NO TITTLE

lovely.words. · 2012-07-25 23:25:07

Хрумна ми идея за разказ и реших да я споделя с вас. Кажете има ли смисъл да я продължавам ?

17:15,
Я виж ти. - Помислих си, щом прочетох, че бившия ми си има нова приятелка. Симона . Хиляди мисли препускаха през главата ми. - Явно не му липсвам. Е, пука ми сякаш. Момчета като него, колкото искаш. Смешник. - Казах аз на глас, сякаш имаше още някой в стаята.
Взех телефона и му се обадих.
- Кога тръгваме? - Чух мрачния му глас. Замълчах. Не можех да кажа нищо, сякаш се бях вцепенила. - Диляна ? Чуваш ли ?
- Д-да. Мисля, че обхвата се загуби.Тръгваме след половин час. Чакай ме на паркинга, където се разбрахме първоначално.
- Мхм, добре. - Последва кратка пауза. И затвори.
---
Лежах на леглото и си мислих за Диляна. Хиляди спомени, но всичко свърши. И за какво. Заради мен. И моите глупави постъпки. И на всичкото отгоре се сърдя на нея. А би трябвало да се сърдя единствено на себе си.
Изправих се, отидох до терасата и си запалих цигара. - Мамка му, какво да правя. - Мислих си аз.
Изгасих цигарата.Отидох в спалнята и се погледнах в огледалото.
- Е, Деяне, играта започна.
---
- Какво да си облека ? - Аз и сестра ми бяхме в стаята ми и избирахме какво да облека.
- Симона, на него не му пука с какво си облечена, дори не знам защо ходите.. - Отново спори. Това най-много мразя в нея.
- Не можеш ли веднъж да ме подкрепиш ? Той каза,че ме обича, значи е така. - Казах колебливо.
Тя се засмя. Засмя се. - Какъв ти е проблема ? - Разкрещях се.
- Миличка, момчетата искат ли нещо, правят всичко възможно да го получат. Много си наивна. Чак е смешно. Наистина ли вярваш,че обича теб, а не Диляна? - Теодора ме погледна в очите. И видя,че ме е страх. И може би, че не вярвам особено на думите си. - Защото не искам накрая ти да бъдеш наранена. - Каза тя и излезе от стаята.

geri18 · 2012-07-26 05:49:24

продължи го !

lovely.words. · 2012-07-26 06:33:48

17;53
Закъснява. Разбира се, както винаги. Отново я чакам.
Виждам как се приближава в далечината. Тъмно-кестенявата й коса се поклащаше, докато ходи. Пъстрите й очи блестяха както винаги. Най-красивите очи.
Застана срещу мен.
- Здравей.
- Здравей.
- Къде е Симона? - попита тя с каменно изражение.
- Сега ще й звънна.
---
Телефона иззвъня. Мамка му. Вече са там, а аз още не съм се облякла.
- Ало, миличък, изчакайте ме малко, след 20 минути идвам.
- Симона, знаеш,че мразя да чакам. Побързай.
- Добре. - Намръщих се.Какво толкова да почака малко.
Върнах се в банята и продължих да се гримирам.
Хиляди мисли ми преминаваха през главата. Ами ако сестра ми е права ? Ами ако аз съм само една играчка, с която да дразни Диляна? Сърцето ми се късаше. Той знаеше колко е важен за мен. Но между нас сякаш стоеше параван. Нито той, нито аз не можехме да го преминем. Как искам Диляна да не съществува.
---
Двамата стояхме на пейките срещу паркинга. На внушително разстояние един от друг. Да не кажа на различни пейки. Крака му потропваше и си играеше със запалката, което ясно означава,че е притеснен за нещо.
А аз още повече се изнервях. Не стига,че включи в плана ни още един човек.. А уж щяхме да действаме само двамата. Явно между нас отдавна има трети. Не издържах.
- Честито.
- За?
- Симона и теб.
Деян отвърна погледа си към земята. - Не знаех, че си толкова загрижена.
- Не съм очаквала ,че толкова бързо ще ме забравиш, но явно е станало. - Казах, все още гледайки право в него.
Той ме погледна. С онзи негов поглед. Любимия ми поглед.
- Диляна, не аз те забравих,а ти мен, или и това не помниш ?
Станах от пейката и седнах на няколко сантиметра от него. Преместих погледа си към земята. Очите ми се насълзиха. - Не знаеш от постъпките ти колко ме болеше. Колко пъти съм стояла до сутринта да те чакам. Да бдя над телефона в очакване да се обадиш и да чуя гласа ти поне за малко. Да гледам снимката ти и да ми се иска да си до мен, да мога да те целуна, да мога да те прегърна. Помня всичко. Всяка усмивка. Всяка дума. Всеки спомен. - Една сълза се претърколи по бузата ми.
Стоеше и ме гледаше. Без да казва нищо. Взе ръката ми в своята. Придърпа ме към себе си и каза:
- Обичам те, Диляна, наистина.

~smiley___face~ · 2012-07-26 07:03:25

Не ми хареса особено. Идеята ми се струва интересна, но не и начина по който я показваш. Много е объркано, има пунктуационни и малко правописни грешки. Преди да пуснеш часта я прочети на ново. Ако не си сигурна за някоя дума - виж в гуъл, или в някой справочник. Ако не си сигурна за някой знам - виж в някоя книга или друга история Оправиш ли грешките ще стане страхотно Давай следваща част : )))

love.music · 2012-07-26 07:38:47

Хареса ми, но по принцип като пишеш разказ, гледай да започваш колкото е възможно по-близо до края Иначе и добро и може малко повече описания да сложиш, няма да е зле

geri18 · 2012-07-26 07:58:14

още

#1 2012-07-25 23:25:07

Re: NO TITTLE

#2 2012-07-26 05:49:24

Re: NO TITTLE

#3 2012-07-26 06:33:48

Re: NO TITTLE

#4 2012-07-26 07:03:25

Re: NO TITTLE

#5 2012-07-26 07:38:47

Re: NO TITTLE

#6 2012-07-26 07:58:14

Re: NO TITTLE

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook