Just kidding, bitch

Sunlight (sun) ™ · 2012-03-22 22:08:33

Некстче. Е съня ме разби..

miss_cute_kiss · 2012-03-23 21:30:32

Некстче. Е съня ме разби..

Christina · 2012-03-24 17:40:43

става интенесноо . . некстттт

Billy_and_Tomy! · 2012-03-26 19:40:15

Съжалявам, че не пускам много често части, но от уроци и училище и един свободен ден нямам, а не искам да постна част и после да ме чакате да не кажа месец, за да напиша другата. Предпочитам на напиша няколко и да ги пускам една по една. Утре ще се опитам да пусна следващата част и още веднъж се извинявам.

Billy_and_Tomy! · 2012-03-27 18:02:53

XІІІ част

Огледах се и се запътих към супермаркета. Нямаше да си взимам нищо, но поне да разгледам. Влязох в супермаркета, разгледах нищо особено не беше и излязох. Реших да отида до тоалетната. Тръгнах натам и изведнъж някой ме сграбчи и поведе на някъде. Не виждах кой е, сърцето ми биеше бързо, бях толкова уплашена.
-Кой си ти?? Какво искаш от мен?! Пусни мее!!! –заповядах му аз но непознатият нищо не каза. В следващия момент се озовах в кола на задната седалка. Отпред бяха двама мъже, на които не можах да видя лицата им. Колата потегли. Боже, какво ли искаха от мен и кои по дяволите бяха тези хора?!
-Ккои сте вие..? –попитах аз като се опитвах да не заеквам. Те само се изсмяха и нищо не казаха. Сложиха преградата между предните и задната седалка нали знаете в по-големите коли и лимузините има такива.
Облегнах се на стедалката и се загледах в една точка. Толкова много въпроси се въртяха в главата ми. Но ако те са искали да ме отвлекат щяха да ми вземат телефона и да ме завържа. Значи не са искали това. Хм.. а какво тогава са искали?...
Пътувахме може би няколко часа, не посмях да си извадя телефона. Изведнъж колата спря. Поех дълбоко дъх и очаквах най-лошото. Когато вратата се отвори зяпнах с отворена уста. Томас се качи в колата до мен и ме прегърна. Какво ли правеше той тук?
-Какво правиш тук? Къде съм? Защо съм тук? –задавах въпросите си един след друг без дори да си поема въздух.
-Успокой се нищо няма да ти се случи. – Каза той и ме целуна по главата. Знаех, че няма да ме нарани, просто имах такова предчувствие. Сгуших се в него колкото можех и казах:
- Но аз защо съм тук? Ами ти защо си тук? Какво става?
-Помолих да те откарат до тук, защото знаех, че нямаше да се качиш при мен.
-Аха и за какво съм ти аз? –спомних си думите му в болницата. –За да не те съдя се държиш мило с мен. –Отдръпнах се от него. Усетих как очите ми се напълват със сълзи. Почувствах се ужасно.
- Какво?! Това пък от къде ти хрумна? –Навдигна вежди.
-Чух какво каза в болницата не се прави.
-Но това не беше за теб. Кълна се! Разговарях със Бил, но не разговаряхме за теб!
-О я стига! Няма пак да ти се вържа да ти е ясно. Искам да се върна обратно там от където ме взехте.
-Не може. Ще ти предложа нещо. Оставаш тук ще ти намеря жилище ако искаш ще ходиш на училище. Знам, че имаш нужда от пари. Нека ти помогна.
-Съжалявам не приемам подеяния. –Но като се замисля идеята си я биваше. Щях да си намеря работа и да поема нещата в свои ръце. –Окей съгласна съм.
Той се усмихна чаровно и колата пак потегли.

BlackkAngel · 2012-03-27 20:35:43

Много е интересно ... Некст

lovegackt · 2012-03-28 12:35:56

За първи път пиша история и се надявам да ви хареса. Приемам критики и мнения, бих искала и съвети, ако може. Извинявам се, ако има грешки. Дано ви хареса.
Беше тъмно, аз тичах уплашено като не се обръщах назад. Капките дъжд падаха и се разбиваха в сивата улица. Луната светеше ярко и осветяваше пътя. Незнаех къде да отида, бях объркана и ядосана. Паднах на колене по средата на пътя и се разплаках, живота ми се превърна в каша. Но нека започна от самото начало....
І част
Аз бях едно от онези момичета в гимназията, не много известни, но умниците в класа. След обикновения скучен час по математика с запътих към столовата, умирах от глад. Взех си обичайното ябълка и сок и седнах сама на масата в дъното до прозореца. Извадих книгата си и започнах да чета, докато хапвах ябълката. В този момент до мен дойде Джош, едно от най-богатите семейства в щата. Той е висок, със кестенява коса, пъстри очи и уникална усмивка. Погледна ме и ми се усмихна широко.
- Хей ....-очевидно не знаеше името ми.
- Аманда-помогнах му аз.
- Да, Аманда чудех се дали ще ми помогнеш с проекта по История?
- Ами, да защо не? –отговорих му аз. –Какво искаш да направя за теб?
- Целия проект. Зает съм с тренировки и... Ще ти платя спокойно.
- Щом е така окей ще го направя. До края на седмицата ще е готов –отвърнах му аз, тъй като се нуждаех от пари а той не се стискаше и за такива неща плашаше добре. Той искаше да влезе в много престижен университет и му трябваха добри оценки. Извън училище се занимаваше с футбол,а през свободното си време се мотаеше с оснаталата част от групата на богатите.
Мина и остатъка от деня и аз се прибрах вкъщи. Живея със семейството си,но те са твърде обсебени от самите себе си, така че все едно живея сама. Потчи не забелязват присъствието ми вкъщи. Качих се в стаята си, разчистих я набързо и легнах да си почина. Стаята ми не е голяма, обикновена стая нито много голяма, нито много малка. Стените са във бледооранжево, гардероба е във много светло кафяво както и останалата част от мебелите. Бюрото ми е затрупано със учебници, от които не се виждаше компютърат ми. Не съм от бедно семейство, но както казах родителите ми не ги е грижа за мен особено, за това се оправям сама така да се каже. Както си лежах, задрямах, докато гледах в тавана.

Звучи ми доста познато, но не мога да се сетя откъде...Да не си си помагала с някаква друга история за началото?

Billy_and_Tomy! · 2012-03-28 13:50:43

lovegackt Ами не съм си помагала с някаква определена история. От всички истории, които съм чела не само в този сайт опитах да събера така да се каже това, което ми се е сторило най-интересно в едно ;д

lovegackt · 2012-03-28 15:00:14

Ясно защо ми се е сторило познато

Billy_and_Tomy! · 2012-04-03 18:51:10

XIV част

След не много дълго пътуване спряхме пред една къща. Беше голяма къща, но прекалено. Имаше голям двор и басейн. Слязох от колата заедно с Томас и влязохме вътре. Беше обикновена къща, не беше много луксозно. Мебелите бяха красиви и изящни, но не изглеждаха много скъпи. Томас ме развеждаше из къщата и ми показваше всяка една стая. Стигнахме 3 етаж, който щеше да бъде мой. Не беше особено голям имаше спалня, баня, тоалетна, хол и коридор. Но мен ме устройва не искам повече.
-Но Томас аз нямам дрехи?! –възкликнах аз, когато влязох в стаята си. Стаята беше с дървен под и таван както обикновено по филмите. Леглото беше красиво, но не прекалено голямо. Имаше завеси и щори, малко бюро, гардероб и шкаф. Имаше няколко цветя в стаята поставени по ъглите и, за да не е празна. Стаята беше наистина приятна.
-Утре ще отидем да си купиш дрехи. Не се безпокой за това. –усмихна се той приветливо.
-Но....-преди да кажа каквото и да било той каза:
-Хайде аз излизам по работа по-късно ще се върна.- и излезе от стаята.
Седнах на леглото и оглеждах стаята. Реших да поогледам къщата сама и да намеря някоя книга за четене. Излязох от стаята и слязох по стълбите. Минах през хола и стигнах до коридор, където имаше 3 врати и трите бяха затворени. Томас не ми показа тази част от къщата. Не бях много сигурна дали да отворя някоя от тях. Отказах се и се върнах в кухнята. Реших да сготвя нещо. Извадих продукти за спагети и започнах да правя спагетите. Тогава телефонът ми звънна. Беше непознат номер и аз вдигнах.
-Ало? Кой се обажда? –попитах нормално аз.
-Аз съм Бил. Къде си забога? Какво ти става? Ти в ред ли си въобще? –говореше доста ядосано. Стреснах се и ми стана тъжно.
-Какво искаш от мен? Недей да ме търсиш повече! –стараех се да говоря бавно и разбираемо. Сълзите напираха в очите ми.
-Къде си? Защо не се обади на Ина? Или на мен?
-Защо да ви се обаждам? За да криете тайни от мен ли? Оставете ме намира и забравете за мен! –сълзите ми потекоха. Не се сдържах. Затворих му и си изключих телефона.
След като направих спагетите се качих горе в стаята си и легнах по корем на леглото. И неусетно заспах.

BlackkAngel · 2012-04-03 20:17:42

Харесва ми .. Некст

kiki_009 · 2012-04-08 13:26:00

става интенесноо . . некстттт

DeathPrincess231 · 2012-04-08 17:46:24

Некст

Billy_and_Tomy! · 2012-05-18 16:51:37

Хей, хора надявам се, че не сте ме забравили. Съжалявам много, че не съм пускала нищо толкова много време, но понеже другата седмица имам изпити и бях постоянно на уроци и нямах време да седна и да напиша нищо. След изпитите ще седна и ще напиша следващата част.

Billy_and_Tomy! · 2012-07-22 20:58:28

Съжалявам, че тооолкова много време не съм пускала нови части но нямах муза, за да напиша нещо. Обаче музата се завърна и ето я следващата част надявам се да ви хареса.
XV част

На следващия ден ме събуди хлопването на входната врата. Реших че е Томас, но въпреки това се заслушах дали ще чуя други гласове. Станах от леглото и леко открехнах вратата на стаята си. Етажа бе така разположен като вътрешна „тераса” така че когато изляза в коридора виждах част от коридора на втория етаж и хола на първи етаж. В дневната седнаха Томас и някакво момиче. Говореха тихо, явно за да не ме събудят. Не чувах какво точно си говореха, но говореха разпалено и оживено, а момичето се усмихваше. После се целунаха. Момичето беше приятелката му. Стана ми малко кофти, но коя бях аз, че да му казвам с коя е и какво прави. Върнах се обратно в стаята и легнах на леглото. Включих си телефона и написах смс на Бил: „Защо го скрихте от мен” и след това му го изпратих. Сложих си слушалките и си пуснах музика. Вперих поглед в тавана и след няколко минути получих отговор от Бил, който гласеше: „Защото той така поиска”. Не му писах повече. Продължих да си слушам музика докато Томас не влезе.
-Хей станала си значи. Готова ли си за шопинг? –попита ме той.
-Ами..да само да се облека и да се оправя и идвам.
-Окей чакам те долу и не се бави много. –каза той и излезе от стаята.
Станах и облякох дрехите си от вчера. Отидох в банята и измих очите си и се погледнах в огледалото. Тогава разбрах, че съм се влюбила в Томас. Разплаках се. Не знам защо просто имах нужда да плача. Поплаках известно време и след това се съвзех. Сетих се, че Томас ме чака. Измих си очите и зъбите и слязох долу.
-Най-накрая. Мислех, че ще те чакам цяла вечност. –каза закачливо той.
-Съжалявам отнесох се. –усмихнах му се мило. Не трябваше да разбира, че съм влюбена в него.
Отидохме в мола и влязохме в първия магазин за дрехи. Купихме различни дрехи-дънки, поли, рокли, къси панталонки, блузки, тениски, потничета.
И тръгнахме отново на разходка. Замислих се.

* juст a дreaм .. * <3 · 2012-07-22 23:21:32

А.. много е якаааааа

CheRRy_LiPs.xD · 2012-07-23 09:47:55

Некст.

Billy_and_Tomy! · 2012-07-23 19:58:26

Ето я следващата част. Съжалявам, че е къса, но следващата ще е по-дълга обещавам. Надявам се да ви хареса

ХVI част

Влязохме във втори и трети магазин, от където си купихме различни неща и за мен и за него. Когато се уморих го попитах:
-Хей искаш ли да седнем в кафето за малко? И после ще продължим с покупките?
-Разбира се. Хайде ела. –И седнахме в кафенето в мола. Той отиде да поръча две кафета. Телефона ми иззвъня, че получих смс. Извадих си телефона и погледнах съобщението: „Знам тайната ти. Ще те издам”. Прилоша ми. Номерът беше анонимен, което ме изнерви повече, защото не можех и да отговоря. Томас се върна с две кафета. Взех едното и отпих една глътка. Усмихнах му се фалшиво и се замислих... Ако той разбереше за тайната ми, която пазя цели 10 години, щеше да стане голяма каша. Щях да объркам живота на всички...

Alexs_wee · 2012-07-25 16:43:04

страхотна история

Billy_and_Tomy! · 2012-07-25 19:03:29

Да я продължавам ли? Защото не мисля, че има голям интерес както преди.

CheRRy_LiPs.xD · 2012-07-25 19:09:36

Дааа, аз чета, но не пиша понякога.

Billy_and_Tomy! · 2012-07-26 08:35:59

Ето я и следващата част. Както обещах по-дълга е.

XVII част

Когато се прибрахме веднага отидох в стаята си със чантите от магазините. Погледнах се в огледалото и се замислих за тайната, която криех от толкова много време насам. Не бях казвала на никого за онзи злощастен ден... Кой ли можеше да знае? За миг през главата ми мина мисълта, че някой може да се шегува с мен, но някак си това не ми звучеше като шега. Запознах да подреждам новите си дрехи в гардероба, когато телефона звънна. Беше Бил. Какво ли искаше сега? Вдигнах му телефона и зачаках той да заговори първи.
-Хей, Манди. Трябва да поговорим. –каза то, но звучеше някак си притеснено.
-За какво да говорим?
-Сутринта получих смс от анонимен, в който пишеше неща..относно теб и есента на 2003 година... –той говореше някак тихо, почти шепнеше. Когато чух думите му „есента на 2003 година” ми прилоша. Трябваше да разбера какво знае той и в същото време да не му позволявам да научи повече. Но мислите ми препускаха в главата толкова бързо, че не знаех дори какво да му кажа. Наи-после се съвзех и си поех въздух.
-Окей..да се видим. В момента съм извън града, но да се видим в бара на 9 улица довечера в 21:00?
-Добре ще се видим там. До после. – и затвори.
Оставих телефона си на бюрото и тъкмо реших да си отдъхна забелязах, че Томас е на вратата. Гледаше объркано. Дали е чул нещо? Сега трябваше и него да лъжа.
-Хей, какво има? –опитах се да звуча спокойно сякаш нищо няма.
-С кого говореше преди малко? – гледаше ме право в очите с онзи негов пронизващ и неустоим поглед, който те кара да се разтопиш.
-Говорих с брат ти Бил защо?
-Защо ще се виждаш с него? И то довечера в бар? Който е далеч от тук?
-Ами..защото.. –паникьосах се. Незнаех какво да му кажа, не исках да го лъжа, но кажех ли му за смс-а, който Бил е получил той щеше да попита и за тайната. – Защото исках да се видя с него и да го попитам лично, защо той и Ина толкова много време криеха от мен, че ти си му брат. –поех си дълбоко дъх и зачаках дали ще се върже. Надявах се на това.
-Ам.. добре разбирам. Ако имаш нужда от превоз насреща съм. –усмихна ми се мило. Ясно, той се хвана.
-Да, добре. Благодаря все пак.
-Няма проблем. Когато си готова ела да ме извикаш.
Той излезе от стаята, а аз седнах на леглото. Може би след време щях да му кажа тайната, която толкова усърдно бях пазила цели 10 години. Опитах се да не мисля за това. Исках просто всичко това да се окаже шега на някакви хулигани, които си нямат друга работа. Но вътрешен глас ми нашепваше, че това няма да стане. Подредих дрехите си и реших да си взема вана. Часът беше 18:30. Имаше още време до срещата ми с Бил, но все пак бара беше на около час път от тук, така че трябваше да тръгна по рано. Взех си халата и отидох в банята. Напълних си ваната, съблякох си дрехите и влязох в нея. Отпуснах се наистина. Беше толкова тихо тук и отпускащо...Когато се изкъпах и отидох в стаята си видях, че часът е 19:15. Трябваше да се оправя бързо, за да стигна навреме в бара. Подсуших се и си извадих дрехи. Облякох едни сиви дънки прилепнали и сива блузка с надпис “BITCH”. Сресах косата си, сложих си телефона в чантата и си взех якето. Слязох долу и видях Томас, гледаше някакъв екшън пред телевизора.
-Хей ам..може ли да ми дадеш на заем колата ти? Само за тази вечер, обещавам, че ще я пазя като очите си.
-Разбира се, ключовете са на масата.
-Благодаря ти много. Ще се върна към 23 или 00ч.
Взех ключовете от масата и излязох навън. Качих се в колата му, запалих я и потеглих. Когато стигнах в бара паркирах колата и влязох вътре. Още от вратата погледа ми се прикова към масата, на която седяха Бил и....

Alexs_wee · 2012-07-26 09:22:06

тази история леко ми напомня на Малки сладки лъжкини обаче е уникална чета я с притаен дъх

Billy_and_Tomy! · 2012-07-26 10:00:53

тази история леко ми напомня на Малки сладки лъжкини обаче е уникална чета я с притаен дъх

Честно казано, сериала малко ме вдъхнови, но няма да е като малки сладки лъжкини.

dream_catcher · 2012-07-26 12:48:48

историята ми допада, неккксссссссттттт

#76 2012-03-22 22:08:33

Re: Just kidding, bitch

#77 2012-03-23 21:30:32

Re: Just kidding, bitch

#78 2012-03-24 17:40:43

Re: Just kidding, bitch

#79 2012-03-26 19:40:15

Re: Just kidding, bitch

#80 2012-03-27 18:02:53

Re: Just kidding, bitch

#81 2012-03-27 20:35:43

Re: Just kidding, bitch

#82 2012-03-28 12:35:56

Re: Just kidding, bitch

#83 2012-03-28 13:50:43

Re: Just kidding, bitch

#84 2012-03-28 15:00:14

Re: Just kidding, bitch

#85 2012-04-03 18:51:10

Re: Just kidding, bitch

#86 2012-04-03 20:17:42

Re: Just kidding, bitch

#87 2012-04-08 13:26:00

Re: Just kidding, bitch

#88 2012-04-08 17:46:24

Re: Just kidding, bitch

#89 2012-05-18 16:51:37

Re: Just kidding, bitch

#90 2012-07-22 20:58:28

Re: Just kidding, bitch

#91 2012-07-22 23:21:32

Re: Just kidding, bitch

#92 2012-07-23 09:47:55

Re: Just kidding, bitch

#93 2012-07-23 19:58:26

Re: Just kidding, bitch

#94 2012-07-25 16:43:04

Re: Just kidding, bitch

#95 2012-07-25 19:03:29

Re: Just kidding, bitch

#96 2012-07-25 19:09:36

Re: Just kidding, bitch

#97 2012-07-26 08:35:59

Re: Just kidding, bitch

#98 2012-07-26 09:22:06

Re: Just kidding, bitch

#99 2012-07-26 10:00:53

Re: Just kidding, bitch

#100 2012-07-26 12:48:48

Re: Just kidding, bitch

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook