нито аз. –Останах без думи. Не очаквах точно това да чуя. Винаги съм си мечтала да чуя това от него, но след толкова време не съм и очаквала. Не знаех какво да кажа. Просто го прегърнах още по-силно.
-Гладна ли си? –попита ме той, за да смени темата. Познаваше ме достатъчно добре, за да не настоява да му отговоря.
-Да. Ако може да идем някъде да хапнем? По-точно да си вземем храна и да си я хапнем в колата знаеш, че това ми е любимото нещо.
Той се засмя и запали колата като още ме беше прегърнал с една ръка. Отидохме да си вземем за хапване, а на мен сърцето ми прескачаше от радост.

нiiк4iiтu · 2012-10-09 15:06:30

Некст! Некст! Некст!
Много интересна история!

nedi · 2012-10-09 16:05:32

Супер (h)Чакаме втория сезон.

Billy_and_Tomy! · 2012-10-10 18:17:33

XXI част

След като си взехме за хапване спряхме до парка и останахме в колата да хапнем. Той се държеше адски мило, а на мен сърцето щеше да ми изхвъркне. След толкова много време аз все още го обичам. Часът вече беше 01:20. Реших да се прибирам.
-Ще дойдеш ли с мен? –попитах го аз. Исках да дойде с мен. Не знаех дали Томас ще разреши, но силно се надявах да няма проблем с Ерик.
-Къде? –навдигна вежди той и ме целуна по устните.
-Вкъщи разбира се. Не точно вкъщи.. Живея с едно момче Томас, вече не живея с нашите. Дълга история е.
-Знам всичко малката не се притеснявай. И добре ще дойда стига да не е проблем. –усмихна се и запали колата. Казах му на къде да кара, а аз не откъсвах поглед от него. Когато стигнахме вкъщи и влязохме вътре телевизора в хола работеше, а Томас гледаше телевизия.
-Здравей. Днес малко закъснях, но.. Ъм слушай може ли той да остане тук? –попитах направо аз. Не обичам да увъртам. Томас се изправи и ни се усмихна.
-Разбира се, че може това е и твой дом не само мой. Аз съм Томас приятно ми е.
-Аз съм Ерик. –стиснаха си ръцете и размениха по още няколко приказки, а аз през това време се качих в стаята си и прибрах всички разхвърляни дрехи и бельо. Не след дълго се качи и Ерик.
-Доста приятен тип е този Томас. –каза той и се засмя. Очите му шареха из стаята и очевидно я оглеждаха. – И пак си скрила всичко.
-Колко добре ме познаваш. –засмях се. Наистина той ме познаваше много добре.
Започнах бавно да се събличам. Не се срамувам от него, той ми беше първият и знам, че от него не трябва да се срамувам. Той също се съблече и остана по боксерки. Изчака ме и аз да си облека пижамата и легна под завивките. Легнах до него и го прегърнах. Целунах го по челото и веднага заспах.
Събудих се сутринта към 10:00 часа. Станах тихо и си облякох халата. Слязох долу и Томас още спеше. За закуска направих палачинки и кафе. След това реших да вляза в банята и да си взема вана. Тъкмо се бях отпуснала във ваната, когато Томас влезе в банята, очевидно без да се притеснява. С ръце прикрих тялото си или поне това, което можех.
-За бога Том какво правиш тук? Излеезз!!!
-Кой е той? –попита ме той. Изглеждаше ядосан.
-Той е приятелят ми и човек, който познавам от много време. –отговорих стреснато аз.
-Защо не ми каза, че си имаш приятел? Аз какъв съм ти на тебе? Защо ме излъга? –развика ми се той. Уплаших се, никога не съм го виждала толкова ядосан. Сълзите напираха в очите ми. Той излезе от стаята като трясна вратата. Излязох бързо от ваната, облякох си халата и отидох в стаята си да се облека. Добре, че Ерик спеше дълбоко и не се е събудил. Облякох се вързах си косата и излязох от стаята като се разплаках. Излязох на терасата и седнах на люлката.

Billy_and_Tomy! · 2012-10-11 16:43:05

Има ли смисъл да пускам некст?

poxleitner · 2012-10-12 15:43:18

Некст.

Нелии... · 2012-10-13 22:33:01

Некст...

Billy_and_Tomy! · 2012-10-16 18:58:52

Утре ще се опитам да пусна некста. Надявам се все още да има интерес към историята.

Billy_and_Tomy! · 2012-10-18 16:59:27

Ето следваща част, но май няма голям интерес. Мисля да спра историята.

XXII част

Мина се цяла седмица. С Томас не се засичахме аз излизах рано и се прибирах след като той излезеше. Не си бяхме казали и 1 думичка. С Ерик всичко вървеше добре, даже прекалено добре.
Аз се оправях вкъщи да излизам с Ерик, той ми беше казал къде е отседнал и исках да го изненадам. Облякох си черни къси панталонки и сив потник с надписи. Косата ми беше изправена, за това реших да я оставя пусната. Сложих си спирала и гланц за устни, не си падам по гримирането. Взех ключовете от къщата и излязох. На вратата се засякох с Томас, отново нищо не си казахме само се погледнахме. Тръгнах към хотела, в който е Ерик.
По пътя си мислех за Томас и дали някога ще спре да ми се сърди. Стигнах хотела и попитах на рецепцията в коя стая е Ерик. Взех асансьора и стигнах етажа. Отидох до вратата и влязох тихо вътре. Беше пълна тишина. Дали не беше излязъл? Не обувките му бяха тук. Сигурно спеше, но часът беше почти 12, а пък той не си пада по спането до късно. Минах през импровизирания хол, който се състоеше от телевизор, диван и малка масичка пред дивана. Надникнах в спалнята. Очите ми се напълниха със сълзи. Той лежеше в леглото с някаква жена. Очевидно е, че бяха прекарали нощта заедо. Почувствах се отново предадена.
Значи всичките му думи са били лъжа. Обърнах се и затворих тихо вратата на спалнята. Взех един лист, на който написах „Защо го направи?.. Повече не ме търси. НИКОГА!”. Оставих листа на шкафчето и се запътих към вратата, когато видях някой да натиска дръжката. Бързо се скрих зад дивана и притаих дъх. Бяха тези от хотела, носеха му писмо. Оставиха го на масичката и излязоха. Веднага щом си тръгнаха станах и взех писмото. Отворих го, не ми пукаше, че не беше за мен. В него пишеше, че за сега се справя чудесно с операция „Манди”, и че ако върви така планът ще бъде изпълнен след 2 седмици. Нищо повече не се казваше. Беше и анонимно. Оставих писмото до листа, който написах и си тръгнах. По пътя към вкъщи минах и взех Мак Доналдс и една голяма пица. Попринцип гледах да не се засичам с Томас последната седмица, но точно сега нямаше значение, дали ще си е вкъщи или не.
Отидох си вкъщи, опитвайки се да сдържа сълзите си. Оставих нещата в кухнята и си измих ръцете. Том дойде, за да си вземе за хапване. Обърнах се към него и го погледнах в очите. Той също насочи погледа си към мен.
-Филм ли гледаш? –попитах тихо аз.
-Да. –отговори бързо той.
-Мога ли да се присъединя към теб моля те. –не се сдържах и се разплаках. Той ме прегърна и избърса сълзите ми.
-Разбира се, че може взимай хапването и идвай.
Отидохме в хола, сложих яденето на масичката и седнахме да гледаме филма. Аз се облегнах на него, а той ме прегърна. Изведнъж се сетих за онази тайна, която криех от всички...
-Трябва да ти кажа нещо.. –думите излязоха от устата ми , преди още да съм ги осмислила.
-Кажи ми. Недей да се притесняваш.
-Аз..това, което ще ти кажа.. Със сигурност ще промени мнението ти за мен.. [/code]

Нелии... · 2012-10-18 17:12:38

Нее.. много е интересна! Дай некст

poxleitner · 2012-10-19 13:31:49

Ощее.

dynda2 · 2012-10-21 07:29:27

ннексттт

Incredible* · 2012-10-21 07:47:18

Ощее.

Sissy~~ · 2012-10-28 17:33:11

Супер, хипер уникална история!! Некстт, моляя!! (y) (y) (y)

#101 2012-07-26 12:59:07

Re: Just kidding, bitch

#102 2012-07-26 15:23:56

Re: Just kidding, bitch

#103 2012-07-30 01:36:11

Re: Just kidding, bitch

#104 2012-07-30 09:24:59

Re: Just kidding, bitch

#105 2012-08-01 12:54:41

Re: Just kidding, bitch

#106 2012-08-01 13:34:04

Re: Just kidding, bitch

#107 2012-09-18 16:59:24

Re: Just kidding, bitch

#108 2012-10-07 08:09:40

Re: Just kidding, bitch

#109 2012-10-07 08:49:49

Re: Just kidding, bitch

#110 2012-10-07 09:13:43

Re: Just kidding, bitch

#111 2012-10-08 16:48:05

Re: Just kidding, bitch

#112 2012-10-09 15:06:30

Re: Just kidding, bitch

#113 2012-10-09 16:05:32

Re: Just kidding, bitch

#114 2012-10-10 18:17:33

Re: Just kidding, bitch

#115 2012-10-11 16:43:05

Re: Just kidding, bitch

#116 2012-10-12 15:43:18

Re: Just kidding, bitch

#117 2012-10-13 22:33:01

Re: Just kidding, bitch

#118 2012-10-16 18:58:52

Re: Just kidding, bitch

#119 2012-10-18 16:59:27

Re: Just kidding, bitch

#120 2012-10-18 17:12:38

Re: Just kidding, bitch

#121 2012-10-19 13:31:49

Re: Just kidding, bitch

#122 2012-10-21 07:29:27

Re: Just kidding, bitch

#123 2012-10-21 07:47:18

Re: Just kidding, bitch

#124 2012-10-28 17:33:11

Re: Just kidding, bitch

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook